Решение по дело №327/2017 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 85
Дата: 15 февруари 2018 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20171630100327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

№ 85 / 15.2.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

15.02.2018 година, град Монтана

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО  съдебно заседание от 18.01.2018 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 327 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Предявен е иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.74 ал.1 ЗЧСИ, съобразно чл.441 изречение първо ГПК.

 

                  ИЩЕЦЪТ, „С.Г.Груп и Партьори” ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.България № 81 В, етаж 8, представлявано от Илия Иванов Геров, чрез юрисконсулт Д.К.Г. и адвокат И.Р.,xxx, твърди, че във връзка с констатирани нередности, осъществени от Частен съдебен изпълнител А.В.Я., с peг. № 747, спрямо доверителя им относно образувани по описа на същата изпълнителни дела, по който дружеството „С. Г. Груп и Партньори" ООД е конституирано като взискател, предявяват настоящия иск срещу А.В.Я..

                  Действайки в качеството й на частен съдебен изпълнител, чрез незаконосъобразните си действия е причинила вреди на дружеството „С. Г. Груп и Партньори" ООД в общ размер 77 958, 90 лева /седемдесет и седем хиляди деветстотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, като е прекратила 165 изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, преди да е изтекъл преклузивния двугодишен срок, съгласно правната норма, по които доверителят и е конституиран като взискател.

                  Не разполагат с данни относно характера на вредите, който с действията си ЧСИ А.В.Я. е причинила на доверителя и, а именно каква част представляват претърпени загуби и каква пропуснати ползи, с оглед което ще установят същите в хода на съдебния процес, посредством Съдебно-счетоводна експертиза.

                  Подробно са описани извършваните процесуални действия по 165 броя изпълнителни производства.

                  От тях е видно, че преди изтичане на преклузивния двугодишен срок доверителя и в качеството си на взискател е предприел действия като е сезирал съдебния изпълнител за осъществяване на изпълнителни действия по всяко едно от горецитираните изпълнителни дела, поради което не е налице бездействие от страна на взискателя. След постъпване на тази молба ЧСИ е следвало да пристъпи към изпълнение, вместо да прекрати изпълнителното производство, тъй като към датата на прекратяване на гореописаните изпълнителни дела изискуемият срок по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК не е изтекъл.

                Счита, че е осъществен фактическият състав за ангажиране на отговорността на ответника, който, без да са налице основанията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е прекратил образуваните при него изпълнителни дела на доверителя му -конституиран взискател по всяко едно от тях.

               От обективна страна, отговорността се реализира, когато е налице незаконосъобразно процесуално действие или бездействие от страна на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността му и причинна връзка. В конкретния случай са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ЧСИ А.В.Я., per. № 747. С прекратяване на изпълнителните производства по описаните в обстоятелствената част на исковата молба изпълнителни дела, ЧСИ А.В.Я. е възпрепятствала възможността на ищеца да получи дължимите й суми по тях, което предпоставя и извода, че е налице причинна връзка между поведението й и настъпилия вредоносен резултат в имуществената сфера на дружеството .

               Съдебният изпълнител неправомерно и в нарушение на материалния и процесуалния закон, при изпълнение на дейността си, е прекратил общо 165 изпълнителни дела на ищцовото дружество, без да са били налице предпоставките на правната норма чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. С тези си действия съдебният изпълнител е нанесъл на доверителя и вреди в размер на 77 958, 90 лева, представляваща разликата между дължимите и разпределените по сметка на взискателя суми по изпълнителни дела, които взискателя е бил лишен да удовлетвори, поради незаконосъобразното им прекратяване от страна на съдебния изпълнител.

               Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия/ действие или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК - № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.

                Съгласно TP № 3/12.12.12 по т.д. № 3/12 ОСГТК, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. " Макар, че разпоредбата се отнася за договори е приложима и при деликт, защото вредите могат да бъдат в две форми - претърпяна загуба и пропусната полза. Въпреки, че в чл. 51 ЗЗД не се съдържа като форма пропуснатата полза, това не означава, че не се прилага принципът на интегрално обезщетяване - стига да е пряко и непосредствено, всяка увреждане подлежи на обезщетяване.

