МОТИВИ
към
присъда на КРС по НОХД № 1437/2017г.
На 11.11.2016г. на осн. чл. 247 от НПК Кюстендилска районна прокуратура е
внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против И.Б.В., с ЕГН **********,***, за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал.1
от НК, при фактическа обстановка подробно изложена в ОА.
На същата дата,
по внесения обвинителен акт, Председателят на районен съд гр.Кюстендил е
образувал съдебно производство – НОХД № 1946/2016 г. Присъда № 1/03.01.2017г.
по НОХД № 1946/2016 г. по описа на КРС е отменена с Решение № 80 по ВНОХД №
118/2017г. по описа на КОС, поради допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на съдебната фаза на процеса и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на КРС.
В хода на новообразуваното НОХД № 1437/2017г. подс. В. се явява лично с
преупълномощеният си защитник адв. К. Обективирано и искане за разглеждане на делото
по реда на глава XXVII от НПК при хипотезата на прочитане и приемане на цялостния доказателствен
материал събран в хода на досъдебното производство и се заявява от подс. В., че
прокуратурата вярно и точно е описала фактическата обстановка в обвинителния
акт, но се оспорва, че деянието на подс. В. е съставомерно, поради което се
моли за оправдаване по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание, по искане на странитеq съдът е допуснал разглеждане на делото при диференцирана
процедура по реда на Глава XXVII, чл. 371, т.1 от НПК, като са приети и прочетени всички доказателства събрани в хода на
досъдебното производство.
Съдът в разпоредителното заседание конституира, като граждански ищец и
частен обвинител постаравалата Г.Р.Б., която завява, че в предходното разглеждане
не е разбрала за правата си на пострадало лице и към момента на
разпоредителното заседание желаел да се възползва от тях, след като са и
надлежно разяснение с разпореждането на насрочване на разпоредителното
заседание. Съдът констатира, че в предходното разглеждане на делото на Б. не са
разяснени правата, с които може да се ползва в качеството си на пострадало лице
и с оглед гарантиране правото на пострадалия в наказателния процес намери, че
искането за конституиране, като страна в процеса е навременно и допустимо.
Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца, което да се редуцира при условията на чл.58А от НК на лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
Частичният обвинител и граждански ищец се придържа към изложеното от
прокуратурата по отношение на деянието и размера на наказанието и се иска
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
ОА, като не желае да се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му пледира за постановяване на присъда, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен
поради несъставомерност на деянието, за което е привлечен да отговаря подсъдимия.
КРС, след като се запозна с всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства и намирайки , че изложеното в ОА изцяло се установява
от тези факти, намери за установено следното :
Подсъдимият И.Б.В. е роден на *** ***.
***, български гражданин, женен,
с основно образование, неосъждан,
пенсионер с ЕГН: **********.
Фактическата обстановка, която държавното обвинение е описало в
обстоятелствената част на ОА, съдът намери за доказана от събраните в хода на
ДП доказателства и от признанието на фактите, направено от подсъдимия в съдебно
заседание.
Въз основа на издаден на 05.08.2012
г. изпълнителен лист по гр.д. № 2239/11
г. по описа на Районен съд Кюстендил, е образувано изпълнително дело
№1107/2011г.срещу длъжника И. И. В. ***. Взискател
по издадения изпълнителен лист била
„Уникредит Булбанк“АД, гр.София. Вземането на банката било обезпечено с
договорна ипотека върху самостоятелен обект- първи застроен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Кюстендил, ул."Юстиниян" 12
ет. 1 , учредена от собственика на недвижимия имот- В. Иванова Василева -
съпруга на подсъдимия В..
За удовлетворяване вземанията на кредитора на 22.02.1012г. св.В.Л.А. -
частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ , с рег .№ 724 с район на действие Окръжен съд —
Кюстендил, предприела действия по опис и
оценка на ипотекирания и описан по-горе
имот . При извършване на описа, ЧСИ Ал. съставила писмен опис на недвижими имущества,
в който подробно описала състоянието на имота.
В изготвения и представен в хода
на ДП опис / л. 15 от ДП/ е описано
цялото имущество , вкл. са описани
вратите като такива от МДФ- 3 бр.. Направен
е и
снимков материал.
След проведена публична продан на недвижимия имот, с Постановление за възлагане от 23.10.2015 г. за купувач на имота е обявена
пострадалата Г. Б.. Със същото
Постановление, влязло в законна сила на 02.11.2015г., имота е възложен в
собственост на св.Б..
В началото на м.ноември 2015г. подсъдимият
В., заедно със съпругата си и ипотекарен длъжник -В. Василева, които все още
владеели имота, започнали да изнасят от него движимите вещи, които не са предмет на вземането.
По молба на св.Б.,св.А. предпиела действия по въвеждането на пострадалата Б. във владение, като
насрочила дата за въвод във владение на 17.11.2015г. а за посочената дата
уведомила св.Б. и св.Василева.
На 15.11.2015г./два дни преди да бъде извършен въвода във владение на св.Б./,
св. Р.Й. - син на пострадалата , минавал
в близост до имота , чиито собственик знаел, че вече е неговата майка. От имота
видял да излиза подсъдимия И.Б.В. с още
две лица и да изнасят три врати. До момента на
въвода подсъдимият и съпругата му все
още владеели имота.Свалените масивни дървени врати били от помещенията на
кухнята, спалнята и хола .След като изнесли вратите те ги качили в товарен автомобил
„Ивеко"с ДК№ *** , собственост на ЕТ „****.
Св.Р.Б. веднага позвънил на тел. 112, обяснил за случая, като междувременно
тръгнал с автомобила си след товарния автомобил управляван от подсъдимия. При
паметника в кв."Колуша" подсъдимият спрял товарния автомобил. Уведомени
от дежурния по ОД на МВР на място пристигнали и свидетелите Ю.М. и Р.С. ***. Свидетелите
М. и С. указали на установените на място лица – подс.В. и св.Б. да разрешат
възникналия между тях спор за собствеността на процесните врати чрез съда.
На 17.11.2015г. св.В. А.а извършила въвод във владение на собственика на имота свидетелката Б., за
което бил изготвен и протокол. На въвода приставала и св. В. В., която предала ключовете
от имота на новия собственик и пострадала в настоящото производство. В
протокола св.А. посочила, че е констатирала подмяна на три от вратите в имота от масивно
дърво с мукавени такива.Същият ден св.Б. депозира жалба до Районна прокуратура
-Кюстендил. В хода на осъществената проверка св.Н.К. е снел обяснения от
подсъдимия, като същият е заявил, че вратите били подменени от него поради
увреждането им от течове.
В хода на досъдебното производство е
назначена и извършена съдебно-оценителна експертиза, която определя стойността на описаните три броя врати на 724.00 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът намери за установена, основавайки се
на събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателствени средства, приобщени
по делото по реда на чл. 373, ал.1 от НПК както и на самопризнанието на
подсъдимия в частта относно фактите
описани в обстоятелствената част на ОА.
Подсъдимият е привлечен да отговаря за извършено престъпление от общ
характер по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК.
От обективна страна за престъплението
„обсебване” е характерно преди всичко, това
че негов предмет може да бъде само чужда движима вещ. Съществено за деянието е и това, че движимата
вещ следва да бъде във владение на дееца
на определено правно основание , което отличава обсебването от
престъплението по чл. 194 от НК. Предметът на престъплението трябва да е
поверен конкретно на дееца, като при това е необходимо с акта на поверяването
да е уточнено какви точно действия той може да
осъществява с вещта. По силата на
правното основание деецът владее чуждата
движима вещ временно и той дължи връщането й или разпореждане с нея , съобразно
уговореното.
Специфично за
престъплението по чл. 206 от НК е и интелектуалния момент на умисъла на
дееца. Той трябва да съзнава, че вещта ,
която владее е чужда и че той я
владее на определено правно основание,
позволяващо му да върши само определение действия с нея. Освен това , деецът следва да съзнава, че
разпореждайки се с вещта тя ще премине в
полза на него самия или на друг правен субект, което разпореждане излиза извън правомощията
му относно предмета на посегателство.
Имайки в предвид тези характеристики на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, съдът намира, че описаното по-горе деяние, извършено от подсъдимия
осъществява изцяло признаците/обективни
и субективни/ на това престъпление.
Основното възражение на защитата се
основава на твърдението, че предмет на
престъплението, за което е привлечен да отговаря подсъдимия са три
броя врати, които сами по себе си са
движими вещи, а описът изготвен от ЧСИ е
опис на недвижими вещи. Това обстоятелство, според защитната теза прави деянието на подсъдимия несъставомерно.
Анализирайки доводите на защитата,
съдът намира същите за неоснователни по следните съображения: няма спор в случая, че
процесните три врати представляват по своето естество „движими вещи“.
Действително видът на вратите, което има значение за тяхната стойност, е
описан в протокол за опис на недвижими имущества. Именно въз основа на този
протокол , обаче е направена и оценка на имота, като е взето в предвид именно
състоянието му към момента на изготвяне на протокола. В този смисъл
изнасянето от имота на описаните
в протокола за опис врати, с други, за които категорично е установено че са на по-ниска
стойност, два дни преди въвода във владение, представлява противозаконно присвояване на чужди движими
вещи, които към момента на деянието подсъдимият е владеел.
По горните съображения съдът призна
подсъдимия И. Е. И. за виновен за извършването на
престъпление по чл. 206, ал.1,пр.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи
значение за степента на неговата отговорност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
са чистото съдебно минало на подсъдимия, пълното съдействие при разследването и
в хода на процеса и следва да бъде отбелязано, че деянието не е с особена
обществена опасност, доколкото подс. В. действително е заменил процесните врати
с по ниско качествени /мукавени/, но същото така не следва да бъде
преквалифицирано престъпното деяние по чл.206 ал.5 от НК доколко нанесените
щети са на стойност от 724.00 лева.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.206 ал.1 от НК е „лишаване
от свобода“ от една до шест години. Настоящият съдебен състав достигна вземайки
предвид горепосочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително вида на деянието и обществената опасност на дееца, че е приложима
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и предвиденото в закона наказание се оказа
несъразмерно тежка, поради което определи наказание под най-ниския предел, а
именно три месеца „лишаване от свобода“ и на осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяване на така определеното наказание при изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и приетата за доказана виновност на подсъдимия, съдът
намери, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД
и уважи предявения граждански иск в пълен размер от 724.00 лева. Тъй като отговорността
е деликтна съдът, присъди и законна лихва върху уважения размер на гражданския
иск от датата на причиняване на вредите, до окончателното му изплащане.
Съдът осъди подсъдимият да заплати по сметката на КРС сторените разноски в
размер на 40 лева за възнаграждение на вещо лице и сумата от 100 лева по
сметката на ОСлО гр. Кюстендил разноски за изготвена експертиза.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: