Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 18.08.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично
заседание на 9.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3729
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Топлофикация-ВТ" АД,
гр.Велико Търново твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия доставяна му в обект, находящ се в гр. В.
Търново, ул. „С. В. и че са налице облигационни правоотношения, основани на
договор според задължителните за всички потребители Общи условия, одобрени с
Решение ОУ-018/01.09.2008г. на ДКЕВР. Твърди, че ответникът е собственик на
имота и като такъв е клиент на топлинна енергия. Сочи, че ответникът е уведомил
със заявление от 2.11.2017 г., че се отказва от доставката на топлинна енергия
за отопление на имота, но същият остава задължен за отдаденото количество за
отопление на сградната инсталация пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент в етажната собственост. Излага , че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на суми за топлинна енергия от сградната
инсталация и такса разпределение в описаните суми и за посочените периоди.
Изтъква, че след издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3001/2019 г. на
ВТРС е подадено възражение, поради което предявява иск, с който моли съда да
приеме за установено между страните, че ответникът му дължи сумата от общо
492,48 лева главница представляваща доставена, но не заплатена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, от щранг-лира в имота и такса разпределение за периода м.ноември
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Н.П. излага, че иска
против него е недопустим, тъй като не е
предявен по реда на чл. 366 от ГПК. Отделно
от това оспорва да е потребител на топлинна енергия заради притежавана
собственост на посочения адрес. Твърди, че не е ползвал топлоенергия и че в
жилището няма монтирани уреди, които да ползват топлоенергия, вкл. щранг-лира.
Оспорва да се е договарял с дружеството относно ползване на топлинна енергия и
счита претенциите на ищеца за неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за претенциите за м. ноември и декември
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
Представени
са писмени доказателства, от които се установява, че между ищцовото дружество и
етажната собственост на адрес В.Търново,
ул. "С. Велики" № 8 АБВ-АС254, чрез упълномощен представител е сключен
договор от 17.12.2007 г. с №
ДР-48-2007 на основание ЗЗД, ЗЕ и при приложени Общи условия за извършване на дялово разпределение на
топлинна енергия. Провеждани са общи събрания на собствениците на самостоятелни
обекти в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Велико Търново , на
които са вземани решения за пускане на парното през съответните отоплителни
сезони- 2016/2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/2019 г. Представени са и списъци на собствениците,
присъствали на провежданите общи събрания. Приети са Общи условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация-ВТ" АД на потребители от гр.Велико Търново. Със
заявление от 2.11.2017 г. ответникът е
заявил отказ от договора и нежелание да му бъде доставяна топлинна енергия за
отопление и за горещо водоснабдяване за адрес в гр.В.Търново, ул."
С.Велики" № 8, вх.Б, ет.5, ап.19 за отоплителен сезон 2017/2018 г. Приложена е справка за задълженията на
ответника за периода м. ноември
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест в процеса
следваше пълно и главно да установи наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника по повод
продажбата и доставката на топлинна
енергия при Общи условия, качеството
си на изправна страна относно изпълнение на договорните му задължения; качеството на абонат на ответника в случай,
че същият е собственик или
ползвател на имот в режим на етажна
собственост, присъединена към абонатната станция ; предоставяне на
претендираните в исковата молба услуги във връзка с отдадената топлоенергия за
посочените периоди и в претендирания размер. Ответникът от своя страна
следваше да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения,
основаващи позицията му за недължимост на исковите суми, поради оспорване качеството
си на абонат на ищцовото дружество, неприети от него Общи условия , липса на
отоплителни уреди в имота , както и възражението си за изтекла погасителна
давност. Съдът намира за нужно да отбележи, че противно убеждението на
ответника в случая са налице облигационни правоотношения между него и ищеца,
които не са от категорията на исковете квалифицирани като търговски спорове и
за които да важат правилата на ГПК, разписани в Глава 32 от него. На следващо
място опроверга се от самия ответник наведеното твърдение, че не е ползвател на
услуги от ищеца, тъй като няма качеството на собственик. В съдебно заседание
ответникът лично заяви, че е собственик на процесното жилище и живее в него
заедно със съпругата си. Отнасяйки
възраженията на ответника към нормативната уредба, уреждаща обществените
отношения свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и
износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и др., същите
се уреждат от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Разпоредбата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ определя качеството на потребители на топлинна енергия на всички собственици и титуляри на право на ползване в
сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатната станция, или към нейно
самостоятелно отклонение. Присъединяването след сключването
на писмен договор при общи условия между топлопреносното предприятие и клиент
на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост съгласно този закон изисква
взето решение от общото събрание, при което поне 2/3 от собствениците в
етажната собственост са изразили съгласието си за това. Възможна е и обратната
хипотеза уредена в закона именно, да се вземе решение от 2/3 от етажните
собственици или титулярите на вещно право на ползване за преустановяване на
отношенията по повод доставка на топлинна енергия . По делото са приобщени
писмени доказателства- договори, протоколи от решенията на общото събрание,
заявки за отопление, като от тях и от заключението на СТЕ се установява по
безспорен начин, че сградата, в която ответникът притежава жилище е клиент на
топлопреносното предприятие по смисъла на ЗЕ. Не се доказа от ответника да е
оспорил по законовия ред и срок решенията на Общото събрание, което води до
извода за обвързаността му от тези решения, респективно до неоснователност на
това му възражение. Макар в жилището да няма радиатори и ответникът с писмено
заявление да се е отказал от предоставянето на топлинна енергия и горещо
водоснабдяване, същият попада в
хипотезата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, според която норма клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си остават клиенти на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Няма вариант /освен при решение на квалифицираното мнозинство на ОС за
пълен отказ от топлоснабдяване/, при който в сграда - етажна собственост отказът на един от
собствениците да ползва топлоснабдяване да повлияе върху задължението му да
заплаща съответните суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, която
е обща част. Преминалата през тези общи части топлинна енергия се разпределя
между съсобствениците и за нея се дължи съответната цена при въведената система
за дялово разпределение. В този смисъл е константната съдебна практика изразена
в редица решения на ВКС / напр. Решение № 507/22.1.2013 г. по
гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и др/. В ТР № 2/25.05.2017 г. по
т.д.№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС , което е задължително в правоприлагащата дейност на
съдилищата се потвърждава цитираната по-горе константна съдебна практика. ОСГТК
на ВКС приема, че няма противоречие между ЗЕ и Закон за защита на потребителите
при закрепения в ЗЕ принцип на присъединяване към топлопреносната мрежа на
етажни собствености. Независимо от възможността за наличие на различни интереси
на собствениците в етажната собственост по отношение избора да се присъединят
ли към топлоподаването или не, законодателят е възприел принципа, че решава мнозинството. След като има решение на квалифицирано
мнозинство от 2/3 от етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, то потребител на услугата се явява цялата етажна собственост, доколкото
инсталацията, която топлоснабдява сградата се явява обща част , която не може
да бъде отделена от сградата. В този ред на мисли и както е посочено в цитираното
ТР титулярът на права в отделния обект в сграда етажна собственост може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не и заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. От приобщените към
делото писмени доказателства, както и от заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза се установи, че етажната собственост, в която
ответникът притежава апартамент е присъединена към топлопреносната мрежа.
Респективно, ответникът има качество на потребител за собствения си имот и за
претендирания период. Заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано сочи, че
абонатната станция е работила за процесния период и в нея е постъпвала топлинна
енергия, която се отчита посредством топломера в абонатната станция и се
разпределя съобразно методиката, публикувана в Наредбата за топлоснабдяване №
160334/6.04.2017 г. на топлинна енергия
за разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за битова гореща вода и топлинна енергия за отопление на индивидуалните
имоти. Вещото лице потвърди, че в имота на ответника в мокрото помещение има
щранг-лира-2 броя вертикални щрангове 1,1/4
цола с инсталирана мощност 494 Вт преминаваща през сервизното помещение
на имота му, която е потребявала съответно е отдавала топлоенергия за
отопление. През процесния период видно
от заключението на ВЛ на ответника е начислявана единствено топлоенергия за
отопление, отдадена от щранг лирата и топлоенергия отдадена от сградната
инсталация. Пак според експертизата начислените от ищцовото дължими такси за
разпределение, които се претендират са правилно определени и възлизат на 24 лева, но дължимите суми за ТЕ
за отопление на имота и за ТЕ отдадена в СИ са неправилно изчислени. От изложеното по-горе съдът намира, че иска се
доказа по основание. По отношение размера исковите претенции се явяват частично
основателни, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение
акцесорната претенция за мораторна лихва.
Според вещото лице, чието заключение съдът изцяло кредитира сумите,
които се дължат от ответника за процесния период м. ноември
При този изход на делото и на основание чл.
78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете. От общо направените разноски в исковото производство възлизащи на 500 лева, от които 75
лева заплатена ДТ, 275 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът следва да
заплати сумата от 484,58 лева. С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 72,69 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№ 3001/2019 г. на
ВТРС.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ -ВТ" АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. " Н.Габровски" № 71 А с правно
основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД , че С.Н.П. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ сумата
от общо 479,06 / четиристотин
седемдесет и девет лева и 6 ст./
главница, представляваща неплатени задължения за ТЕ отдадена от щранг -лира в имота,
ТЕ отдадена от СИ и такса разпределение за периода м. ноември
ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН **********
*** заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -ВТ" АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, ул. " Н.Габровски" № 71 А сумата
от 484,58 /четиристотин осемдесет и четири лева и 58 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 72,69
/седемдесет и два лева и 69 ст./ разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3001/2019
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: