№ 13008
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110153208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 269315/28.09.2023 г., предявена от „.“ ЕООД с ЕИК
., седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ № 81В, ап.3, представлявано
от ., срещу Г. И. В., ЕГН **********, гр. София, УЛ.ПРОФ.АЛЕКСАНДЪР ФОЛ 2, вх.А,
ет.6, ап.24, със съдебен адрес: гр. София, ул. Пиротска № 56, ет. 3, чрез адвокат П. К.,
положителен установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 16,70 лева (шестнадесет лева и 70 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 05.11.2018 г. до 05.11.2018 г., сумата от 171,30 лева (сто
седемдесет и един лева и 30 стотинки), представляваща неустойка, за които суми е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6835/2023 г. на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за
процесното вземане, което било уважено, като поради връчване на заповедта на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заявителят има правото да установи вземането си по исков
ред, което обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск. Сочи, че вземането по
иска произтича от Договор за паричен заем № 211239/11.09.2018 г., сключен между
ответника и "Сити Кеш" ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
13.01.2022 г. Твърди, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за паричен
заем, като е предоставил договорената сума в размер на 600 лв., дължими на 12 броя вноски
по 131 лв. в срок до 11.09.2019 г. при фиксиран лихвен процент от 40.08 % и годишен
процент на разходите от 48.28 %. Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира и
направените разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК, чрез особен представител. Оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за
погасяване на вземането за главница и лихви по давност. Признава част от фактите, а
именно, че между нея и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 600 лв., получени от нея, срещу задължението да върне сумата от 600 лв. на 12
броя равни месечни вноски, всяка по 131 лв., с краен падеж 11.09.2019 г., и в общ размер на
745.80 лв. Счита, че относно вземането се прилага кратката тригодишна давност, тъй като
било с характер на периодично вземане. Счита, че с погасяването на главницата, погасени се
явяват и акцесорните вземания за лихви. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. В
пледоарията си по същество моли съда да признае за нищожна клаузата за лихва върху
главницата, тъй като е в противоречие с добрите нрави и е в по-голям от законово
допустимия размер.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
-ти
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6835/2023 г. на СРС, I ГО, 120 състав, в полза на
ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като заявлението е депозирано в РС – гр.
Пазарджик на 18.01.2023 г. Делото пред РС – Пазарджик е било прекратено, поради местна
неподсъдност и изпратено на СРС. С оглед на това, че заповедта е връчена на заявителя по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за същия не е установена месторабота, на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК, което
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
вземането произтича от Договор за паричен заем № 211239/11.09.2018 г., сключен между
ответника и "Сити Кеш" ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
13.01.2022 г. От договора е видно, че страните са се договорили за отпускане на заем в
размер на 600 лв., годишен процент на разходите 48,28 %, фиксиран годишен лихвен
процент от 40.08 %, краен падеж на плащане по заема 11.09.2019 г. и обща сума за
заплащане – 764.73 лв. Уговорена е и неустойка в общ размер на 807.27 лв., платима на
вноски, според погасителния план, включен в Договора, като същата е дължима, ако
заемателят не осигури в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума,
обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 30, ал. 1 от Общите условия –
поръчител или банкова гаранция. Размерът на неустойката е посочен в чл. 6.2. от Договора.
Общите условия не са представени нито в заповедното производство, нито в исковото.
Видно от Договора за прехвърляне на вземания, сключен между ищеца и „Сити Кеш“
ООД на 13.01.2022 г., последното, като цедент, прехвърля свои вземания към трети лица на
цесионера, ищец по делото, с дата на прехвърляне на 20.12.2021 г. Вземанията, предмет на
договора, са описани в „Анекс 1“ към договора, а цесионерът купува и приема
прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“ във вида, в който съществуват към
цедента към момента на сключване на Договора (чл.2.1. и чл. 2.2). Представено е
Уведомление за цесия, адресирано до ответника, от датата 15.07.2022 г., изпратено на
електронна поща. Няма данни същото да е получено от адресата и ако да – на коя дата.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже чрез пълно и главно
доказване валидно извършване на прехвърлянето на процесните вземания от "Сити Кеш"
ООД на ищцовото дружество, валидно уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество преди датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6835/2023 г. на СРС и размера на дължимите
главница и лихви, както и прекъсване или спиране на давностния срок, с оглед направеното
2
възражение от ответника.
Ответната страна не спори, а признава, че съществува че между нея и „Сити Кеш“
ООД валиден договор за потребителски кредит за сумата от 600 лв., които са получени от
ответника срещу задължението да върне сумата от 600 лв. на 12 броя равни месечни вноски,
всяка по 131 лв., с краен падеж 11.09.2019 г., и в общ размер на 745.80 лв.
По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за това, че вземането,
предмет на договора между „Сити Кеш“ ООД и ответника е било прехвърлено валидно на
ищеца, тъй като липсва списък с прехвърлените вземания – описаните в Договора за цесия
„Анекс 1“ и „Приложение 1“, като по този начин съдът е лишен от възможност да установи
кои вземания са прехвърлени и дали сред тях е процесното вземане. При събраните
доказателства в хода на заповедното и исковото производство, настоящият съдебен състав
приема, че не е доказано валидно прехвърляне на процесното вземане от първоначалния
кредитор към ищеца, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед горното, съдът не следва да разглежда възраженията на ответната страна за
нищожност на клаузата за лихви и за погасяване на вземания по давност, тъй като не се
установява основателност на исковата претенция по посочените по-горе съображения.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но предвид това, че
същият е представляван от особен представител на разноски на ищеца, такива не са
извършени и не му се следват.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ № 81В, ап.3, представлявано от ., срещу Г. И. В., ЕГН **********,
гр. София, УЛ.ПРОФ.АЛЕКСАНДЪР ФОЛ 2, вх.А, ет.6, ап.24, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Пиротска № 56, ет. 3, чрез адвокат П. К., положителен установителен иск по чл.422 във
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 16,70 лева (шестнадесет лева и
70 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.11.2018 г. до 05.11.2018 г.,
сумата от 171,30 лева (сто седемдесет и един лева и 30 стотинки), представляваща
неустойка, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6835/2023 г.
на СРС, 120 състав, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3