№ 347
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20233100500578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.
С Постановление от 10.10.2022г за разноски по изп.дело № 396/2019г
ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, е определил дължими такси
по Тарифата към ЗЧСИ, както следва:
по т.1 – 24лв за образуване на изп.дело
по т.5 - 48лв за изготвяне на 2бр постановления и съобщения за прек-
ратяване на делото
по т.26 – 4982,70лв – пропорционална такса с вкл. ДДС.
Срещу същото е подадена в.жалба от длъжника А. Г. Г. вх.№
17428/28.10.2022г, чрез адв.Р.Д., с която се обжалва само дължимостта и
размерът на таксите по т.1 и т.26, като излага следните оплаквания:
определяне дължимостта на таксите по посочените две позиции счита за
незаконосъобразно. Видно от материалите по изп.дело било, че с изрична
молба от 29.09.2022г взискателят по делото „ПИБ"АД е поискал
прекратяването му поради погасяването на дълга с оглед постигнатото между
страните извънсъдебно споразумение за плащане от 9.07.2019г, като е
поискал и вдигане на наложените в производството възбрани, запори и
ограничителни мерки.
В отговор на тази молба на 7.10.2022г от кантората на ЧСИ било
отправено запитване за уточнение дали ще се събират и авансово внесените
от взискателя такси и възнаграждения по изп.дело.
На същата дата представител на банката-взискател е подал отговор, в
1
който е посочил, че всички разноски по изп.дело, както и юриск. възнагр-е по
изп.дело били погасени.
На 10.10.2022г е било изготвено обжалваното Постановление с
посочените дължими разноски за образуване на изп.дело и за събиране на
сумата по ИЛ, което счита за влизащо в противоречие с относимите правни
норми.
Няма спор, че ЗЧСИ и ТТР към ЗЧСИ предвиждали предварително
авансово внасяне от взискателя на всички такси по изпълнението, които в
настоящия случай бил платил, а впоследствие е събрал при извънсъдебното
споразумение между страните, в каквато насока били и изричните му
изявления.
Отделно от това, цитираната Тарифа предвижда пропорционални такси
да се събират само върху събраната от ЧСИ сума, каквато в конкретния
случай липсва, тъй като по делото не били извършвани каквито и да било
действия по принудително събиране на дълга. Затова счита, че начисляването
на пропорционална такса е незаконосъобразно.
Освен това, дори и да е имало предприети от ЧСИ такива действия по
събирането на дълга, то определеният размер на таксата отново е в
противоречие с разпоредбите на Тарифата към ЗЧСИ: в т.27а е посочено, че
максималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10
от вземането.
В случая вземането по ИЛ 37 542лв, равно на 19195,11евро, т.е. 1/10 от
него е много по-малко от претендираната такса от ЧСИ
Като крайно изразява становището за недължимост на обжалваните
такси, определени с Постановлението на ЧСИ Ст.Костова-Данова по изп.д.№
397/2019г
Поради изложеното моли за отмяната на Постановлението на ЧСИ в
обжалваните части.
Претендира сторените по делото разноски за адв.възнаграждение.
По повод подадената жалба, ЧСИ е изменил Постановлението си с
последващо такова от 20.12.2022г само в частта досежно разноските по т.26
от Тарифата към ЗЧСИ, като същите са намалени на 2787,64лв с вкл. ДДС,
изчислена върху частично събрана вземане. За това Постановление дл.А. Г. е
бил надлежно уведомен на 16.01.2023. Срещу същото е подадена в.жалба вх.
№ 02204/27.01.2023, която е в срок.
Изложените в нея оплаквания са идентични на горните, като в
допълнение е посочено, че и така намаленият размер на таксата по т.26 е
незаконосъобразен по причина, тъй като счита, че изобщо не дължи такава.
Няма спор, че ЗЧСИ и ТТР ЗЧСИ предвиждали предварително авансово
внасяне от взискателя на всички такси по изпълнението, които в настоящия
случай взискателя е платил, а впоследствие събрал при извънсъдебното
споразумение между страните, в каквато насока били изричните изявления на
2
взискателя.
Поради това моли за неговата цялостна отмяна.
Претендира присъждането на сторените за настоящото производство
разноски за такси и адв.възнаграждения, като доказателствата за това са
приложени към първоначалната жалба.
От взискателя по делото „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1784, СО
район“Младост“ бул."Цариградско шосе" № 111 П, представлявана от
Изп.директори, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Ф.Дунова, е
подадено възражение вх.№ 03914/23.02.2023г със становище за
неоснователност на подадената частна жалба вх.№ 02204/27.01.2023г срещу
Постановлението № 33565/20.12.2022г за изменение на Постановление за
разноски от 10.10.2022г по изп.д.№ 397/2019, като излага следното : Доводите
на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 266/ 19.12.2013г по гр.д.№ 1427/2012г, IV ГО;
Решение № 640/4.10.2010г по гр.д.№ 920/2009г, IV ГО и др./ разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изп.действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на осн.чл.433 ГПК, но не и поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият случай е такъв - плащането на присъдения в полза на
Банката дълг е направено след образуване на изпълнителното производство,
като длъжниците са погасили задълженията си по изпълнителния титул, въз
основа на който е образувано това изпълнително производство.
Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изп.дело
са плащания, извършени в условията на висящ изп.процес, съответно
предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е резултатна и дължима от длъжниците
винаги, когато е налице събиране на вземането (или част от него) по изп.титул
в хода на висящо изп.производство, като същата следва да се изчисли върху
събраната сума. Тя е дължима, независимо от това дали плащането е
извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изп.дело, след като
с поведението си /неплащане преди предявяването на ИЛ пред СИ/ длъжникът
е дал повод за образуване на същото.
Макар сумата да не е постъпила по сметката на СИ, а по сметката на
кредитора, даденото от длъжника пряко на кредитора - взискател следва да се
счита за събрана сума, доколкото ЧСИ е запорирал или възбранил имущество
на съответната стойност /в този см.Решение № 82/8.05.2012г по гр.д.№
1891/2010г на ВКС-IV ГО и Решение № 266/19.12.2013г по гр.д.№ 1427/2012г
на ВКС-IV ГО.
По изложените съображения таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, изчислена
3
пропорционално на събраната сума, е дължима, начисляването от страна на
ЧСИ е законосъобразно, съответно депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение в.ж.№
02204/27.01.2023 срещу Постановление № 33565/20.12.2022г за изменение на
Постановление за разноски от 10.10.2022г по изп.д.№ 397/2019 като
неоснователна.
Моля за присъждане на разноски за настоящото производство в размер
на 300лв за юриск.възнаграждение.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, рег.№ 718, с което счита жалбата за неоснователна.
СЪДЪТ, за да се произнесе, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изп.д.№ 397/2019 е образувано при ЧСИ Станимира Костова-Данова, per
№ 718, на 25.06.2019г въз основа на ИЛ от 14.08.2017г, издаден по ч.гр.д.№
1292/2017г по описа на PC-Димитровград, с който са осъдени длъжниците А.
Г. Г. ЕГН ********** от гр.Димитровград ул.„Кап.Петко Войвода" № 10-Б-5,
в качеството си на кредотополучател, и З. Г. Т. ЕГН ********** от
гр.Димитровград ул.„Кап.Петко Войвода" № 10-Б-5, в качеството й на
поръчител, да заплатят солидарно на кредитора „Първа инвестиционна
банка"АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
сумата от 21 713,55евро - неиздължена и дължима главница по Договр за
Юнионкредит „Домът" от 11.04.2007г и Договор за поръчителство от
23.04.2007г; сумата 3310,75евро - просрочена договорна лихва за периода от
23.09.2016г до 26.07.2017г, сумата 290,73евро - просрочена наказателна лихва
за периода от 23.06.2017г до 8.08.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 8.08.2017г до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото 990,24лв и 150лв.
Още с молбата за образуване на изп.производството кредиторът „ПИБ"
АД е отправил искане за присъединяването на вземането му по друго
изп.производство, водено в негова полза срещу същия длъжник А. Г. – изп.д.
№ 396/2019, и затова с удостоверение от 25.06.2019г вземането е
присъединено за събиране по настоящото изп.д.№ 397/2019 на ЧСИ
Станимира Данова.
С молба от същата дата 25.06.2019г кредиторът „ПИБ" АД е поискал
спиране на производството за постигане на споразумение с длъжниците.
Същото е било спряно до 29.09.2022, когато взискателят е подал молба вх.№
15336, обективираща признанието му, че длъжниците са погасили изцяло
дълга по издадения ИЛ и затова отправя искане за прекратяване на
производството по изп.д.№ 397/2019 и за вдигането служебно всички
4
наложени запори и възбрани, след заплащане на дължимите за
изп.производство такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ
По повод това искане ЧСИ е изготвил Постановлението от 10.10.2022г,
срещу което дл.А. Г. е подал жалбата вх.№ 17428/28.10.2022г.
На 12.12.2022г е постъпила молба от кредитора „ПИБ"АД, с която
уточнява плащанията, извършени в негова полза, като е посочил дата и
размер на всяко от тях.
