Р Е Ш Е Н И Е
31.07.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на втори юли |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 985 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0940-000292 от 13.05.2020г. на ***,
В ЧАСТТА, в която на Л.Ф.Д. с ЕГН ********** от от *** на осн. чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 12.03.2020г. в 10:15 часа в *** на път 3-ти
клас №3402 на около 20 метра след табела край населено място *** с посока на движение
***, като водач на МПС - лек автомобил „***“
с рег. № *** – собственост на ***с ЕГН ********** управлявал посочия автомобил,
който бил със служебно прекратена регистрация от 25.11.2019 година на осн. чл.
143, ал.15 от ЗДвП– нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание на осн. чл. 175,
ал.3, пр.1-во от ЗДвП е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен
съд Плевен, с която моли съда да отмени
по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 20-0940-000292 от
13.05.2020г. на *** в тази му част. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, като поддържа релевираните в жалбата оплаквания. Твърди, че към датата
на извършване на твърдяното нарушение по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП не е
знаел че автомобилът е спрян от движение и не би могъл да знае за това.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.03.2020г. в 10:15 часа в *** на път 3-ти клас №3402 на около 20 метра
след табела край населено място ***, актосъставителят Х.И.И. и свидетелят Г.В.М. спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя Ф. лек автомобил „***“ с рег. № *** – собственост на ***с ЕГН **********,
като след извършена справка в информационната система констатирали, че
моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от
25.11.2019г. на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу жалбоподателяа бил съставен АУАН № 213027
от 12.03.2020 година, а въз основа на същия на 13.05.2020 година било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя Х.И.И. и свидетелят Г.В.М., чиито показания съдът приема с
доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират изцяло с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 20-0940-000292/13.05.2020 г., копие от комбинирана
застрахователна полица № BG/06/119003189803 „Гражданска отговорност“, копие от
сметка № 20021914896641/19.02.2020 г., копие от сметка №
19111514593048/15.11.2019 год., копие от удостоверение за техническа изправност
на ППС на автомобилистите, акт за установяване на административно нарушение
Серия GA№ 213027/12.03.2020 г., копие от заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи, възражение от Л.Ф.Д. вх. №
940000-881/16.03.2020 г., становище относно извършена проверка по вх. №
940000-881/2020 г., справка за собственост на ППС, докладна записка рег. №
940р-2217/30.03.2020 г., постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 06.04.2020г., пощенски плик към доказателствата по делото.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя Ф. обяснения, къто съобрази, че
същите освен доказателствена средство са и средство за защита. След като
прецени същите самостоятелсно и в съвкупност с останалия по делото
доказателствен материал намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие като
логични и непротиворечиви. От същите се установява, че жалбоподателят не е
знаел, че управляваното от него МПС-лек автомобил – чужда собственост е било
със служебно прекратена регистрация към датата на проверката.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи категоричен
и обснован извод, че жалбоподателят Л.Ф.Д. е автор на нарушението по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
По силата на
чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото,
а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е
управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй
като същият не е бил пререгистриран в двумесечен срок от праводаването му.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието
не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства и конкретно от обясненията
на жалбоподателя, които напълно кореспондират с писмените и гласнидоказателства
по делото се установява, че Ф. действително не е знаел,
че предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство,
изключващо умисъла, както е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство (стр.
19 в делото). Доколкото обаче на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено
по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице
непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността
на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай
и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква
в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на ВС).
Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил
длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация Ф. не е могъл да
предвиди неправомерния резултат, а именно- управлението на нерегистрирано МПС.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят не е знаел,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. В случая
жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС
и да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да
е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при
проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при
управлението документи. Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ
на автомобила, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно,
за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че следва да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал.
І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление 20-0940-000292 от 13.05.2020г. н.Началник РУ
към О.на М. РУ-Пордим, В ЧАСТТА, в която на Л.Ф.Д. с ЕГН ********** от от ***
на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено на 12.03.2020г. в
10:15 часа в *** на път 3-ти клас №3402 на около 20 метра след табела край населено
място *** нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: