Решение по дело №723/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Г.О. – 19.12.2019 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 17.12.2019 год. в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                         

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 723/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                 

Производството е по жалба на С.В.А.  против Наказателно постановление /НП/ № 17-0268-000446/30.03.2017г. на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Г.О.-К.К..

                    С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 473/бланков номер 902002/ от 15.03.2017г., е наложена глоба от 30лв. на осн.чл.183  ал.3 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

                    В законоустановения срок жалбоподателят А. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление. Моли да се отмени санкцията.Изтъкват се аргументи в тази насока.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят  не се явява, не се представлява. В писмено становище е заявено, че се поддържа жалбата/л.24/.

                    Ответникът  по жалбата не се представлява и не заема становище.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

          На 15.03.2017 г. жалб.А. управлявал лек автомобил  с рег.№ *****, преминавайки по ул.”Цар Освободител” гр.Г.О.. Същият е забелязан от полицейски служители докато изпреварва при наличие на пътна маркировка „М-1”, поради което бил спрян за проверка. Актосъставителят В.Р. съставил процесния АУАН № 473/бланков номер 902002/ от 15.03.2017г.-л.7 от делото/, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление № 17-0268-000446/30.03.2017г. на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Г.О.-К.К./л.6 от делото/.

          При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Посочената като нарушена разпоредба на чл.6 т.1 от ЗДвП изисква съобразяване със сигналите на длъжностните лица, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. Административнонаказващият орган не е конкретизирал при дадената правна квалификация кое поведение е визирал в случая с посочване на  конкретно законово предложение, но от описателната част на НП става ясно, че се визира случай на несъобразяване с надлъжна пътна маркировка М1/единична непрекъсната линия/. Санкционната разпоредба, приложена за нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП с обжалваното НП /чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП/, предвижда санкция глоба във фиксиран размер от 30лв. при неправилно изпреварване когато водачът не  създава опасност за движението.

Непосредствена опасност за движението при изпреварване се съдържа като изискване от санкционната норма на чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП. От самия текст на последно цитираната санкционната норма е видно, че законът изисква не само конкретно несъобразяване на поведението на водача с конкретни предписания и правила, но и създадена непосредствена опасност за движението. В обжалваното НП,  като част от обстоятелствата, изискуеми по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил буквално: „управлява лек автомобил…..предприема и извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка „М-1”, с което я нарушава”. След като не е описано да е създадената  непосредствена опасност при предприетата маневра, то явно липсва подобно обстоятелство. В обстоятелствената част на НП е описано, че е предприето изпреварване, упоменато е наличието на маркировка/както и нейния вид/. Това са правнорелевантните обстоятелства, които  са намерили отражение при описание на нарушението в НП. Нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП изисква от участниците в движението, вклч.водачите на МПС, да съобразяват своето поведение с посочените сигнали знаци, вклч. и с пътната маркировка. Словесно е описано ясно и подробно, че наказанието се налага за това, че при изпреварването водачът не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като видът на същата е посочен конкретно. Всеки правоспособен водач е длъжен да знае, че при наличие на единична непрекъсната линия не следва да я пресича. От тази забрана да се пресича единичната непрекъсната линия на пътната маркировка следва и невъзможността да се предприеме правилно изпреварване в този участък. Последната маневра предполага по дефиниция напускане на собственото платно за движение, при което би се стигнало до пресичане на единичната непрекъсната линия. Маневрата изпреварване включва напускане на пътната лента, в която се движи водачът, като навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Щом пресичането на линията е забранено, то по подразбиране е забранено да се предприема и изпреварване в тази хипотеза. Това произтича от общия принцип на тълкуване на забраните, че комуто е забранено по-малкото не може да използва по-голямото. По делото не е спорно, че в процесния пътен участък, разделителната линия е непрекъсната- следователно, в посоката на движение на автомобила на жалбоподателя,  изпреварването е било забранено.Неоснователно е възражението, че несъобразяването с маркировката е наказуемо по две норми, а елементът „не създава опасност” не е посочен нито в акта, нито в наказателното постановление.Съдът преценява,че наказващият орган е определил правилно както нарушената правна норма, така и съответстващата й санкционна норма.Последната се налага на водач, който при неправилно изпреварване не създава опасност за движението.Налагане на административно наказание по тази норма, изключва спора, дали водачът е създал опасност. 

Съдът намери, че наказателното постановление не страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, които да са основание за отмяна. По делото не е спорно, че жалбоподателят е предприел изпреварване на път с положена надлъжна пътна маркировка – "непрекъсната линия", която на водачите на МПС е забранено да застъпват и пресичат (чл. 63 ал.2 т.1 от ППЗДвП), т.е.същият не е съобразил поведението с пътната маркировка, което се явява нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Поради това административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността му, като му е наложил предвиденото в  чл. 183 ал. 3 т. 6 от същия закон административно наказание глоба от 30 лева, което е във фиксиран размер, а правилото за поведение  се съдържа в чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което липсата на уточнение за това какво представлява маркировката съгласно определеното в ППЗДвП не е ограничило правото на наказаното лице. Видът на маркировката е обстоятелство, съдържащо се в НП. Относно липсващото пояснение без опасност, фактът че не се съдържа в НП и правилно приложената санкционна разпоредба са достатъчно ясни, че такава опасност не се твърди, а следователно не се и описва, както и не се санкционира.

При това положение наказващият орган обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Освен горното следва да се посочи, че санкционната норма отново насочва към неправилно изпреварване/което не е създало опасност за движението/, видно от съдържанието на  чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, т.е. за установените факти е налице ясно и точно словесно описание и адекватна правна квалификация, с което правото на защита на водача не е накърнено.

Изложеното мотивира извод за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Водим от изложеното, съдът

 

                                             Р          Е          Ш          И:

 

          ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 17-0268-000446/30.03.2017г. на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Г.О.-К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 473/бланков номер 902002/ от 15.03.2017г., с което е наложена глоба от 30лв. на осн.чл.183  ал.3 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.

          Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14-дн.срок от съобщенията до страните.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: