РЕШЕНИЕ
№ 15240
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110118588 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма], с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
представляваща претърпени вреди вследствие на наложени от ответника обезпечителни
мерки по ч. гр. дело №3487/2021 г. на СРС, 25 състав и изпълнително дело № 30/2021 г. на
ЧСИ M. M., а именно:
1) сумата от 2 944,66 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се във
възнаградителна лихва, която ищецът е платил за ползван паричен заем в размер на
обезпечения иск (запора) 14 148 лв. и за периода на запора – от 03.02.2021 г. до 06.03.2023 г.;
2) сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се в платен от
ищеца адвокатски хонорар за правна защита по обезпечителното дело пред СРС (800 лв.) и
по изпълнителното дело при ЧСИ М. (200 лв.).
Претендира законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът поискал обезпечение на бъдещи искове срещу ищеца
през м. 01.2021 г. Обезпечението било допуснато по ч. гр. д. № 3487/2021 г. на СРС. Бил
допуснат запор на банкови сметки на ищеца в [фирма], които запор е наложен по изп. д. №
30/2021 г. на ЧСИ M. M.. Исковото производство по обезпечените претенции завършило с
отхвърлително решение, влязло в сила на 12.01.2023 г. Запорът бил вдигнат на 06.03.2023 г.,
1
като ищецът потърсил правна помощ от адвокат за вдигане на запора, поради което
претърпял имуществени вреди по обезпечителното и по изпълнителното производство.
Доколкото запорът продължил повече от 2 години ищецът взел паричен заем от свързано с
него дружество - [фирма], за да посреща наближаващи свои плащания. По договора за заем
получил сумата от 15 000 лв. срещу уговорена възнаградителна лихва в размер на 10 %
годишно. След вдигане на запора [фирма] върнал на заемодателя уговорената сума и
заплатил дължимата възнаградителна лихва. Претендира дължимата и заплатена от него
възнаградителна лихва в общ размер на 2 994, 66 лв., начислена за периода 03.02.2021 г. –
06.03.2023 г., върху запорираната сума в размер на 14 148 лв. Счита, че платената лихва
представлява претърпените вреди вследствие на неоснователно наложеното обезпечение
чрез запор на банковата му сметка. Доколкото с оглед поведението на ответника се наложило
да ангажира адвокат в обезпечителното производство, който да му съдейства във връзка с
вдигането на наложения запор, претендира и че сторените разноски за адвокатска защита и
съдействие в обезпечителното и изпълнителното произовдство също му се дължат. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът [фирма] е подал отговор на
исковата молба, с които намира претенцията за неоснователна и моли за неиното
отхвърляне. Твърди, че не е бездеиствал при вдигането на запора. Намира деиствията на
ищеца за целенасочени. Сочи, че ищецът и „[фирма] били свързани лица и извършвали
съвместна деиност. Договорът за заем не бил сключен поради наложения запор, а във връзка
с траините търговски отношения между двете дружества. Кредиторът по договора за заем
нямал банков лиценз за извършване на банкова деиност. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното
По делото е приложено ч.гр.д. № 3487/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в, което е
образувано по молба, подадена от [фирма], за обезпечение на бъдещи осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ. С определение от
22.01.2021 г. е допуснато на основание чл. 390, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечение чрез налагане на
запор на банковите сметки на [фирма] до размера на сумата от 14 148 лв., след внасяне на
гаранция е издадена обезпечителна заповед. Видно от постановеното определение и
издадената обезпечителна заповед същите се отнасят до всички банки.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.д. №
2021786040030 по описа на ЧСИ M. M., по което със запорно съобщение от 02.02.2021 г. е
наложен запор по банковата сметка на [фирма] в [фирма]. В писмо от банката до ЧСИ М. е
посочено, че към момента на налагане на запора по сметка на длъжника наличните авоари са
в размер на 766 лв.
Въз основа на подадената искова молба от [фирма] срещу [фирма] е образувано гр.д.
№ 8078/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 163 с-в. Постановено е Решение №
2
20220745 от 09.12.2021 г., с което исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 120 лв. – незаплатена цена за реглаж на входна врата на офис по договор от
11.06.2018 г., за което е издадена фактура № **********/11.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021 г. до
окончателното заплащане на дължимото; 312 лв. – незаплатена цена за принудително
отваряне на 1 брой гаражна махова врата /200 лв. без ДДС/ и пребучване на настройки на 1
бр. дистанционно /60 лв. без ДДС/ по договор от 27.07.2018 г., за което е издадена фактура
№ **********/27.07.2018 г., 8 928 лв. – незаплатена цена за разлепване на 186 бр.
интериорни врати по 40 лв. на брой без ДДС по Договор от 21.08.2018 г., за което е издадена
фактура № **********/21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда 10.02.2021 г. до окончателното изплащане и 4 788 лв. с
ДДС, представляваща незаплатена цена за смазване на 57 броя входни блиндирани врати по
35 лв. броя и монтаж на 57 броя подови гнезда по 35 лв. на брой без ДДС и договор от
31.10.2018 г., за което е издадена фактура **********/31.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 10.02.2021 г. до
окончателното заплащане на дължимото на основание чл. 327 ТЗ, чл. 58 и чл. 266 ЗЗД във
вр. чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от [фирма] пред Софийски градски
съд и е било образувано възз.гр.д. № 4029/2022 г., по което е постановено окончателно
решение Решение № 196 от 12.01.2023 г. по възз.гр.д. № 4029/2022 г. по описа на СГС, III-Б
с-в, с което е потвърдено Решение № 20220745 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 8078/2021 г. по
описа на СРС, 165 с-в. Въззивникът [фирма] е осъден да заплати разноски на въззиваемия
[фирма]. Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
С молба от 08.02.2023 г., подадена от [фирма] по ч.гр.д. № 3487/2021 г. по описа на
СРС, 25 с-в е поискана отмяна на допуснатото обезпечение въз основа на влязлото в сила
решение, с което претенциите на [фирма] са отхвърлени. Молбата е подадена чрез адв. М. П.
и към нея е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.01.2023 г., сключен с
молителя, чийто предмет е посочен – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се
в консултации и защита по обезпечително дело № 3487/21 г. по описа на СРС, 25 с-в за
вдигане на запор и по изп.д. при ЧСИ М. М., образувано от [фирма]. Посочено е договорено
възнаграждение в размер на 1 000 лв., от които 800 лв. за защита по обезпечителното
производство и 200 лв. по исковото производство, както и че сумата от 1 000 лв. е платена в
брой. След даване на възможност за становище от насрещната страна с определение №
20083652 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 3847/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в,
постановено на основание чл. 402, ал. 2 ГПК е отменено допуснатото обезпечение,
обезсилена е издадената обезпечителна заповед от 22.01.2021 г. и е оставено без уважение
искането на [фирма] за освобождаване на гаранцията, като е указано на [фирма] в
едномесечен срок да предяви иск по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК. Такъв иск е предявен в
указания срок и въз основа на него е образувано настоящото дело.
3
С молба от 06.03.2023 г., подадена от [фирма] е поискано прекратяване на делото и
вдигане на наложения запор на [фирма], делото е прекратено с разпореждане от 06.03.2023 г.
на ЧСИ М., постановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от приетата като доказателство по делото справка от БНБ ищецът [фирма] е
титуляр на една банкова разплащателна сметка в [фирма].
По делото е приет като доказателство договор за паричен заем от 03.02.2021 г.,
сключен между двете свързани лица по см. на §1, т. 3 ДОПК [фирма] в качеството му на
заемодател и [фирма] в качеството му на заемател по силата на който заемодателят
предоставил на заемателя сумата от 15 000лв., която той да ползва като оборотни средства за
осъществяване на търговската си дейност и се задължава да върне до 10.02.2022 г. съгласно
раздел II, т. 2.3. Паричният заем се предоставя срещу лихва в размер на 10 %, която се плаща
в края на периода при връщане на заетата сума. Страните са се съгласили, че договорът се
сключва без предоставяне на каквото и да било обезпечение. С Анекс от 03.02.2021 г.
договорът е продължен с още 24 месеца, като крайната дата за плащане на главницата и
възнаградителната лихва е 10.02.2024 г., а случай, че запорът бъде вдигнат по-рано,
заемателят остава задължен да върне лихвата и главницата, която се начислява до края на
срока на договора. Прието като доказателство е платежно нареждане от 03.02.2021 г., видно
от което по сметка на [фирма] е наредена сумата от 15 000 лв от [фирма] с основание заем с
10 % лихва. Прието като доказателство е и платежно нареждане от 08.03.2023 г., видно от
което [фирма] е наредил да се плати на [фирма] на основание връщане на заем с главница
15 000 лв. сумата от 18 139, 73 лв.
По делото е приета като доказателство разчетно-платежна ведомост на [фирма] за
месец януари 2021 г., видно от която дружеството дължи на служителите си заплати в
размер на 4 399, 85 лв., 773, 81 лв. – осигуровки, същите са платими през февруари.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна /ССчЕ/, чието заключение съдът е приел
като доказтелство по делото. Същото е оспорено от ответника с доводите, че ищецът не е
предоставил цялата необходима изискуема информация и данни на вещото лице, а
представил банкови извлечения за движенията по сметката си само за 2 месеца след
налагането на запора и 2 месеца преди вдигането на запора. Съдът намира, че така
направеното възражение не засяга качеството на заключението като доказателство, а
единствено има отношение към доказателствената му стойност, поради което и настоящият
състав кредитира с доверие заключението на ССчЕ като обективно и професионално
изготвено. За да отговори на поставените въпроси, вещото лице е проверило наличността и
движението по сметките на [фирма] за периода от 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г. и за периода
01.02.2023 г. – 31.03.2023 г., аналитичния регистър на счетоводна сметка 159 „Други заеми и
дългове“ за периода 01.02.2021 г. – 2024 г., аналитичен регистър на счетоводна смета 621
„Разходи за лихви“ за периода 01.01.2023 г. – 2024 г., както и е извършена справка в
счетоводството на „[фирма] и е проверен аналитичен регистър по счетоводна сметка 229
„Други предоставени заеми“ за период 01.02.2021 г. – 2024 г. и аналитичен регистър по
счетводона сметка 72 „Приходи от лихви“. Посочено е, че [фирма] е титуляр на една
4
разплащателна банкова сметка в [фирма], по която е получено запорно съобщение на
02.02.2021 г., а запорът е вдигнат на 06.03.3023 г. Към 02.02.2021 г. по сметката на [фирма] е
имало 766, 02 лв. На 03.02.2021 г. е получена сума в размер на 15 000 лв. от [фирма] и
наличността е станала 15 766, 02 лв. В периода 01.02.2021 г. – 31.03.021 г. са извършвани
следните плащания от сметката на [фирма] за заплата, за възнаграждение по ДУК, теглене от
сметка и от АТМ, плащания към ТД на НАП за ДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ, плащания по
фактури към [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. За
периода 01.02.2023 г. – 07.03.23 г. са извършвани следните плащания от сметката на [фирма]
за заплата, за възнаграждение по ДУК, плащания към ТД на НАП за ДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО,
ДДФЛ, плащания по фактури към [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма],
[фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Договорът за заем, сключен между [фирма] и
[фирма] е осчетоводен в счетоводството на [фирма] по счетоводна сметка 159 „Други заеми
и дългове“, като е осчетоводена получената сума в размер на 15 000 лв. от „[фирма] на
основание „заем, съгласно договор“, а със счетоводна операция от 08.03.2023 г. е
регистрирано връщането на заемната сума в размер на 15 000 лв. на основание „върната
главница по заем“, на същата дата по счетоводна сметка 621 „Разходи за лихви“ е
осчетоводена сума в размер на 3 179, 73 лв., заплатена на „[фирма] на основание „лихва по
заем“. В счетоводството на „[фирма] по счетоводна сметка 229 „Други предоставени заем“
със счетоводна операция от 03.02.2021 г. е осчетоводена дадена в заем сума в размер на
15 000 лв. на основание предоставен заем. Със счетоводна операция от 08.03.2023 г. е
регистрирано получаването на заеманата сума в размер на 15 000 лв. на основание върната
главница, на същата по счетоводна сметка 721 „Приходи от лихви“ е осчетоводена сума в
размер на 3 139, 73 лв., заплатена от [фирма] на основание „платени лихви по заем“. Между
двете дружества са били извършвани и други плащания извън договора за заем, като в
периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. по банковата сметка на [фирма] са постъпвали суми,
наредени от [фирма] в общ размер на 284 700 лв. на основание аванс и плащане по фактури,
а в периода от 01.02.2023 г. до 07.03.2023 г. по банковата мета на [фирма] са постъпвали
суми, наредени от [фирма] в общ размер на 126 600 лв. на основание „аванс по договор“.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 403, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна
деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което
е допуснато обезпечението.
Когато обезпеченото право бъде съдебно отречено с влязло в сила съдебно решение, с
което обезпеченият иск е отхвърлен, поискалата обезпечението страна носи отговорност
5
по чл. 403 ГПК, която намира своето основание в допуснатото нарушение на принципа да не
се вреди другиму. В този случай допуснатото по искане на молителя обезпечение се явява
неправомерно /незаконосъобразно/ и той следва да отговаря за причинените на търпящото
мярката лице вреди от обезпечението.
Според константната съдебна практика на обезвреда подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от обезпечението съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Приема се,
че в случай на неправомерно задържана парична сума (под формата на запорирани парични
средства по банкова сметка, внесена парична гаранция, иззета парична сума като предмет на
нарушение, което впоследствие е установено за неизвършено) собственикът на паричните
средства търпи пропуснати ползи под формата на неосъществено увеличаване на
имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се
намирало, ако не бяха засегнати имуществени блага. През периода на задържане на
паричната сума ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и
да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр.
1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като
обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това
обезпечение / в този смисъл – Решение № 432 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1380/2011 г. на III г.
о на ВКС, Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на
ВКС, Решение № 101 от 05.08.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на I т. о., Решение № 156 от
18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о. определение № 335 от 25.01.2024 г. по гр.
д. № 2667/2023 г., III ГО на ВКС, решение № 422 от 23.01.2024 г. по в. гр. д. № 12003/2022 г.
по описа на СГС, решение № 1216 от 10.03.2023 г. по в. гр. д. № 7035/2021 г. по описа на
СГС и др./. Функцията на законната лихва е именно да възстанови нарушеното имуществено
равновесие между страните и да го гарантира в минимален размер. Вредите в по-голям
размер подлежат на доказване.
Доказателствената тежест за ищеца се изразява в това да докаже, че вследствие на
наложена обезпечителна мярка по делото, исковете по което са били предявени срещу него и
са отхвърлени, за него са възникнали имуществени вреди. Указания в тази насока са дадени
на ищеца.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по ч.гр.д. № 3487/2021 г. по описа на
СРС, образувано по молба на [фирма] е била наложена обезпечителна мярка запор на
банкови сметки на ищеца [фирма] в [фирма], че обезпечените претенции на ответника са
отхвърлени с влязло в сила решение по гр.д. № 8078/2021 г. по описа на СРС, 163 с-в, както
и че между [фирма] и „[фирма], които са свързани лица, бил сключен договор за заем от
03.02.2021 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът [фирма] е титуляр на
една единствена банкова сметка, а именно разплащателната сметка в [фирма]. Към момента
на налагането на запора по сметката на ищеца е била налична сумата от 726 лв. Процесната
6
сметка е разплащателна и по нея и чрез нея са извършвани множество плащания.
Следователно с налагането на запора сметката на [фирма] в [фирма] сметката е била
блокирана до размера на 14 171 лв. В случая ищецът твърди и доказва, че е взел заем, за да
обезпечи наличността на запорираната сума по сметката си в периода на запора. От
заключението на вещото лице се установява, че по сметката на [фирма] са постъпвали
множество плащания, включително с наличностите по нея ищецът е покривал задълженията
си към Държавата и съконтрахентите си, същевременно към момента на налагане на запора
ищецът не е разполагал със сума, която да покрие изцяло запорираното вземане. Ако
запорираната сума не се е намирала по сметката му, то сметката би била оперативно
неефективна, защото всички суми в по-нисък размер биха били блокирани. С оглед
динамиката на плащанията на търговеца, изследвани макар и в ограничен период от време,
може да се направи извод, че наличността по сметката не е постоянна, а оборотна предвид
професионалната му дейност. Ето защо с постъпването на сумата от 15 000 лв. по сметката
си търговецът си е гарантирал ползването й, без да се налага да съобразява дали във всеки
един от момент от търговската си дейност покрива наличието на запорирана сума. Поради
изложеното настоящият състав намира за доказано твърдението на [фирма], че е сключил
процесния заем с цел да обезпечи безпрепятственото осъществяване на търговската си
дейност и опериране с процесната банкова сметка.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени имуществените вреди, представляващи
претърпяната загуба вследствие на сключения договор за заем, а именно заплатена
договорната възнаградителна лихва, която е заплатил по договора за заем за периода от
03.02.2021 г. до 06.03.2023 г.в размер на 10 % от запорираната сума от 14 148 лв. Настоящият
състав намира, че претенцията му е основателна с оглед мотивираното по-горе правно
разрешение, че при незаконосъобразен запор минималното обезщетение е в размер на
законната лихва. В случая законната лихва върху сумата от 14 148 лв., изчислена по реда на
чл. 162 ГПК за периода от 02.02.2021 г.до 06.03.2023 г. е в размер на 3 030, 93 лв. - в по-
висок размер от претендираното вземане от 2 944,66 лева, т.е. претендират се вреди,
представляващи претърпяна загуба, в по-нисък размер от законната лихва, поради което и
същите с оглед посоченат по-горе съдебна практика и необходимост от сключването на
договора за заем съдът намира за доказани.
Съдът намира за несъстоятелно е възражението на ответника, че поведението на
ищеца във връзка със сключването на заема е тенеденциозно и с цел да претендира
обезщетение, с оглед обстоятелството, че е осигурил наличие на запорираната сума именно
по запорираната банкова сметка. Както вече беше посочено по делото се доказа, че ищецът е
титуляр на една единствена банкова сметка, посредством която осъществява търговската си
дейност. Освен това от издадената обезпечителна заповед са запорирани всички банкови
сметки на ищеца, т.е. дори [фирма] да разкрие нова банкова сметка, вземанията по нея
отново ще подлежат на запор до достигане на процесната сума от 14 148 лв.
Страните не спорят, че страните по договора за заем са свързани лица, нито законът
нито моралът обаче изключват възможността между тези лица да бъде сключен договор за
7
заем, напротив именно обстоятелството, че двете търговски дружества са свързани лица
позволява договорът за заем да бъде сключен при изгодни условия, каквото е твърдението
на ищеца. Няма и изискване за наличие на лицензия за сключване на възмезден договор за
заем между две търговски дружества, а и предоставянето на заеми при публични условия от
[фирма] не е негова основна стопанска дейност.
Обстоятелството, че [фирма] е заплатил разноски във връзка с воденото от него
срещу [фирма] дело е ирелевантно, доколкото съдебните разноски са свързани и са дължими
с конкретно предявените и неоснователно заявени съдебни претенции, а не представляват
обезщетение за вреди от неправомерно обезпечение . Следва да се посочи още че доводът на
ответника, че не бил знаел за постановеното окончателно решение по спора е несъстоятелно,
именно при съобразяване на тези му твърдения. Още повече, че няма нормативно основание
за връчване на окончателното решението на въззивния съд – по арг. чл. 7, ал. 2 ГПК, а и
въззивното решение е постановено в едномесечния срок от разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо съдът намира, че претенцията за осъждането на [фирма] да заплати в полза
на [фирма] сумата от 2 944,66 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се във
възнаградителна лихва, която ищецът е платил за ползван паричен заем в размер на
обезпечения иск (запора) 14 148 лв. и за периода на запора – от 03.02.2021 г. до 06.03.2023 г.
е основателна и следва да бъде уважена.
Не такъв извод прави съда по отношение на претенцията за заплащане на
имуществени вреди за сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи
се в платен от ищеца адвокатски хонорар за правна защита по обезпечителното дело пред
СРС (800 лв.) и по изпълнителното дело при ЧСИ М. (200 лв.).
Според Решение № 54 от 17. 02. 2016г. по гр. д. № 5091/2015г. по описа на ВКС, ІV
г.о., Решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 2817/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. не може в
хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК да се претендират като вреди разноските за водено друго
дело между страните, тъй като отговорността за тях се реализира само по висящия
граждански процес. Отговорността за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК от допуснато обезпечение
е основана на принципа за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/, а отговорността за съдебни
разноски съставлява гражданско правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния
закон, и е обективна, безвиновна отговорност, а не отговорност за вреди, която може да бъде
реализирана само в рамките на висящото исково производство, но не и в отделно такова.
Разноските, вкл. възнаграждението за един адвокат, не могат да се търсят със специалния
иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно
правоотношение, уредено от процесуалния закон, а и не могат да се квалифицират като
„вреди от обезпечението“, тъй като по естеството си не произтичат пряко и непосредствено
от наложена обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й. В случая
нито се твърди, нито се доказва по отношение на [фирма] да е налице злоупотреба с права с
оглед подадената молба с правно основание чл. 390 ГПК. Съдебните разноски, сторени в
обезпечителното производство, вкл. за хонорар за един адвокат, не съставляват вреди от
8
обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат претендирани с иска по
чл. 403, ал. 1 ГПК, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес
/обезпечителен или исков/, в който те са направени по реда и при условията на чл. 78 ГПК.
Когато поради бездействието на страната или по друга причина, както е в случая, сторените
съдебни разноски в обезпечителното производство не са присъдени на правоимащия и
спорът по този въпрос е разрешен с окончателен съдебен акт, не съществува правна
възможност същите тези разноски да бъдат търсени в отделно гражданско производство,
вкл. по специалния иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК. Такава възможност е
преклудирана с приключване на процеса, в който съдебните разноски са направени. Този
извод не се променя от обстоятелството, че ответната страна по молбата за обезпечение и
настоящ ищец [фирма] е подал молба за отмяна на допуснатото обезпечение след
постановяване на влязло в сила решение по исковия процес. Същият е действал в свой
интерес и във връзка с изхода на основното производство по материалноправния спор.
Обстоятелството, че е заплатен адвокатски хонорар касае само отношенията между [фирма]
и процесуалния му представител, но не може въз основа на тях да се ангажира обективната
отговорност за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК на [фирма]. изложеното важи и по отношение на
претендираните разноски в изпълнителния процес по изп.д. № 30/2021 г. по описа на ЧСИ
M. M..
По изложените претенции съдът намира, че искът е основателен за сумата от 2 944,66
лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се във възнаградителна лихва, която
ищецът е платил за ползван паричен заем в размер на обезпечения иск (запора) 14 148 лв. и
за периода на запора – от 03.02.2021 г. до 06.03.2023 г. Доколкото както бе посочено
отговорността по чл. 403 ГПК е деликтна, върху нея се дължи и законна лихва и то от датата
на незаконосъобразно наложената обезпечителна мярка, без да е налице анатоцизъм.
Доколкото обаче се претендира такава само от датата на исковата молба с оглед
диспозитивното начално именно такава следва да бъде и присъдена.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат в
размер на 800 лв. съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Делото е било отлагано поради непредоставяне на
необходимите материали от страна на ищеца, за които да работи вещото лице, следователно
и провеждането на повече от 2 открити съдебни заседания не може да послужи като
основание за увеличаване на хонорара. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение по делото с оглед на цената на исковете според НМРАВ е в размер на 694,
24 лв., а предвид решението на СЕС по делото на C‑438/22 съдът намира, че не е обвързан
от минималните адвокатски възнаграждения посочени в наредбата, поради което и с оглед
правната и фактическа сложност на делото намира, че сумата от 600 лв. представлява
справедливо адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуално следствени действия. С оглед изхода на производство в полза на
9
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 567, 35 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съдебно
удостоверение и депзит за вещо лице съгласно представен списък в общ размер на 605 лв. С
оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 151, 25 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** на основание чл. 403, ал.
1 ГПК сумата от 2 944, 66 лева, представляваща претърпени вреди, вследствие на наложени
от [фирма] обезпечителни мерки по ч. гр. дело № 3487/2021 г. на СРС, 25 състав и
изпълнително дело № 30/2021 г. на ЧСИ M. M., изразяващи се във възнаградителна лихва,
която [фирма] е платил за ползван паричен заем в размер на обезпечения иск (запора) 14 148
лв. и за периода на запора – от 03.02.2021 г. до 06.03.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда - 06.04.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се
в платен от [фирма] адвокатски хонорар за правна защита по обезпечителното производство
по по ч. гр. дело № 3487/2021 г. на СРС, 25 състав (800 лв.) и по изпълнителното дело №
30/2021 г. по описа на ЧСИ М. (200 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК от 567, 35 лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** да заплати
на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК от 151, 25 лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10