№ 179
гр. София, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. М.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. М. Гражданско дело №
20221800100180 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С.
С. срещу Д. и срещу С.Г.С., с която са предявени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е адвокат, чиито права по чл. 48, ал. 4 и 5 от
Конституцията, чл. 4, т. 2, чл. 6, т. 1 и чл. 13 КЗПЧОС били нарушени
с това, че била назначавана за служебен адвокат или особен
представител по редица съдебни дела пред СГС и била принуждавана
от съдии да полага безвъзмездно принудителен труд, като не й било
осигурено законосъобразно заплащане съгласно нормативно
установените размери за всички инстанции, а освен това й били
нарушени и други права. По-конкретно това било сторено по:
1. в. гр. д. № 6438/2010 г. на СГС, по което още съдия М. отправяла
думи към ищцата, почти крещейки, от което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева;
2. ч. т. д. № 1933/2013 г. на СГС, от което претендира обезщетение в
размер на 100 000 лева;
3. в. гр. д. № 14313/2015 г. на СГС, по което съдиите се отнасяли
неуважително към ищцата, като прекъсвали изложенията й,
отнасяли се с насмешка, а съдията-докладчик не й разрешил да
чете делото в адвокатска стая, от което претендира обезщетение в
размер на 200 000 лева;
1
4. гр. д. № 12658/2013 г. на СГС, по което съдът се произнесъл с
определение от 19.11.2013 г., в което съзнателно били допуснати
правописни грешки, „променящи смисъла на изказа“, от което
претендира обезщетение в размер на 100 000 лева;
5. ч. гр. д. № 13965/2014 г. на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 200 000 лева;
6. в. гр. д. № 14744/2010 г. на СГС, по което деловодителят на
състава публично обидил ищцата, че не се е потрудила да намери
изпълнителния лист по делото, с който й било присъдено
възнаграждение, от което претендира обезщетение в размер на
100 000 лева;
7. в. гр. д. № 7875/2010 г. по описа на СГС, по което не й бил
осигурен достъп да се запознае с делото, а от това последвала
жалба срещу нея от страна по делото – П. М. Н. - и било
образувано дисциплинарно дело № 4/2012 г., което било
прекратено, но ищцата депозирала обяснения и понесла
огорчения, от което претендира обезщетение в размер на 100 000
лева;
8. ч. гр. д. № 5929/2014 г. по описа на СГС, по което ищцата три
пъти прилагала платежно нареждане за платена държавна такса от
15 лева, но платежното нареждане все изчезвало, от което
претендира обезщетение в размер на 100 000 лева;
9. в гр. д. № 12658/2013 г. по описа на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева.
Ищцата понесла тежко деянията на съдиите и деловодител от
СГС, чрез които била игнорирана, тъй като положеният труд не й бил
заплатен. Това нарушавало достойнството на ищцата и увредило
здравето й. Твърди се, че престижът на ищцата бил уронен. Разболяла
се в резултат на деянията им и от бронхит, разрушил се общият й
здравен и зъбен статус.
Отговорност за всички вреди следвало да носи ответникът СГС,
тъй като именно съдии и деловодител от този съд са извършили
нарушенията, за които претендира обезщетение в размер на общо
1 100 000 лева. Счита, че солидарна отговорност заедно със СГС
следва да носи и Д., поради което моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 1 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в
нарушено достойнство, увредено здраве, уронен престиж, вследствие
на непрваомерното поведение на съдиите и деловодителя от СГС.
2
Претендира се и законната лихва от деня на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга.
Ответникът Д. в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК
писмен отговор изразява становище за недопустимост, а при
условията на евентуалност за неоснователност на исковете. Твърди, че
не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл. 49
ЗЗД, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът С.Г.С. оспорва исковете, като твърди, че нито един
от юридическите факти, включени в състава на чл. 49 ЗЗД, не е
осъществен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с осъдителни претенции с
правна квалификация чл. 49 от ЗЗД - за ангажиране на имуществена
/гражданска/ отговорност на ответника СГС в качеството му на
„възложител на работата” на определени лица във връзка с причинени
при изпълнение работата им при ответника вреди на ищцата. В
случаите, когато отговорността на Д. не може да бъде реализирана по
специалния закон /ЗОДОВ/, отговорността за вреди се реализира на
основание чл. 49 ЗЗД. За надлежната процесуална легитимация на Д.
са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по
деликтно вземане, а дали вземането е възникнало е въпрос на
материалноправна легитимация.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква
установяването на елементите на следния фактическият състав,
пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие /или
бездействие/ от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа – в случая осъществяване на поведение, което
противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на
медицинска дейност, причиняване на вреда на трето лице /различно от
делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД/, която вреда да е причинена
при или по повод изпълнението на работата, както и установен размер
на вредите. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
3
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и
допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Установяването на всички посочени по- горе предпоставки е в
тежест на ищцата.
От протокол № ../.......... г. на С. а. с. се установява, че срещу
ищцата в качеството й на адвокат по жалба на П. М. Н., въззивник по
гражданско дело пред СГС, е била образувана дисциплинарна
преписка № 4/2012 г., която е прекратена на посочената дата.
Представените по делото многобройни молби от ищцата до
различни институции, заявления, жалби, писма, призовки и съдебни
книжа, сред които преписи от протоколи от съдебни заседания и
съдебни актове, съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
делото.
Липсват доказателства за осъществени деликти спрямо ищцата
съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения – нито
се установява член на съдебния състав по в. гр. д. № 6438/2010 г. на
СГС да е „крещял“ на ищцата , нито се установява членовете на
съдебния състав по в. гр. д. № 14313/2015 г. на СГС да са се отнасяли
неуважително и с насмешка към ищцата, нито се установява
деловодителят по в. гр. д. № 14744/2010 г. на СГС публично да е
заявил, че ищцата не се е потрудила да намери изпълнителния лист по
делото, с който й било присъдено възнаграждение, нито се установява
да й е бил отказан достъп до материалите по в. гр. д. № 7875/2010 г. по
описа на СГС, за да се запознае с делото, нито се установява
изгубване на книжа по ч. гр. д. № 5929/2014 г. по описа на СГС.
Изложеното мотивира съда да отхвърли предявените искове. С
оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответниите разноски за процесуално представителство в размер на от
по 300 лева, определени при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. С., ЕГН: **********, срещу
Д. и срещу С.Г.С. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане
в условията на пасивна солидарност на сумата от общо 1 100 000
4
(един милион и сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимущeствени вреди - нарушено достойнство, уронен престиж,
увредено здраве – заболяване от бронхит и разрушен зъбен статус,
предизвикани от противоправни действия на съдии и съдебни
служители, както следва:
1. в. гр. д. № 6438/2010 г. на СГС, по което още съдия отправял
думи към ищцата, почти крещейки, от което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева;
2. ч. т. д. № 1933/2013 г. на СГС, от което претендира обезщетение в
размер на 100 000 лева;
3. в. гр. д. № 14313/2015 г. на СГС, по което съдиите се отнасяли
неуважително към ищцата, като прекъсвали изложенията й,
отнасяли се с насмешка, а съдията-докладчик не й разрешил да
чете делото в адвокатска стая, от което претендира обезщетение в
размер на 200 000 лева;
4. гр. д. № 12658/2013 г. на СГС, по което съдът се произнесъл с
определение от 19.11.2013 г., в което съзнателно били допуснати
правописни грешки, „променящи смисъла на изказа“, от което
претендира обезщетение в размер на 100 000 лева;
5. ч. гр. д. № 13965/2014 г. на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 200 000 лева;
6. в. гр. д. № 14744/2010 г. на СГС, по което деловодителят на
състава публично обидил ищцата, че не се е потрудила да намери
изпълнителния лист по делото, с който й било присъдено
възнаграждение, от което претендира обезщетение в размер на
100 000 лева;
7. в. гр. д. № 7875/2010 г. по описа на СГС, по което не й бил
осигурен достъп да се запознае с делото, а от това последвала
жалба срещу нея от страна по делото – П. М. Н. - и било
образувано дисциплинарно дело № 4/2012 г., което било
прекратено, но ищцата депозирала обяснения и понесла
огорчения, от което претендира обезщетение в размер на 100 000
лева;
8. ч. гр. д. № 5929/2014 г. по описа на СГС, по което ищцата три
пъти прилагала платежно нареждане за платена държавна такса от
15 лева, но платежното нареждане все изчезвало, от което
претендира обезщетение в размер на 100 000 лева;
9. в гр. д. № 12658/2013 г. по описа на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева.
5
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН: **********, да заплати на Д. и на
С.Г.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за процесуално
представителство в размер на от по 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6