Решение по дело №500/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 448
Дата: 5 октомври 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430200500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. ***, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200500 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0256 - 000520/
21.08.2020г. на *** на РУ Долна Митрополия към ОДМВР - ***, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на ИВ. С. Д.
ЕГН********** от с.*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага, че във връзка
с настъпилото ПТП има образувано досъдебно производство, поради което
моли производството да бъде прекратено. В съдебно заседание редовно
призована не се явява. Явява се процесуален представител – адв.В.П..
Процесуален представител на АНО моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
По делото е представен АУАН серия GA№260203/21.07.2020г. съставен
срещу жалбоподателя ИВ. С. Д. за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗДвП. В акта е посочено, че 21.07.2020г. около 02.46 часа с.*** ****
Д.а,теглейки с мека връзка лек автомобил *** с водач М. ХР. Д.1 като с
гъвкавата връзка, ,намиращ се пред дома си *** пешеходец В. ЗДР. ЦВ. и
му причинява фрактура надясна раменна кост като реализира ПТП с
пострадало лице. Установено наличие на алкохол 1,40 %на хиляда с
тхническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. №0259 и показано на
водача.Издаден талон за медиинско изследване .Напуска мястото на
настъпилото ПТП.
От показанията на актосъставителя се установява, че същият е съставил
АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-***, без да е
очевидец на ПТП. На проесната дата свидетелите И. и Х.-полицейски
служители твърдят,че били изпратени на посоченият адрес, във връзка с
получен сигнал за възникнало ПТП с блъснат пешеходец. Водачът на
автомобила участвал в ПТП с бил прибрал и спял.Не бил на место, както
водача, така и автомобилът му. На место установили очевидци на ПТП, които
им предоставили данни за автомобила участвал в ПТП, както и за механизма
на настъпване на произшествието. След като го пивикали от дома
му,жалбоподателя се върнал на мястото на ПТП .
Тъй като в резултат на настъпилото ПТП пострадалият бил с телесна
повреда,наложила да бъде откаран в болницца,било образувано досъдебно
производство №ЗМ185/20г на РУ Д.Митрополия за престъпление по чл.343
ал.1 б.»б», във вр. с чл.342 ал.1 от НК .
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН.
На основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на ИВ. С. Д. ЕГН********** от с.*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушения на
чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
2
По отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, че управлява с
алкохол, не е наложено администритивно наказание, в НП е отразено,че
основанието за това е чл.343б ал.1 от НП-лоба в размер на 0 лв. т.е.
образувано е досъдебно производство за деяние по НК/.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съотношението между наказателната и административно наказателната
отговорност е регламентирано с разпоредбите на чл.32 ал.1 и ал.2, както и
чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.Утвърден е принципа в случаите, когато с едно
деяние се нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателни норми с един и същ обект на защита,
наказателната отговорност да поглъща административнонаказателната.
Когато дейнието засяга един и същ кръг на обществени отношения
правилното и точно прилагане на закона предподставя реализация на
отговорност или за административно нарушение или за престъпление. Не и
за двете едновременно. Административнонаказателна отгоност следва да се
носи, само ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно ТР
№3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС т.3.1. деецът не следва да
носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност
и в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни
обекти на защита.
С процесното НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл.123
ал.1 т.2 б. „б“ от ЗДвП. Същевременно за причинетоно ПТП с пострадал
пешеходец В.Ц. е образувано досъдебно производство №5256/2020г. по
описа на Районна прокуратура *** за ПТП с причинена му среднна телесна
повреда
3
Деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д. по ЗДвП представлява един от квалифицираните признаци
на престъплението по чл.343 ал.3 предл. пето от НК
Елементите от фактическия състав на престъплението съвпадат с
елементите от фактическият състав на административното нарушение, поради
което наказателната отговорност изключва административната.
Доколкото предвид горепосоченото е недопустимо е за едно и също
деяние жалбоподателят да носи наказателна и административна отговорност,
съдът счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.
33 от ЗАНН и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от адв. В.П. от адвокатска колегия *** за
присъждане на разноски в размер на 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че В.П. от адвокатска
колегия *** е осъществила правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателя ИВ. С. Д. ЕГН********** от с.***
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – ***, представлявана от *** следва да
бъде осъдена да заплати на ИВ. С. Д. ЕГН********** от с.*** сумата от
4
300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат В.П. от ***ска адвокатска колегия
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 – 0256 - 000520/
21.08.2020г. на *** на РУ Долна Митрополия към ОДМВР - ***, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на ИВ. С. Д.
