РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Монтана, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500122 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на адвокат
Д.С. в качеството й на особен представител на Н. А. срещу решението на РС Монтана от
14.01.2022г. , постановено по гр. дело № 458/2021г. по описа му, с което е признато за
установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземания на Б. ДСК АД, за които е
издадена заповед за изпълнение.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила с подробно изложени
съображения относно неоснователност на предявените установителни искове. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове , ведно със законните последици.
Въззиваемата Б.ДСК АД чрез пълномощник юрисконсулт Д. П. с подаден в срок
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна . Претендира разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Установено е по делото, че на 11.12.2019 г. е подадено заявление от Е. АД за
1
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Н.А. от гр. * за сумата 1348.56
лева главница, договорна лихва в размер на 121.84 лева за периода от 30.09.2017г. до
30.10.2019г. вкл., обезщетение за забава в размер на 197.42 лева за периода от 30.09.2017г.
до 30.10.2019г., обезщетение за забава в размер на 15.36 лева за периода от 30.10.2019г. до
10.12.2019г. с основание договор за кредит Е. от 21.10.2016г. , сключен между длъжника и
заявителя с настъпил краен падеж на 30.10.2019г..
В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 2970/ 2019 г. на РС Монтана е издадена на
13.12.2019г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ сумите по
заявлението , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г., както и
разноски от 33.66 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, като е постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал. 5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415,ал.1,т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение . Исковата молба от Б.ДСК АД
като универсален правоприемник на заявителя , заличен на 30.04.2020г. , видно от
вписванията в Търговския регистър , е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК , като за
ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на
вземанията си по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, поради което и
предявените искове са допустими за разглеждане.
С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на
вземанията му към ответника , за които е издадена заповедта за изпълнение, произтичащи от
неизпълнение на договора за паричен заем от 21.10.2016г. .
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна , че на 21.10.2016
година между ответника и С. Ж. Е. АД е сключен договор за кредит Е.К., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 1800 лева, с които било извършено
погасяване на 5 други кредитни задължения. Крайният срок за погасяване на кредита е
определен на 30.10.2019 година, като ответникът се задължил да върне заетата сума на
месечни анюитетни вноски, всяка от които по 57.42 лева. Лихвеният процент по кредита е
договорен на 7.77%, а ГПР – 16.19%. Общата дължима от ответника сума е установена на
2225.85 лева и е ясно детайлизирана в приложения към договора погасителен план.
Последната погасителна вноска, направена от ответника е 30.08.2017 година. От
преустановяване на плащането – 30.09.2017 година до крайния срок на действие на договора
– 30.10.2019 година ответникът останал задължен със сумата от 1 348.56 лева главница и
121.84 лева възнаградителна лихва. За този период е начислена и лихва за забава в размер на
197.42 лева, която към датата на подаване на заявлението в съда е увеличена с 15.73 лева.
По делото не са представени доказателства ответникът да е заплатил дължимите суми,
поради което и е уважил предявените искове. Намерени са за неоснователни направените от
особения представител на ответника възражения.
Така постановеното решение е валидно и допустимо , постановено по искове с
2
правно основание чл. 79,ал. 1 и чл. 86,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/
във връзка със Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 422 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 21.10.2016г. е сключен договор за потребителски кредит Е. между С.Ж. Е. АД,
ЕИК *и Н. А. с договорен размер на кредита 1800 лева с краен срок на погасяване
30.10.2019г. , с номинален фиксиран лихвен процент от 7.77 % годишно за целия срок на
договора със задължение за връщането на кредита съгласно погасителен план с месечни
анюитетните вноски в размер на 57.42 лева. Договорена е наказателна надбавка 6% над
номиналния лихвен процент при забава плащанията на вноските, както и върху цялата
главница при предсрочна изискуемост с посочен ГПР 16.19%. Падежът на кредита като
крайна дата е настъпил на 30.10.2019г..
От прието по делото заключение по назначената съдебно - икономическа
експертиза, обективно и компетентно дадено , неоспорено от страните , се установява , че по
сключения договор за кредит банката е превела по сметка на кредитополучателят на
21.10.2016г. сумата 1800 лева , като за периода 30.10.2016г.-30.09.2017г. са погасени общо
10 броя погасителни вноски в общ размер 573.59 лева , като след 30.09.2017г. плащането на
вноските е преустановено.
Към 11.12.2019г. неиздължената главница е в размер на 1348.56 лева,
неиздължената договорна лихва за периода от 30.09.2017 г. до 30.10.2019г.е в размер на
121.84 лева, обезщетението за забава съгласно договора за периода от 30.09.2017г.-
30.10.2019г. е в размер на 197.42 лева, като за за периода от 30.10.2019г. до 11.12.2019 г.
обезщетението за забава в размера, договорен между страните е 15.73 лева.
Доказателства за плащане на така установените дължими по договора за кредит суми
не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Предмет на установяване по делото предвид предявените положителни
установителни искове е съществуването на вземанията на ищеца срещу ответницата , за
които е издадена заповед за изпълнение .
Основанието на претендираните вземания е наличие на договор за банков кредит ,
сключен между банка и физическо лице , потребител , като самият кредит е уговорен между
страните като потребителски .
При извършената от съда на основание чл. 23,ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ справка по
партидата на кредитодателя С.Ж. Е.АД с ЕИК *се установява, че на 30.04.2020г. търговецът
е заличен, като негов универсален правоприемник е Б. ДСК АД гр. *.
Договора за банков кредит е вид търговска сделка с оглед разпоредбите на чл. 286 от
ТЗ , уредена в чл. 430-432 от ТЗ , като за неуредените в ТЗ положения относно търговските
3
сделки за приложими общите разпоредби на гражданското законодателство . Последиците
от неизпълнение на договора за банков кредит са уредени в чл. 79 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.
79,ал.1 от ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, а съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата , ако не е договорено друго.
По делото не е спорно , че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора
за банков кредит и е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1800 лева,
усвоен изцяло на 21.01.2016г. с краен срок на погасяване 30.10.2019г. , настъпил преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, като твърдения за предсрочна
изискуемост не са наведени нито в заявлението, нито в исковата молба , поради което и
всички поддържаните в тази насока доводи на жалбоподателя са неотносими към спора .
Безспорно е установено , че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за
погасяване кредита, ведно с договорената възнаградителна лихва в посочения в договора
краен падеж, като плащанията са преустановени на 30.09.2017г.. При забава на плащанията
страните са договорили наказателна лихва в размер на 13.77% , като по делото е установено
от събраните доказателства неизпълнено задължение за плащане главница по договора за
кредит в размер на исковите суми .
Не се установяват поддържаните от страна на особения представител на ответника
възражения относно действителността на договора с оглед разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Сключеният между страните договор е в писмена форма, като всички негови елементи са
посочени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, подписан е в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, с което са спазени изискванията на
чл. 10,ал. 1 ЗПК. По ясен и разбираем начин са уредени правата и задълженията на страните,
като съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 11,ал. 1 ЗПК. Договорената
възнаградителна лихва от 7.77% за целия срок на договора не надвишава трикратния размер
на законната лихва, като при фиксиран размер на лихвата не е необходимо посочване на
методика за изчисляването му. Посоченият в договора ГПР от 16.19% е съобразен с чл.
19,ал.4 ЗПК. Посочен е общият дължим размер от 2225.85 лева , като размерът на дължимата
възнаградителна лихва е 425.85 лева при отпуснат кредит от 1800 лева и не се установява
същата да нарушава добрите нрави. Предвидената наказателна лихва от 13.77% при забава
плащанията на вноските надвишава в минимална степен размера на законната лихва за
забава и не се явява договорена в нарушение добрите нрави. Всички клаузи в договора са
индивидуално договорени, като не се установява същите да са неравноправни по смисъла на
чл. 143,ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид гореизложеното съдът приема за установени по делото претендираните от
страна на ищеца вземания с основание договор за паричен заем от 21.10.2016г..
Изводите на въззивния съд относно основателността на исковете съвпадат с
направените такива от първостепенния съд, поради което и обжалваното решение като
правилно следва да се потвърди .
4
С оглед изхода на въззивното производство въззиваемото дружество има право на
разноски, искане, за което е направено с отговора на въззивната жалба , установени в
размер в размер на 200 лева депозит за възнаграждение на особения представител и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78,ал. 8 във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ .
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Монтана 14.01.2022г. постановено по гр.
дело № 458 / 2021г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.*, ул.*№ * да заплати на ,,Б. ДСК''АД, гр.
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.,,*'' № *сумата 350 лева разноски за
въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5