№ 1063
гр. Благоевград, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500806 по описа за 2022 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№806/2022г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по частна жалба вх.№14543/15.09.2022г.,
подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
Б.Б. ****, ****, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., против
Разпореждане №2287/27.08.2022г. по ч.гр.д.№1791/2022г. по описа на
Районен съд-Благоевград в частта, в която е отхвърлено подаденото от
заявителя „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжниците Д. В. Н., ЕГН ********** и С.
В. Н., ЕГН **********, двамата с адрес ГР.Б., ж.к. Е., ****, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за солидарното им осъждане за сумата от 2 066.26 лв., представляваща
неизплатено договорно възнаграждение за периода от 20.04.2021г. до
05.05.2022г. по Договор за потребителски кредит №****/16.03.2021г.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на Районен съд-Благоевград. Настоява се, че заповедният съд
не разполага с правомощието да извършва преценка за валидност на договора
за потребителски кредит или на отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или добрите нрави. Оспорва се клаузата за
възнаградителна лихва да има неравноправен характер. Сочи се, че с оглед
принципа на свобода на договаряне страните са се съгласили да сключат
договор за кредит, по който договорените годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите не противоречали на закона и на добрите нрави.
Настоява се за отмяна на обжалвания първоинстанционен акт в оспорената
част и връщане на делото на районния съд със задължителни указания за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за процесното вземане
за договорно възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски.
На основание чл.413, ал.2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на
длъжника.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№1791/2022г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК вх.№12292/29.07.2022г., подадено от заявителя „П.К.Б.“
ЕООД, срещу длъжниците Д. В. Н. и С. В. Н., за солидарното им осъждане за
дължими суми по Договор за потребителски кредит №****/16.03.2021г., както
следва: 5 000 лв. – неизплатена главница; 2 066.26 лв. – неизплатено
договорно възнаграждение за периода от 20.04.2021г. до 05.05.2022г.; 1 250
лв. – неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 1 000 лв.
– неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на
05.05.2021г.; 450.52 лв. - лихва за забава за периода от 21.04.2021г. до
05.05.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/; 209.64 лв. – законна лихва
за периода от 05.05.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/ до
28.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, какво и
за сторените разноски в производството в размер на 200.13 лв. за държавна
такса и 180 лв. за юрисконсулстско възнаграждене.
Съдът е уважил частично заявлението и е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1030/27.08.2022г. по ч.гр.д.
№1791/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград за претендираната
главница от 5 000 лв., лихва за забава в размер на 450.52 лв. за периода от
21.04.2021г. до 05.05.2022г.; законна лихва в размер на 209.64 лв. за периода
от 05.05.2022г. до 28.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, какво и за сторените разноски в производството
съразмерно с уважената част от заявените вземания. С обжалваното
Разпореждане №2287/27.08.2022г. съдът е отхвърлил заявлението за сумата от
2 066.26 лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение за
периода от 20.04.2021г. до 05.05.2022г., с мотива, че уговореният между
страните годишен лихвен процент от 41% не съответства на изискванията на
добрите нрави, тъй като надвишавал с повече от три пъти размера на
законната лихва.
Видно от съдържанието на приложения към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение Договор за потребителски кредит №****/16.03.2021г.,
на кредитополучателя С. В. Н. е предоставен заем в размер на 5 000 лв. за
срок от 36 месеца, при уговорен годишен процент на разходите от 49.13% и
годишен лихвен процент от 41%, при обща дължима сума по кредита 8 765.02
лв. и размер на вноската по кредита - 243.48 лв. на месец. Било уговорено и
закупуването на пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси на обща
стойност 2 250 лв., като сумата е разсрочена на равни части от по 62.50 лв.
към всяка вноска. В качеството на солидарен длъжник по договора се е
задължила Д. В. Н..
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави
2
или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. На основание чл.7, ал.3 от ГПК
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Правомощието на заповедния съд да се произнася
относно противоречието със закона или добрите нрави на клаузата, с която е
уговорена договорна лихва, произтича от цитираните разпоредби, като в т.3 е
уредена засилена защита за длъжниците, които имат качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП.
Лихвата представлява цената за временното ползване на определена
парична или вещна стойност. Няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. По
действащото право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК /в сила към датата на
сключване на договора/ определя максималния размер на възнаграждението
на кредитора по сключен договор за потребителски паричен заем, изразено
чрез т.нар. годишен процент на разходите. Законодателят допуска завишен
размер за печалбата на професионален търговец, който предоставя кредити
като оборотна сделка, извършвана по занятие с цел печалба, в сравнение с
изискванията към отношенията между граждани при извличане на печалба от
свободни финансови активи. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено,
че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С Постановление №426/18.12.2014г. на Министерския съвет е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната
лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ /който е 0.00 % към
16.03.2021г. – датата на сключване на договора/, плюс 10 пункта, или 10%.
Законът не въвежда ограничение на договорната лихва до трикратния размер
на законната лихва, а е установил максимален размер на ГПР. Щом като
лихвеният процент, ведно с всички останали разходи, включени в ГПР, не
надвишава максимално допустимия такъв, който е петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения, то той сам по себе си не е
нищожна клауза. В този смисъл настоящият състав не споделя мотивите на
районния съд, че посоченият в договора лихвен процент от 41% на
възнаградителната лихва не съответства на изискванията на добрите нрави,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Независимо от това, претендираната от заявителя възнаградителна лихва се
явява недължима поради неравноправен характер на клаузата. Съдебният
състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и
3
годишният процент на разходите от 49.13% формално са записани с тези
размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално
дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на
възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените
и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19,
ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които
кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че
ГПР е 49.13%, но в същия не са включени таксите за услугите Фаст и Флекси
в общ размер от 2 250 лв., които имат характера на възнаграждение и е
следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Включването
на тази сума в общия размер на разходите по кредита води до размер на
разходите от 6 015.02 лв., или над 120 % от размера на дълга. В т.4.1 към
Общите условия на договора е предвидено, че договорното възнаграждение
се дължи съгласно погасителния план и е определено на база лихвения
процент посочен в договора. В случая възнаградителната лихва е фиксирана
на 41%, но като глобална сума възнаграждението е посочено в размер на
3 765.02 лв., разделена в 36 бр. месечни вноски по погасителен план, което
представлява над 75 % от размера на дълга. Видно е в този случай, че
разходите по кредита са необосновани високи и надвишават допустимата
надбавка върху заетата сума от 5 000 лв., съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Посочените в договора проценти на ГПР и възнаградителната лихва, които се
различават от действителните, следва да се окачествят като неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Несъмнено се касае за неравноправни
клаузи, които са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Ето защо претенцията на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата от 2 066.26, представляваща дължимото и неплатено
договорно възнаграждение по кредита за периода от 20.04.2021г. до
05.05.2022г., се явява неоснователна, което налага подадената частна жалба
срещу разпореждането за отхвърляне на заявлението в тази част, да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№14543/15.09.2022г.,
подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
Б.Б. ****, ****, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., против
Разпореждане №2287/27.08.2022г. по ч.гр.д.№1791/2022г. по описа на
Районен съд-Благоевград в частта, в която е отхвърлено подадено от
заявителя „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжниците Д. В. Н., ЕГН ********** и С.
В. Н., ЕГН **********, двамата с адрес ГР.Б., ж.к. Е., ****, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
4
за сумата от 2 066.26 лв., представляваща неизплатено договорно
възнаграждение за периода от 20.04.2021г. до 05.05.2022г. по Договор за
потребителски кредит №****/16.03.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5