№ 1406
гр. Варна, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100501254 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:48 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
редовно призовано, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Т. А. В. , редовно призован, не се явява,
не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 22889/25.09.2023 г., подадена
от процесуалния представител на въззивната страна, юрисконсулт Г.Г., в
която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се
яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие.
Сочи се, че се поддържа въззивната жалба, както и че е запозната с
доклада по делото и няма възражения по същия.
Изразено е и становище по същество на спора, като се претендират
разноски за двете съдебни инстанции, за което списък на разноските по чл. 80
ГПК е приложен към молбата.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 18354/21.07.2023 г., подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат М. М., в която
е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в
днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в
1
негово отсъствие.
Посочено е, че се поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната
жалба, както и че е запознат с доклада по делото и няма възражения по
същия.
Изразено е и становище по същество на спора. Отправено е искане за
присъждане на разноски за въззивната инстанция, за което към молбата е
приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2685 от 10.07.2023 година:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 24441/31.03.2023г. , подадена от
„Фератум България“ ЕООД срещу Решение № 851/15.03.2023г., постановено
по гр.д. № 10180/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е уважен предявеният
от Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, съдебен адрес:
******, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане на установено, че
по отношение на ответника „Фератум България“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51,
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, сключеният между страните договор за паричен
заем Договор №1073406 от 09.10.2021г. за предоставяне на потребителски
кредит, е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Т. А. В. чрез адв. М. М., с който оспорва жалбата и
намира постановеното решение от РС Варна за правилно и законосъобразно.
На първо място, намира, че правилно ВРС е обявил за нищожен Договор за
2
предоставяне на потребителски кредит, тъй като той не отговаря на всички
изисквания на чл. 22 от ЗПК. Причината за това изтъква неспазването на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съответно липсата на ясно
разписана методика за формиране на ГПР по кредита. За неясен се посочва
начинът, по който е получен размерът на ГПР, кои са неговите компоненти,
както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. Отделно от това, договорът за потребителски кредит се
определя за недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като
липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на посочената
разпоредба. Въззиваемата страна счита, че доколкото в Договора за
предоставяне на потребителски кредит и Договора за гаранция, са предвидени
заплащането на договорна лихва и на такса поръчителство, то същите е
следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната
периодичност, което не било сторено, а само била упомената общата дължима
сума. На следващо място, Договорът за предоставяне на потребителски
кредит се счита за недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал. 4 от ЗПК, с оглед неправилно приложен ГПР и надвишаване на
максимално определения процент на ГПР, което е довело до нищожност на
целия договор, тъй като съгласно чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК ГПР е част от
задължителното съдържание на всеки един Договор за кредит, а съгласно чл.
22 от ЗПК нарушението неизпълнението на тази разпоредба води до
нищожност на цялото договорно правоотношение. Невключването на таксата
за гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП се приема за заобикаляне на нормите
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като задължението по нея се счита за услуга, част от
дейността по управление на кредита. По този начин с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство
въззиваемата страна намира за нарушено изискването ГПР бъде в размер до
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С това се
счита, че е допуснато несъответствие между посочения в Договора ГПР и
действително прилагания. В подкрепа на становището си, въззиваемата
страна се мотивира и с разпоредбата на § 1. Точка 1 от ЗПК, с който е дадена
дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя".
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните въззиваемата страна определя като
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
3
Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално
заключение по дело С-453/10 относно използването на заблуждаващи
търговски практики. Въззиваемата страна счита, че чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е
неприложим към настоящия случай, тъй като нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, както и с оглед обстоятелството, че
договорът за потребителски кредит не би бил сключен и ако в него е била
включена клаузата, определяща ГПР в пълен размер. Обобщавайки спорните
моменти, въззиваемата страна посочва, че основен е въпросът, дали
процесният договор за кредит е в колизия с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК и в частност, дали при изчисляване на годишния процент на
разходите, е следвало да се включи и възнаграждението, дължимо на
"Фератум Банк", като одобрен от кредитора гарант за това, че е обезпечил
погасяване на задължението с поръчителство. Поради изложеното, счита, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а направените разноски в двете производства да бъдат присъдени
в тежест на насрещната страна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:49 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4