№ 14
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ЕЛ. ИВ. КР. срещу действие на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станислава Янкова, изразяващо се в оценка на недвижим имот –
апартамент № 1, находящ се в град Варна – **********, втори етаж, със застроена площ от
73,27 кв.м, ведно с 6,7773 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е пострена сградата, както и 14,32 кв.м идеални части от
дворното място, цялото с площ от 210 кв.м, поради несеквестируемост на имота на
основание член 444, точка 7 от ГПК.
С жалбата се претендира отмяна на това действие на ЧСИ, тъй като имотът, към който
е насочено принудителното изпълнение, е единствено жилище на жалбоподателката и
следователно е несеквестируем. Излага се подробно, че жалбоподателката притежава и друг
жилищен имот в град Исперих, но само „голата собственост“, доколкото върху апартамента
има учредено пожизнено право на ползване на трето лице, поради което и е лишена от
възможността да ползва имота за нейни и на семейството й жилищни нужди. Иска се отмяна
на всички действия на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение спрямо имота в
град Варна - **********.
Взискателите В. Г. ИВ., Д.Ю.З. и З.Ю.К. чрез адвокат Е.Б. са депозирал отговор по
жалбата, в който излагат, че същата е недопустима, доколкото е насочена към оценка на
имот, което действие на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване, а също така
излагат, че Окръжен съд – Варна се е произнесъл по несвестируемостта на имота с решение
№ 1836 от 08.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 2895/2021 г.
ЧСИ излага в обясненията си, че жалбата е неоснователна, доколкото
жалбоподателката притежава и друг жилищен имот, а учреденото право на ползване е само
тежест, но не и основание за отпадане на несеквестируемостта.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Изпълнителното производството е образувано в кантората на ЧСИ Станислава Янкова
1
въз основа на прехвърлено за продължаване на действията изпълнително дело №
20179240401303 по описа на ЧСИ Галин Костов, като взискатели са В. Г. ИВ., Д.Ю.З. и
З.Ю.К., а длъжник - ЕЛ. ИВ. КР..
Няма спор по делото, че принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим
имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в град Варна – **********, втори етаж,
със застроена площ от 73,27 кв.м, ведно с 6,7773 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е пострена сградата, както и
14,32 кв.м идеални части от дворното място, цялото с площ от 210 кв.м.
Съгласно разпоредбата на член 435, алинея 2, точка 2 от ГПК длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
каквито твърдения има изложени в жалбата, поради което и настоящият състав на въззивния
съд намира жалбата за допустима. Самата оценка по своето същество не представлява
обжалваемо действие по смисъла на член 435 от ГПК, тъй като тя няма самостоятелно
значение. На обжалване подлежи обаче насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът следва да се произнесе дали
имущественият обект, към който е насочено изпълнието за събиране на вземането е
секвестируем, и дали изпълнителното действие, което се обжалва, е несъвместимо с
несеквестируемостта и я нарушава. В този смисъл е и точка 1 от тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд.
Съгласно разпоредбата на член 444, точка 7 от ГПК изпълнение не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.
Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за социална
справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури закрила чрез
осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им съществуване.
Безспорно е, че жалбоподателката притежава и друг жилищен имот в град Исперих.
Обстоятелството, че върху това второ жилище е учредено вещно право на ползване, е без
значение за приложението на член 444, точка 7 от ГПК, тъй като длъжникът продължава да е
негов собственик, дори и да притежава единствено „голата собственост“, и не е длъжен да
живее в него. Вещното право на ползване може да бъде погасено по предвидените от закона
хипотези, включително и по реда на член 61 от ЗС. Съществуването на това вещно право на
ползване е ограничено във времето и не следва да бъде съобразено при преценка дали
жилището, върху което е учредено, е секвестируемо. Разпоредбата на член 444, точка 7 от
ГПК сочи изчерпателно условията, които определят дали имот е несеквестируем, като
разпоредбата не поставя условие притежаваното жилище да не е обременено с права на
трети лица за ползването му, за да е несеквестируемо, поради което и съдът приема за
ирелевантно това обстоятелство.
По отношение на жилището в град Варна, спрямо което е насочено изпълнението, има
учредена от жалбоподателката К. ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД. В случая не е налице
хипотезата на член 445, алинея 1 от ГПК, тъй като тази несеквестируемост е относителна, а
не абсолютна, поради фактът, че взискател по делото не е ипотекарният кредитор.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно
и съобразено с изискванията на закона, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Поради произнасянето по жалбата следва да се заключи, че не е налице нужда от
обезпечаване интересите на жалбоподателката чрез спиране на изпълнението.
Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕЛ. ИВ. КР. ЕГН ********** от град Варна –
*********** срещу действие на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, изразяващо
се в оценка на недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в град Варна – **********,
втори етаж, със застроена площ от 73,27 кв.м, ведно с 6,7773 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е пострена сградата,
както и 14,32 кв.м идеални части от дворното място, цялото с площ от 210 кв.м, поради
несеквестируемост на имота на основание член 444, точка 7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3