РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501140 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба и допълнителна
въззивна жалба на З. К. К. от *** – ищец в първоинстанционното производство, срещу
Решение №260065/02.06.21г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№948 по описа
на съда за 2020г., с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ответниците
М. М. М. и Я. Г. К. солидарно да му заплатят сумата 432 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на строително – монтажните работи, които
е необходимо да се извършат за отстраняване на уврежданията в имота на ищеца, причинени
в следствие на направена корекция в местоположението на тоалетното гърне/чиния и
неправилното му свързване с канализационната тръба, както и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху сумата 432 лева, считано от датата на предявяване на иска
– 19.11.20г., до окончателното й изплащане. Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което искът да бъде уважен.
Подробните оплаквания на въззивника следва да бъдат обобщени така: за да приеме,
че не е доказано извършената от ответниците промяна местоположението на тоалетното
гърне и образувалия се теч, съдът е изградил изводите си само на показанията на
свидетелите, посочени от ответниците, без да кредитира показанията на свидетелите,
посочени от ищеца, които са заявили, че ответниците са извършили ремонт, в смисъл на
корекция на местоположението на тоалетното им гърне – в тази връзка се извършва анализ
на свидетелските показания и заключението на съдебно – техническата експертиза по
въпроса. Излагат се съображения, досежно заинтересоваността на свидетелите и на двете
страни, доколкото съществуват роднински и съпружески връзки със страните по делото и се
извършва анализ на показанията им с оглед тези връзки и евентуална заинтересованост.
Поради това се прави извод, че показанията на всички свидетели следва да се кредитират
при условията на чл.172 ГПК, като се вземе предвид и липсата на такава връзка с някои
свидетели – напр. св.Б.. Специално внимание се отделя на показанията на св.В. П. Н., като се
1
излага хронологията на отношенията между въззивника и свидетеля досежно щетите в
апартамента на ищеца, респ. – отказът му да свидетелства по молба на ищеца и даване на
показания в полза на ответната страна, върху които съдът е изградил своите изводи.
На подробен анализ се подлага писмено доказателство „заглавна страница на
книгата на собствениците на етажната собственост“ – коя от страните го е представила и
какво се удостоверява с него, като в тази насока се оспорват изводите на
първоинстанционния съд. Според въззивника, съдът е допуснал нарушение, като е
кредитирал с голяма степен на доверие обясненията на ответниците – в тази връзка се
цитират и подлагат на анализ изявленията на насрещните страни дадени в проведените
съдебни заседания. Оплаквания се излагат и досежно начина, по който съдът е възприел и
заключението на съдебно – техническата експертиза, като макар да я е коментирал
подробно, не е отчел съществената констатация на вещото лице, че източник на влага в
жилището на ищеца е ремонтът, извършен от ответниците чрез подмяна на тоалетната
чиния.
Според въззивника, при задълбочено обсъждане и анализ на доказателствата по
делото може да се обоснове извод, че причината за щетите в неговия апартамент е теч от
жилището, обитавано от ответниците и неотстраняването му, следователно е налице и
причинна връзка между двете.
Излагат се оплаквания, че съдът не е осигурил на страните равна възможност да
защитят правата си и да го извършат добросъвестно и едностранчиво е възприел само
доказателствата, представени от ответниците.
В тази връзка се правят доказателствени искания, които са направени в
първоинстанционното производство, но съдът е отказал да ги допусне.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответниците М. М. М. и Я. Г. К.
на 24.06.21г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 21.06.21г. е подаден писмен отговор. В него
се излагат съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемите, съдът е
обсъдил всички доказателства по делото, като макар да не е обсъдил всички твърдения и
доказателства, представени от ответниците, е постановил обосновано и законосъобразно
решение, като е приел, че ищецът не е провел главно и пълно доказване на твърденията си.
Излагат се твърдения, че щетите на ищеца са причинени по време на саниране на сградата,
за което той е бил обезщетен. Според въззиваемите на ищеца е дадена възможност да
представи доказателства, като той е продължил да право нови, независимо от настъпилата
преклузия. Ищецът заявил оплакване за глухота едва след като били отхвърлени исканията
му за поправка на протокола и отвод на съдията. Според въззиваемия тези твърдения са
неоснователни, доколкото по друго дело с негово участие такива искания не са били
направени.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №***г.,
ищецът З. К. К. е собственик на апартамент №2, на първи етаж в жилищна сграда – блок 69,
находящ се на ***, състоящ се от две стаи, кухня и баня-тоалетна. Не се спори, че на
основание договор за дарение, сключен с нотариален акт №***г., Т. Я. К. - майката на
ответника Я. Г. К., е собственик на жилището, находящо се на втория етаж от
горепосочената сграда, над апартамента на ищеца. Не се спори, че ответникът К. и
ответницата М.М. са във фактическо съпружеско съжителство и живеят/обитават жилището
на втория етаж, като същите признават, че това се осъществява от 2018г.
С исковата молба и уточнения в съдебно заседание на 03.02.21г. ищецът твърди, че
ответниците обитават жилището на втория етаж от 2016г. Твърди, че при нанасянето си в
имота „правили корекция в местоположението на тоалетното им гърне (чиния), като в
резултат на неправилното му свързване към канализационната тръба (каналната
2
отводнителна система)“ допуснали теч в банята в неговото жилище. Твърди, че ремонтните
действия са извършени неправилно, неправомерно, поради което в банята се появил теч,
наслоявания, мухъл, отронила се мазилката. Това наложило ищецът да извика
неколкократно специалист, посочен от ответниците – св.Вълко Николов, който извършил
огледи и дал съвети как да бъде отстранен теча, но въпреки това ответниците не го
отстранили. В течение на времето ищецът извършил неколкократно ремонтни дейности –
измазване на тавана, но въпреки това, поради това че ответниците не отстранили повредата,
течът продължавал, като постепенно влага и мухъл се появили на тавана, на коридора и на
тавана на кухнята, граничещи с банята му.
Претендира осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение, равняващо се на
стойността на ремонтните работи за отстраняване на вредите от теча.
Ответниците оспорват иска. Заявяват, че обитават имота от 2018г. В този са
получавали оплаквания от ищеца, относно осъществен теч в банята му, за което се
консултирали със специалист, уверил ги, че не открива теч към съседите. Пред 2018г. по
проект „Повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор на *** по Оперативна
програма „Региони в растеж 2014 – 2020г.“ било извършено саниране на жилищната сграда.
Т.к. същото било некачествено, в жилището на ищеца се появили течове и влага и мухъл, за
което последният сигнализирал Община Карнобат. По телевизия BTV той и съпругата му –
св.Т. К. направили изявления. Ответниците заявяват, че влагата в имота на ищеца е в
следствие на некачествено извършените дейности във връзка със санирането, за което
ищецът бил обезщетен.
Ответниците заявяват, че са извършили цялостен ремонт, в т.ч. и на банята през
2020г., като в тази насока твърдения се излагат и в исковата молба.
Не се спори, че към датата на предявяване на иска течът е преустановен, но по
тавана в банята, коридора и кухнята на ищеца има следи – кафяви петна. Спорът по делото
от фактическа страна касае причината за вредите, причинени на ищеца, изразяващи се във
влага и мухъл на тавана в банята, коридора и кухнята – в частите, граничещи с банята, както
и началният момент, от който тези вреди са се появили – 2016г. или 2018г. В тази връзка по
делото е представят писмени доказателства, приложени по преписка по жалба вх.№94-00-
413/17.01.2018г. на ищеца, във връзка с некачествени СМР през време на саниране на
сградата и преписка по жалба вх.№94-00-4317/19.07.2018г. от ответницата М..
За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства са разпитани
свидетелите Т. К. К. З. К. В. и Т. Н. К. – посочени от ищеца, първата - негова съпруга; В. П.
Н., Д.Г. М. и И. К. И. – посочени от ответника.
Свидетелката Т. К. – съпруга на ищеца заявява, че ответниците започнали да им
причиняват щети през 2016г. По тяхно настояване извикали свидетеля Н. – ВиК специалист
да извърши оглед и свидетелят казал, че „понеже е сменено гърнето, трябва да подмажат с
каменит около гърнето, за да спре теча“. Ищецът бил посъветван да изтърка със шкурка
мухъла, да намажат с препарат и с латекс. През 2017г. отново избил мухъл, но ответникът
заявил, че няма да предприеме нищо, т.к. жена му ще ражда. Ищецът и съпругата му
правили ремонт, в т.ч. и след санирането, но проблемът не се преустановил и през 2018г.
отново се появил теч, в т.ч. и на тавана в коридора. Свидетелката установява, че
ответниците извършвали ремонт в жилището от м.януари до м.септември 2020г. При
извършване на съвместен оглед в двете жилища от двете страни, ответницата реагирала
грубо. Свидетелката забелязала, че в банята на ответниците е поставено килимче над
петното, което избило през 2018г.
Свидетелката В. установява, че познава ищеца от дете, близка е със семейството и
ги посещава често. През лятото на 2016г. посетила ищеца в дома му и при влизането усетила
влага и мухъл. Ищецът й показал банята, в която имало черен теч. Обяснил, че внукът на
предходните собственици е правил ремонт на гърнето и затова се получил теча. Страните
извикали „В. от ВиК – то“ (св.В. Н. – бел. съдия – докладчик), който се качил горе, видял, че
гърнето е наместено и препоръчал да намажат покрай гърнето с нещо, за да спре теча.
Според свидетелката, ищецът прави ремонти всяко лято, за да премахне миризмата, което не
се е случило. Свидетелката видяла и вреди по тавана в коридора и кухнята. Според
свидетелката „В апартамента над З. живееше Ц., но ти ми каза, че не е тя, а внука й“.
свидетелката установява, че от санирането в жилището на ищеца е имало влага.
3
Според свидетеля Т., проблемът е възникнал преди повече от 5 години – в началото
– по-лек, за което чул, че „ … са викали човек, който да огледа и да решат проблема“ – св.В.
Н.. Според този свидетел ответниците обитават апартамента от поне 2016г., а от м.януари до
края на лятото през 2020г. са направили ремонт на банята. Според свидетеля „обещали са да
решат проблема, викали са човек да погледне, разбрало се е, че е от тяхното гърне и след
това не са направили нищо общо взето“.
Свидетелят В. Н. заявява, че не си спомня от кога е проблема в апартаментите на
страните. Т.к. е ВиК майстор, се е отзовавал на повикванията на ищеца да извършва
поправки – на кранчета, на казанчето на гърнето. Свидетелят заявява, че не е бил ангажиран
да извършва ремонт на мухъл в апартамента на ищеца и не знае за такива проблеми, не е
забелязал състоянието на апартамента, не е давал съвети за извършване на СМР.
Според св.С., ответниците живеят в апартамента вероятно от 2017 – 2018г., като
преди това апартаментът е използван от ответника К. за периодични събирания, но
ответникът не живеел там.
За установяване на спорните факти и обстоятелства е извършена съдебно –
техническа експертиза от вещо лице Руска Илиева. Вещото лице установява, че в банята в
жилището на ищеца, видимата част на вертикалния канализационен клон над фаянсовата
облицовка е силно замърсена с наслоени тъмни до черни отлагания от отпадъчна вода. Към
датата на огледа замърсяването е изсъхнало и не се забелязва влага и теч, но се усеща лек
мирис на мухъл. Около ВКК по стената и тавана има подкожушена шпакловка и изсъхнали
тъмни кръгови петна от влага и мухъл. Вещото лице заявява, че не може да датира от кога е
този теч, но от вида на замърсяването може да се предположи, че е бил продължителен и е
идвал отгоре. Вещото лице допуска като възможност това да се е случило при нарушаване
конструктивната част на ВКК и неправилно изпълнение на монтажните възли.
Експертизата установява в коридора към кухнята на тавана в ляво до стената на
банята малко изсъхнало петно, за което може да се предположи, че се дължи на овлажняване
на стоманобетонната плоча, в следствие на нарушено уплътнение на тоалетната чиния към
пода. След подмяната на тоалетната чиния пред 2020г., петното вече е сухо.
Експертизата установява на тавана в кухнята, до стената, граничеща с банята
незначително, изсъхнало петно, което може да се дължи на еднократен теч, в следствие
извършените ремонтни работи от ответника при премахване на кухненската мивка и
прекъсване на ВиК инсталацията. Според вещото лице, тези вреди не са в следствие от
вредите, причинени от санирането, т.к. се намират на различно място. Експертизата
определя необходимите суми за отстраняване на горепосочените вреди, в размер на 432
лева.
Видно от експертизата, в банята на жилището, обитавано от ответниците е
извършен ремонт, при който по техни данни при който е сменен ВКК с нова PVC тръба, ф-
110, скрита под фаянсовата облицовка; монтирана е нова тоалетна чиния, включена към
ВКК; изградена е нова ВиК връзка към дневната, като е монтирана кухненска мивка.
Стените в банята са сухи, без следи от влага.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК
не установи основания за нищожност или недопустимост, поради което намира че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид установените факти,
становищата на страните и като съобрази закона намира, че решението е правилно и
законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази
им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: на осн. чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Вината се предполага, до доказване на
противното. Съобразно нормата на чл.51, ал.1, предл.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Поначало за преценка основателността на иска, съдът изхожда от твърденията за
фактите, изложени от ищеца. Ако тези факти бъдат установени, т.е. доказани, съдът ще
издири и приложи правната норма, като даде защита на накърнените права. При предявен
иск за обезщетяване на вреди, в следствие от непозволено увреждане, ищецът следва да
4
посочи какви са увреждащите действия и да установи/докаже, че ответниците са извършили
действията, причинили увреждането.
В настоящия случай ищецът въвежда като фактически твърдения извършен през
2016г. от ответниците некачествен, неправилен, несполучлив ремонт на тоалетно гърне, в
апартамента, обитаван от тях, в следствие на което са му причинени вреди. Следователно
следва при условията на главно и пълно доказване на установи, че такива действия са били
извършени. Въззивната инстанция намира, че такова доказване не е проведено. На първо
място, никой от свидетелите не е очевидец на такива ремонтни дейности през 2016г. и никой
от тях не пресъздава признания от страна на ответниците, направени пред него, че такива са
извършени. Св. К., заинтересована от изхода на спора, като съпруга и пряко засегната от
твърдяното поведение на ответниците също не е пряк очевидец. Според свидетелката, св.Н.
е извършил оглед и е дал становище, че течът се дължи на разместване на тоалетната чиния
в банята на ответниците, но самият свидетел, който е и единственият от свидетелите,
компетентен да направи изявления в тази насока, не дава показания в този смисъл. Св. В.
преразказва това, което ищецът й е казал, досежно причините за теча, но самата тя няма
преки впечатления за това.
Извършената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че причината за
влагата и мухъла в банята на ищеца се намира в банята на ответниците, но поради липсата
на непосредствени впечатления, вещото лице не е категорично на какво се дължи – една от
причините, посочена в заключението е стареенето на гумените уплътнители и загуба на
еластичните им свойства, водеща до загуба на уплътнителната им функция. Но в исковата
молба и уточненията към нея не се твърди, че е налице вреда, причинена в следствие
ползването на повредена вещ. А и в този случай отговорността би следвало да се реализира
по реда на чл.50 ЗЗД – от собственика на вещта.
В заключение следва да се каже: за да се ангажира деликтната имуществена
отговорност на ответника, следва да бъде установено несъмнено, че същият е извършил
увреждащите действия, които в причинно – следствена връзка са причинили претендираните
за обезвреда щети. В настоящата хипотеза вредоносния резултат би могъл да се дължи на
неправилно ползване, служене с дадена вещ, като в този случай отговорността би отново би
била деликтна. Но по делото такива твърдения не са изложени от ищеца. Най – сетне
съществува възможност вредите да са в следствие на употребата на вещта - поради
овехтяването и изхабяването на същата – поради стареене на гумените уплътнители и загуба
на еластичните им свойства, водеща до загуба на уплътнителната им функция. Но в този
случай отговорността за обезвреда би била безвиновна - на собственика, а искът не е
предявен срещу него.
Поради изложените съображения искът е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемите следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на по 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260065/02.06.21г., постановено от Районен съд
Карнобат по гр.д.№948 по описа на съда за 2020г.
ОСЪЖДА З. К. К. ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М. ЕГН**********
съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. К. К. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Я. Г. К. ЕГН**********,
съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6