Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.Д.Ф. ***, чрез * Т.П. против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0967-000064/19.02.2024г. на С.А.Н., на длъжност ***. С оспорената заповед е наложена ПАМ по  чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на С.Д.Ф. - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че притежава валидно свидетелство за управление на МПС и спрямо него не са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП за налагане на ПАМ. Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната й с присъждане на направените разноски по делото.

В с.з. жалбата се поддържа от оспорващия, чрез пълномощник *Т.П., която моли за решение, позитивно за жалбаподателя. Претендира разноски, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Началник Група към ОД МВР-Враца, сектор Пътна полиция Враца, редовно призован, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

По делото са приети и приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на собственик на л.а, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 19.02.2024 г. около 08.45 ч. на път I-1 Е79 км.151.500 с посока на движение към *** жалбоподателят Ф. управлявал собствения си л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, с рег.№ ********, със СУМПС образец *** с номер „FILOV902283S99PW 27“, без да е преминал границата на РБългария през периода 31.10.2023г. до 19.02.2024г. и не е подменил чуждестранното си СУМПС с български образец в указания период. За така констатираното нарушение му е съставен АУАН № GA 1112973/19.02.2024г. за нарушение на чл.162, ал.1 ЗДвП.

Представено е ксерокопие на свидетелство за управление DRIVING LICENCE „FILOV902283S99PW 27“, издадено на 14.09.2019г. в ***, което е със срок на валидност до 13.09.2029г. Същото не е придружено с легализиран превод на български език съгласно чл. 185 от ГПК вр. чл. 144 от АПК

Жалбоподателят е представил копие от СУМПС № *********, изд. на 01.03.2024г. от МВР Враца, валидно до 01.03.2034 година, което е за категории АМ, В1, В.

Със заповед за прилагане на ПАМ №24-0967-000064/19.02.2024г., спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.“а“  от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, с рег.№ ********, за срок от шест месеца, за извършено нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Правомощието на ответника да издава заповеди от категорията на процесната за прилагане на ПАМ, произтича от заповед № 3066/01.11.2023г. на ВПД директор на ОД на МВР-Враца, удостоверяваща компетентност на Началник Група към ОД МВР-Враца, сектор Пътна полиция да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1-т. 6, вкл. т. 2а от ЗДвП.

Представена е справка за нарушител/водач, но липсва справка за регистрацията и собствеността на процесното ППС, макар последното обстоятелство да не е спорно между страните.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5   АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от Началник Група към ОД МВР-Враца, сектор Пътна полиция, чиято компетентност се установява с приложената по делото заповед № 3066/01.11.2023г. на ВПД директор на ОД на МВР-Враца, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания за осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, лицето което е управлявало МПС и е извършило нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Посочени са и правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и начина на обжалване.           

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон от страна на АНО и конкретно на нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Разрешаването му изисква да се съобрази на първо място разпоредбата на  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Административният орган обвързва фактическото основание на ПАМ с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. По смисъла на тази разпоредба българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В процесния случай се установява и страните не спорят, че жалбоподателят е управлявал в РБългария, като страна членка на ЕС, собствения си л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, с рег.№ *******, със СУМПС образец ***.

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ е член от 1973г. на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/, което членство продължава до 31.01.2020г. Вследствие проведен Брекзит, считано от посочената дата - 31 януари 2020 г. Обединеното кралство не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Със Споразумението за оттегляне, сключено между Европейския съюз и Обединеното кралство, се определят условията за организирано оттегляне на Обединеното кралство от ЕС в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз.

Споразумението за оттегляне е влязло в сила на 1 февруари 2020 г., след като е одобрено на 17 октомври 2019 г. Съгласно договореностите между страните по това Споразумение, от 31 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. е започнал да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. През този преходен период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

Считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г./ свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

В случая, както  се посочи, наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС по чл.171, т.2А, б.а от ЗДвП е обусловено от фактически установено административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.162, ал.1 от ЗДвП, описано в АУАН № GA 1112973/19.02.2024г., извършено с автомобил, собственост на жалбоподателя. В акта ясно е посочено, че водачът управлява собствения си л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ със СУМПС, образец ***, както и че същия не е преминал границата на РБългария през периода от 31.10.2023г. до 19.02.2024г., установено при извършена справка с граничен контрол с ОДЧ при ОДМВР Враца. Този акт е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на неговите служебни функции и правомощия и по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП представлява официален документ с обвързваща на основание чл.179 ГПК във вр. с чл.144 АПК доказателствена сила. Последната не е оборена от жалбоподателя по реда на чл.193, ал.1, изр. първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, като не са оспорени констатациите, нито са ангажирани доказателства.

Процесният случай касае дата на извършена проверка 19.02.2024г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок - 31.10.2023 г. - 19.02.2024г., визиран в цитираната по-горе разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Това обстоятелство не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство на РБългария. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП с чуждестранно СУМПС, издадено от държава, която не е член на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от коменитраната по-горе разпоредба на чл. 150а, ал. 1 ЗДП.

Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на страната /в конкретния случай в тримесечен срок, предхождащ датата на извършената полицейска проверка/, СУМПС, издадено от ***, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБългария. Действията, които е следвало да бъдат извършени от водача в хипотезата, нормирана в чл.162, ал.1 ЗДвП за валидизиране на притежаваното от него свидетелство, са регламентирани в ал.4-7 от същия, но вероятно поради незнание не са осъществени от жалбоподателя в законовия 3 месечен срок и данни за такива по делото няма.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 вкл. АПК, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Възраженията на оспорващия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Наложена е минималната по размер ПАМ, а именно 6 месеца, при допустим размер от 6 месеца до 1 година.

За пълнота на изложеното и яснота в отношенията между страните, следва да се посочи, че предвид представеното пред настоящия съд писмено доказателство - копие от СУМПС № *********, изд. на 01.03.2024г. от МВР Враца, валидно до 01.03.2034 година, жалбоподателят, считано от датата на издаването му, притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство на РБългария. Това е новонастъпило обстоятелство, след издаване на оспорената ПАМ, което следва да бъде взето предвид от АНО.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна.

От страна на ответника не са претендирани разноски, които при този изход биха му се дължали и такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.4 АПК, Административен съд Враца

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Ф. ***, чрез * Т.П., против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0967-000064/19.02.2024г., издадена от С.А.Н., на длъжност ***, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. Фолксваген Пасат ЦЦ, с рег.№ *******, за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП. 

На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.