№ 23
гр. Търговище, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500006 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 137 от 28.10. 2024 г., по гр.д. № 314/ 2023 г. на РС –
Омуртаг, е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.10.2010 г., по нотариален акт № 134, том III, рег. № 3726,
дело № 470 от 2010 г. на нотариус С.Г. с район на действие РС – Омуртаг, по
силата на който Х. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг, област
Търговище, ул. „Ц.“ № 20 и М. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг,
обл. Търговище, ул. „Ц. № 20, са продали на Т. Й. Х., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Търговище, ул. „С.“ № 4, вх. „А“, ет. 5, ап. 14, следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53535.501.1433 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Омуртаг, с адрес на имота: гр. Омуртаг,
ул. „Ц.“ № 20, с площ от 349 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 53535.501.1434, 53535.501.3107,
53535.501.1425, 53535.501.1427, 53535.501.1432, с номер по предходен план
1
10, квартал 115, парцел 6, ведно с изцяло построените в него: СГРАДА с
идентификатор 53535.501.1433.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Омуртаг, с адрес на имота: гр. Омуртаг, п.к. № 7900, ул. „Ц.“
№ 20, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и застроена площ от
92.00 кв.м., брой етажи: 2 (два), брой самостоятелни обекти в сграда 2(два),
съответно с идентификатори: 53535.501.1433.1.1 и 53535.501.1433.1.2, както
и: СГРАДА с идентификатор: 53535.501.1433.2, с адрес на имота: гр. Омуртаг
п.к. № 7900, ул. „Ц.“ № 20, с предназначение друг вид сграда за обитаване,
брой етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, представляващи
съгласно документ за собственост, както следва: УПИ-ДВОРНО МЯСТО,
съставляващ парцел VI-1433 по плана на гр. Омуртаг, община Омуртаг, област
Търговище, с адрес: ул. „Ц.“ № 20, с площ от 357 кв.м (триста петдесет и
седем квадратни метра), при граници: улица „Ц.“, поземлен имот № VII-1434,
поземлен имот № XII-1432, поземлен имот № III-1427 и поземлен имот № V-
1425, ведно с построената в него МАСИВНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА, със
застроена площ от 80.00 кв.м., с ПРИСТРОЙКА със застроена площ 14.30 кв.м
и РЗП от 174.40 кв.м. като жилищната сграда се състои от „Магазин за
хранителни стоки“, разположен на първия етаж, със застроена площ от 61.20
кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор и втори
жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон, с избено помещение към
жилищния етаж, с площ от 31.10 кв.м., находящо се на първия етаж, за сумата
от 13 200 лв., поради противоречието му със закона – чл. 26, ал. 1, във вр. чл.
209 от ЗЗД.
Съдът е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по
отношение на Х. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Омуртаг, област
Търговище, ул. „Ц.“ № 20, Т. Й. Х. с ЕГН **********, и З. А. Х., с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Търговище, ул. „С.“ № 4, вх. „А“, ет.5, ап. 14,
че М. Б. М., с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от описаните по-горе
имоти по сделката, която е обявена за нищожна. Присъдени са в полза на
ищцата и разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила жалба от адвокат Ц. И., пълномощник
на ответника Х. М.. Излагат се доводи за незаконосъобразност,
необоснованост, нарушаване на процесуалните правила относно принципа за
равнопоставеност и правото на защита. Съдът бил дал вяра на заинтересувани
2
свидетели, без да обсъди близките им родствени връзки със страните. Не били
коментирани писмените доказателства относно това, че всички задължения на
доверителя му били изплатени, като цялото семейство е извършвало
плащания по заема към ОББ. Ипотеката била заличена, наложените
ограничения на имота от НАП също били премахнати. С. не е имал
задължения преди продажбата на имота. Решението било неправилно и
незаконосъобразно, на практика напълно лишено от мотиви и затова моли да
бъде отменено и да се постанови ново, с което да въззивният съд да отхвърли
изцяло предявените искове. В съд.зас. адвокат И. поддържа жалбата.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците Т. и З. Х.и,
представлявани и те от адв. И.. Той е подал жалбата само в качеството на
пълномощник на първия ответник.
Постъпил е писмен отговор от адв. С. Ч., пълномощник на ищцата. В
него жалбата се оспорва. Необосновани били доводите за липса на мотивите
на решението. Съдът се е мотивирал достатъчно ясно, че сделки, сключени
при условията на чл. 209 от ЗЗД, изначално са недействителни. Обоснован и
ясен бил изводът на съда, че оспорената сделка е осъществена с цел да се
избегне принудително изпълнение от страна на НАП или на банката.
Безспорно е установено, че има уговорка за обратно изкупуване на имота от
страна на прехвърлителите и това се доказва изцяло с оглед на осъщественото
обратно прехвърляне през 2022 г. Без значение за нищожността е това, че
обратното изкупуване е станало само по отношение на единия съсобственик.
Излагат се и други доводи, като се иска решението да бъде потвърдено и да се
присъдят направените разноски. С писмена молба, подадена преди откритото
съдебното заседание, адв. Ч. поддържа отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, като приема за
доказани предявените основни искове. От доказателствата по делото обаче
следва да бъдат изключени свидетелските показания, касаещи първоначалните
уговорки между страните, с оглед забраната на чл. 165, ал. 2 от ГПК.
Останалите писмени доказателства обаче установяват по безспорен
начин наличието на уговорка за обратно изкупуване на имота.
3
Какви са фактите по делото.
На първо място искът е заведен от ищцата М., против бившия й съпруг
Х. С. и против съпрузите Т. и З. Х.и, като ответниците са близки роднини.
Процесните имоти били придобити от бившите съпрузи по време на
брака им. През 2010 г. възникнали притеснения у тях двамата във връзка с
това, че срещу имуществото им може да бъдат наложени възбрани и срещу
имотите да се насочи принудително изпълнение от държавата и от банките.
Били започнати проверки и ревизия против ответника, който осъществявал
търговска дейност и имал доста задължения към държавата. Това мотивирало
семейството да прехвърли имотите на свои близки привидно, а в последствие,
те да им върнат собствеността. Имотът бил продаден на Т. Х. за сумата от 13
200 лв. с нот. акт на 28.10. 2010 г. Владението на имота не било предадено и
същият продължил да се ползва от двамата съпрузи. Техните отношения обаче
се влошили малко след сделката. През 2011 г. ответникът напуснал семейното
жилище и там останали да живеят ищцата и децата.
Постепенно проблемите от финансов характер били разрешени през
2017 г. Имотите обаче не били прехвърлени обратно, като причината е това, че
семейните отношения между ищцата и съпруга й били влошени. На 21.05.
2021 г. обаче бракът им бил прекратен с решение на РС – Омуртаг. Ищцата
била предлагала на ответниците имотът да се прехвърли отново, като тя
заплати нейния дял, но това не се случило.
След развода, на 24.02. 2022 г., вторият и третият ответник прехвърлили
на първия процесните имоти, с нот. акт № 102, том I, на нот. С. Й. от гр.
Омуртаг, за сумата от 9500 лв. – много под пазарната цена.
Ответникът Х. отправил към ищцата нот. покана тя да му заплаща наем
за имота или да му предаде владението.
Това е причина и за завеждането на делото, като се предявява иск по чл.
26, ал. 1, във връзка с чл. 209 от ЗЗД и установителен иск по чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 108 от ЗС. При условията на евентуалност и други искове за
нищожност или за придобиване на имота.
С отговора на исковата молба, ответникът Х. М. С. изцяло оспорва
предявените искове, но признава факта, че с ищцата са сключили граждански
брак на 11.05.1986 г. и че по време на брака са били закупувани недвижими
4
имоти. Признава се, че бракът е прекратен с решение по дело № 143/2021 г. на
РС – Омуртаг. Твърди се, че при подписването на споразумението в рамките на
делото ищцата е заявила, че няма семейно жилище. Ответникът признава, че с
ищцата са продали имота на първия ответник Т. Й. Х. с нотариален акт №
23/28.10.2010 г. за сумата от 13 200 лева, като се твърди, че тази сума е била
изцяло използвана за общото домакинство и отглеждането на двете им деца.
Х. и съпругата му били напуснали България и са работили в чужбина. По този
повод била постигната договорка, според която ищцата следвало да остане да
живее в имота и да го стопанисва. Това била причината тя да „владее“ имота
непрекъснато, но това, според ответника не се е случило на правно или
фактическо основание. Ответникът твърди, че ищцата не е отблъсквала
претенции на други физически или юридически лица, тъй като такива
претенции не е имало. След завръщането на Х. в България, той заявил, че
имотите не са му необходими, тъй като е закупил имот в гр. Търговище,
където живее. Ответникът смята, че е невъзможно абсолютната давност по
изпълнително дело от 2012 г., която е десетгодишна по аргумент от чл. 171, ал.
2 ДОПК, да е изтекла през 2017 г.
На базата на представените писмени доказателства, обясненията на
страните за неизгодни за тях факти и назначената експертиза, въззивният съд
приема за установена следната фактическа обстановка:
С нот. акт за продажба на недвижим имот № 102, т. II, рег. № 2060, дело
№ 255 от 2002 г. на нотариус С.Г., с район на действие РС – Омуртаг, се
установява, че процесният имот е придобит от ответника Х. М. С. на
03.07.2002 г., по време на брака му с ищцата М. М., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО).
С нот. акт за договорна ипотека № 140, том III, рег. № 2713, дело 447 от
2005 г. на нотариус С.Г., на 28.06.2005 г. върху имота е учредена договорна
ипотека в полза на Обединена българска банка като обезпечение по кредит,
отпуснат на Х. М. С. в размер на 20 000 лв.
С нот. акт за продажба на недвижим имот № 134, том III, рег. № 3726,
дело № 470 от 2010 г. на нотариус С.Г., на 28.10.2010 г. процесният имот е
прехвърлен в полза на Т. Й. Х., за продажната цена от 13 200 лв.
С решение № 41/31.05.2021 г., по гр. д. № 143/2021 г. на РС – Омуртаг е
прекратен бракът между ответника Х. М. С. и ищцата М. Б. С.а, по взаимно
5
съгласие на страните.
С нот. акт № 102, т. I, рег. № 901, дело № 87, на нотариус С.Г., на
24.02.2022 г. процесният имот е продаден от Т. Й. Х. и съпругата му, на
ответника Х. С. за сумата от 9500 лв. Не се спори, че между тези ответници
има близка роднинска връзка, като бащата на Т. е първи братовчед на Х. С. –
т.е. нещо като чичо и племенник.
На 31.05. 2022 г. ответникът Х. С. изпраща нот. покана до ищцата, като я
кани да заплаща наем или да напусне имота му на ул. „Ц.“ № 20 в гр. Омуртаг,
в който тя живеела вече 2 години.
Когато през 2010 г. процесният имот е прехвърлен на ответника Т. Й. Х.,
той е имал сключен граждански брак със З. Х.. Двамата никога не са
обитавали процесния имот и владението му не е предавано на никого. Ищцата
е продължила да живее в имота, както и съпругът й – първият ответник. Той
обаче напуска този имот, където е и семейното жилище, малко след
изповядване на сделката и от 2011 г. с ищцата са разделени.
От назначената от районния съд комплексна счетоводна и оценъчна
експертиза се установява, че към 28.10.2010 г. пазарната цена на процесния
недвижим имот възлиза на 69 000 лв., а към 24.02.2022 г. на 96 800 лв.
Вещото лице дава заключение, че в Имотния регистър са били вписани
следните тежести върху имота: във връзка с договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 28.06.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и
Х. М. С. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека под формата
на нотариален акт № 140, том III, peг. № 2713, дело № 447 от 2005 г. по описа
на нотариус Св. Г.. Ипотеката е била заличена на основание чл. 19, ал. 1 от
ПрВп на основание съгласие за заличаване от кредитора ОББ АД на 09.08.
2017 г.
Върху част от процесния имот, представляваща самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 53535.501.1433.1.1 с площ от 88,85 кв. м. е била
наложена възбрана в полза на кредитора НАП, ТД – Варна. Обезпечената сума
е 78 980,01 лв. Длъжник е Х. М. С.. Възбраната е вписана на 15.09.2011 г.
Наложена е с акт № 81, том 1 от 2011 г. По отношение на процесната сграда
възбраната е заличена по молба от административния орган НАП на
14.10.2011 г.
6
Върху ½ идеални части от двете сгради в процесния имот е наложена
възбрана полза на кредитора НАП, ТД – Варна. Длъжник е Х. М. С.,
собственик на ½ идеални части. Възбраната е вписана на 26.09.2017 г.,
Заличена е по молба от административния орган НАП на 05.10.2017 г.
По делото са налице писмени доказателства, че мотивите за
заличаването на описаните възбрани са свързани с това, че имотът вече не е
бил собственост на задълженото лице и е прехвърлен на трето лице преди
вписване на ограничението.
От изготвената експертиза се установява, че по договор за кредит от
28.06.2005 г., сключен между Х. М. С. и ОББ АД, през периода от 01.11.2010 г.
до 11.01.2016 г. в сметката са постъпили 57 погасителни вноски, чиито общ
размер е 15 210 лв. Сумите са внесени от следните четири лица: - 9837 лв. са
внесени от Х. М. С. чрез 37 погасителни вноски, 3463 лв. са внесени от М. Х.
М. чрез 13 погасителни вноски, 1370 лв. са внесени от М. Б. С.а чрез 5
погасителни вноски, 540 лв. са внесени от Рекшан Х. М. чрез 2 погасителни
вноски. Т.е. заемът е бил погасяван чрез вноски от ищцата, съпруга й и
техните деца.
Вещото лице е проследило данните за плащания по задълженията,
включително вноските по кредита към ОББ и плащания по данъчни
задължения към НАП. Установено е, че след прехвърлянето на имота по-
голямата част от вноските по кредита са били покривани със средства на
ищцата и нейното семейство, а не от новия собственик Т. Х..
Освен това се установява от признанията на ответниците, както и от
показанията на родителите на Т., че той и съпругата му, малко след като
закупили процесния имот, заминават да живеят и работят в Англия. Останали
са там около две години. След като се прибират не са предявявали каквито и
да било претенции към имота, който са закупили. Двамата закупуват в гр.
Търговище друг имот, установяват се в града и оттогава живеят в този град.
Това личи и от адреса, на който са призовани. Не се спори, че тази покупка е
станала преди обратното прехвърляне на процесния имот на първия ответник.
Въззивният съд намира, че свидетелските показания, в частта, в която
касаят наличието на уговорки между страните за скритите условия на
оспорената продажба, не могат да бъдат допуснати и не следва да се ценят.
Съдът не споделя цитираната от защитата на ищцата и от районния съд
7
съдебна практика по Р № 148 от 22.10.2020 г., по гр.д. № 489/2020 г. на IV ГО
на ВКС, която е в смисъл, че всяка сделка, която противоречи на закона и
морала, може да бъде установена със свидетелски показания, без да се
прилагат ограниченията на чл. 165 от ГПК. На практика едно подобно
тълкуване обезсмисля изцяло нормата. То не е задължително за прилагане от
съдилищата.
По-интересен обаче би бил въпросът дали нот.акт за обратното
прехвърляне на имота може да се счита за начало на писмено доказателство.
По този въпрос обаче не са развити съображения от нито една от страните по
делото пред първата инстанция. Няма изложени съображения във въззивната
жалба и отговора към нея.
Нормата на чл. 165 от ГПК обаче е задължителна за приложение.
Въззивният съд като втора по ред първа инстанция излага свои самостоятелни
изводи и приема за установени фактите, като сам преценява кои доказателства
са допустими или не. В този смисъл, съдът следва да съобрази всички
наведени от страните доводи. А ответниците са възразили по отношение на
това да бъдат допускани свидетели, с цел установяване на действителната
воля на страните по сделката и уговорката за обратно изкупуване.
Въпреки това обаче, съдът намира, че са налице достатъчно категорични
косвени и дори преки доказателства, че между страните действително е имало
уговорка за обратно изкупуване.
На първо място извън всякакво съмнение е това, че в периода, в който е
прехвърлен имотът, ответникът С. е упражнявал търговска дейност като ЕТ
"Х. С. Рекшан“ и като такъв е бил проверяван от данъчната администрация.
Ревизията е била назначена със заповед на директора на НАП – офис
Търговище от 23.07. 2010 г.(л. 183 от делото). Т.е. към момента на извършване
на оспорената сделка ревизията е била в ход. Една година по-късно е
установено от данъчните инспектори, че се предполагат задължения в размер
на 78 980 лв. Предприети са мерки за налагане на възбрани върху процесния
недвижим имот, както и запори върху МПС, с цел обезпечаване на вземанията
на държавата. В последствие, именно поради това, че имотът вече е бил
прехвърлен на трето лице, възбраната е вдигната от публичните изпълнители.
Т.е. доказан е мотив, поради който страните са предприели действия по
прехвърлянето на имота и по този начин са избегнали принудителното
8
изпълнение от страна на държавата. Опасността е била напълно реална към
този момент. Едва няколко години по-късно длъжникът успява да уреди
задълженията си, като голяма част от тях са били погасени по давност.
На следващо място, купувачът по сделката е близък роднина на единия
от съпрузите съсобственици, с когото са били в много добри отношения. Т.е.
имотът не е прехвърлен на случаен купувач.
На следващо място – към онзи момент имотът е бил с пазарна оценка
69 000 лв., а е продаден за 13 200 лв., т.е. повече от 5 пъти под пазарната
оценка.
Купувачите освен това по никакъв начин не са изявили претенции към
имота и той остава да се ползва от продавачите. Те от друга страна, въпреки
необходимостта от средства за покупката на жилище в гр. Търговище, не са
предприели каквито и да било действия да продадат имота в гр. Омуртаг, за да
си осигурят средства, не са го ползвали, не са искали да им се плаща наем.
Но най-голямото доказателство е това, че много скоро след
прекратяването на брака между ищцата и първия ответник имотът му се
продава отново. Това е станало на цена от 9500 лв., много под пазарната
оценка, която е 96 800 лв. Т.е. цената е 10 пъти по-ниска от пазарната оценка.
Т.е. обратното изкупуване е налице и това е най-категоричното
доказателство, което може да има за съществуващата недопустима уговорка.
А това, че е станало само в лицето на единия бивш съпруг е вследствие на
това, че съпрузите вече са били разведени, а страните по сделката са
изключително близки роднини.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност водят до извод, че
между страните действително има уговорка за обратно изкупуване на имота.
За да се установи подобна уговорка, не е необходимо да съществува писмено
доказателство и нарочен документ. Уговорката може да се установи по
тълкувателен път, на базата на събраните по делото доказателства: Р № 1189
от 10.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5365/2007 г., V г. о.
С оглед на това съдът намира, че искът е установен в своето основание.
Сключеният договор за продажба противоречи на закона и по-специално на
чл. 209 от ЗЗД, поради което следва да бъде обявен за нищожен, поради
противоречие със закона.
9
Предвид становището на съда за основателност на иска по иска по чл.
26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 209 ЗЗД, не са налице предпоставките за
разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал.
1, във вр. с чл. 152 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
По исковете по чл. 124, ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79 ЗС. Правният извод на съда по първата претенция
обуславя основателността и на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК. Нищожността на прехвърлителната сделка от 2010 г. в полза на купувача
Т. Й. Х. изключва вещноправното й действие и на последващото разпореждане
с имота от 24.02.2022 г., тъй като прехвърлителят не е могъл да се разпореди с
право, което реално не притежава. След прекратяване на брака между М. Б. М.
и Х. М. С. по силата на решение № 41/31.05.2021 г., по гр. д. № 143/2021 г. на
РС – Омуртаг, е прекратена и съществуващата между тях СИО. Така по силата
на чл. 28 от СК, която разпоредба гласи, че при прекратяване на
имуществената общност, дяловете на съпрузите са равни, М. М. и Х. С. са
придобили по ½ ид.ч. от процесния имот. Поради това искът с посочената
правна квалификация е основателен и следва да бъде уважен, което от своя
страна изключва необходимостта от разглеждане на предявения в условията на
евентуалност установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
С оглед на изложените съображения, доводите във въззивната жалба са в
едната част неотносими към изводите на окръжния съд, а в друга част са
неоснователни. Неотносими са по отношение на свидетелските показания и
тегления от страните заем и начина, по който е бил погасяван.
Що се отнася до това кога са били налагани обезпечителните мерки от
НАП. Това наистина е станало след продажбата на имота, но именно това е
била и целта на прехвърлянето – да изпревари тези мерки. Като цяло е имало
ефект от тази продажба, защото възбраните са вдигнати. За съда е от значение
това, че самата ревизия на фирмата на ответника е започнала още през лятото
на 2010 г. и очевидно е била в напреднал стадий към момента на
прехвърлянето на имота. Т.е. в чисто времеви аспект действията са напълно
логични и последователни. Що се отнася до това, че ищцата е заявила по
бракоразводното дело, че страните нямат семейно жилище, то това е напълно
нормално, предвид на това, че юридически казаното е имало значение относно
споразумението за имуществените права. Към онзи момент не е имало
10
основания за подялба на процесния имот, за да се изрази друго становище. За
последното съображение относно това кога изтичала погасителната давност за
държавните вземания, съдът не вижда защо е следвало да бъде обсъждано от
районния съд. От значение е това, че към момента на обратното изкупуване
задълженията са били погасени и не е имало опасност срещу имота да се
насочи принудително изпълнение от държавата.
С оглед на това решението на РС – Омуртаг е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски се полагат на
въззиваемата страна. Представени са доказателства за платени 2000 лв.
адвокатско възнаграждение. Има направено възражение за прекомерност от
другата страна и съдът следва да се произнесе по него.
Към настоящия момент, въпреки изменението на наредбата, която
определя размерите на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – изм. и доп. в ДВ бр. 14
от 18.02. 2025 г.), основните проблеми, свързани с възраженията за
прекомерност, не са преодолени. Те са свързани с решение на съда на ЕС по
дело № С-438/2022 г. от 25.01. 2024 г. Посоченото от съда, че подобна наредба,
издадена самостоятелно от висшия орган на управление на частна
професионална организация на адвокатите, не може да обвързва
задължително държавата, поради нарушаване на правото на конкуренция.
Каквито и изменения да бъдат приемани от ВАдвС по тази наредба, то те не
могат да обвържат държавата и съда. В случая намесата на съда се налага
заради направеното възражение. Съдът намира, че то е основателно. Видно от
събраните по делото доказателства, пред първата съдебна инстанция, където
адвокатът на ищцата е извършил най-голямата част по осъществяване на
нейната защита, както и проучването на съдебната практика, заплатеният и
договорен хонорар е бил в размер на 1800 лв. Изготвяне на отговор на
жалбата и молба по хода на делото с писмени бележки, е труд, който е много
по-малък по обем от свършеното вече от адвоката. Следва да се отчете и това,
че пълномощникът не се явява в съдебно заседание. С оглед на това, съдът
намира, че хонорарът, с оглед на свършената работа е прекомерен и следва да
бъде намален на сумата от 900 лв. – половината от договорения и заплатен на
първа инстанция.
11
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 28.10. 2024 г., по гр.д. № 314/ 2023
г. на РС – Омуртаг, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Х. М. С. от гр. Омуртаг, ЕГН **********, Т. Й. Х., ЕГН
********** и З. А. Х., ЕГН ********** – двамата от гр. Търговище, да
заплатят на М. Б. М. от гр. Омуртаг, ЕГН **********, сумата от 900 лв.,
направени по делото разноски пред втората инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12