 

               Твърди, че А.В.Я. е действала неправомерно, като е перемирала съгласно чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК всяко от конкретизираните в обстоятелствената част на исковата молба изпълнителни дела, по който доверителят и е конституиран като взискател, въпреки, че не са били налице законоустановеното основание за това. Действията и са довели до настъпване на отрицателни последици в правната сфера на ищеца, изразяващи се не само в намаляване на актива на имуществото му, но и от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.

              С уточнителна  молба, вх.№ 1057809 от 13.04.2016 година пред СРС,  по отношение на вредите, които дружеството „С.Г.Груп и партньори" ООД е претърпяло вследствие незаконосъобразното прекратяване на 165 изпълнителни дела от съдебния изпълнител преди да е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е уточнено следното:

             Отговорността на длъжностното лице съдебен изпълнител по реда на чл. 76, ал.1 от ЗЧСИ е вид деликтна отговорност като е специална такава, с оглед качеството на деликвента – лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания (чл.2. ал.1 от ЗЧСИ). Няма специални правила, уреждащи размера на отговорността на деликвента - частния съдебен изпълнител и затова приложими са общите правила на чл.45 от ЗЗД, доколкото такива са разпоредбите и на чл. 441 ГПК т.е на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на частния съдебен изпълнител. В конкретният случай с незаконосъобразните си действия, съдебният изпълнител е причинил на ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, които се изразяват в препятстване възможността па ищеца да увеличи актива си. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Значението, което законът придава на постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1. т.8 от ГПК е единствено констативно, доколкото с изтичането на двугодишния срок съгласно посочената разпоредба изпълнителният процес се прекратява ех lege. В настоящият случай, съдебният изпълнител е прекратил образуваните при него 165 изпълнителни дела. преди да е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл. 433. ал.1, т. 8 от ГПК, с което е лишил ищеца от правото му да получи изпълнение в пълния размер на дълга по всяко от посочените изпълнителни дела.

             Със същата молба е направена конкретизация и уточняване по 63 изпълнителни дела.

 

             Моли съда да постанови решение, с което да се осъди А.В.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на „С.Г.Груп и Партньори" ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 81 В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, сумата в размер на 77 958, 90 лева /седемдесет и седем хиляди деветстотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща причинени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, вследствие незаконосъобразно прекратяване на 165 изпълнителни дела от ЧСИ А.Я., peг. № 747, по които доверителят и е конституиран като взискател, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

             Направено е искане за присъждане на разноски.

             Ответникът, А.В.Я., Частен Съдебен Изпълнител № 747, с район на действие Окръжен съд Монтана, с регистрация на кантора в град Монтана, ул.Стефан Караджа 4, етаж 3, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

            Твърди, че ищеца -„С.Г.Груп и Партньори” ООД София, ЕИК  xxxx  , с Управител Илия Иванов Геров по настоящото гражданско производство  няма законово регламентирано качество на ВЗИСКАТЕЛ, каквито претенции предявява и твърди, че има по гражданското дело, както и по образуваните 165, частично по 63 от тях изпълнителни дела, образувани по описа на архива на кантората и - предмет на претенциите.

            Взискател по същите изпълнителни дела, с активна съдебна и законова легитимация е „С.Г.Г.” ООД, ЕИК *********, с адрес на седалище и понастоящем в град Монтана, ул.Васил Левси 20, с Управител Султанка Цампарова. Видно и от оформянето на всеки един от изпълнителните листове, съдилищата по компетентност са легитимирали и изписали данните на същия като активна страна Взискател.

            Пълномощник на ВЗИСКАТЕЛЯ - „С.ГГ." ООД, Монтана, ЕИК *********, с надлежно оформени и приложени Договори за правна помощ и пълномощни по всяко едно от тези 165/63 броя, както и по всички други в полза на този взискател изпълнителни дела, образувани по архива на кантората и е единствено и само адвокат В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, вписана в Софийската Адвокатска Колегия. Същото обстоятелство е видно и от оформените писмени молби, подавани по делата от адвоката Г., в качеството и на пълномощник, именно на страната взискател - „С.Г.Г." ООД, ЕИК *********,с Управител Султанка Цампарова. По силата на Решение на ВКС от 15.11.2013г. изтърпявала наказание -лишаване от правомощия за срок от една година в качеството и на Частен Съдебен Изпълнител.

