Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 28.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
МАЛИНОВА, като разгледа гр. д. № 05730/2016 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
Образувано е по искова молба от
П.Е.Р., ЕГН ********** ***, БУСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета Вяра Церовска.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е работил при ответника на длъжност “*****” в отдел “*****”. Сочи, че
със заповед № 58/06.10.2016
г. му е било наложено дисциплинарно
наказание – “дисциплинарно уволнение”.
Твърди, че уволнението му е
незаконно, тъй като заповедта, с която е извършено, е издадена от лице, което
не е било упълномощено да упражнява работодателска власт. Сочи, че не са били
налице и предпоставките за заместване на кмета на община Перник от заместник
кмета, който е издал заповедта, тъй като първият не е отсъствал.
Сочи, че с решение на ТЕЛК №
2744/09.12.2014 със срок до 01.12.2018 г. му е призната трайна
неработоспособност 85 %, поради което за уволнението му е необходимо
предварително съгласие на Д “ИТ” – Перник, каквото не е искано от работодателя
му и не е дадено.
Твърди, че не е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание, както и, че е
наказан за деяния, за които не са му изисквани обяснения. Твърди, че наложеното
дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко, с оглед деянието, което е
санкционирано с него. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено при
недобросъвестно упражняване на работодателска власт.
Искането към съда е да признае
за незаконно уволнението на ищеца извършено със заповед № 58/06.10.2016 г. на заместник
кмета на община Перник и да го отмени; да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – “*****” в отдел “*****” в община Перник; след изменението
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - да осъди
ответника да му заплати сумата от 4008.00 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 06.10.2016 г. –
06.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2016
г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника на 06.12.2016 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор. Ответникът е оспорил предявения иск. Сочи, че наведените от
ищеца доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение са неоснователни.
Твърди, че лицето, издало заповедта е било надлежно упълномощено за това, както
и че са били налице основания за заместване на кмета на община Перник. Сочи, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички изискуеми
реквизити. Твърди, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което му
е наложено дисциплинарно наказание, като за тежестта на последното са взети
предвид вида и характера на нарушените служебни задължения и тежестта на
настъпилите от него последици. Оспорва твърдяното нарушение на чл. 333 от КТ,
като твърди, че не е налице предпоставка за искане на разрешение от Д “ИТ” за
уволнението на ищеца.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове. Моли съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва предявените искове моли
съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни
по следните съображения:
Предмет на правния спор е
законосъобразността на извършеното със заповед № 58/06.10.2016 г. на заместник
– кмета на Община Перник – Владимир Караилиев уволнение на ищеца на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ.
Доказателствената тежест за
установяване на обстоятелствата, релевантни към законосъобразността на
уволнението се носи от работодателя – ответник по делото.
Не е спорно между страните и се
установява от представеното в цялост лично трудово досие на ищеца, че преди
уволнението той е заемал длъжност “*****” в Община Перник. На същата е
преназначен от длъжност “старши специалист” по негова молба, с допълнително
споразумение № 305/19.08.2010 г. към трудов договор № 244/31.03.2008 г.
Като фактически основание за
уволнението му, извършено с процесната заповед, е посочено неизпълнение на
задължението да осъществява съответна комуникация, поради което и не е подал
сигнал за възникнал пожар срещу магазин Кауфланд, в центъра на гр. Перник, през
което време са опожарени и изгорели напълно складове на “Жилфонд” и
“Минералмаш.” Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ.
Първото условие за
законосъобразност на заповедта за уволнение е, да е издадена от компетентно за
това лица. Този въпрос е спорен по делото.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага от работодателя или от определено от него длъжностно лице с
ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Работодател на
ищеца е община Перник, която съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА се
представлява от кмета. Следователно кметът на общината е лицето, което е
компетентно да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА предвижда
функциите на кмета, в негово отсъствие от общината, да се изпълняват от
определен от него със заповед заместник – кмет. Заместването се извършва в
случаите, когато лицето – титуляр на правомощията е в обективна невъзможност да
ги изпълнява, като за да е налице валидно упражняване на правомощия по
заместване, освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и
обективна невъзможност за изпълняване на правомощията на титуляра.
За установява на посочените
фактите ответникът е представил заповед № 2000/16.09.2016 г. на кмета на община
Перник и писмо изх. № 16/СЛУ – 7792/05.10.2016 г. на кмета на община Перник. От
тях е видно, че Владимир Спасов Караилиев, в качеството му на заместник – кмет
на община Перник е определен, като лице, което да замества кмета на община
Перник при отсъствието му, включително и с правомощията да налага дисциплинарни
наказания на служители от общинската администрация и специализираните и звена,
при неизпълнение на служебните им задължения. Установява се също, че кметът на
община Перник, в деня на издаването и връчването на процесната заповед е бил командирован
да участва в Годишната среща на местните общности за периода 06.10.2016 г. –
07.10.2016 г. Съдът счита, че представеното от ответника писмо е надлежно
доказателство за това обстоятелство. Същото има официален изходящ номер на
община Перник, предшестващ датата на отсъствие и е подписано от кмета на община
и подпечатано с печата на община Перник. Действително, липсват доказателства да
е представено пред органа, до който е адресирано, но това е без значение в
конкретния случай, тъй като относимо към предмета на доказване по делото е,
единствено, обстоятелството бил ли е в обективна невъзможност титулярът на правомощието,
да реализира дисциплинарна власт. Тъй като представеното за това доказателство,
има достоверна дата и тя предхожда както времето на отсъствие, така и момента
на издаване и връчване на заповедта за уволнение, съдът счита, че налице
извънсъдебно признание на релевантен за делото факт и намира същият за
безспорно установен. За да направи изводът си съдът се основава и на чл. 8, ал.
4 от Наредбата за командировките в страната, според който за кметовете на
общини писмена заповед за командироване не се издава. Следователно законът не
предвижда писмен документ както за действителността на командироването, така и
за доказването му, поради което по аргумент от чл. 164 от ГПК установяването му
в съдебното производство може да се извърши със всички доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания. Гласни доказателства не са
ангажирани, но съдът, по изложените по-горе съображения приема, че
представеното писмо установява по категоричен начин отсъствието на кмета на
община Перник от територията на общината за времето от 06.10.2016 г. до
07.10.2016 г. Затова намира, че в този период, са били налице предпоставките на
чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, заместник – кметът на община Перник – Владимир
Караилиев да реализира дисциплинарна власт по отношение на служителите в
общинската администрация и специализираните и звена. С оглед на изложеното
съдът счита, че процесната заповед е издадена от компетентно за това лице и при
наличие на предпоставките за упражняване на компетентността..
Същата, обаче е
незаконосъобразна, поради нарушение на процесуалния ред за издаването и. От
представеното по делото Експертно решене № 2744 от заседание № 167/09.12.2014
г. на ТЕЛК се установява, че ищецът е с призната намалена трудоспособност от 85
% за срок от две години, считано до 01.12.2016 г. Причина за същата са
поставени диагнози: дегенерацио сенилис макуле ок. Утр. Артериална хипертония
ІІ, ст., умерена степен, сърдечна форма. СН 0. Състояние след счупване на лява
улнарна конрактура. Пареза на н. уланарис син. Посттравматична. Дегенеративни
промени на гръбначни прешлени с ограничен ВН на гръбначен стълб.
С решението на ТЕЛК са дадени
предписания за противопоказност за ищеца да работи при условия на труд и труд
свързан с физическо обременяване, неблагоприятни климатични условия,
обременяване на гръбначен стълб и горни крайници, работа между движещи се предмети.
Посочено е, че може да изпълнява заемната към момента на издаване на решението
длъжност – “*****” в община Перник.
Наличието на призната намалена
трудоспособност и даденото предписание от компетентните органи за
противопоказност на определените условия на труд, са основание за
трудоустрояване по смисъла на чл. 314 от КТ – наличието на заболяване, налагащо
трудоустрояване е установено по законовия ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от
наредбата за трудоустрояване./в този смисъл решение № 431817.01.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2869/2013 г./.