От приложението към молбата е видно, че част от плащанията по дълга
са били направени още преди датата на образуване на изп.производство – на
25.06.2019г. В тази връзка е направеното от ЧСИ преизчисляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, като размерът е
определен само върху сумите, събрани след образуването на
изп.производство.
В резултат на това таксата е редуцирана от 4892,70лв на 2787,64лв и е
издадено Постановлението от 20.12.2022, с което е изменено предходното
такова от 10.10.2022г в частта досежно размера на пропорционалната такса по
т.26 за събрано вземане. Последното е било надлежно съобщено на дл.А. Г. на
16.01.2023г, който е подал жалбата си на 27.01.2023г.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Жалбата е депозира от надлежна страна, в законовия срок, насочена
срещу действие на ЧСИ, визирано в хипотезата на чл.435 ал.2 т.7 ГПК, и
затова е допустима.
Жалбата е неоснователна по сл.съображения:
На осн.чл.79 ГПК (1) Разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено
след започване на изп.производство, или
2. изп.действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изп.способи, които не са
приложени.
2. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се
събират от длъжника.
3. За извършване на опис на имущество в срока за доброволно
изпълнение такса не се събира.
В настоящия случай се установява, че длъжникът А. Г. заедно със
солидарно отговорната с него З. Т. са погасили част от задължението преди
образуването на изп.дело. Погасяването на останалата част от задължението,
макар и извънсъдебно, т.е. направо към взискателя, е станало след
образуването на изп.производство. Затова дължимостта на таксите и
разноските попада в хипотезата чл.79 ал.1 т.1 ГПК за тази част от събраното
вземане. Така, след като не са заплатили изцяло дължимите суми още преди
5
подаване молбата до ЧСИ, длъжниците са станали причина за образуването
на изп.производство и затова следва да понесат разноските за това.
Таксата по т. 26 ТТР ЗЧСИ е резултатна и дължима от длъжника винаги,
когато е налице събиране на вземането /или част от него/ по изпълнителния
титул в хода на висящо изпълнително производство, като същата следва да се
изчисли върху събраната сума. Същата е дължима независимо от това дали
плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело, доколкото с поведението си /неплащането преди
предявяването на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител/, длъжникът
е дал повод за образуване на същото. Макар сумата да не е постъпила по
сметка на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, даденото от
длъжника пряко на кредитора - взискател следва да се счита за събрана сума
по смисъла на т. 26 ТТР ЗЧСИ.
Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то същото ще
се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и
бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде
установен в течение на самото производство, за което ЧСИ следва да
постанови нарочен акт за определяне дължимите по изпълнението разноски
по основание и размер, чието плащане да възложи на длъжника, съгл.чл.79
ал.1 и ал.2 ГПК.
Гореизложеното е съобразено със задължителните указания, дадени с ТР
№ 3/2015г по тълк.д. № 3/2015г ОСГТК, както и постановените преди него по
реда на чл.290 ГПК решения на ВКС под №№ 82/08.05.2012г по гр.д.№
1891/2010г на IV ГО; № 266/19.12.2013г по гр.д.№ 1427/2012г на IV ГО; №
640/4.10.2010г по гр.д.№ 920/2009г на IV ГО.
Така по съответните разпоредби от Тарифата към ЗЧСИ в настоящия
случай се полагат следните суми, както следа:
I прости такси - по т.1 и т.5
по т.1 - за образуване на изп.дело - таксата от 20лв с ДДС = 24лв, чието
събиране не се оспорва от длъжника;
по т.5 - за изготвяне и връчване от СИ на 2бр покани /ПДИ/ с оглед броя на
длъжниците, вкл. и призовки, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл.
за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и 3 ГПК, - 2х20лв
+20%ДДС = 48лв.
II пропорционална такса по т.26 - за изпълнение на парично вземане,
върху събраната сума.
Доколкото част от извършеното от длъжниците плащане е станало след
образуването на изп.дело, основателна е дължимостта на таксата по т.26.
От приложената към споразумението в табличен вид подробна разбивка
на вноските е видно, че при общ размер на задължението към 22.05.2022г
/датата на последното плащане/ от 74 431,68лв, таксата по т. 26, б „Д" ТТР
6
ЗЧСИ възлиза на сума в размер на 4 887,92лв.
По-голямата част от дълга е бил погасен след образуването на изп.дело -
40781,11лв и затова таксата следва да бъде определена в частичен размер –
2787,64лв с вкл.ДДС.
Определеният размер на таксата не надвишава 1/10 от вземането, както
се сочи в жалбата.
Като краен се налага изводът за неоснователност и на двете жалби и
затова следва да бъдат оставени без уважение.
Що се отнася до искането за разноски за настоящото производство.
Когато предмет на обжалване са актове на ЧСИ за определяне на
разноски по изпълнението, разноски на страните в производството по чл.435
ГПК не се дължат.
Макар да няма характер на спорно съдебно производство, изп.
производство също е двустранно процесуално правоотношение, по което
страни са взискателят и длъжникът. То се осъществява по реда на ГПК и се
ръководи от несъдебен орган /в случая – ЧСИ/, на който са възложени
публични функции по реализиране на съдебно признатото вземане на
взискателя по принудителен ред, определен в ГПК. ЧСИ в рамките на
неговите правомощия издава постановления и разпореждания.
Такъв акт е издаденото от ЧСИ Постановление за разноски по реда на
чл.434 ал.1 вр.чл.433 ал.2 ГПК, предмет на настоящото контролно-
отменителното производство за преценка законосъобразността на обжалвания
несъдебен акт.
Постановлението на ЧСИ за разноските, обаче, не представлява
изп.основание, тъй като не попада сред изчерпателно изброените в чл.404
ГПК съдебни актове, ползващи се с изпълнителна сила, и затова ЧСИ не може
да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изп.производство,
образувано от него самия.
По същия начин това не може да се случи и в настоящото производство,
доколкото в него се преценяват действията на ЧСИ в качеството му на
държавен орган.
Искането е аналогично на това по чл.248 ГПК, когато страната иска
присъждане на разноски в производство по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, вкл. и за въззивно обжалване, което
производство няма самостоятелен характер. Това еднозначно е прието в
съдебната практика на ВКС /Опр.№ 493/26.10.2016г по гр.д.№ 4088/2016г на
IV ГО; Опр.№ 683/21.12.2015г по ч.гр.д.№ 5089/2015г на III ГО; Опр. №
296/15.08.2017г по ч.гр.д.№ 1758/2017г на III ГО; Опр.№ 114/20.05.2016г по
ч.гр.д.№ 1847/2016г на II ГО/ еднозначно се приема, че производството по
чл.248 ГПК няма самостоятелен характер. Приема се, че това производство
представлява продължение на съответното производство /първоинстанционно
или въззивно/, което има за предмет правилното определяне на разноските в
7
съответната инстанция. Нито една от страните по спора не е дала повод с
поведението си за образуване на производството по чл.248 ГПК. Затова е
недопустимо в производството по чл.248 ГПК да се кумулират нови
задължения за разноски на страните, т.е. в процес относно разноските, в който
процес нормата на чл.81 ГПК не се прилага. Приема се, че това противоречи,
както на целта на закона, така и на института по чл.78 ГПК и по конкретно на
нормата на чл.78 ал.2 ГПК.
Настоящото производство е абсолютно аналогично на това по чл.248
ГПК. Жалбоподателят иска присъждане на разноски в производство по
обжалване акта на ЧСИ за определяне на разноски в изп.производство.
Производството по чл.435 ал.2 т.7 ГПК има за цел правилното
определяне на разноските в изп.производство. След като няма самостоятелен
характер, макар, подобно на това по чл.248 ГПК, да е уредено като отделно
такова в ГПК, нито една от страните в изп. производство не е дала повод с
поведението си за обжалване акта на СИ, определил разноските по
изпълнението. По тази причина не следва страните да бъдат обременявани с
допълнителни разноски в производство по разноски.
Разноските следва да се поемат от страните така, както са ги направили,
независимо от изхода на спора пред въззивната инстанция. Казано с други
думи, липсва надлежна страна, която да бъде осъдена да възмезди разноските,
сторени от жалбоподателя. За длъжника съществува друг процесуален ред да
установи доколкото от сторените от него разноски за него са настъпили
вреди.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от длъжника А. Г. Г. въззивни
жалби вх.№ 17428/28.10.2022г и вх.№ 02204/27.01.2023, срещу
Постановление от 10.10.2022г за разноски по изп.дело № 396/2019г ЧСИ
Станимира Костова-Данова, рег. № 718, с което са определени дължимите
такси по Тарифата към ЗЧСИ, както следва:
по т.1 – 24лв за образуване на изп.дело
по т.5 - 48лв за изготвяне на 2бр постановления и съобщения за прекра тяване
на делото;
по т.26 – 4982,70лв – пропорционална такса с вкл. ДДС, като размерът на
последната такса е изменен с Постановление от 20.12.2022г, чрез
намаляването й на 2787,64лв с вкл. ДДС.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Ст.Костова-Данова, рег.
№ 718 за прилагане по изп.д.№ 397/2019
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9