№ 54
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.407 ал.1 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Пещерски районен съд №260965 от
22.11.2021г. постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на същия съд, с което
е отхвърлена изцяло молба с вх.№263370 от 19.11.2021г. по описа на РС-
Пещера за издаване на изпълнителен лист.
Разпореждането се обжалва с частна жалба подадена в срока по чл.407
ал.1 от ГПК от молителя в производството Р. АНГ. ИВ. от гр.Пещера с
доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, недопустимо и
нищожно. Твърди се, че с решение №260068/2020 по гр.д.№354/2020г. на РС-
Пещера сумата от 500лв представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение не е присъдена в полза на ищеца; че с издаденото и
обжалвано разпореждане №260965 се твърдяло, че изпълнителното
основание не се отнася за адв. А.Р.; че съгласно подробна сметка на дълга
към 28.04.2021г. дължимата сума възлиза на 6383.49лв и че ръчно е дописано
на адв.Р. да му се заплатят 500лв адвокатски хонорар и още веднъж 500лв
също адвокатски хонорар, включен в сумата от 625лв с мотива, че обжалва
адвокатския хонорар, който не е включен в цитираното решение; че на
02.06.2021г. е платена сумата от 7100лв, която включва два пъти адвокатски
хонорар и че след снабдяване с решение №260068/2020 по гр.д.№354/2020,
1
влязло в сила на 11.11.2020г. частната жалбоподателка е подала молба за
изпълнителен лист срещу адв.А.Р., тъй като е получил сума в размер на
1000лв, която не е следвало да получи, съгласно процесното решение. Моли
да се разпореди възстановяване на сумата от 1000лв от адв.Р..
Няма постъпил отговор от насрещната страна в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
С решение на Пещерски районен съд №260068 от 06.10.2020г.
постановено по гр.д.№354/2020г. е осъдена Р. АНГ. ИВ., ЕГН-********** от
гр.Пещера, да заплати на ПЛ. Д. Д., ЕГН-********** от гр.Елин Пелин,
обл.София, сумата от 5000лв, представляваща невърнат заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 200лв разноски по делото, за които разноски в
мотивите към съдебното решение е посочено, че същите са за държавна такса,
като разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат в
полза на ищеца. По подадена от ищеца П.Д. молба по чл.248 от ГПК, с
определение №260129 от 25.11.2020г. по гр.д.№354/2020г. Пещерският
районен съд е оставил без уважение молбата на ПЛ. Д. Д. за допълване на
постановеното решение в частта за извършени разноски от ищеца за
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. По подадена частна въззивна
жалба против определението по реда на чл.248 от ГПК, с въззивно
определение №260157 от 08.04.2021г. постановено по в.ч.гр.д. №202 от 2021г.
Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил обжалваното определение
№260129 от 25.11.2020г. по гр.д.№354/2020г. на Пещерски районен съд с
което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за разноските, като
със същото определение въззивният съд е присъдил разноски в полза на
ищеца Д. платими от ответницата И. от 200лв като държавна такса в първата
инстанция, първоначално отказани да бъдат присъден от районния съд,
според мотивите на съда. В полза на ищеца Д. е издаден изпълнителен лист за
парично вземане срещу Р.И. от 5000лв +200лв на дата 03.12.2020г. видно от
направеното отбелязване след диспозитива на съдебното решение.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно разпореждане на
Пещерски районен съд №260473 от 03.12.2020г. по гр.д.№354/2020г.
2
С молба от 19.11.2021г. ответницата Р. АНГ. ИВ. е поискала от
Пещерски районен съд да й бъде издаден изпълнителен лист срещу адв. А.Р.,
процесуален представител на ищеца П.Д. за сумата от 1000лв
представляваща двойно платен адвокатски хонорар в размер на 500лв.
За да остави без уважение искането на молителката И. Пещерският
районен съд е посочил, че в диспозитива на посоченото съдебно решение по
гр.д.№354/2020г. на РС-Пещера, влязло в законна сила на 11.11.2020г. не
съдържа осъждане, касаещо правото на вземане на молителката, а и изобщо
не се отнася до адв.А.Р. и че влязлото в сила решение не представлява
изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане
срещу посочения за длъжник адв.А.Р., съгласно чл.406 ал.1 от ГПК.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
В нито един съдебен акт-решение или определение, постановени от
Пещерски районнен съд по първоинстанционното дело, няма присъдено
парично вземане в полза на Р.И. и срещу адв. Р. като процесуален
представител на ищеца П.Д.. В нито един от актовете няма постановен
осъдителен диспозитив за такова вземане претендирано от И. в размер на
1000лв, представляваща двойно заплатен адвокатски хонорар.
Нормата на чл.406 ал.1 от ГПК е императивна. Същата предвижда да се
издаде изпълнителен лист след като съдът провери дали актът е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Актовете представляващи изпълнително основание за
издаване на изпълнителен лист изчерпателно са изброени в разпоредбата на
чл. 404 от ГПК, в случая в хипотеза на влязло в сила осъдително решение или
определение на първоинстанционния съд, които са постановени по това дело.
В случая, такива актове липсват. Постановеното от въззивната инстанция
определение по обжалване на акта на РС в производството по реда на чл.248
от ГПК също не визира признато парично вземане срещу адв.Р. и в полза на
Р.И.. Такива данни не се съдържат и в подробната сметка на съдебен
изпълнител М.Г. с район на действие Окръжен съд Пазарджик. Нещо повече,
съдебният изпълнител е длъжен да изготви и постановление за разноски,
което се връчва на страните с подробна разбивка за всяко едно перо парични
разходи, както и неговия произход, като при възникнали спорове между
съдебния изпълнител и страните по изпълнението -взискател и длъжник
3
относно размера и произхода им, страната има право на иска изменение на
разноските, а при отказ да обжалва отказа по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
В случая, в описаните в сметката дължими парични суми по пера липсва
парично вземане като адвокатско възнаграждение. Ако по погрешка
длъжникът е платил по сметката на съдебния изпълнител след образуване на
изпълнителното дело суми като адвокатско възнаграждение, които не са му
присъдени в тежест и не фигурират в изпълнителния лист, нито са направени
в изпълнителното производство от насрещната страна-взискателя, то той
може да поиска от съдебния изпълнител тяхното възстановяване като
недължимо платени. Тези процесуални способи за защита при
принудителното изпълнение нямат нищо общо и са неотносими в
производството по издаване на изпълнителен лист по чл.406 ал.1 във връзка с
чл.404 от ГПК. В случая, както се посочи издаденият изпълнителен лист за
паричните вземания на кредитора Д. срещу длъжника Р.И. не съдържа
вземания като адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р., респективно да е
постановен осъдителен диспозитив за осъждане на адв.Р. да заплати на Р.И.
претендираната сума от 1000лв. Без постановено осъдително съдебно
решение или определение срещу адв. Р. и в полза на Р.И. не може да се иска
и да бъде издаден изпълнителен лист за такава сума.
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди
като валидно, допустимо и по същество правилно и не страдащо от пороците
посочени в частната въззивна жалба на жалбоподателката Р.И..
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пещерски районен съд №260965 от
22.11.2021г. постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5