Предвид изложеното съдът
намира, че към момента на извършване на уволнението ищецът е бил “трудоустроен работник” по смисъла на чл. 333,
ал. 1 т. 2 от КТ и съответно се е ползвал с предвидената по императивен начин в
цитираната разпоредба закрила. Затова съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ
работодателят преди да извърши уволнението е бил длъжен да поиска разрешение от
инспекцията по труда. В настоящия случай при доказателствена тежест на
ответника, той не установил този факт. Неизпълнението на това задължение е
абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Затова
без да бъдат обсъждани останалите, наведени обстоятелства за незаконосъобразността
му, същото следва да бъде отменено.
Предвид основателността на иска
по чл. 344, ал. , т. 1 от КТ, основателен се явява и този по чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ, затова след като бъде отменено уволнението на ищеца, същият следва да
бъде възстановен на заеманата преди него длъжност – “*****” в отдел “*****” в община Перник.
Изводът за незаконосъобразност
на уволнението е една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение. Установяването на втората предпоставка
за това – оставане без работа, поради извършеното уволнение, е в тежест на ищеца.
От представената от същия трудова книжка в оригинал за констатация се установи,
че към момента на приключване на съдебното дирене – 17.02.2017 г. не е извършено вписване за сключен от ищеца нов
трудов договор. В този смисъл са и изводите на вещото лице Б.П., дадени в
изготвеното от нея допълнително заключение. След извършване на справка в
териториалните поделения на НАП и НОИ, експертът е установил, че за периода от
06.10.2016 г. до извършване на проверките за ищеца не са регистрирани трудови
договори и не са заплащани осигурителни вноски. Следователно от датата на
уволнението 06.10.2016 г. до датата на приключване на съдебното дирене –
17.02.2017 г. ищецът е останала без работа. За този период от време на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът му дължи обезщетение. Съгласно
цитираната разпоредба размерът се равнява на брутното трудово възнаграждение на
ищеца. Същото е установено от приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и е 668.00 лв., като средно дневното такова е 33.40 лв. Или
стойността му за периода от 06.10.2016 г. до 17.02.2017 г., в които ищецът е доказал,
че е останала без работа, преизчислен от съда въз основа на данните, дадени от
вещото лице е 2304.60 лв. До този размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата от 1703.40
лв., претендирана за периода 18.02.2017 г. – 06.04.2017 г. - е неоснователен и
следва да се отхвърли. Към момента на приключване на устните състезания, посоченият
период не е изтекъл, поради което не може да се направи извод, че е налице една
от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 225, ал. 1
от КТ – оставане на ищцата без работа.
Върху така присъденото
обезщетение следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. За периода от датата на уволнението до
предявяване на иска, претенцията за присъждане на законна лихва е
неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС – Перник държавна такса за
уважените искове в общ размер на 192.18 лв., както и 50 лв. – направени
разноски за експертиза.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението, извършено със заповед
№ 50/06.10.2016 г. на заместник – кмета на
община Перник – Владимир Караилиев, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 4,
изр. 1 и т. 7 от КТ на П.Е.Р., ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно
наказание “дисциплинарно уволнение” от длъжността “*****” в отдел “*****” на
община Перник и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ П.Е.Р., ЕГН ********** *** на заеманата преди
уволнението, извършено със заповед №
50/06.10.2016 г. на заместник – кмета на община Перник – Владимир
Караилиев, длъжност - “*****” в отдел “*****”
на община Перник, БУСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета Вяра Церовска.
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ Община Перник, БУСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
представлявана от кмета Вяра Церовска да заплати на П.Е.Р., ЕГН ********** ***
сумата от 2304.60 лв./две хиляди триста и четири лева и шестдесет
стотинки/ представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради незаконното уволнение, извършено със заповед № 50/06.10.2016
г. на заместник – кмета на община Перник – Владимир Караилиев, през периода 06.10.2016
г. – 17.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.12.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1703.40 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение за периода 18.02.2017 г. – 06.04.2017 г., както и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, за периода от
06.10.2016 г. до 01.12.2016 г., като неоснователени.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Община Перник, БУСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета Вяра Церовска да
заплати на П.Е.Р., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК Община Перник, БУСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета Вяра Церовска да
заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната
власт сумата от общо 192.18 лв. /сто деветдесет и два лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща държавна такса за уважената част от исковете и 50.00
лв. /петдесет лева/ - разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе – 06.03.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: