Решение по дело №1739/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Г., чрез адв. Е.Г., срещу Решение № 792 от 25.05.2023 г., постановено по НАХД № 1438/2023 година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-000280/09.03.2023г. на началник група в ОД на МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“ /ПП/- Варна, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на осн.чл.174, ал.3 от ЗДП, ведно с 80 лева представляваща присъдени разноски в полза на ОДМВР- Варна.

Първоинстанционното решение се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 209, т. 3 от АПК. Обобщено, оплакванията в жалбата са, че въззивната инстанция неправилно е възприела фактите по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение. До касационната инстанция е отправено искане за отмяна на оспореното решение и за отмяна на процесното НП. В съдебно заседание касаторът Д.Г.Г. не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на касатора са депозирани писмени бележки с.д. № 13700/ 28.09.2023 г., с които касационната жалба се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, за него представител не са явява. От надлежно упълномощен представител в деловодството на АС – Варна е депозирана молба с. д. № 13573/27.09.2023 г., с която е изразено становище по хода на делото, по допустимостта на жалбата, по доказателствата и по съществото на касационния спор – оспорва жалбата като неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли като такава. Със същата молба се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, както и, ако бъдат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, то такова да бъде присъдено на касатора в минимален размер, ако съдът намери жалбата му за основателна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за неоснователна и пледира оспореното решение на РС - Варна да се остави в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 04.01.2023 г., през нощта, служители на ІІІ РУ при ОД на МВР- Варна се отзовали на сигнал за битов инцидент между мъж и жена в ж.к. „Младост“. По пътя към местопроизшествието получили информация, че мъжът е напуснал мястото на инцидента с л.а. „Пежо“ – комби, сиво на цвят. Приближавайки адреса, полицейските служители забелязали движещ се автомобил, отговарящ на посоченото описание, и го последвали с включени сигнални светлини и звук. Автомобилът завил наляво на кръстовището на бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“ е след кратко преследване спрял на паркинга под магазин „Кауфланд“. Приближавайки до автомобила, полицаите забелязали, че водачът му кърви, а след като му поискали документите за проверка, същият споделил с тях, че е пиян. За съдействие бил повикан екип на КАТ ПП при ОД на МВР – Варна. След като пристигнали на място пътните полицаи предложили на водача Д. Г. да бъде тестван за употреба на алкохол посредством техническо средство, но той отказал. Отказът на водача е възприет лично и непосредствено от извършващите проверката полицейски служители от двата полицейски екипа. С оглед кървящите наранявания по водача същият бил съпроводен от полицаите до МБАЛ „Св. Анна“. В лечебното заведение Г. се държал арогантно. Няколко пъти бил питан дали желае да даде кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание в кръвта, на които отговарял отрицателно. Независимо от това вписал, че желае да даде такава проба. След обработване на раните Д. Г. бил ответен в сградата на ІІІ-то РПУ, където продължил да буйства и да се държи арогантно с дежурните служители. Действията му са подробно описани в съставения АУАН. В него отказът на Д. Г. Г. да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол са квалифицирани като нарушение на чл. 174, ал.4 от ЗДвП. Актът бил подписан от Д. Г. без възражения. На 09.03.2023 г. административнонаказващият орган издал процесното НП № 23-0819-000280/09.03.2023 година. В него изцяло са възприети, както фактите относно извършване и установяване на нарушението, така и неговата правна квалификация. На основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, въззивният съд установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица при спазване на сроковете и на останалите процесуални правила, установени в ЗАНН. За безспорни са приети фактите, че санкционираният водач Д. Г. Г. – касатор в настоящото производство, при проверка на пътя е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер - 7510 с фабр. № ARNA- 0165 за установяване наличието на алкохол в издишания въздух. След като обсъдил събраните в хода на производството доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е формирал извод, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието на Д. Г. Г. като нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, респективно – правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача като му е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото същите са императивно определени в законовата новела. Мотивиран така, Районен съд – Варна постановил оспореното в настоящото касационно производство Решение № 792/ 25.05.2023 година. Със същото Д.Г. Г. е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Употребеният от законодателя съюз "или" сочи, че, за да се приеме за осъществен състава на нарушението, не е задължително да се установи наличието и на двете визирани от законодателя хипотези, а е достатъчно да е доказано наличието на поне една от тях – 1/ водачът да е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство или с тест или 2/водачът да не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Видно от съдържанието на процесното НП, АНО е съобразил, че административното нарушение, има две форми на изпълнителното деяние, поради което изрично е посочил, че административното наказание се налага на Д. Г. Г. за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Анализът на цитираната норма сочи, че възведената законова презумпция за доказаност на нарушението е оборима, но доказателствената тежест лежи върху санкционираното лице. В разглеждания случай фактът, че Д. Г. е отказал да бъда тестван на място с Алкотест дрегер не е оборен от санкционирания водач като в хода на производството пред АНО, така и в хода на въззивното производство, както и пред настоящата съдебна инстанция, а и липсват каквито и да било възражения относно тази констатация.

Предвид горните установявания, изложените в жалбата оплаквания не оборват изводите на първостепенния съд, че касаторът Д.Г.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение. Следователно, основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Като е достигнал до същите изводи първостепенният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 792/25.05.2023 г., постановено по НАХД № 20233110201438 по описа на Районен съд – Варна за 2023 година.

ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: