№ 47
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100107395 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. С. - К., с която е
предявен срещу Д.З. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от
50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 04.07.2019 г., причинено от водач, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника. Претендира законната
лихва от 10.06.2021 г. (датата на исковата молба) и разноски по делото.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 04.07.2019 г.,
около 15:15 ч. на АМ „Струма“, в резултат на което е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания. Твърди процесното ПТП да е
осъществено между л.а. марка „Тойота“, управлявано от Д.К.С. и л.а. марка
„Фиат“, управлявано от М.В. С. като по време на инцидента твърди да е
пътувала в л.а. марка „Фиат“ на предната дясна седалка (до шофьорското
място) с поставен обезопасителен колан. Твърди, че процесното ПТП е
настъпило вследствие противоправното поведение на водача Д.С., на когото
след произшествието е съставен АУАН и е издадено наказателно
постановление, с което му е наложено административно наказание, влязло в
сила. Сочи да е претърпяла в резултат на инцидента следните травматични
увреждания: контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб;
увреждане на брахиалния плексус; травма на други и неуточнени нерви на
шията; увреждане на шийни коренчета, некласифицирани другаде; синдром
на притискане на вертебралните и предните спинални артерии; съдово
главоболие, некласифицирано другаде; световъртеж от централен произход;
остеофити и дискова протрузия на ниво C6-C7, оказваща компресия върху
медула спиналис и нервното коренче; изгладена физиологична цервикална
лордоза; травматични дискови хернии на ниво C3-C4 и C-5 – C6. Твърди в
1
резултат на произшествието да е претърпяла болки, страдания и стрес като
продължава да се лекува и до момента. Твърди, че е сезирала ответника с
молба за изплащане на застрахователно обезщетение, който е отговорил, че е
определил обезщетение в размер на 4000 лв., което ищцата счита за
недостатъчно.
Ответникът оспорва иска по основание и размер; оспорва да е
осъществен деликт от застрахованото при него лице, както и ищцата да е била
пътник в моторното превозно средство, участвало в процесното ПТП и да е
пострадала от процесното ПТП; оспорва наличието на пряка
причинноследствена връзка между процесното ПТП и сочените в исковата
молба последици. Твърди искът да е завишен, позовава се на съпричиняване
като твърди, че към момента на процесното ПТП ищцата е пътувала без
поставен обезопасителен колан. Твърди, че на 11.06.2021 г. е изплатил на
ищцата сумата от 4000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от
нея вредни последици от процесното ПТП и счита, че с това ищцата е изцяло
обезщетена за претърпените вреди.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените писмени доказателства, в това число
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1046-472/04.07.2019
г., че на 04.07.2019 г., около 15:15 ч., на АМ Струма пътен възел детелината
на сух асфалтов път в района на 153 + 300 км. е осъществено ПТП между лек
автомобил марка „Тойота“, модел РАВ 4, с рег. № *******, с водач и
собственик Д.К.С. и лек автомобил марка „Фиат“, модел Купе, с рег. №
*******, с водач и собственик М.В. С.. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва и с
материална доказателствена сила относно удостоверено волеизявление -
пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. По делото не се оспорва автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, не
се оспорва и верността на удостоверените в него факти. От приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че непосредствено преди
произшествието л.а. марка „Фиат“ се е движел по АМ „Струма“ в дясната
активна пътна лента с посока от ГКПП Кулата към гр. Сандански със скорост
на движение 90 км./ч., приближавайки към входа на пътя от гр. Петрич; в
същото време, л.а. „Тойота“ се е движил във връзката на пътя от гр. Петрич
към АМ „Струма“; водачът на л.а. „Тойота“ не е пропуснал движещия се от
ляво на дясно за посоката му л.а. „Фиат“ и е навлязъл в магистралата,
пресичайки двойна непрекъсната лента, като водачът на л.а. „Фиат“ не е имал
възможност да спре преди мястото на включване на л.а. „Тойота“.
2
Осъществено е ПТП като л.а. „Тойота“ с предната си лява част челно –
странично в зоната на ляв фар на автомобила е ударил дясната страна
странично на л.а. марка „Фиат“. След удара л.а. „Фиат“ се е завъртял на дясно,
като се е отклонил в дясно и е достигнал до метална еластична ограда в дясно
на пътя и се е ударил в нея в лявата си част странично. От заключението се
установява, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на
водача на л.а. марка „Тойота“ със системите за управление на автомобила,
който е навлязал в платното за движение на АМ „Струма“ в момента, в който
от лявата му страна е приближавал л.а. марка „Фиат“, като е навлязъл в
опасната му зона за спиране. От изложеното съдът приема, че водачът на
лекия автомобил „Тойота“, рег. № ******* Д.К.С. в нарушение на чл.25, ал.2
ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, не пропуснал пътното превозно средство,
което се движи по нея – лек автомобил „Фиат“, с рег. № *******, с водач
М.В. С. и пътник – ищцата, поради което предизвикал процесното
пътнотранспортно произшествие.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицицинска
експертиза се установява, че първоначално оплакванията на ищцата са били
минимални, но след два – три дни оплакванията се усилват и се проявяват в
продължителна болка, хрущене и схванатост на врата. Първата медицинска
помощ на ищцата е оказана на 07.07.2019 г. (три дни след инцидента) в МБАЛ
„Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански - извършен й е преглед от
невролог, проведени са рентгенови изследвания, поставена й е диагноза
„контузио колумне вертебралис“, поставена й е имобилизираща шийна яка.
Лечението на ищцата е продължило в УМБАЛ „Света Анна“ – София,
извършени са й множество медицински прегледи и изследвания, проведено й
е медикаментозно, физиотерапевтично и рехабилитационно лечение;
предложено й е оперативно лечение. Установява се, че травмата на ищцата е
настъпила и протича на фона на изразена многоетажна дискова болест на
шийния отдел на гръбначния стълб, което обуславя затегнатото протичане на
травматичното увреждане, с изява на многокоренчева неврологична
симтоматика, а също така и с прояви на вертебро-базилирана съдова
недостатъчност, вероятна е траматична генеза на дисковите хернии на нива
С5-С6 и С6-С7. Съгласно заключението на вещото лице в нормалния случай
контузията и навяхването на шийния отдел на гръбначния стълб причинява
затруднение на движенията на врата за срок от 20 дни, но в конкретния
случай травмата е утежнена с манифестираща се след травмата дискогенна
многокоренчева симптоматика и с прояви на вертебро-базиларна съдова
недостатъчност, което обстоятелство е причинило на пострадалата
интензивни болки и страдания за срок от 5 месеца и продължаващи по-леки
до момента. В откритото съдебно заседание при изслушване заключението,
вещото лице посочва, че многоетажната дискова болест при ищцата не е във
връзка с процесното ПТП, но, че всеки човек над 30-40 г., каквато е
хипотезата при ищцата, има шипове и едно допълнително силово механично
3
въздействие протича по-тежко, с повече усложнения и по-бавен
възстановителен процес. Вещото лице сочи още, че едно ПТП може да засили
клиничната проява на дегенеративните промени, не може да засили самите
дегенеративни промени, защото са дългогодишни. Съставът приема, че по
делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
съществуващите дегенеративни промени на ищцата са в причинно-следствена
връзка с произшествието. Обстоятелството, че вещото лице не изключва тази
хипотеза, не може да бъде прието като потвърждение с категоричност за
наличието на причинно-следствена връзка.
От показанията на свидетелката М. С., майка на ищцата, се установява,
че след инцидента ищцата е изпитвала болки основно във врата, шийните
прешлени. След инцидента ищцата е останала да живее при свидетелката,
поставяла е инжекции; носила е медицинска яка шест месеца като и досега
има болки, изтръпване в ръката, подлага се на масажи. Свидетелката сочи
също, че ищцата не ходи на работа заради причинените травми.
По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправно
поведение – в нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП на водача на л.а. марка
„Тойота“, модел РАВ 4, с рег. № *******. От приетите писмени
доказателства, заключението на съдебната автотехническа и съдебната
медицинска експертиза и показанията на свидетелката М.В. С. се установява
причинната връзка между получените от ищцата травматични увреждания и
произшествието. Поради това, следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Д.К.С. при управление на л.а. марка „Тойота“, модел
РАВ 4, с рег. № *******.
По делото е прието за безспорно между страните наличието на
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответника и делинквента. От приетата по делото
справка от Гаранционен фонд се установява, че на 30.07.2018 г. между
ответника и делинквента е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и злополука на „Пътниците“ със срок на валидност
02.08.2018 г. – 01.08.2019 г. Следователно, към момента на произшествието е
било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и злополука на „Пътниците“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –вида на уврежданията
4
(шийна гръбначна травма, изразяваща се в контузия и навяхване на шийния
отдел на гръбначния стълб); интензитет и продължителност на болката и
период на възстановяване (за срок от 5 месеца); създадените на пострадалата
неудобства, изразяващи се в ограничение на физическото натоварване,
необходимост от носене на медицинска яка, посещение на медицински
специалисти, провеждане на рехабилитация, приемане на медикаменти при
проявяване на болка. Същевременно съдът съобрази, че ищцата не е получила
счупвания, имала е ограничения в предвижването, но не е била напълно
обездвижена; можела е да се обслужва сама; към момента ищцата се намира в
задоволително общо състояние, без координационни нарушения и запазена
походка.. Към днешна дата ищцата продължава да търпи болки и страдания,
но с умерен интензитет. При съобразяване на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване поради непоставен
обезопасителен колан: От приетото заключение на вещото лице по допусната
съдебна медицинска експертиза се установява, че при ищцата не са описани
обичайни следи/травми от използван обезопасителен колан – лентовидни
натъртвания. охлузвания от колана по гърдите и др., но предвид видът на
травматичните увреждания на ищцата, вещото лице е направило заключение,
че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан. От приетото
заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се
установява, че автомобилът, с който се е движила ищцата, е бил оборудван с
предпазни колани на всички седалки като в конкретния случай, дори и при
непоставен колан ищцата е щяла да претърпи същите увреждания, каквито е
претърпяла в конкретния случай (при страничен удар на процесния
автомобил, обезопасителният колан не е ефективен). Съгласно показанията на
свидетелката М. С. в момента на произшествието ищцата е пътувала с нея на
управлявания от свидетелката лек автомобил. Следователно, възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
Не съществува спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че ответникът е платил на ищцата сумата от 4000 лв. като
обезщетение за причинените вреди от процесното ПТП, с която сума следва
да се бъде намалено присъденото с настоящото обезщетение за причинените
вреди. Поради това, искът е основателен за сумата от 6000 лв. и следва да се
отхвърли за разликата до предявения размер от 50000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, ищецът е
претендирал законна лихва от датата на исковата молба – 10.06.2021 г.,
5
откогато следва да се присъди законната лихва.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 243,60 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 616 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 240 лв. – държавна такса, както и сумата
от 400 лв. – разноски по делото.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ******* да заплати на М. К. С. - К., ЕГН **********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 6000 лв., представляваща неплатена част
от обезщетение на неимуществени вреди от произшествие, осъществено на
04.07.2019 г., заедно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК *******, , със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ******* да заплати на адв. В.В. О., ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 243,60 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата.
ОСЪЖДА М. К. С. - К., ЕГН **********, да заплати на Д.З. АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ******* на
основание л.78, ал. 3 ГПК, сумата от 616 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 240 лв. – държавна такса, както и
сумата от 400 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6