Р Е
Ш Е Н
И Е №
град С., 02.03.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Желязков
гр. дело № 18484 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ от “Т.У. – Л.”ЕООД,
гр. Д., представлявано от Л. Л. и от М.К.Л., против З. „Е.” АД.
Ищците
твърдят, че на 16.08.2013 г. около 19,30 часа Л. Л. и ищцата М.Л.,
заедно с дъщеря им пътували с лек автомобил Ауди А6, с ДК№ *** по главен път
I-6 в посока Б. – С.. В района на км. 364+700 южно от град Ш., лек автомобил марка ВАЗ модел 21061 находящ се на банкета отдясно в посока
на движението на л.а. Ауди, който водачът Л. Л. възприел като неподвижен,
внезапно потеглил със завиване наляво, очевидно с цел да извърши маневра
„обратен завой” от десния банкет към лентата за насрещно движение, с което
препречил лентата в която се движел л.а.
Ауди. Поради близостта между двата
автомобила Л. нямал възможност за
реакция, поради което настъпил удар с цялата предна част на л.а. Ауди в лявата
странична част на л.а. ВАЗ. Вследствие на настъпилия сблъсък водачът на л.а.
ВАЗ М.М. и пътуващата в този
автомобил Т.Д. починали. Ищцата М.Л.
която се возела в л.а. Ауди на задната седалка и в момента на удара била
наведена да търси вода на возещото се в детско столче нейна дъщеря, претърпяла счупване на носа,
краткотрайно загубила съзнание. След постъпването и в болница била извършена
репонация на носните кости, зашиване на раната. Освен физическите болки и
страдания, които претърпяла втората ищца, в исковата молба се излагат твърдения
за увреждане ни на психическото и З.раве – оплаквания за безсъние, нервни
кризи, усещане за затруднено дишане и задушаване, възникнал страх от автомобили
и шокова реакция при възприемане на увредения автомобил, в който е пътувала при
настъпване на ПТП. Ищцата Л. твърди, че е потърсила помощ от психиатър и психотерапевт за преодоляване на
психическата травма. Ищецът “Т.У. – Л.” ЕООД заявява обстоятелството,
че в резултат на ПТП собственият на дружеството автомобил АУДИ А6 е напълно унищожен.
За разследване на пътния инцидент било образувано
досъдебно производство, което било прекратено поради смъртта на виновния водач М.М..
Твърди се, че за МПС, с което е причинено ПТП имало
сключена валидна Застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество за периода, в който е настъпило ПТП, с което се обосновава правния интерес
на ищцата да
предяви иск против ответното дружество ЗД „Е.”АД.
Ищецът
“Т.У. – Л.” ЕООД претендира да бъде осъден ответника да заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 25 500 лева, като в хода на
производсдтвото е изменил претенцията си и увеличил размера на иска до
34 900 лева, като това изменение на иска е допуснато от съда.
Ищцата
М.К.Л. претендира да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
размер на 15 000 лева, в едно със законната лихва. Ищците претендират и
заплащане на направените от тях разноски.
В отговора на исковата молба от ответното застрахователно
дружество се оспорват
всички твърдени обстоятелства. Твърди се, че не е установен
механизма на настъпване на ПТП и вината на водача М.М.. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата М.Л., поради това, че същата не е поставила
обезопасителен колан, както и възражение за съпричиняване, поради това, че
водачът на увредения автомобил е управлявал МПС с превишена скорост, с което е
допринесъл за увреждащия резултат. Оспорват се исковете за имуществени и неимуществени
вреди и по
размер, като прекомерно
завишени. Според ответната страна от медицинските
документи не са налице достатъчно данни за
настъпване на всички твърдяни от ищцата Л. травми, а по отношение на МПС Ауди –
не е доказано, че автомобилът е бракуван и тотално унищожен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е изискано
и приобщено в цялост дознание № ДП 133/2013 г. по описа на РУ”П” гр.Твърдица,
пр.преписка 216/2013 г. по описа на ОП-С..
Наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 03.02.2014
г. на Окръжна прокуратура С., с което се приема виновно
поведение на водача на МПС ВАЗ *** М.М. за
причиняване на ПТП, но производството се прекратява поради
смъртта на извършителя. Това постановление на Окръжна прокуратура С. е било
обект на съдебен контрол, като с влязло в сила Определение от 07.04.2014 г. по
ВЧНД № 50/2014 г. на Апелативен съд Б. е потвърдено, като съдът в настоящото
производство следва да се съобрази с установеното в този съдебен акт относно
вината на водача за настъпване на ПТП.
Към исковата молба е представена Епикриза от 20.08.2013 г. от МБАЛ „д-р Тота Венкова”
АД – град Г., в която са описани състоянието на
пострадалата при приемането, проведената терапия, както и диагноза „Фрактура на
носните кости”. Прието е Съдебномедицинско удостоверение № 138 от 20.08.2013 г.
на Началник отделение в същото болнично заведение, с което се удостоверява, че
втората ищца М.Л. е получила следните увреждания:
Контузия на главата с мозъчно сътресение, счупване на носните кости с
разместване на фрагментите и кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на
носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи, контузия на шията с болков
синдром, кръвонасядане на дясната мишница, две кръвонасядания и едно малко
охлузване на лявата подбедрица.
Представено и прието по делото е „Психологическо
изследване и оценка” изготвено и подписано на 23.09.2014 г. от психолог „Е.Ц.”.
За установяване на действително претърпените от ищцата Л. увреждания и периода на търпените болки и страдания, съответно- за
възстановителния период, е назначена съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ с вещо
лице д-р П.С.П.. Заключението на тази
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, потвърждава описаните по-горе в съдебномедицинското
удостоверение травматични увреждания, получени при ПТП. В
заключението се посочва, че претърпяната лекостепенна черепно-мозъчна
травма обуславя състоянието на объркване
дезориентация, замаяност, като след правилно проведено лечение оздравителният
процес приключва до 3-4 седмици, като по делото не са налице данни за настъпили
усложнения. По отношение на счупването на носните кости оздравителният процес
след извършената операция приключва в рамките на 20-25 дни. В заключението на
СМЕ се приема че не са настъпили усложнения от така претърпените травматични
увреждания и такива не следва да се очакват занапред.
В отговор на поставени от ответната страна въпроси,
свързани с възражението за
съпричиняване, вещото лице д-р П. заключава, че
от характера на травмите и механизма на
ПТП най-вероятно ищцата М.Л. не е била с поставен
обезопасителен колан, тъй като пораженията в областта на главата при челен удар
на л.а. Ауди не биха настъпили, а
пострадалата би претърпяла гръдна травма от възпиращото действие на
колана при високата скорост, с която се е движело МПС – каквато травма на
ищцата не е констатирана.
След проведената размяна на книжа между страните, с доклада
по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството
/установено и с писмени доказателства по делото/, че за МПС ВАЗ с ДК№ *** е било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество.
Страните по делото представят и по делото неколкократно
са приети като писмени доказателства, едни и същи документи, съставени във
връзка с искането на първия ищец спрямо ответното дружество, за завеждане на
преписка по щета и за получаване на обезщетение за имуществените вреди на
МПС. Ответното дружество е представило и
по делото са приети като писмени доказателства
всички тези документи, съставляващи в цялост преписка по щета №**********
от 29.01.2014 г. Видно от така приетите писмени доказателства, Л. Л. е отправил искане пред ЗД „Е.” за завеждане на претенция по застраховка ГО, както и искане за
извършване на оглед и оценка на щетите върху увредения автомобил АУДИ. Такъв
оглед е бил извършен от експерти на ответното дружество и на 07.02.2014 г. е
била определена действителна стойност
към датата на събитието – 23 400 лева от ответното дружество /лист 207 от
делото/. На същата дата, на ищеца е
връчено Уведомително писмо, с което застрахователят е информирал ищеца, че по
предварителна калкулация, стойността на щетите констатирани при извършения
оглед е изчислена на 14 836, 87 лева. В преписката е приложено
уведомлението от ищеца до ответното дружество за възникване на застрахователно
събитие, което е датирано на 21.08.2013 г., с което съдът приема, че увреденото
лице своевременно е уведомило застрахователя.
По
искане на страните, за изясняване механизма на настъпване на ПТП , за
установяване на действителните повреди по МПС Ауди и стойността за
възстановяване/респ.за стойността при пълна щета, както и за установяване
употребата на обезопасителен колан от втората ищца, е допусната съдебна
автотехническа експертиза /САТЕ/. Със заключението, прието и неоспорено от страните, се установяват
следните обстоятелства: Сумата,
необходима за ремонт и възстановяване на лекия автомобил е в размер на 43 183,
02 лева. Пазарната стойност на същия автомобил е 34 900 лева /при
закръгляне от вещото лице – 35 000 лева/, което обосновава заключението за
„тотална щета” доколкото
възстановяването предполага извършване на разходи, по високи от
стойността на автомобила.
В отговора на задача № 7 подробно е описан механизма на
настъпване на ПТП който напълно съответства на описаното в обстоятелствената
част на исковата молба, както и на възприетото от Окръжна прокуратура по
проведеното досъдебно производство, изложено в Постановление от 03.02.2014 г.
за прекратяване на наказателно производство.
Вещото лице посочва като единствена релевантна причина за
настъпване на ПТП – предприемането на маневра „обратен завой” от водача на МПС
ВАЗ в близост пред МПС Ауди. Определена е скоростта на движение на МПС АУДИ в
момента на навлизане на МПС ВАЗ на пътното платно – 117 км/ч., както и
разстоянието между двата автомобила в същия момент- 54 метра. Вещото лице
определя дължината на опасната зона за спиране – 111, 90 метра. Тези изчисления
на експерта по СМЕ обуславят крайното експертно заключение, че към момента на
навлизане на л.а. ВАЗ на пътното платно
и възникване на опасността от ПТ ударът е бил непредотвратим от страна
на водача на л.а. Ауди Л. Л..
Вещото лице инж.З., в отговор на
поставения от ответника въпрос свързан с възражението за съпричиняване от
страна на втората ищца, потвърждава заключението на експерта по
съдебномедицинската експертиза, че М.Л. е била без
поставен обезопасителен колан, като обосновава извода си с местоположението и в
купето на автомобила, конкретните травми, както и констатацията, че
пиропатроните на фабрично поставените в МПС обезопасителни колани на задната
седалка не са задействани.
За установяване характера и обема на претърпените от
втората ищца М.Л. болки и страдания е допуснат и разпитан един свидетел – К.С.Р., баща на същата. От показанията на този свидетел се установява, че след ПТП пострадалата била,
по негово описание, със счупен нос, цялата синя отдолу под очите, на системи заради
сътресение на мозъка. Стояла на системи три дена и след това я изписали
от болницата. Забелязала се веднага една промяна в
нейното поведение. Тя започнала да изпитва страхове преди всичко от автомобили, спряла да шофира, а самата била правоспособен водач. Не искала да се вози на колата. Всеки
спомен за катастрофата предизвиква в нея страхове, нощно време трудно заспивала. Понякога се будела и после не можела да спи цяла нощ. Изпитвала затруднения с дишането, чувствала тежест в гърдите, все едно,
че някой я настъпва, натиска. Това продължило доста време и продължавало и до деня на даване
показанията. Свидетелят показва, че ищцата Л. е търсила специализирана помощ, ходила при психолог, но нямало подобрение. На моменти изпадала в състояние да взема успокояващи
вещества. Стигнала
до там, че в едно такова нейно състояние била приета в болницата в Д..
Свидетелят
заявява, че това са негови лични възприятия, доколкото дъщеря му живее
постоянно в Д. и при завръщане от отсъствията си извън страната се установява в
дома им.
С оглед така събраните доказателства,
разгледани поотделно и анализирани в своята съвкупност, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗ., всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице са
елементите на фактическия състав, който ангажира отговорността на
застрахователя по прекия иск -
сключен застрахователен договор, настъпване на застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент. С оглед
на установеното по делото валидно
застрахователно правоотношение,
отговорността на ответното дружество е установена. В настоящия случай се установява, че са
налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние ,
вина на деликвента и съответно причинна връзка с вредоносния резултат. Вината и противоправните действия на водача на лекия
автомобил М.М. е установена от всички приети по делото
доказателства. Причинната връзка също е установена с гласни доказателствени средства, с писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, както и чрез експертиза. Уврежданията на ищцата М.Л., по предявения обективно и субективно съединен иск за неимуществени
вреди безспорно са възникнали
непосредствено при инцидента, а експертното заключение на неоспореното от страните
и прието от съда заключение на СМЕ категорично свързва травматичните
увреждания с ПТП. Щетите, нанесени на
собствения на първия ищец “Т.У. – Л.” ЕООД лек автомобил марка Ауди, модел А6 също са
установени и изчислени от вещото лице по САТЕ, заключението по която съдът
изцяло кредитира. Възстановяването на автомобила предполага
извършване на разходи, по високи от пазарната му стойност, което обуславя извод за тотална
щета на МПС..
Застрахователят отговаря спрямо
увредения за причинените му от застрахования деликвент вреди, на основание
сключения със собственика на
МПС договор за
застраховка. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
деликвента, предмет на настоящото дело. Характерът и размерът на вредите от
непозволено увреждане, респективно на обезщетението за тези вреди се определят
по обективни критерии, уредени в чл. 45 и сл. от ЗЗ., като се изхожда от характера и
последицата на увреждащото деяние.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответното дружество за наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС
АУДИ, поради движението с превишена
спрямо разрешената скорост. Това обстоятелство, което действително се
установява както в ДП, така и в настоящия процес, не е допринесло за настъпване
на ПТП, нито за размера на неимуществените и имуществените вреди. Експертното
заключение по назначената САТЕ изрично достига до този извод- дори и при
движение с позволена скорост настъпването на удара, с оглед извънредно краткото
разстояние от потеглящия в нарушение автомобил ВАЗ до движещия се автомобил на
първия ищец, е бил също така непредотвратим. Уврежданията на втората ищца
също биха били идентични.
Основателно е наведеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване от
пострадалата Л., по втория субективно и обективно
съединен иск за неимуществени вреди. Съдът приема за доказано обстоятелството,
че ищцата е пътувала без поставен
обезопасителен колан на задната седалка на автомобила към момента на удара.
Всеобщо възприетата практика в страната, за пътуване на задната седалка без
поставяне на обезопасителен колан следва
да бъде преодоляна. Обезщетението,
дължимо се на пострадалия при тези обстоятелства следва да бъде намалено
съобразно приноса му за настъпването на
вредоносните последици при ПТП. Съдът намира, че този принос на пострадалата е
съществен и се изразява в 1/3 спрямо отговорността на деликвента, като в това
съотношение обезщетението следва да бъде редуцирано.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният от “Т.У. – Л.”
ЕООД иск за обезщетение за понесените от това дружество, като собственик на увреденото
МПС имуществени вреди, спрямо ЗК „Е.“ АД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен до предявения размер от
34 900 лева, съобразно допуснатото изменение на иска.
