Р Е Ш Е Н И Е
№ 128/15.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
МАРИЯ
КОЛЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно
дело № 1193 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – София,
с адрес: гр. София, площад „Македония“ № 3, чрез процесуален представител
юрисконсулт И.В., против Решение № 415 от 25.10.2022 год. постановено по а.н.д.
№ 937/2022 год. на Районен съд – Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е отменен
Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закон за пътищата издаден
от АПИ – Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл. 102
ал. 2 от Закон за движение по пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на „Рубикон Бетон“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул.
„Младежка“ № 20, представлявано от управителя С. К., е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение е осъдена
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – София, представлявана от председателя на
УС, с адрес: гр. София, площад „Македония“ № 3, да заплати на „Рубикон Бетон“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул.
„Младежка“ № 20, представлявано от управителя С. К., разноски в размер на
400,00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на
атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по същество на
спора, с който да потвърди процесния Електронен фиш. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и се прави възражение за
прекомерност на заявеното от ответната страна адвокатското възнаграждение.
Ответникът – „Рубикон
Бетон“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. К., не изразява
становище в съдебно заседание. В молба с вх. № 1260 от 13.02.2023 год. по описа
на Административен съд – Пазарджик, подадена от адв. К., в качеството му на пълномощник,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че ЕФ е
издаден в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като от извършване на
нарушението до връчването му е изминал период повече от една година и три
месеца. Моли за отхвърлянето й и присъждане на съдебно-деловодни разноски
за настоящата съдебна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред
Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Рубикон Бетон“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. К., против ЕФ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП) издаден от
АПИ – Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б, от ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди
петсотин) лева. В ЕФ е посочено, че на 26.03.2021 год. в 08:59 часа, е установено
нарушение № ВF472117C664В02СЕЕ053041F160А5FDв, с ППС влекач „Скания Г410“, с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км. 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото пътно превозно
средство (ППС) няма валидна маршрутна карта или валидна тол – декларация за
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10401, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път I-8 км. 196+643. Посочено е, че собственик на
ППС е дружество „Рубикон Бетон“ ЕООД, представлявано от управителя С. К., на
което и е регистрирано ППС. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и
петстотин) лева.
От правна страна
инстанцията по същество е приела обжалваният електронен фиш за
незаконосъобразен, поради което го е отменила. Достигнала е до крайния извод,
че ЕФ по своята същност съставлява административен властнически акт с
установителни и санкционни функции и като такъв се приравнява едновременно към
АУАН и НП. Това е така, тъй като с него се повдига за пръв път
административното обвинение и същевременно се санкционира лицето за вмененото
му нарушение. Посочил е, че в този смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд, като най-голямо значение има Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
год. по тълкувателно дело № 1 от 2013 год. Изложил е мотиви, че при санкциониране с ЕФ важат
давностните срокове за административно-наказателно преследване, визирани в императивната
разпоредба на чл. 34 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, според която не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на 3 (три) месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Първостепенният съд е
посочил, че това е достатъчно основание за отмяна на ЕФ и не налага излагане на
съображения по същество. Отделно от това е изложен мотив, че ако хипотетично не е налице посоченият
по-горе процесуален порок, то съдът не констатира други СПН при издаване на ЕФ,
който е изправен от към съдържание и реквизити, а от доказателствата по делото
категорично може да бъде направен извода, че дружеството-жалбоподател е
осъществило вмененото му нарушение, поради което е постановил и обжалвания
съдебен акт.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Настоящият касационен състав не споделя направените от Районен съд –
Пазарджик правни изводи досежно доказателствата, които да оборят тезата на дружеството
– ответник в настоящото производство, че ЕФ е издаден след изтичане на
давностните срокове. Правно необосновани са изводите на съда, че не са налице
категорични доказателства, от които да е видно, че ЕФ е съставен/издаден преди
изтичането, на който да е от сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.
1, изречение второ от ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1 от 2013 год.
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. В този аспект са неоснователни и възраженията на търговското
дружество за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба
установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния
нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от
специалното производство по издаване на електронните фишове. След като е
установено нарушение от автоматизирана система, то датата на установяване на
нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо следва да съвпадат.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло
в сила НП, т.е. единствено по отношение на неговото правно действие.
Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и
заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в
чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от същия.
Съответни на фактическата установеност са приложените правни основания -
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за
собственика, като в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика
на ППС. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението
представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство
не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния
фиш, респективно административно-наказателно отговорното лице, е собственикът
на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а
ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с
глоба в размер 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция, както следва, съгласно т. 3 от чл. 179, ал. 3б от ЗДвП– в размер на 2
500,00 (две хиляди и петстотин) лева. С оглед на изложеното, при издаване на ЕФ
правилно органът е приложил и разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
която регламентира налагане на административно наказание „имуществена санкция“
за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик на ППС е юридическо
лице.
Електроният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на
чл. 10, ал. 10 ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Изложените по-горе съображения обуславят извода за доказаност на описаното
в ЕФ нарушение от обективна и субективна страна и като е приел обратното Районен
съд гр. Пазарджик, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се
отмени и вместо него да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с
който Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10 ал. 1 от Закон за пътищата, издаден от АПИ – Национално ТОЛ управление, с
който за извършено нарушение на чл. 102 ал. 2 от Закон за движение по пътищата
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на „Рубикон Бетон“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, да се потвърди като
законосъобразен.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да
се определи с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на
100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция. Посочената сума следва да се възложи в тежест на „Рубикон Бетон“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул.
„Младежка“ № 20, представлявано от управителя С. К..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 415 от 25.10.2022 год. постановено по административно-наказателно
дело № 937 от 2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10 ал. 1 от Закон за пътищата издаден от АПИ – Национално ТОЛ
управление, с който на „Рубикон Бетон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Младежка“ № 20, представлявано от управителя
С. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Рубикон Бетон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стамболийски, ул. „Младежка“ № 20, представлявано от управителя С. К., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-София, разноски в размер
на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
настоящата касационна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1.
(П)
2. (П)