Определение по дело №105/2019 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 85

град Шумен, 11.03.2020 г.

 

            Шуменския окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Константин Моллов

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов т.д. № 105 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р.Г.М. – синдик на „Си Ди мениджмънт“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1606, район Красно село, ул. „...“, № 46 със адрес за призоваване и връчване на съобщенията: гр. София 10001 ул. „...“, № 77, ет.3, ап.7 срещу „Ривенджър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“, № 14, представлявано от управителя Р.Д.П., с която е предявена претенция с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането по издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 246/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 432/2019 г. на ШРС.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба, както и приложените по делото доказателства намира следното:

За вземането, чието установяване се претендира е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 246/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 432/2019 г. на ШРС, както и изпълнителен лист от 12.02.2019 г. , в полза на кредитора “Си Ди Мениджмънт” ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р.Г.М., /с предишно наименование „Сентръл Техно Девелъпмънт 1” ЕООД/, срещу длъжника „Ривенджър” ЕООД, гр. Шумен, представлявано от Р.Д.П., за заплащане на сумата от 200 000 евро, с левова равностойност 391166 лв. главница, представляваща парично задължение по Договор за паричен заем от 17.12.2009 г., съгласно нот. акт за учредяване на договорна ипотека № .../2009 г. на нотариус с рег. № 346, вписан в Службата по вписванията гр. Нови пазар с вх. рег.№ 5153/29.12.2009 г., акт. №.../2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2019 г., до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, в резултат на което ШРС указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Указал е също, че съгласно чл.415, ал.5 ГПК, ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

С определение № 2543/20.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 432/2019 г., ШРС обезсилил заповедта за изпълнение № 246/11.02.2019 г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради това, че в дадения едномесечен срок, заявителят не е представил доказателства по заповедното производство за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Определението е влязло в законна сила на 16.10.2019 г. /потвърдено с определение № 644/16.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 382/2019 г. на ШОС/.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал. 1 и чл. 415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е предпоставена и от съществуването на оспорена от длъжника заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила се стабилизира след установяване със сила на пресъдено нещо, че вземането, предмет на заповедта за изпълнение, съществува.

Съдът, разглеждащ установителния иск не е обвързан от положителната констатация на заповедния съд за спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и извършва самостоятелна проверка за процесуална допустимост на предявеният иск в производството по чл.422 ГПК, но е обвързан от произнасянето на съда по чл.415, ал.5 ГПК, с което е направена преценка за това, че иск за установяване на вземането не е предявен, предвид липсата на представяне на доказателства за това, поради което заповедния съд е постановил обезсилване на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като, както вече бе посочено, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска за установяване на вземането е наличие на издадена заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника. Макар в случая исковата претенция формално да е предявена в срока по чл.415, ал.1 ГПК, законодателят е предпоставил надлежното упражняване на правото на иск от представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска в едномесечния срок от получаване на указанията, тъй като в противен случай заповедният съд следва да обезсили заповедта за изпълнение – арг. чл. 415, ал. 5 ГПК. /в този см. и опр.№ 288/18.06.2019 г. по гр.д.№ 1947/2019 г. на ІV г.о. ГК на ВКС; опр. № 584/20.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 4714/2015 г. ІІІ г.о. ГК на ВКС; опр. № 622/18.08.2010 г. по ч.т.д.№ 382/2010 г. ІІ т.о. ТК на ВКС и др./.

Ето защо и доколкото правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно, при нейната липса производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.  

Водим от гореизложеното, съдът

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 105/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд, по предявения от Р.Г.М. – синдик на „Си Ди мениджмънт“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1606, район Красно село, ул. „...“, № 46 със адрес за призоваване и връчване на съобщенията: гр. София 10001 ул. „...“, № 77, ет.3, ап.7, срещу „Ривенджър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“, № 14, представлявано от управителя Р.Д.П., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 246/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 432/2019 г. на ШРС, поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба, пред Апелативен съд гр. Варна, в едноседмичен срок от връчването му.  

 

                       

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: