Решение по дело №26/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт С. М., против Решение № 170 от 30.12.2024г., постановено по АНД № 609/2024г. по описа на Районен съд-Разград в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 24-1075-000746 от 02.08.2024г. на ВПД Началник Сектор в „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Разград. В жалбата и по същество в съдебно заседание се излагат доводи, че решението е неправилно като постановено в противоречие на събраните доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като се обсъждат единствено констатациите и изводите на съда във връзка с констатираното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Иска се решението на въззивния съд да бъде отменено, респ. да бъде потвърдено изцяло издаденото Наказателно постановление. Заявена е претенция за присъждане на разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Ответникът Т. Г. М. от [населено място] чрез своя упълномощен процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е основателна при наличие на визираните в нея касационни основания, поради което счита, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото Наказателно постановление.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено като неправилно Наказателно постановление (НП) № 24-1075-000746 от 02.08.2024г. на ВПД Началник Сектор в „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Разград, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от същия закон на Т. Г. М. от [населено място] са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от същия закон.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те сочат, че административнонаказателното производство е образувано по повод на постъпил сигнал в дежурната част на ОД на МВР – Разград за поведението на Т. Г. М. от [населено място], за това, че на 11.07.2024г., около 13:26 часа, като водач на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № [рег. номер] – собственост на Б. М. М., при движение в същия град по бул. „Княз Борис“ на кръстовището с ул. „Добруджа“ извършва маневра завиване наляво в посока ул. „Странджа“, като водачът използва път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено ускорява автомобила, при което се поднася задната част. По този начин водачът преднамерено извежда управляваното от него МПС извън контрол, презавивайки, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми.

Очевидец на поведението на нарушителя станал свидетелят Т. К. Т., който в същото време управлявал автомобила си, приближавайки същото кръстовище и се разминал с въпросния „Мерцедес“. По повод на подадения сигнал дежурният оперативен полицай прегледал записите от камерите на посоченото кръстовище и въз основа на възприетите обстоятелства изготвил Докладна записка до Директора на ОД на ВМР – Разград, с приложени към нея снетите видеозаписи.

Водачът бил призован за явяване в сектор „Пътна полиция“, където на 15.07.2024г. е дал писмено сведение по случая. Въз основа на установените данни, описани по-горе, полицейските служителите приели, че с противоправното си поведение Т. Г. М. е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Констатирали и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че не носи свидетелството за регистрация на управляваното МПС. За двете нарушения съставили на водача АУАН бланков № 014774 от 15.07.2024г. Същият бил надлежно връчен и подписан от сочения нарушител с вписване на възражения, с които оспорил да е извършвал умишлено дрифт.

Отразените в АУАН констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който с оспореното пред въззивния съд НП на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП наложил на водача административни наказания „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от същия закон наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

С решението си Районен съд – Разград е отменил това НП като незаконосъобразно, като приел, че не са доказани констатираните нарушения. По отношение на първото нарушение по 104б, т. 2 от ЗДвП, съдът приел, че кадрите от видеозаписите от камерите за видеонаблюдение на процесното кръстовище, не подкрепят пресъздадените от свидетеля Т. Т. лични възприятия относно поведението на водача на процесното МПС, а останалите свидетели, които не са възприели лично поведението на водача – възпроизвеждат пред съда видяното от видеозаписите. Според съда тези записи ясно, категорично и недвусмислено установяват, че на посочените в АУАН и НП време и място, процесното МПС при завиване наляво леко поднася със задната си част без да навлиза в лентата за насрещно движение и не създава опасност за останалите участници в пътното движение.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП въззивният съд приел, че също не е доказано от фактическа страна, тъй като на посочената дата на извършване на нарушението – 11.07.2024г. водачът не е спиран на пътя от контролните органи за извършване на проверка, а въз основа на приобщените видеозаписи не е възможно да бъде установено такова административно нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

При изяснена фактическата обстановка първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че районният съд неправилно е преценил доказателствата и е игнорирал доказателствената сила на АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Касационната инстанция счита, че обосновано въззивният съд е дал превес на кадрите от видеозаписите, възпроизвеждащи поведението на водачите при преминаване през процесното кръстовище, като установяват факти, различни от тези отразени в АУАН и НП. Съответен с видеокадрите е и изводът на съда, че водачът Т. Г. М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Първата разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция относно понятието „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието „дрифт“, за което също няма легална дефиниция. Общоприето е разбирането, че под „дрифт“ следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено МПС (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване", като довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Обичайно гумите оставят видими следи по пътното платно и се предизвиква шум и свистене от търкането на гумите върху повърхността на пътя и от форсирането на двигателя на автомобила.

Комплексната оценка на събраните доказателства не дава основание да се приеме, че са осъществени съставомерните признаци на такова противоправно поведение от наказания водач. Напротив – кадрите от видеозаписите установяват, че става въпрос за регулирано със светофар кръстовище, на което има и обособени разделителни елементи („островчета“), като при позволено преминаване през кръстовището, водачът Т. Г. М. с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № [рег. номер], предприема завой наляво, при което движение заобикаля обособен разделителен елемент и в този момент има леко занасяне на задната част на автомобила. Следва лек завой надясно и автомобилът продължава движението си в своята пътна лента, успоредно на преминаващите покрай него насрещно движещи се автомобили. Кадрите не доказват твърденията на касационния жалбоподател за приложени похвати от автомобилни състезания, при които задната част на автомобила се приплъзва и променя траекторията си на движение, като не се движи успоредно на оста на пътя, а косо спрямо намиращите се МПС в лентата за насрещно движение. Кадрите не показват в нито един момент водачът на „Мерцедеса“ да напуска лентата си на движение и да се отклонява от ползването на пътя по обичайното му предназначение. Районният съд правилно е възприел поведението на водача, което не покрива признаците на деяние, представляващо опасно шофиране в рамките на населеното място и създаващо непосредствена опасност за останалите участници в движението. Отделен е въпросът, че съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието, каквото е застрашаването на останалите участници в движението.

Правилна е и преценката на съда за недоказано съставомерно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Констатираното нарушение предполага проверка на място на водача във време относимо към момента на управление на МПС, при което водачът не изпълнява задължението си да носи предвидените в закона задължителни документи, в т.ч. и свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС. Установените по делото факти не доказват, че на 11.07.2024г. Т. Г. М., като водач на лек автомобил „Мерцедес С 320, с рег. № [рег. номер], е бил спиран от контролните органи за проверка на документите, поради което обективно няма как да бъде установено, че в този момент не е носил свидетелството за регистрация на управлявания от него автомобил. Правилен е извода на въззивния съд, че подобни обстоятелства не могат да бъдат установени от видеозаписите, възпроизвеждащи движението на автомобила при преминаване на процесното кръстовище на 11.07.2024г.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна, а ответникът по касация не е претендирал такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 30.12.2024г., постановено по АНД № 609/2024г. по описа на Районен съд-Разград.

Решението е окончателно.