Искът на М.К.Л. за
обезщетение за неимуществени вреди също е частично основателен. Размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗ., което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. ПТП, което е
преживяла ищцата, безспорно е причинила описаните физически травми, но и психическа
травма със сериозно отражение върху социалното и поведение и свързано със
затруднения за определен период от време. По отношение
твърденията на ищцата за настъпили, наред с безспорно претърпените физически
травми, и психически усложнения съдът приема за доказани, като кредитира
напълно показанията на разпитания свидетел К.Р., които са
последователни и добросъвестно отдадени и се основават на лични възприятия на
свидетеля. Съдът приема, че претендираният с исковата молба размер на
обезщетението от 15 000 лева общо за всички телесни и психически болки и
страдания е съобразен с принципа на справедливост, като с оглед възприетото
съпричиняване от 1/3 от страна на пострадалата, това обезщетение следва да се
намали до 10 000 лева, в който размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер – да се отхвърли като
неоснователен.
Върху така определените суми за обезщетение по двата обективно съединени иска следва да
се начисли и законната лихва, считано от датата 16.08.2013 година – датата на ПТП, до окончателното й изплащане.
Ищците, чрез
пълномощника си, претендират да бъде осъдено ответното дружество да заплати сторените от тях разноски
в производството, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. И
двамата ищци са били представлявани от един адвокат, който претендира заплащане
на възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, тъй като страните са договорили безплатно
процесуално представителство. Следва да се определи възнаграждение за един
адвокат, като на основание чл. 38, ал.2 от ГПК бъде осъден ответника да заплати
на адвокат М.Г. възнаграждение в предвидените по
Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Съдът счита, че размерът
на дължимото възнаграждение следва да
бъде определен, като първоначално се съобрази размера на дължимия адвокатски
хонорар съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, върху
предявената с искова
претенция със сбор от цената на исковете 49 900 лева, след което този размер да бъде редуциран съобразно
уважената част от иска. В случая
дължимото минимално възнаграждение за един адвокат съгласно Наредбата върху предявената претенция от 49 900 лв. е в размер на 2027 лева, а съобразно
уважената част от исковете - 44 900 лева, е в размер на 1823, 90 лева, до който размер претенцията за
разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е основателна. Съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на “Т.У. – Л.”
ЕООД и М.К.Л. сумата в размер на 1796 лева – за внесена при образуването държавна
такса, както и 297 лева – разноски за извършени съдебни експертизи, според
размера на внесените от ищците депозити.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител също претендира заплащане на разноски
съгласно представен списък на разноските, както и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, определено коректно съгласно цитираната наредба.
Общият размер на извършените от
ответника разноски е 165 лева. Спрямо отхвърлената част от иска дължимите се на
ответника разноски за възнаграждение за депозит по назначена експертиза и за съдебно
удостоверение възлизат в размер на 16,50 лева, която сума, при този
изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника, както и заедно с юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 231 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ З. “Е.” АД, ***, да заплати на “Т.У. – Л.” ЕООД, ЕИК ****, седалище ***, адрес на
управление ***, сумата от 34 900 /тридесет и четири хиляди и деветстотин/ лева-
обезщетение за имуществени вреди нанесени на
собствен на дружеството МПС- лек автомобил АУДИ А6, с ДК№ ***, в резултат от ПТП, настъпило на 16.08.2013 год., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 16.08.2013 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. “Е.” АД, ***, да
заплати на М.К.Л., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева - обезщетение
за неимуществени вреди следствие от ПТП, настъпило на 16.08.2013 год., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2013 год., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди
над така определения размер до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ***, да
заплати на “Т.У. – Л.” ЕООД,
ЕИК **** и М.К.Л., ЕГН ********** сумата в общ размер на 2093 лева – разноски
в производството, съобразно уважената част от иска, от които: 1796 лева – за внесена държавна такса и 297 лева
– разноски за извършени съдебни експертизи.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ***, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, да заплати на
адвокат М.Г. от САК, с адрес: ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 1823, 90 лева.
ОСЪЖДА
М.К.Л.,
ЕГН **********, да заплати на ЗД “Е.” АД, ***, съобразно
отхвърлената част от иска, сумата в размер на 16,50 лева- разноски за извършени експертизи както и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 231 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: