№ 3911
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20241100501230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 17626/29.10.2023 г., постановено по гр.д. №31259/2021 г.
на СРС, ГО, 31 състав, ответникът Т. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. *******, е осъден да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. *******, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на открито
счупване на костите на носа, лицева асиметрия от деформация на носната
пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис (кървене от носа) и
неразместено счупване на дясната ябълчена кост, в следствие на побой
нанесен му от ответника на 01.08.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата от 01.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата- престъпление
по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.54, ал. 1 НК, за което има
влязла в сила присъда, постановена по нчхд № 11041/2016г. по описа на СРС,
НО, 1-ви състав, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Т.
Д. Х.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение в обжалваната част, като се
твърди, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лв. Поддържа се,
1
че в резултат на процесния инцидент на ищеца било причинено тежко и
продължително страдание, a пълно възстановяване не е настъпило. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
искът да бъде уважен в цялост.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. А. Д. срещу
Т. Д. Х. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лева за поправяне на нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от
деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис
(кървене от носа) и неразместено счупване на дясната ябълчена кост
вследствие на побой нанесен му от ответника на 01.08.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от деня на увреждането до окончателното
изплащане.
Първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 8 000 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е.
със сила на пресъдено нещо е установено, че ответникът е извършил виновно
процесното деяние /това обстоятелство е установено със СПН от влязлата в
сила присъда/, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени
вреди. Единственият спорен момент, подлежащ на установяване в рамките на
2
въззивното производство, е размерът на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото към датата на увреждането /01.08.2015 г./, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, продължителността и интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на
извършване на противоправното деяние и характера на претърпените телесни
увреждания – ответникът Т. Д. Х. заедно с непознато лице, като
съизвършители са нанесли на въззивника В. Д. по главата, първоначално с
юмруци, а впоследствие и с крака удари, в резултат на което на В. Д. му били
причинени травматични увреждания, изразяващи се в открито счупване на
костите на носа, лицева асиметрия от деформация на носната пирамида, оток
на носа, травматичен епистаксис /кървене от носа/, неразместено счупване на
дясната ябълчена кост. Тоест противоправното деяние представлява
посегателство върху телесната неприкосновеност на ищеца чрез нанесен
побой, който му е причинил значителни физически увреждания. От
показанията на свид. Н.З. позната на ищеца се установява, че след инцидента
през 2015г. ищецът е бил подпухнал с насинено лице, не можел да се храни и
3
да говори, както и че е имал затруднения с дишането, а през 2022 г. в резултат
на процесния инцидент и счупването на носа на ищеца са се появили
затруднения при поставяне на тръби в носа на ищеца при извършване на
операция във вр. с друг здравословен проблем. Следва да е отчете и
обстоятелството, че все пак се касае за лека телесна повреда, при която не е
имало опасност за живота на ищеца, като липсват и доказателства за трайно
увреждане на здравето му в резултат на процесния инцидент.
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно физическо и психическо страдание от ищеца, въззивната
инстанция счита, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 8000 лв., до какъвто идентичен извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изхода на спора, въззиваемият има право на сторените пред
въззивната инстанция разноски, но не е заявил такава претенция, нито е
представил доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17626/29.10.2023 г., постановено по гр.д.
№31259/2021 г. на СРС, ГО, 31 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от В. А. Д., ЕГН **********, срещу Т. Д. Х., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за сумата над 8000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от
4
деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис
(кървене от носа) и неразместено счупване на дясната ябълчена кост, в
следствие на побой нанесен му от ответника на 01.08.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от 01.08.2015г. до окончателното изплащане на
сумата- престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.54, ал. 1
НК, за което има влязла в сила присъда, постановена по НЧХД №
11041/2016г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5