Р Е Ш
Е Н И
Е №260192
гр.Кюстендил, 27.09.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Виолета Здравкова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№604/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е
образувано по въззивни жалби, както следва:
- въззивна
жалба с вх.№262177/26.10.2020г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
Младост, Бизнес парк София, сгр.14, ж.к.„Младост 4“, с ЕИК ***, представлявано
от законен представител Димитър Димитров, чрез пълномощника ю.к.Д.И.В.-В.,
против решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в
частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК ***, са осъдени да
заплатят солидарно на М.К.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски
кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- въззивна жалба с вх.№262520/02.11.2020г.,
подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.д.Д.Б.,чрез ю.к.Р.И.С.,
против решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в
частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК ***, са осъдени да
заплатят солидарно на М.К.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски
кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- въззивна
жалба с вх.№262707/06.11.2020г., подадена от М.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адв.В.В., с адрес за връчване на призовки и съобщения:
гр.София, ул.„Алабин“ №50, вх.А, ет.4, против решение №260028 от 30.09.2020г.
на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в частта, в която е отхвърлен предявения
от М.К.М., с ЕГН ********** срещу
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК *** иск за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за
потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., за разликата над 1 000
лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.
С
обжалваното решение РС-Дупница е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ***, да
заплатят на М.К.М., ЕГН **********, при условия на солидарност сумата 1 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за
потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 1 000 лева до предявения от 5 000 лава, като
неоснователен. Със същото решение ДнРС е осъдил „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ,
ЕИК ***, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********, направените разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска, на стойност 116.00 лева.
Във въззивна
жалба с вх.№262177/26.10.2020г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България КЧТ, се прави оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение, поради липса на предпоставките на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД и по-конкретно на противоправно деяние и на
причино-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия резултат.
Дружеството сочи, че предприетите от него като кредитор по договор за
потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г. действия по съдебно събиране на
вземането са били законосъобразно извършени, тъй като едва в хода на образувано
досъдебно производството се е установило, че договорът не е бил подписан от М.М.,
а от нейната дъщеря – обстоятелство, за което дружеството не може да отговаря,
при положение, че се явява ощетено лице. След установяване, че подписването на
договора е резултат от извършено престъпление, жалбоподателят сочи, че е
направил отказ от предявения срещу М.М. иск по реда на чл.422 от ГПК по
гр.д.№832/2012г. Прави се оплакване, че за установяване на посоченото
дружеството е направило доказателствено искане в отговора на исковата молба за
изискване за прилагане на воденото досъдебно производство. Възразява се и да е
налице противоправност и при предприетите от ответниците действия по
прехвърляне на вземането, тъй като цесията е допустима по ЗЗД сделка и
предприетите от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД действия по събиране на
задължението, макар да са резултат от грешка, не са били противоправни. Липсата
на причинно-следствена връзка между приетите от районния съд като противоправни
действия по продажба на несъществуващо вземане и претендиране на неговото
изпълнение и настъпилия вредоносен резултат се аргументира с факта, че за
цесията М.М. е била уведомена на 30.11.2018г., а съществуването на
безоцелуларния карцином у същата датирал от 07.06.2015г. прави се и оплакване,
че съдът не е изпълнил задължението си служебно да назначи
съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпроса дали стресът
може да бъде причина за появата на това заболяване, като същевременно се
изтъква, че доказателства по делото за наличие на стрес у ищцата липсвали.
Предявяването на исковата претенция се окачествява от ищеца като злоупотреба с
право, изтъква се високият размер на заплатения от М. адвокатски хонорар и се
изразява становище, че извършител на деликта спрямо нея е собствената й дъщеря,
а не ответните дружества. Претендира се отмяна на решението в осъдителната му
част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски – минимално
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата М.К.М., чрез пълномощника й адв.В.В.,
е подала отговор на същата. Изразява се становище за неоснователност на жалбата
и правилност и законосъобразност на решението на ДнРС в обжалваната му част, в
която се моли да се потвърди, като на страната се присъдят разноски. Счита се,
че районният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички събрани
по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че ищцата е претърпяла
вреди, които са последица от противоправното поведение на служители на двете
ответни дружества. Твърди се, че предприетите действия по събиране на несъществуващо
вземане и по прехвърляне на такова през 2018г., след като през 2013г. е било
доказано, че М. няма задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
представляват противоправни действия, продължили повече от 10 години,
доказаните вреди от които следва да бъдат обезщетени, при наличие на
предпоставките на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД. Относно доказателствените
искания се възразява да бъдат уважени, поради забраната на чл.266 ал.2 от ГПК и
липсата на допуснато от съда процесуално нарушение.
Във
въззивната жалба с вх.№262520/02.11.2020г., подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, уточнена с молба с вх.№261011/08.02.2021г., се прави оплакване
за неправилност и незаконосъобразност на решението на ДнРС в осъдителната му
част, претендира се отмяна и отхвърляне на иска, а евентуално – намаляване на
присъденото обезщетение, като решението бъде съответно намалено и в частта за
разноските. Прави се оплакване, че районният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в: 1/ липсата на пълни, ясни и логически
свързани мотиви, с обсъждане на всички доводи на страните и всички
доказателства, с изложение на подробни съображения относно определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, които в случая липсвали, както
и несъобразяване със съдебната практика и житейската логика ; 2/
неуведомяването на жалбоподателя относно прекратяването на делото пред РС-София
и образуването на делото пред РС-Дупница, за което дружеството не е получавало
никакви книжа. Наред с това се възразява, че определеният размер на
обезщетението от 1000 лева е прекомерен и в разрез с понятието за
справедливост, поради което е необоснован. Жалбоподателят изтъква и липса на
доказателства за наличие на причинно-следствена
връзка между неправомерно поведение и претърпени вреди, като се отрича действия
на жалбоподателя да са причина за преживян от ищцата стрес, душесмут и ключ към
описаните от нея заболявания, като безоцелуларния карцином датирал години преди
датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, а рецидивът – месеци
преди нея, като същевременно според информация от общодостъпни източници
стресът не е рисков фактор за този вид заболяване. Счита се, че представената
от ищцата медицинска документация показва липсата на връзка между правния спор
от 2013 г., получаването на поканата за доброволно изпълнение и потърсената
медицинска помощ на 09.11.2018г., поради което фактическият състав на деликта
се явявал незавършен. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата М.К.М., чрез пълномощника й адв.В.В.,
е подала отговор на същата. Изразява становище за неоснователност на жалбата и
правилност и законосъобразност на решението на ДнРС в обжалваната му част, в
която се моли да се потвърди, като претендира присъждане на разноски. Счита се,
че районният съд не е допуснал процесуални нарушения, надлежно е уведомил
страната за образуването и насрочването на делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че ищцата е претърпяла
вреди, за обезщетяването на които ответниците отговарят солидарно. Мотивите на
съда били ясни, точни и правилни. По същество се изтъква, че прехвърлянето на
вземане през 2018г., след като през 2013г. е било доказано, че М. няма
задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, представлява противоправно
действие, доказаните вреди от което, търпени в продължение на 10 години,
следвало да бъдат обезщетени, при наличие на предпоставките на чл.45 във вр. с
чл.49 от ЗЗД, а евентуалното наличие на техническа грешка не би могло да доведе
до освобождаване от отговорност. Възразява се срещу поддържаното във въззивната
жалба оплакване за недоказаност на причинно-следствена връзка и за недоказаност
на вреди, които били видни от представената от ищцата документация и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Във
въззивната жалба с вх.№262707/06.11.2020г., подадена от М.К.М. се претендира
отмяна на решението на РС-Дупница в отхвърлителната му част за разликата над
1 000 лева присъдено обезщетение до претендираната сума от 5 000
лева. Прави се искане за уважаване на претенцията в пълен размер и присъждане
на разноски. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на съда, че
търпените от нея вреди били с продължителност за период от около 3 месеца и
били отшумели сравнително бързо, тъй като този извод противоречал на събрания
по делото доказателствен материал. Прави се обстоен анализ на показанията на
разпитаните по делото свидетели К.Г.и И.Д., от които ставало ясно какви
действия служители на двете дружества са предприемали спрямо нея за период от
почти десет години и по какъв начин това се е отразявало на здравословното й
състояние – физическо и психическо. При установеното естество на вредите и
продължителния период от време, през който те са били търпени, въззивницата
счита, че определеното от съда обезщетение в размер на 1 000 лева е крайно
занижено и не съответства на установения от закона в чл.52 от ЗЗД критерий за
справедливост, при прилагането на който възмездяването на вредите изисква
задълбочено изследване на общите и специфични за отделния случай
правнорелевантни факти.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по горната въззивна жалба „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ е подал отговор, чрез пълномощника ю.к.Д.Въчева-Василева.
Изразява становище за неоснователност на жалбата и несъгласие с тезата на М.,
че исковата й претенция била доказана, като изтъква установимия от
представените от самата нея документи факт, че поддържаната вреда –
заболяването безоцелуларния карцином, е настъпила преди деянието –
уведомяването й за извършената цесия, като при това по делото останало
недоказано дали това заболяване би могло да бъде причинено от стрес, а и
наличието на противоправно деяние въобще, с оглед липсата на знание относно
установеното в хода на ДП №04654/2012г. по описа на СРП обстоятелство, че при
подписването на договора е било извършено престъпление. Моли се потвърждаване
на решението в отхвърлителната му част.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК и ответникът по въззивната жалба на М.– „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е подал отговор, чрез пълномощника ю.к.Р.Сибирска, в който се
препраща към доводите за липса на предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност, изложени във въззивната жалба, подадена от същото дружество.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото и горепосочените въззивни жалби и отговори, намери, че въззивните жалби са допустими,
като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните от Районен
съд-Дупница доказателства, в контекста на направените оплаквания от
жалбоподателите и след като взе предвид установените факти, въз основа на
приобщените в рамките на въззивното производство материали по прокурорска преписка №04654/2012г. по описа на СРП,
приема за установено следното от фактическа страна:
М.К.М., с
ЕГН ********** е предявила срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ***, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответниците да й
заплатят солидарно сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на
служителите на тези дружества, изразяващи се в неоснователно претендиране
заплащането на суми по договор за потребителски кредит
CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сторените
разноски.
Установено е
по делото и не е било спорно между страните, че през 2012г. пред ДнРС е било
образувано гр.д.№832/2012г. по описа на съда, въз основа на искова молба,
подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу М.К.М., с което по реда на
чл.422 от ГПК е била отправена претенция за установяване съществуването на
вземане на дружеството спрямо М. за сума в размер на 472.81 лева, произтичащо
от договор за потребителски кредит CASH -04318998/10.03.2009г., за което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
производство по ч.гр.д.№3537/011г. по описа на ДнРС. В хода на производството по посоченото дело
ищецът е направил отказ от предявения срещу М. иск и с определение от
08.02.2013г. производството по делото е било прекратено.
От
изисканата от КнОС пр.пр. с вх.№4654/2012г. по описа на СРП се установява, че
на 20.01.2012г. М.М. е подала до Софийска районна прокуратура жалба, в която е
направила оплакване, че договора за кредит, въз основа на който от нея се търси
изпълнение не бил подписан от нея, същата не е получавала суми по този договор,
като е изразила предположение, че положеният от нейно име подпис върху
въпросния договор е бил „фалшифициран“ от нейната дъщеря А.Л.А.. В хода на
разследването М. е била разпитвана като свидетел. С постановление от
26.04.2013г. на прокурор при СРП наказателното производство е прекратено,
поради липса на престъпно деяние по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, тъй като
независимо, че било установено, че А.А. е подписала договора и го била
употребила, с което осъществила състава на престъплението по чл.309 ал.1 от НК,
обществената опасност на деянието била явно незначителна, доколкото от
показанията на М.М. ставало ясно, че същата имала уговорка с дъщеря си да й
помогне да изтегли кредит, давайки съгласието си да стори това от нейно име,
поради което обществените отношения не били сериозно увредени.
Ищцата е представила две епикризи за
провеждано през 2015г. болнично лечение в отделение по кардиология при МБАЛ
„Пулс” АД и в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия, амбулаторен лист от
12.11.2016г. с диагноза „хипертонично сърце”, епикриза за проведено от
25.02.2018г. до 27.02.2018г. болнично лечение в СБАЛ по лицево-челюстна
хирургия и амбулаторен лист от 09.11.2018г. с диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство”.
На
14.09.2018г. бил сключен между ответниците договор за цесия, с който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД множество вземания, сред които и вземането,
произтичащо от договора за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г.
През месец
ноември 2018г. цесионерът по договора - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
изпратил на М. по пощата „Покана за незабавно плащане“, в която посочил, че
дължимата по договора за кредит от 10.03.2009г. сума към 01.11.2018г. възлиза
на 620.36 лева – главница и лихви, с уведомяване, че за да се избегне
образуване на съдебно дело, М. следва да заплати до 15.11.2018г. минимум 248
лева. Не е спорно, че в последствие на М. са били изпращани и текстови
съобщения с аналогично съдържание, както и, че служители на дружеството са
провели и телефонни разговори с ищцата, с цел приканянето й да плати въпросната
сума.
С
допълнително споразумение от 21.12.2018г. между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ договорът
за цесия от 14.09.2018г. относно въпросното вземане е бил развален.
По делото са
били разпитани свидетелите К.Г.и И.Д., които са заявили, че ищцата изпитала
силни притеснения във връзка с образуваното и водено гр.дело №832/2012г. по описа
на ДнРС, които продължили и в годините след прекратяването му и довели до
влошаване на здравословното й състояние, наложило провеждане на операции за
онкологично заболяване. Според свидетелите, когато през 2018г. М. отново
получила покана за изпълнение, съобщения и телефонни обаждания във връзка със
същото вземане, това предизвикало у нея силен стрес, започнала да се оплаква от
сърцебиене и задух, наложило се да потърси медицинска помощ.
Преценявайки
горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните
части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според съда,
първоинстанционното решение е отчасти неправилно, касателно ангажирането на
отговорността на ответниците за солидарното им осъждане да заплатят на М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, като в тази
част следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен и за тази сума,
ведно с претенцията за заплащане на законна лихва. В останалата част решението
е правилно и следва да се потвърди. Съображения:
Отговорността
на възложителя, съобразно нормата на чл.49 от ЗЗД
е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – деяние,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите правила и характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Споделят се
напълно изводите на ДнРС относно това, че предявяването на иск пред съд за
защита на претендирано право не представлява противоправно деяние, поради което
обстоятелството, че ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, чрез негов служител или служители, е инициирал провеждане на
заповедно производство, а в последствие – и на исково по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, не представлява противоправно действие, което да е от категорията да
доведе до ангажиране на гражданската му имуществена деликтна отговорност. В
този смисъл, каквито и негативни изживявания да е имала ищцата във връзка с
водените съдебни производства, те не подлежат на обезщетяване.
Районният съд е приел, че служители на двете
дружества – ответници, са осъществили противоправни действия, изразяващи се в
това, че от една страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД несъществуващото спрямо М.
вземане по договора за кредит, а от друга – че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е претендирало от М. изпълнение въз основа на липсващо
правоотношение.
Установил е,
че в резултат на тези действия ищцата за период от около 3 месеца е имала
негативни изживявания – притеснения, стрес, довели до влошаване на
здравословното й състояние, видно от амбулаторния лист от 09.11.2018г., като по
този начин същата е претърпяла вреди, свързани с нарушаването на нормалния й
начин на живот, ангажиране на свободното й време с контакти със служителите на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, прибягване до консултации с адвокат, което
е довело до притеснения, стрес,
влошаване на здравословното състояние.
Въззивният
съд приема, че макар да е установено, че в резултат на подновеното през месец
ноември 2018г. от служители на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД търсене
заплащането на суми по договора за кредит, М. е имала негативни изживявания, не
може да се счете, че се касае за вреди, които подлежат на обезщетяване от
страна на който и да било от ответниците по предявения иск.
От една
страна, настоящият състав не намира, че между действието по цедиране на
вземането, сторено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и
негативните емоции и безпокойство на М. съществува причинно-следствена връзка.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Сам по себе си актът на прехвърляне на вземането по договора не е
довел до настъпването на вреди в правната сфера на ищцата. Поради посоченото,
неправилно е била ангажирана отговорността на това дружество, спрямо което
искът като неоснователен е следвало да се отхвърли изцяло.
Въззивната
инстанция приема още и, че не е налице противоправно поведение, осъществено от
служители и на другия ответник по иска. На „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е било прехвърлено вземане, което – след заявения отказ от иска по чл.422
ал.1 от ГПК, не е могло да бъде съдебно претендирано. Изпращането на покана за
плащане, провеждането на няколко телефонни разговори и изпращане на текстови
съобщения по телефон с покана за плащане не биха могли да се квалифицират като
неоснователни действия, които да противоречат на закона и за извършването на
които да следва да се носи отговорност. Не може да се постави удачно въпрос за
неполагане на дължимата грижа, тъй като не би могло да се изисква от служители
на цесионера да извършват справки за образувани досъдебни производства и изхода
от такива. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е предявило съдебна
претенция, а проведената извънсъдебна комуникация с ищцата – с оглед
установеното по делото естество на същата - не може да се окачестви като
противоправно деяние.
В обобщение
може да се посочи, че въззивната жалба на М.М. е неоснователна изцяло, а
въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и
тази на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са изцяло основателни, при което
решението на ДнРС ще бъде частично отменено, съобразно изложеното по-горе.
3. Относно разноските:
Частичната
отмяна на решението на ДнРС налага ревизиране на същото и в частта за
разноските, поради което, решението следва да се отмени и в частта, в която на М.
са присъдени разноски за първата инстанция.
За
въззивното обжалване на М. не се следват разноски, но същата ще бъде осъдена да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД по 100.00 лева за възнаграждение за юрисконсулт, с
оглед основателността на жалбите на тези дружества. Посоченото произтича от
нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и от чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, който предвижда, че: „За защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева“, с което се
предоставя възможност на съда да прецени размера на възнаграждението, без да е
обвързан от претендирания от страната такъв. На „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, М. ще следва да заплати и 25.00 лева – за заплатена държавна такса за
въззивното обжалване („БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ не
е претендирало заплащане на разноски за държавна такса).
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в
частта, в която „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ,
с ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***са осъдени да
заплатят солидарно на М.К.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски
кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
116.00 лева - направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К.М., с ЕГН **********
против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК *** и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***иск за осъждане на двете
дружества да й заплатят солидарно сума в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на неоснователно
претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, в която е отхвърлен като неоснователен
искът на М.К.М., с ЕГН ********** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България КЧТ, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***за
осъждане на двете дружества да й заплатят солидарно обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 1 000 лева до претендираните 5 000
лава.
ОСЪЖДА М.К.М., с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК *** сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща
дължими разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.К.М., с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***сума в размер на 125.00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща дължими
разноски за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.