ЕГН********** от с.*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** ОДМВР - *** да
ЗАПЛАТИ на ИВ. С. Д. ЕГН********** от с.*** сумата от 300,00 лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат
В.П. от адвокатска колегия *** по НАХД № 500/2021 година по описа
Районен съд ***.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - ***.
7

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0256 - 000520/
21.08.2020г. на *** на РУ Долна Митрополия към ОДМВР - Плевен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на И. С. Д.
ЕГН********** от с.*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага, че във връзка
с настъпилото ПТП има образувано досъдебно производство, поради което
моли производството да бъде прекратено. В съдебно заседание редовно
призована не се явява. Явява се процесуален представител – адв.В. П..
Процесуален представител на АНО моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
По делото е представен АУАН серия GA№260203/21.07.2020г. съставен
срещу жалбоподателя И. С. Д. за нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
В акта е посочено, че 21.07.2020г. около 02.46 часа с.*** ул. *** управлявала
*** Д.а,теглейки с мека връзка лек автомобил *** с водач М. Х. Д.1 като с
гъвкавата връзка, ,намиращ се пред дома си *** пешеходец В. З. Ц. и му
причинява фрактура надясна раменна кост като реализира ПТП с пострадало
лице. Установено наличие на алкохол 1,40 %на хиляда с тхническо средство
алкотест дрегер 7510 с фабр. №0259 и показано на водача.Издаден талон за
медиинско изследване .Напуска мястото на настъпилото ПТП.
От показанията на актосъставителя се установява, че същият е съставил
АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Плевен, без да е
очевидец на ПТП. На проесната дата свидетелите И. и Х.-полицейски
служители твърдят,че били изпратени на посоченият адрес, във връзка с
получен сигнал за възникнало ПТП с блъснат пешеходец. Водачът на
автомобила участвал в ПТП с бил прибрал и спял.Не бил на место, както
водача, така и автомобилът му. На место установили очевидци на ПТП, които
им предоставили данни за автомобила участвал в ПТП, както и за механизма
на настъпване на произшествието. След като го пивикали от дома
му,жалбоподателя се върнал на мястото на ПТП .
Тъй като в резултат на настъпилото ПТП пострадалият бил с телесна
повреда,наложила да бъде откаран в болницца,било образувано досъдебно
производство №ЗМ185/20г на РУ Д.Митрополия за престъпление по чл.343
1
ал.1 б.»б», във вр. с чл.342 ал.1 от НК .
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН.
На основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на И. С. Д. ЕГН********** от с.*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушения на
чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
По отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, че управлява с
алкохол, не е наложено администритивно наказание, в НП е отразено,че
основанието за това е чл.343б ал.1 от НП-лоба в размер на 0 лв. т.е.
образувано е досъдебно производство за деяние по НК/.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съотношението между наказателната и административно наказателната
отговорност е регламентирано с разпоредбите на чл.32 ал.1 и ал.2, както и
чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.Утвърден е принципа в случаите, когато с едно
деяние се нарушава едновременно наказателна и
административнонаказателни норми с един и същ обект на защита,
наказателната отговорност да поглъща административнонаказателната.
Когато дейнието засяга един и същ кръг на обществени отношения
правилното и точно прилагане на закона предподставя реализация на
отговорност или за административно нарушение или за престъпление. Не и
за двете едновременно. Административнонаказателна отгоност следва да се
носи, само ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно ТР
№3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС т.3.1. деецът не следва да
носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност
и в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни
обекти на защита.
С процесното НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл.123
ал.1 т.2 б. „б“ от ЗДвП. Същевременно за причинетоно ПТП с пострадал
пешеходец В.Ц. е образувано досъдебно производство №5256/2020г. по
описа на Районна прокуратура Плевен за ПТП с причинена му среднна
телесна повреда
Деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
2
отговорност на Д. по ЗДвП представлява един от квалифицираните признаци
на престъплението по чл.343 ал.3 предл. пето от НК
Елементите от фактическия състав на престъплението съвпадат с
елементите от фактическият състав на административното нарушение, поради
което наказателната отговорност изключва административната.
Доколкото предвид горепосоченото е недопустимо е за едно и също
деяние жалбоподателят да носи наказателна и административна отговорност,
съдът счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.
33 от ЗАНН и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от адв. В. П. от адвокатска колегия
Плевен за присъждане на разноски в размер на 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че В. П. от адвокатска
колегия Плевен е осъществила правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателя И. С. Д. ЕГН********** от с.***
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от *** следва да
бъде осъдена да заплати на И. С. Д. ЕГН********** от с.*** сумата от 300,00
лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
адвокат В. П. от Плевенска адвокатска колегия
3