Решение по дело №10834/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260956
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330110834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260956

гр. Пловдив, 21.10.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             Районен съдия : АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10834 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 266, ал. 1 ЗЗД и член 92 ЗЗД.

            Ищецът е предявил иск срещу ответника за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № ****/****г.  на ПРС, **** гр. с-в, представляващи неизплатена част от договорено между страните възнаграждение в размер на 4000 лева, съгласно сключен между ищеца и ответника договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация, етап І и дължима неустойка по член 5.4 в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 20% от неизпълнението в размер на 800 лева.

           Ищецът-изпълнител твърди пълно и точно изпълнение на договорните си задължения и признава, че ответникът му е заплатил претендираната част от дължимото възнаграждение след завеждане на заповедното производство, но преди образуване на исковото производство. В първото по делото съдебно заседание п. на ищеца а. М. е заявила, че не поддържа иска за заплащане на възнаграждението, като поддържа иска за неустойка. Ангажира доказателства и претендира разноски по заповедното и исковото производство.

            Ответниковото дружество, чрез п. си а. С.Д., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не отрича, че е платил възнаграждението на изпълнителя, но счита, че го е платил без основание и сумата следва да му бъде върната, без да сезира съдът с предявен кондикционен иск. Отделно от това излага възражения за недействителност на сключения договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация, поради грешка в предмета му и измама, чрез въвеждането на възложителя от изпълнителя в умишлено заблуждение. Отделно от това се твърди, че макар и обектът да е изграден, не е бил въведен в експлоатация от изпълнителя, което било негово договорно задължение. Ангажира доказателства и претендира разноски.

             Съдът като обсъди твърденията на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:

             От приложеното ч. гр. дело № ****/****г. по описа на ПРС, **** гр.с. се установява, че по заявление на ищеца срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2019г. за сумата от 4000 лева дължимо възнаграждение по договор за изграждане на тръбен кладенец и неустойка от 800 лева по т. 5.4 от договора.

             На 14.05.2019г. от длъжника е подадено възражение по член 414 ГПК, като на заявителя е даден месечен срок за предявяване на установителен иск. Към датата на подаване на възражението длъжникът е платил на ищеца посочената в заповедта за изпълнение сума от 4000 лева, като това обстоятелство е споменато в исковата молба и за това плащане на исковата сума от ищеца е представено платежно нареждане с дата от ********г. /на л. 13/. Отделно от това а. на ищцовото дружество е изразил становище да не поддържа иска за възнаграждение.

           По изложените съображения, с оглед факта на плащане на останалата част от възнаграждението от страна на възложителя искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

          За пълнота следва да бъдат разгледани направените ответникови възражения за унищожаемост на договора.

          Установено е от заключението на в. л. Б., а и от разпита му в с.з., става ясно, че сондажът е изпълнен на 44 метра дълбочина, каквато дълбочина е уговорена между страните в договора, както и че сондажът се ползва по предназначението си от ищеца, но не е узаконен, поради отклонение между издаденото разрешително, което е за дълбочина до 25 метра и изпълнения на място сондаж с дълбочина до 44 метра. Според експерта, за да се узакони строежа, е необходимо изготвяне на проект, който проект да бъде внесен в Басейнова дирекция, както и че за изготвянето на проекта е необходимо и извършване на хидрогеоложки доклад на терена.

            Безспорно е, че на ответника е било издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № ******** от ********г. за тръбен кладенец с дълбочина до 25 метра, както и е безспорно,  че изграденият сондаж не отговаря на параметрите на издаденото по-рано разрешително, но тези обстоятелства са били известни на страните по договора, ето защо не е налице както умишлено създаване на невярна представа относно предмета на договора от страна на изпълнителя по отношение на възложителя, така и не е налице грешка, доколкото няма предизвикана без умисъл, при непредпазливост или неволно от изпълнителя невярна представа у възложителя за предмета на договора. 

            Следва да се отбележи, че страните са постигнали съгласие след изграждането на тръбния кладенец да се пристъпи към ІІ етап, предвиждащ изготвянето на екзекутивната техническа документация по условията на издаденото разрешително, за което страните са уговорили отделно възнаграждение, което не се претендира и не е предмет на предявените искове. Отделно от изложеното по-горе от събраните доказателства по делото недвусмислено се установява, че узаконяването на изградения тръбен кладенец с тази дълбочина е в правомощията на Басейнова дирекция след внасяне на проект и изготвяне на хидрогеоложки доклад за терена, каквато документация не е била изготвена, съответно не  е било внесено искане за узаконяването на строежа от страна на възложителя.

          По предявения иск за неустойка.         

          Съгласно т. 5.4 от процесния договор при виновно неизпълнение на договорните задължения, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5% на ден, но не повече от 20% от неизпълнението. В т. 3.1 от договора е посочено, че възложителят следва да преведе по банковата сметка на изпълнителя до 7 дни след изграждане на водоизточника остатъка от цената за етап І в размер на 4050 лева без ДДС. Протоколът за предаване и приемане на ППР е от *******г., като в същия е удостоверено предаването и приемането на обекта с подписите на двете страни, без да има възражения от страна на приемащия обека - възложител. Сключеният договор между страните е валиден, налице е и изпълнение на поетото от ищеца задължение – изграждане на кладенеца - първи етап, както и е налице неизпълнение на поетото от възложителя задължение да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя в уговорения срок.

            Поради което искът за неустойка за забава в размер на 800 лева ще се уважи като основателен и доказан.

           По разноските:

            По иска за възнаграждението, съдът намери, че на ищеца ще следва да се присъдят само разноските по заповедното производство, доколкото ответникът е заплатил възнаграждението след завеждане на заповедното и преди образуване на исковото производство, и които съдът констатира да са в размер на 300 лева за а. възнаграждение и 98,10 лева за държавна такса. С оглед отхвърлянето на иска за възнаграждение на ответника ще се присъдят а. възнаграждение в размер на 1500 лева, както и разноските за СТЕ в размер на 345 лева и 20 лева да свидетел..

            С оглед уважения иск за неустойка на ищеца ще се присъдят съответно разноските за адвокат в размер на 300 лева и 50 лева за държавна такса, които следва да се заплатят от ответника.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                                 РЕШИ :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415, ал. 1, вр. с чл. 92 ЗЗД в отношенията между ищеца „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* и ответника „Риф България“ ЕООД с ЕИК *********, съществуването на парично вземане, представляващо уговорена и дължима неустойка в размер на 800 лева, начислена съгласно т.5.4 от договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация от ********* г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа за ****г. на ПРС, **** гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4000 лева, представляваща дължима сума по договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация от ******* г., за която е издадена фактура № ***/*******г., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „Риф България“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в размер на 398,10 лева и разноски по исковото производство в размер на 350 лева.

           ОСЪЖДА „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Риф България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по исковото производство в размер на 1863 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

            

 

                                                                        Райнен съдия:/п/А.Трайкова

 

Вярно с оригинала.

И.Б.