№ 3057
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20221110206145 по описа за 2022
година
Производството е на основание чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ.
Образувано е по жалба на Е. П. Б., ЕГН: **********, с вх. № 91998 от 10.05.2022 г., чрез
адвокат Ч., задържане в 09 РУ-СДВР на 26.04.2022 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на задържането, в
която да е посочено фактическото основание и правно за това, както и че такова основание
не е съобщено на жалбоподателя и по друг начин. Сочи се, че на жалбоподателя не е
връчена писмена заповед за задържането му. Навеждат се аргументи, е твърдяното
задържане не се е основавало на обосновано подозрение за извършено престъпление, както
и че жалбоподателят не е извършил престъпление. Твърди се, че мястото за задържане е
застрашаващо здравето му среда.
В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.
Ч., която пледира за констатиране незаконосъобразност на твърдяното задържане.
Предявява искане да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на основанията в чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Директор на СДВР, редовно призован, се
представлява от юрк. Михайлова, която моли съдът да остави жалбата без уважение.
Претендират се разноски за юрисконсулт.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу твърдяно фактическо задържане, на основание чл. 5, т. 4 от ЕКПЧ,
поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят Е. П. Б., ЕГН: **********,
да е бил фактически задържан в 09 РУ-СДВР на 26.04.2022 г. От представените и приети
като доказателства заверени копия от Книга за задържани лица и Книга за пропускателния
режим на пост номер 1, 09 РУ – СДВР, както и Полицейски регистър за заповеди за
задържани лица, не се установява наличие на вписване за задържане или влизане в сградата
на 09 РУ – СДВР на жалбоподателя на 25.04.2022 г. и 26.04.2022 г.
В показанията си свидетелят Л. Г. – полицейски служите в 09 РУ – СДВР, посочва, че в
случая става дума за кражба в магазин „Мосю Бриколаж“, но няма спомен дали лицето е
било задържано.
От показанията на свидетеля Х. А. – охрана на магазин „Мосю Бриколаж“ се установява, че
лице е преминало отвъд касовата зона,свидетелят се е усъмнил от движенията му, че лицето
е взело нещо, и след лицето е било помолено да извади това, което е взело, то е извадило
изпод дрехите си две флакончета от по 1 л. газови бутилки. Установява се, че свидетелят е
извикал полиция и е отишъл да върши работата си, като не е формирал възприятия за
последвалите събития.
От показанията на свидетеля Д. С. – управител на „Мосю Бриколаж“ се установява, че е бил
информиран за случая, но не знае дали полицейските служители са завели лицето в сградата
на 09 РУ – СДВР.
От показанията на свидетеля Ц. Б. не се установяват относими към предмета на доказване
обстоятелства, тъй като същият заявява, че доста пъти са задържали жалбоподателя, но няма
спомен за конкретната дата, нито някога са го задържали в близост до него, а единствено
понякога е виждал от прозореца на дома си как го задържат.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ясни, последователни, обективни.
От доказателствената съвкупност не се установява на посочената дата жалбоподателят да е
бил задържан, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса за законосъобразност
на твърдяното от него фактическо задържане.
Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на съдебния спор и страната
създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за
неоснователно му повдигане. В тази насока настоящият съдебен състав присъжда на
2
страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските за юрисконсулт СДВР в
размер на 120.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова
преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА
депозираната жалба на Е. П. Б., ЕГН: **********, с вх. № 91998 от 10.05.2022 г., чрез
адвокат Ч., задържане в 09 РУ-СДВР на 26.04.2022 г.
ОСЪЖДА Е. П. Б., ЕГН: **********, да заплати на СДВР на основание чл.143, ал.3 от
АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната
помощ, сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3