Решение по адм. дело №612/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.405а ал. 7 вр. с ал.2 от Кодекса на труда вр. с 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Г. И. Г., представляван от редовно упълномощен адвокат, против Постановление №ИЗХ24067339/10.07.2024г, издадено от главен инспектор при приходите в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на основание чл.405а ал.2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. И. Г., изпълняващо длъжността „работник-животновъд“ и земеделски производител Г. И. Г., считано от 01.07.2024г.

Мотивите за издаване на Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение са следните: При извършена на 02.07.2024г проверка на обект „животновъден обект“ в село Ковачево, община Раднево, област Стара Загора, собственост на земеделски производител Г. И. Г., по спазване на КТ и ЗББУТ, по повод настъпил на 01.07.2024г инцидент, от събраните писмени данни на 02.07.2024г и по представени на 04.07.2024г документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора се установило, че земеделският производител Г. И. Г. в качеството си на работодател приема на работа на 01.07.2024г лицето Г. И. Г. като работник „животновъд“, с работно място – животновъдния обект в село Ковачево, с йерархична зависимост от работодателя и с трудово възнаграждение.

На 02.07.2024г при извършена проверка на обекта от инспектора, подписал Постановлението, са дадени писмени обяснения от жалбоподателя, от М. С. М. и от Ж. И. М., въз основа на които на 03.07.2024г. е съставен Доклад от Директора на Дирекция „ИТ“ Стара Загора относно злополуката от 01.07.2024г, и Акт №24-2400113 от 10.07.2024г за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, от главен инспектор Д., който е извършил проверката, съгласно Протокола за извършена проверка на 02.07.2024г, на 04.07.2024г и на 10.07.2024г. В обясненията си от 02.07.2024г жалбоподателят е посочил, че на 01.07.2024г след 17ч е получил обаждане от сестра си Ж. М. ,че е намерила Г. И. да стои на земята в малкия обор на фермата в село Ковачево. Заедно с нейния съпруг го придвижили до къщата да легне. Казали му, че е ходил без разрешение в малкия обор. Г. е при него от 10-тина дни като му помага да храни част от кравите с фураж, но само с него. За тази помощ жалбоподателя и сестра му го хранили и му купували цигари. Според писмените обяснения на М., Г. е във фермата от три дни и тя го запознава с работата като през това време върви само след нея и тя му показва какво трябва да върши. Не го е оставяла сам. На 01.07.2024г до обяд свършили задачите и отишли да почиват. Но към 17ч, когато обикаляла оборите видяла, че Г. е паднал в обора. Опитала да му помогне да стане, но не могла и повикала съпруга си да й помогне. Завели го до стаята и го оставили да си почива. Г. обяснил, че му се е завило свят и паднал. Периодично ходила при него да го види и към 19ч видяла, че е пребледнял, поради което се обадила на тел.112. Дошла линейка, а на следващия ден Г. й казал, че Г. е починал. В писмените си обяснения М. М. потвърждава, че на 01.07.2024г / вчера/ около 14.-14.30ч съпругата му го извикала да й помогне в така наречения „малък обор“, защото човек на име Г. имал нужда от помощ, за да се придвижи към стаята си. Г. бил във видимо добро състояние и адекватен. След като го придвижили до стаята му, М. се прибрал в една от стаите на къщата.

По делото като свидетел е разпитана М., която потвърждава писмените си обяснения и добавя, че Г. е потърсил работа при тях, но физическото му състояние е показвало, че не е подходящ. Бил е окаян и тя го е подслонила, защото това е виждала от своите баща и дядо – да не оставя човек без подслон. Приютили го в пристройките, в които има баня и стая. Казали му да не излиза без някой то тях, защото не всеки може да ходи при животните. На 01.07.2024г след обедната почивка започнала обичайния си обход на оборите, като в единия забелязала, че животните не са там, където ги е оставила. В дъното видяла човек, отишла при него, установила, че не добре, подало му ръка и го прибрала в стаята му. По-късно позвънила на тел.112, защото макар да нямал рани, не се чувствал добре, но все повтарял, че нищо му няма. За работа във фермата са нужни здрави хора и млади, какъвто пострадалия не е, но е приютен, за да има подслон. Във фермата работят тя и още две момчета, наети от години. Заявява, че са писали обясненията си под стрес, защото на същият ден са разбрали, че човекът е починал.

Постановлението е връчено на 10.07.2024г с указания за правото да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Административен съд Стара Загора.

Жалбата е подадена на 24.07.2024г от лице с правен интерес – адресата на неблагоприятния за него административен акт, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че липсват основания за обявяване съществуването на трудово правоотношение между него и пострадалото лице, защото няма доказателства за постигане на съглашение със съдържание, съответстващо на елементите на трудов договор. Задължителните елементи на трудовото правоотношение отсъстват и от съдържанието на обжалваното постановление, за което са изложени подробни доводи в представена писмена защита. От съда се иска отмяна на Постановлението с присъждане на разноските по делото.

