Решение по дело №3288/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 181
Дата: 3 февруари 2025 г. (в сила от 20 февруари 2025 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20244520103288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Русе, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103288 по описа за 2024 година
П. К. Г. заявява, че с констативен нотариален акт за право на собственост върху
недвижими имоти придобити по давностно владение №23, том І, рег.№853, дело
№21/26.01.2024г. по описа на нотариус с рег.№632 е признат за собственик на следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.93 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2429 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХV, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.94; 63427.178.40; 63427.178.92 и
2. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.94 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2403 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХV, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.33; 63427.178.40; 63427.178.93.
Поддържа, че владял имотите повече от 10 години явно, несъмнено и непрекъснато.
След справка в Служба по вписвания – Русе, установил, че Община Русе съставила за
двата имота, съответно Акт №11046 за частна общинска собственост, съставен на
12.04.2024г. и Акт №11047 за частна общинска собственост, съставен на 12.04.2024г., с които
се легитимирала като техен собственик.
Счита, че двата АЧОС са съставени неправомерно. В тази връзка сочи, че простото
1
възпроизвеждане в АОС на общи законови разпоредби, посочващи начините за придобиване
на съсобственост, не е в състояние да обуслови извод за установеност правото на
собственост на общината върху процесните обекти, още повече, че са издадени няколко
месеца след неговия констативния нотариален акт за собственост. Пояснява, че ответникът
два пъти издавал документи, с които удостоверявал, че имотите не са общинска собственост.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по предявените от П. К. Г., ЕГН **********, че Община Русе, ЕИК ********* не
е собственик на описаните в исковата молба имоти.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Русе не е депозирал отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
С констативен нотариален акт №23, том І, рег.№853, дело №21/26.01.2024г. по описа
на нотариус с рег.№632, П. К. Г. е признат за собственик на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.93 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2429 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен, складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХV, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.94; 63427.178.40; 63427.178.92 и
2. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.94 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2403 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен, складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХVІ, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.33; 63427.178.40; 63427.178.93.
Приложени са скици на спорните обекти.
Съгласно удостоверение №**********/10.06.2024г., ПИ с идентификатор
63427.178.93 е с данъчна оценка 49 449.60 лева, а съобразно удостоверение
№**********/10.06.2024г., ПИ с идентификатор 63427.178.94 е с данъчна оценка 48 920.30
лева.
На 12.01.2024г. Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе удостоверила,
че имотите не са декларирани и не са записани на лицето П. К. Г., съгласно приложено
удостоверение с вх.№**********/05.01.2024г.
На 17.01.2024г. и на 27.03.2024г. Община Русе удостоверила, че за двата имота няма
съставени Актове за общинска собственост.
С Акт №11046 за частна общинска собственост, съставен на 12.04.2024г. и Акт
№11047 за частна общинска собственост, съставен на 12.04.2024г., Община Русе се
легитимирала като собственик на спорните имоти. В двата акта са визирани следните
2
данъчни оценки: 56 838.60 лева за първия имот и 56 230.20 лева – за втория.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на К. Й. К. и Й.
Г. К.. Свидетелите са категорични, че много повече от десет години единствено ищецът е
владял имотите. Почиствал ги ежегодни, поставил пчелни кошери, имал намерение да
прокара ток и вода. Описват местоположението и състоянието им. Твърдят, че никой не е
предявявал претенции за собственост по отношение двата имота.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединен претенции по чл.124, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът се домогва да докаже правото на собственост върху
имот, за който ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост, обосновава
наличието на правен интерес, от съдебно установяване правото на собственост, поради което
претенцията се явява допустима.
Разгледан по същество искът се явява основателен.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдяните и изгодните за нея
факти. В случая ищецът следва да установи правото си на собственост върху спорното
имущество, на соченото придобивно основание.
Според чл.5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален
свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира
собствеността на общината. Само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на
което актуваният имот се счита общинска собственост до доказване на противното.
Следователно самото посочване в акта за общинска собственост на обща законова
разпоредба, според която определена категория държавни имоти стават общински по силата
на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на цитираните в него разпоредби.
Във връзка с установяване твърдяната фактическа власт, следва да се съобразят,
кредитираните като обективни и непротиворечиви, показанията на свидетелите К. К. и Й. К.,
според които ищецът владее имота много повече от 10 години. Стопанисвал поземлените
имоти, почиствал ги, години наред отглеждал пчели, грижил се през изминалите години със
съзнанието, че са негови, имал намерение да прокара ток и вода, като през този дълъг
период от време, никой не предявил претенции за собственост.
Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, след като едно
лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до
доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно е непрекъснато, до
момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно
и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата
власт върху имота.
В случая свидетелите твърдят, че ищецът е владял имота спокойно, явно,
3
продължително, необезпокоявано и непрекъснато много повече от 10 години, поради което
се налага извод, че го е придобил по давност. Ответната община не твърди да е прекъсвала
по някакъв начин това владение или да е осъществявала такова чрез други лица. Нещо
повече, на 17.01.2024г. удостоверила, че за имотите не са съставяни актове за общинска
собственост. При липса на данни други лица да са отблъсвали владението, установено от
ищеца, респективно да са го отстранили от имота, по начин прекъсващ владението, следва
да се приеме, че фактическата власт върху поземлените имоти е упражнявана непрекъснато
от ищеца за целия период. Доколкото последният е установил самостоятелна фактическа
власт върху процесните имоти при липса на правно основание за това, то по отношение
намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да
намери презумпцията по чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (в този смисъл решение
№262/29.11.2011г. по гражданско дело №342/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение
№45/16.03.2015г. по гражданско дело №6533/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС и др.) .
По изложените съображения съдът счита, че претенциите като основателни следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 9505 лева – 985 лева държавна такса и
8520 лева – възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. К. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр.Русе, ул.“Студентска“№61, вх.1, ет.7, че Община Русе, ЕИК ********* с адрес:
гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от кмета П.М. не е собственик на:
1. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.93 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2429 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХV, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.94; 63427.178.40; 63427.178.92 и
2. Поземлен имот с идентификатор 63427.178.94 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр.Русе, с площ 2403 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг производствен складов обект, предишен идентификатор 63427.178.41,
номер по предходен план: 63427.905.41, кв.905, парцел ХV, при съседи на поземления имот:
63427.178.74; 63427.178.33; 63427.178.40; 63427.178.93.

ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ********* да заплати П. К. Г., ЕГН **********
4
разноски по делото в размер на 9505 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5