Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева
в.гр.дело № 962 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 277710 от
18.11.2019 г., постановено по гр. д. № 24383 по описа за 2019 г. на СРС, Второ
гражданско отделение, 53 състав,
са отхвърлени предявените от „Т.Р.“ АД,
с ЕИК: *****, установителни искове на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу И.С.П. с EГH: **********, с
които се иска да се признае за установено, че И.С.П. дължи на „Т.Р.“ АД сумата
от 303,19лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за отоплителен сезон 2017г.- 2018г., произтичаща от Дебитно известие с
№ **********, ведно със законната лихва от 16.11.2018г. до изплащане на
вземането, нораторна лихва в размер на 10,36 лв. за периода от 19.07.2018г. до
15.11.2018г.
Ищецът твърди, че решението е
неправилно. Поддържа, че ТЕ е определена на база „служебен отчет“ поради липса
на монтирани уреди за отчет на два броя радиатори, а не както е приел СРС, че е
поради неосигурен достъп показанията на 3 бр. ИРРО са занулени. Твърди се, че от жалба вх. № ТР-Д
212/17.07.2018г. от ответника до ищеца е видно, че именно ответникът е монтирал
„два допълнителни уреди за отчитане на енергията“. Позовава се на
изравнителните сметки на основата на реален отчет. Оспорва заключението на вещото
лице, като заявява, че то неправилно е начислило суми за топлинна енергия,
отдадена от щранг – лира. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да постанови друго. Претендира разноски.
В срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство,
с което се оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Третото лице помагач не е ангажирало
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е неправилно като съображенията
за това са следните:
Страните не спорят, че по силата на
Нотариален акт от 16.02.2018г. ответникът И.П. е прехвърлил правото на
собственост върху процесния недвижим имот на трето по делото лице /С.Т.С.Следователно
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди до
16.02.2018г. /неправилно посочено в решението на СРС до 16.02.2019г./.
От изготвената по делото съдебно –
техническа експертиза, която и този въззивен съдебен състав кредитира с
доверия, се установява, че за периода 11.2017г. – 04.2018г. показанията на 3
броя ИРРО са занулени, като ТЕ за отопление на имота е определена на база „служебен
отчет“, поради „неосигурен достъп“ на 2 бр. радиатори без уреди. През периода,
в който е бил собственик на имота отвтеникът е осигурявал и отчитането е
правено на база оглед на помещенията и уреди, за което е получавал екземпляр от
представителя на „Б.“ ООД.
Безспорно по делото е и това, че констатирането
на 2 броя радиатори без уреди е осъществено по време на годишния отчет,
съставен на 30.04.2018г., когато ответникът не е бил титуляр на правото на
собственост на процесния недвижим имот.
Изводът на СРС, че за установяване на
радиаторите без уреди следва да отговаря новият собственик и, че не е ясно кой
и кога е монтирал тези радиатори, не може да бъде споделен от съда.
Видно от жалба вх. № ТР-Д 212/17.07.2018г.
от ответника до ищеца, която не обсъдена от първоинстанционния съд и която
представлява извънсъдебното признание на страната на неизгодни за нея факти
съставлява доказателство, а именно, за това, че ответникът, преди да продаде
имота е монтирал два допълнителни уреди за отчитане на енергията, в коридора и
банята, на които няма монтирани уреди за отчитане на енергия.
Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК
съдът намира, че И.П. дължи на „Т.Р.“ АД сумата от 176, 31 лв. представляваща
главница за доставена топлинна енергия за отоплителен сезон 2017-2018г., сумата
от 05,36лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от 16.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на И.С.П. с EГH: ********** следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.Р.“ АД, с ЕИК: ***** сумата от 287, 50 лв. разноски за производството пред
СРС, както и сумата от 25 лв., разноски за въззивното производство, а „Т.Р.“ АД,
с ЕИК: ***** следва да заплати на И.С.П. с EГH: ********** сумата от 150 лв.
разноски за производството пред СРС. Пред въззивния съд не са поискани и не са
направени разноски, поради което и такива на се дължат на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 277710 от 18.11.2019 г., постановено по гр. д. №
24383 по описа за 2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 53 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.Р.“ АД, с ЕИК: *****,
установителни искове на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу И.С.П. с EГH: ********** за признаване за
установено, че И.С.П. дължи на „Т.Р.“ АД сумата от 176,31 лв., представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за отоплителен сезон
2017г.- 2018г., произтичаща от Дебитно известие с № **********, ведно със
законната лихва от 16.11.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на сумата от 05,36 лв. за периода от 19.07.2018г. до 15.11.2018г., като
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И.С.П., с EГH: ********** дължи на
„Т.Р.“ АД, с ЕИК: ***** сумата от сумата от 176, 31 лв. представляваща главница
за доставена топлинна енергия за отоплителен сезон 2017-2018г., ведно със
законната лихва от 16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 05,36лв., представляваща мораторна лихва за оериода от 19.07.2018г.
до 15.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 24.01.2019г.
по ч.гр.д. № 74060/2018г. по описа на СРС, 53 състав.
ПОТВЪРЖДА
решението,
в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 176, 31 лв. до пълния
предявен размер от 303,19 лв., представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за отоплителен сезон 2017г.- 2018г., произтичаща
от Дебитно известие с № **********, както и за мораторна лихва за периода
19.07.2018г. до 15.11.2018г. в размер на сумата над 5,36 лв. до пълния предявен
размер от 10,36 лв.
ОСЪЖДА
И.С.П. с EГH: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.Р.“
АД, с ЕИК: ***** сумата от 287, 50 лв.
разноски за производството пред СРС, както и сумата от 25 лв., разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.Р.“
АД, с ЕИК: ***** да заплати на И.С.П. с EГH: ********** сумата от 150 лв.
разноски за производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.