Ответника Дирекция Инспекция по труда Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, поради липса на основания за отмяна на постановлението. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В обжалваното Постановление не е посочен размер на трудово възнаграждение в пари, защото от писмените обяснения на жалбоподателя, на сестра му и на нейния съпруг се установява, че пострадалия е приет на работа срещу храна тоест срещу заплащане в натура. Уговорката потвърждава, а не изключва възмездния характер на правоотношението. Неспазването на императивните норми на чл.269 и на чл.245 от КТ за изплащане на основното трудовото възнаграждение в пари и в размер не по-малък от минималната работна заплата е нарушение от публично правен порядък – това са задължителни правила за поведение от реда за държавно управление, които се спазват под страх от административно наказателна отговорност. Всяка друга уговорка за заплащане на труда, различна от парично възнаграждение не дерогира възмездността му, нито отрича характера на правоотношението като трудово. В Постановлението са посочени работното място – животновъдния обект в село Ковачево, в който жалбоподателят извършва дейност като земеделски производител. Този обект е неговата материална база, той организира трудовия процес, определя трудовите задължения и контролира работата. В случая писмените обяснения, дадени пред инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ на 02.07.2024г съдържат признание за мястото на работа, за задълженията на починалото лице – да храни животните, но под контрола на този, който възлага работата и в чиято полза се престира работната сила. Съдържанието на частен документ, изходящ от страната не може да бъде опровергавано, чрез свидетелски показания, поради което твърдението на заинтересования свидетел – сестрата на жалбоподателя, че тя е приютила пострадалия, без да е имала воля да го наема на работа, не могат да бъдат годно средство за преодоляване на писменото признание на жалбоподателя, дадено на 02.07.2024г. Свидетелката потвърждава писмените си обяснения от 02.07.2024г, в които е посочено, че пострадалият е следвало да влиза при животните само ако тя го придружава, както и че е търсил работа, а те са го приели, макар според нея той да не е бил подходящ, като са му предоставили подслон и храна. Срещу това пострадалият е предоставял единствено работната си сила, поради което не може да се приеме, че правоотношението е облигационно – за постигане на определен резултат, еднократно или при необходимост, но самостоятелно, посредством собствени ресурси и за собствена полза, без подчиненост спрямо другата страна, на която този резултат трябва да се престира, срещу еднократно възнаграждение. Съществената разлика между облигационното и трудовото правоотношение е в съдържанието на насрещните престации – работна сила срещу възнаграждение, която се предоставя в полза, но и за сметка на другата страна, осигуряваща материалните средства, а поради това и с дисциплинарна власт спрямо трудовия процес и наетите да го извършват лица. Мотивите, поради които е приет на работа пострадалия нямат правно значение за квалификацията на правоотношението, но за да бъде определено като трудово е необходимо да се установи, че едната страна – работника, предоставя само работната си сила, а другата дължи възнаграждение, като определя мястото на работа, нейния предмет, организира и контролира работния процес. Работника се поставя на разположение на работодателя срещу възнаграждение, което е същественото съдържание на трудовото правоотношение и няма самостоятелност да определя кога, как и къде да упражнява труд. Обективните условия за престиране на работната сила се осигуряват от другата страна в правоотношението, в чиято полза се извършва труда. Фактите, за които е налице признание на жалбоподателя имат признаците на основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а именно: място на работа – животновъдния обект, в който земеделският производител извършва дейност по отглеждане на едър рогат добитък / крави и биволи/, трудови задължения – хранене на животните, подчиненост на този, който наема работната сила – той определя правилата на трудовия процес, възмездния характер – срещу храна. Не определянето на работно време и срок на трудовия договор, на работни и почивни дни, се замества от закона, когато е дадено предписание за сключване на трудов договор и то не е изпълнено, вън от случаите на обявяване съществуването на трудовото правоотношение при смърт на работника. Като е направила верен анализ на фактите, Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора е приложила правилно и материалния закон – при установено нарушение на чл.1 ал.2 от КТ е обявила правоотношението за трудово. Не са допуснати и нарушения на производството, защото жалбоподателят е присъствал, дадена му е възможност за писмени обяснения, поканен е да представи конкретно трудов договор с пострадалия, и след приключване на проверката, извършена от същия инспектор, който е издал и Постановлението, е изведен правен извод за неспазване на изискванията да се уреди престирането на работна сила с формален трудов договор.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Г. против Постановление №ИЗХ24067339/10.07.2024г на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора.

ОСЪЖДА Г. И. Г. [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.