            Архивът на кантората и от всички изпълнителни дела за този период и по заповед на МП на РБ е предаден за продължаване на дейността по тях на ЧСИ №722 Георги Нацков Борисов, с регион на действие -Окръжен Съд Враца. Прилага копие от Молба, адресирана в този период по нейния архив до ЧСИ № 722 Георги Борисов, с вх. № 1571/11.04.2014г., с подател адв.В.Г., САК в качеството на пълномощник на „С.Г.Г." ООД, ЕИК *********, от която е видно, че ведно с нея прилага незаверени копия от Договор от 31.01.2014г. за цесия, без каквито и да било приложения като неделима част от същия. Видно от Договора липсват данни за конкретна индивидуализация на всяко вземане, прехвърлено по силата на същия, за което прилага копие.

           Договорът е сключен между двете дружества, но в Молбата изрично се сочи, че цесионерът по този договор, а именно „СГГ и Партньори„ ЕИК  xxxx  , няма да бъде конституиран в качеството на ВЗИСКАТЕЛ по образуваните по описа на архива и изпълнителни дела.  В същата Молба адв. Г. е посочила и банкова сметка xxxите дела, без да сочи кой е титуляр на тази сметка. Извършено е плащане в полза на взискателя по посочената в молбата сметка, на сумата общо в размер на 7 499.25лв., по 33 броя изпълнителни дела по архива на кантората и, през месец август на 2015г. Оказало се, че същата сметка е с титуляр цесионерът „СГГ и Партньори„ ООД, ЕИК  xxxx  , София, с Управител Илия Иванов Геров, който не е и никога не е бил легитимиран и конституиран, в качеството на ВЗИСКАТЕЛ, съгласно законовите изисквания на основание чл. 429 от ГПК, във връзка с чл.99 от ЗЗД, по нито едно от тези 33 изпълнителни дела. С оглед на което изплатената сума от 7 499,25 лв. представлява неправомерно и незаконосъобразно плащане, в полза на трето лице без легитимация като ВЗИСКАТЕЛ.

            По нейна инициатива е изготвена в качеството и на Частен Съдебен Изпълнител Нотариална Покана до третото лице „СГГ и Партньори,, ООД, ЕИК  xxxx  , София, с Управител Илия Иванов Геров, като прилага копие. От текста на същата, и в законоустановен 7 дневен срок, същото трето лице е следвало да възстанови обратно неправилно и незаконосъобразно платената му сума от 7 499.25 лв. по специалната и банкова сметка, xxx.24 от ЗЧСИ и обслужваща дейността на професията и. Нотариалната покана е връчена надлежно на 30.05.2016г. по съдебен адрес на „СГГ и Партньори „ ООД София, бул."България" № 81 В, ет.8, с управител Илия Иванов Геров. Като отговор на същата Нотариална покана, на 03.06.2016г. в кантората и са входирани постъпилите с куриерска пратка два броя, в оригинал документи, копия от които предоставя за сведение и като писмено доказателство, а именно:

            - ОТГОВОР от дата 01.06.2016г. от „С. Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр.София,бул."България"№81 В,ет.8 представлявано от Илия Иванов Геров.,

              - УДОСТОВЕРЕНИЕ, изх.№1-150/01.06.2016г. от „С. Г. ГРУП" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул."Васил Левски" №20, представляван от Султанка И. Цампарова.

            От същите е видно и в подкрепа на твърденията и, че в качеството и с АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ на Взискател по изпълнителните дела, включително и по писмено изброените в Исковата молба в конкретика 165 /63 от тях, и към дата 03.06.2016г. е именно и продължава да бъде „С Г ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул."Васил Левски" № 20, представлявано от Султанка И. Цампарова.  В Удостоверението си, заверено с подпис на управителя Султанка Цампарова и оформено с мокър печат на „СГГ" ООД, Монтана, същата заявява и потвърждава, че в качеството му на взискател по същите 33 броя изпълнителните дела е получил сумата в размер на 7 499.25 лв., с банков превод, нареден от третото лице - „ИЩЕЦА" по настоящото дело. Въпросът е какво точно е качеството на „ИЩЕЦА" -„С. Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК  xxxx  , който и по настоящото дело твърди, че е „ПОСТРАДАЛ ВЗИСКАТЕЛ", нанесени са му вреди и се оказва, че претендира и получава неправомерно и суми по изпълнителни дела, които суми препраща в полза на надлежно и законово легитимирания Взискател по делата ???!!!!!

            Като пострадала страна, ищец, „С.Г.Груп и Партьори” ООД, ЕИК  xxxx  , легитимира себе си отново в качеството си на ВЗИСКАТЕЛ, образува и друго гражданско дело № 41348/15г., по описа на СРС, 24 състав, против нея и с претенции за плащане на „дължимата и неплатената им сума", в размер общо на 7 499.25 лв. по тези 33 броя изпълнителни дела по описа на архива и.

            Във връзка със същото това гражданско дело, са образувани против нея, по силата на издадена им Обезпечителна заповед и Обезпечително производство № 580/15 г. по описа на архива на ЧСИ Г.Дичев, рег.№ 781, район СГС.

            Във връзка с образуваните гр. д. 41348 /15г. от 26.11.2015г. от СРС, 24 състав и Обезпечително производство № 580/15г. по описа на архива на ЧСИ Г.Дичев, СГС, тогава установила, че платената вече сума общо в размер на 7 499.25 лв. е неправомерно и незаконосъобразно платена по сметката, посочена в молбата от пълномощника адв. В.Г., на която титуляр е третото лице- „С. Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК  xxxx  . Прилага за сведение копие от Определението, постановено по гр. д. № 41348 /15г. от 26.11.2015г. от СРС, 24 състав, с Председател Атанас Атанасов, от което е видно, че по Молба от 21.10.15г. и Молба от 10.11.15г., подадени на основание чл.233 ГПК „ИЩЕЦА" -„СГГ и Партньори„ ООД София,същия е направил цялостен отказ от исковите си претенции, поради което се прекратява производството по гр.д. № 41348 /15 г., по описа на СРС с изрично заявен отказ от исковете, предявени през 2015г.

          Прилага и копия от два броя надлежно изготвени в кантората и в град Монтана и редовно връчени: Уведомление, с изх. № 936/26.03.2015г. и Уведомление, с изх. №1405/28.04.2015г., с адресати на получаване, едновременно - ВЗИСКАТЕЛЯ по изпълнителните дела, по описа на архива на кантората и -„СГГ" ООД, Монтана и цесионера по Договора за цесия - „ИЩЕЦА" - „СГГ и Партньори" ООД София, като обръща ВНИМАНИЕ на един и същи съдебен адрес xxx.

           Адресирала е двете Уведомления и до двете дружества, с оглед Договора им за цесия от 31.01.2014г., от който е видно по точка 6, в Права и Задължения на страните, че задължение да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на основание чл. 99 ЗЗД има Цедентът по договора т.е. Взискателят по изпълнителните дела, който е „СГГ"ООД" Монтана.

            По нито едно изпълнително дело обаче, нито от Взискателя „СГГ"ООД Монтана, нито от Цесионера „СГГ и Партньори „ООД София изобщо не е постъпвала за входиране нито една Молба в изпълнение законовите изисквания на основание чл. 429 от ГПК, и писмени доказателства във връзка с чл. 99 от ЗЗД, за легитимация и конституиране на „С. Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ"  ООД,  ЕИК   xxxx  , Управител Илия Иванов Геров, гр. София, в качеството му на ВЗИСКАТЕЛ по всички изпълнителни дела, образувани в архива на кантората и.

            „СГГ и Партньори" ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление в град София, бул."България" № 81 В, ет.8, представлявано от Илия Иванов Геров никога законосъобразно не се е легитимирал, както и не е КОНСТИТУИРАН в качеството му на страна-ВЗИСКАТЕЛ по тези 165/63 броя, както и по всички други изпълнителни дела, образувани по описа на архива на кантората и, според твърденията му в Исковата молба по настоящото производство. Респективно същите не притежават и качеството на страна ищец по настоящото гражданско дело, тъй като нямат правен интерес.

            Становището и е, че предявеният иск е недопустим, недоказан и неоснователен, поради обстоятелството, че липсва надлежна съдебна легитимация на „ИЩЕЦА", в качеството му на страна - „ВЗИСКАТЕЛ". Същата е не доказана и от самия ищец, съгласно законовия регламент на основание чл.429 от ГПК, във връзка с чл. 99 ЗЗД, както по изпълнителните дела в архива и, така и не представя същите писмени доказателства и по настоящото гражданско дело.

            По изложените от ИЩЕЦА „СГГ и Партньори"ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление в град София ,бул."България" № 81 В, ет.8, представлявано от Илия Иванов Геров в Уточнителната молба към Исковата им молба, по т. 1, т.2 и т.4, с твърдения, че е нанесла вреди в следствие незаконосъобразно прекратяване на /165 /-частично по 63 броя изпълнителни дела, преди да е изтекъл двугодишният срок по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, дава следния писмен отговор, и писмени доказателства в конкретика по 63 броя дела, с подробно описание на извършените процесуални действия.

            Твърденията на ИЩЕЦА са недоказани, неверни и необосновани. Същите твърдения не са съобразени и противоречат на законово установения регламент, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

            В противоречие са и на постановената от 26.06.2015г. практика на ВКС по този въпрос, по силата на Тълкувателно Решение № 2, по т.10. Явно е непознаването от страна на ИЩЕЦА на правната материя и регламента по въпросите, относими към определяне на настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във връзка и на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК. Както и, че така наречената „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.

            Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяването на принудителното изпълнение и кога ще направи това.  

            Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

            Но предприетите след настъпването на „перемпцията", ако и същата да не е прогласена с АКТ, други изпълнителни действия по делата, то същите се обезсилват по право и са нищожни.

            Способ на принудително изпълнение е запора на банкови сметки, сочен масово в Молбите на основание чл.426 от ГПК, входирани от взискателя по всички изпълнителни дела в архива и.

            Като последица от прилагане на този способ, са извършваните от третите задължени лица, съответно частични и не винаги редовни плащания, в различни размери по дълга и за сметка на длъжника.

            Но същите плащания не представляват способ на принудително действие, съгласно регламентираните от ГПК, а са последица от налагането на запорите.

            Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, считано от датата на която е предприето последното и то ВАЛИДНО изпълнително действие, за което е необходимо да е входирана писмена Молба от взискателя на основание чл.426 от ГПК, да е платена необходимата такса по способа, съгласно Тарифата към Закона на ЧСИ, както и запора да е редовно получен и приет, на основание чл. 508 от ГПК, за изпълнение от третото задължено лице, за да е валидно извършено като принудително действие.

            Направено е подробно описание на 63 броя изпълнителни дела.

            Претендира направените в хода на производството разноски.

            Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град София, бул.Черни връх 51 Д – трето лице помагач в процеса, взема становище.

            Счита, че предявения иск е недопустим, а по същество неоснователен, както по основание, така и по размер, с доводи, представени с отговор на иск, вх.№ 15516 от 31.07.2017 г.

            Доказателствата по делото са писмени.

            Допуснати са и назначени съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице В.Т., приети от съда и не оспорени от страните.

            Допуснато е увеличение на предявените искове, които се считат за сумата от 85 923.95 лв. и отнасящи се до 63 изпълнителни производства.

            Приложени са по делото производствата съответно: гражданско дело № 9216 по описа за 2015 година на СГС и гр.д.№ 1696 по описа за 2016 година на Районен съд София.

            Съдът,  след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази съдебно-икономическите експертизи и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

            По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на основание  чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението, постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.

          Съгласно  чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност за вредите причинени от негови действия или бездействия извършени в нарушение на императивни норми на закона, без правно основание и виновно. Фактическия състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на противното.

            А с разпоредбата на  чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респективно задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинилия вредите.

           Нормата на  чл. 441 ГПК е процесуална; разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД урежда общия състав на непозволеното увреждане, като в чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ изрично е уредено, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност и доколкото няма специални правила - приложими са тези на общия закон, т. е., чл. 45 и сл. ЗЗД.

            При иск с правно основание  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение.

  Няма спор между страните, че процесните изпълнителни дела са образувани по молба на „С. Г. Груп" ООД, на основание изпълнителни листове, издадени в тяхна полза, след приключени с влезли в сила решения  по граждански дела.

 Не се спори и относно обстоятелството, че процесиите изпълнителни дела са образувани от ЧСИ Йордан Ценов и А.В..

 От 31.07.2012 година всичките процесни дела са прехвърлени по разпореждане на „С. Г. Груп" ООД на отчет на ЧСИ А.В. Якимова. Установено е и че преводите на паричните средства към дружество „С. Г. Груп" ООД, като взискател по изпълнителните дела са извършени от А.В. Якимова през периода: месец август 2012 година - месец март 2014 година. Паричните средства са превеждани по банкова сметка xxx № BG69CRBA9898********** с титуляр „С. Г. Груп" ООД.

Няма спор и относно обстоятелството, че с Решение № 421 от 15.11.2013 година на ВКС по гр.дело № 4735 по описа за 2013 година е наложено на Частен съдебен изпълнител А.В.Я.,xxx действие – Окръжен съд Монтана дисциплинарно наказание „Лишаване от правоспособност за срок от едно година”.

            ,,С.Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ” ООД ЕИК: *********, представлявано от Илия Иванов Геров е подало искова молба, с която е предявило 165 обективно съединени иска на първоначална обща стойност 77 958.90 лева. С последваща уточнителна молба от 07.04.2016 г. е поискано да се разгледат само 63 от тях, като е допуснато и увеличение на иска, който се счита за сумата от 85 923.95 лв., които претендира като обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие незаконосъобразното прекратяване на тези дела от ответника, в качеството и на съдебен изпълнител, преди да е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

          Макар ищеца ,,С.Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ” ООД, ЕИК ********* да твърди, че е конституиран като взискател по всичките изпълнителни дела и черпи правата си от сключен Договор за цесия със ,,С.Г. ГРУП ” ООД от 30.01.2014 г., това обстоятелство в хода на процеса не се установи. Той следваше да установи, при пълно и главно доказване качеството си на кредитор по тези изпълнителни производства. А кредитор по смисъла на закона е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане. Взискател, т.е. кредитор по изпълнителните производства е ,, С.Г. ГРУП” ООД. От представените с отговора на ответника писмени доказателства, отнасящи се процесните принудителни производства, по нито едно от тях не се установи, че А.В., в качеството и на частен съдебен изпълнител да се е произнесла с разпореждане, ,,С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ” ООД ЕИК: ********* да бъде конституирано като взискател, въз основа на договор за цесия. Нещо повече: Ответникът е изпратил Уведомление, с изх. № 936/26.03.2015г. и Уведомление, с изх. №1405/28.04.2015г., с адресати на получаване, едновременно на взискателя по изпълнителните дела, по описа на архива на кантората и -„СГГ" ООД, Монтана и цесионера по Договора за цесия - „ИЩЕЦА" - „С.Г.ГРУП и Партньори" ООД София, макар да са на един и същи съдебен адрес xxx.

          Тези Уведомления и до двете дружества, с оглед Договора им за цесия от 31.01.2014г., от който е видно по точка 6, в Глава Права и Задължения на страните, че задължение да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на основание чл. 99 ЗЗД има Цедентът по договора т.е. Взискателят по изпълнителните дела, който е „С.Г.Г."ООД" Монтана. По нито едно изпълнително дело обаче, нито от Взискателя „С.Г.Г."ООД Монтана, нито от Цесионера „С.Г.ГРУП и Партньори„ ООД София изобщо не е постъпвала за входиране нито една Молба в изпълнение законовите изисквания на основание чл. 429 от ГПК, и писмени доказателства във връзка с чл. 99 от ЗЗД, за легитимация и конституиране на „С. Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ"  ООД,  ЕИК   xxxx  , Управител Илия Иванов Геров, гр. София, в качеството му на ВЗИСКАТЕЛ по всички изпълнителни дела.

          За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да уточни следното:  Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, в случая ищеца, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.

          Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Съгласно  чл. 99, ал. 3 ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът.

            В представения по делото договор за цесия не е посочено какво е правното основание за сключването на договора. От клаузите на самия договор е видно, че същият е възмезден, но не е ясна каузата на договора. /Договорът за цесия е приложен по гр.д.№ 1696 по описа за 2016 година на Районен съд София/. Не е конкретно посочена, нито в предмет на договора, нито в някои от другите раздели. В раздел ІІ ,,Цена, начин на плащане” и по - точно чл. 3, ал. 1 от договора се посочва, че Цесионерът придобива вземанията на цедента, както и сума по банковата си сметка, но не става ясно цедентът какво получава, след като и задълженията и стойността на договора се получават от цесионерът. От другите разпоредби отново се цитира стойност на договора, която никъде не е конкретизирана. Не е представен документ, от който да е видно дали страните са изпълнили задълженията си по договора и в случай, че вземанията се отстъпват срещу определена сума, да е представено платежно нареждане.

          Съгласно чл. 429 ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят и солидарният длъжник, когато са платили дълга. Преди да пристъпи към извършването на каквото и да било процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало. В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и в частност от субективните му предели, включително и в хипотезите, предвидени в чл.429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и към нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и да даде срок за отстраняване на нередовността. В случая не се установи по безспорен и категоричен начин, по изпълнителните дела, предмет на производството да са подавани каквито и да са молби от страна на ищеца ,,С.Г. ГРУП И ПАРТНЬОРИ” ООД.

          По основния и спорен въпрос, относно налице ли е отговорност и има ли неправомерни действия на ЧСИ, настъпила ли е вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка, съда намира следното:

            От представените изпълнителни производства е видно, че като способ на принудително изпълнение е сочен запор върху банкови сметки в Молбите на взискателя, на основание чл.426 от ГПК, входирани от него по всички изпълнителни дела. Като последица от прилагане на този способ, са извършваните от третите задължени лица, съответно частични и не винаги редовни плащания, в различни размери по дълга и за сметка на длъжника.

          Самите плащания не представляват способ на принудително действие, съгласно регламентираните от ГПК разпоредби, а са последица от налагането на запорите. Разпределянето на суми също не представлява способ на принудително изпълнение.

          Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, считано от датата на която е предприето последното и то не какво да е, а ВАЛИДНО изпълнително действие, за което е необходимо да е входирана писмена Молба от взискателя на основание чл.426 от ГПК, да е платена необходимата такса по способа, сочен като принудително изпълнение, съгласно Тарифата към Закона на ЧСИ, както и запора да е редовно получен и приет, на основание чл. 508 от ГПК, за изпълнение от третото задължено лице, за да е валидно извършено като принудително действие.

         В Мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, което съдът е длъжен да съобрази, се сочи: „Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.

           Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

          Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

          При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

     Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).

      Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).

         Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

          Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.”

            В тази връзка, по делото не се ангажираха доказателства в насока, че перемпцията на делата е била незаконосъобразна. Това, че по всяко от делата са искани справки и са нареждани суми, разпределяни са такива към взискател не означава, че прекъсват давността. Това не са принудителни действия и с тях не се прекъсва давността За прекъсване на давността е необходимо осъществяване на валиден изпълнителен способ.

           В хода на производството, от констатациите на вещото лице, чиито заключения съда възприема изцяло, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно се установи, че претенцията по всеки от исковете е  несъбраната част от вземания по образуване на изпълнителните производства. Ищецът не оспори обстоятелството, че след перимиране на изпълнителните производства е получил обратно в оригинал изпълнителните листа. В тази връзка той има възможност отново да образува изпълнителни производства срещу длъжниците в срок от пет години, считано от датата на настъпване на перемпцията по закон.

 В констатациите на вещото лице е установено, че през 2012 година длъжниците по процесиите изпълнителни дела са уведомени писмено с Покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Ценов и А.В. за:

-        Образувано изпълнително дело;

-        Дълга в общ размер и по елементи на дължимата сума;

-        Банковата сметка, по която да се плаща задълженията;

-         Срока за плащане;

-        И др.

 В експертизата е посочен дълга по всяко отделно изпълнително дело, за които дълг длъжника е уведомен съгласно Поканите за доброволно изпълнение.

По процесиите 63 броя изпълнителни дела дълга е в общ размер и по елементи така:

-         Общ дълг                                49 238,30 лева В т.ч.

-        Главница                                   7 167,28 лева

-        Неолихвяема сума

(Мл; обезщетения и др.)           7 717,71 лева

-         Законова лихва                           503,10 лева

-        Присъдени разноски                9 302,50 лева

-        Разходи по ИД                        13 087,41 лева

-        Такси за ЧСИ                            9 441,80 лева

-        Допълнителни разноски           2 018,50 лева

 В посочен  табличен вид, какви суми и на кои дати са постъпвали по сметките на ответника за погасяване на всяко едно от изпълнителните дела, описани в уточнителната молба към исковата молба и съответно какви суми и на кои дати тези суми са разпределени към взискателя по изпълнителното дело са посочени датите на постъпилите средства по сметката на ЧСИ за всяко процесно изпълнително дело и датите на плащане към взискателя също по всяко отделно дело. В общ размер:

-        Постъпили по сметки              12 128,69 лева

-        Платени на взискателя            12 128,69 лева

 Посочен е и размера на непогасения остатък от задълженията по всяко едно от изпълнителните дела."

Разликите между дълга записан записан по Поканите за доброволно изпълнение за всяко отделно изпълнително дело и платените на взискателя суми са в размери:

 

№ по ред

Длъжник

ИД №

Дълг по

пди

Платени суми на взискателя

Разлика к.4 - к.5

1

2

3

4

5

6

1

Любослава Веселинова Костова

4901/12

915,02

478,08

436,94

2

Цветанка П. Данкова

3013/12

779,54

 

779,54

3

 

Васко Асенов Д.

2858/12

606,41

187,50

418,91

4

Даниела Г. Илиева

2899/12

674,15

118,35

555,80

5

Мариана Богданова Мирчева

5538/12

855,89

176,78

679,11

6

Елеонора П. Йосифова

4602/12

728,58

250,61

477,97

7

Тони Г. Михайлова

3007/12

931,43

89,25

842,18

8

Гинка Асенова Асенова

3147/12

1567,85

700,00

867,85

9

Генади Иванов Миленов

5324/12

878,45

295,77

582,68

10

Еленка Канева Вълчева

3071/12

1035,07

628,07

407,00

11

Добромир Колев Иванов

4144/12

1149,22

266,00

883,22

12

Минка Маринова Христозова

5116/12

875,42

462,95

412,47

13

Сашо Веселинов Асенов

5879/12

1109,67

400,00

709,67

14

Славка Рашкова Димитрова

5880/12

1429,70

604,12

825,58

 

15

Румяна Борисова Генова

5881/12

730,17

561,19

168,98

16

Вена Рангелова Цанова

3046/12

976,26

90,00

886,26

17

Иванка Ангелова Лазарова

3086/12

1009,48

563,39

446,09

18

Димитър Григоров Й.

2973/12

751,76

3,00

748,76

19

Богиня Славчева И.

5506/12

974,88

563,32

411,56

20

Дора Младенова Павлова

2953/12

963,09

561,83

401,26

21

Стилиян Анатолиев Радев

5715/12

661,28

249,23

412,05

22

Искра Борисова Сашова

5718/12

628,34

50,00

578,34

23

Васка Раденкова Павлова

3168/12

754,56

209,19

545,37

24

Дарин Траянов Йосифов

5523/12

930,44

20,00

910,44

25

Валентина Йорданова Крумова

4786/12

851,54

286,66

564,88

26

Сашо Николов Тошев

3130/12

966,49

 

966,49

27

Георги Иванов Тупалов

5862/12

626,23

194,81

431,42

28

Георги Николов Папукчиев

4532/12

747,42

60,00

687,42

29

Албена Александрова Каменова

4062/12

678,48

390,28

288,20

30

Галин Тодоров Николов

6032/12

761,49

 

761,49

31

Радостина Г. Ганчева

4887/12

690,26

60,19

630,07

32

Янко Асенов Кибритов

6028/12

674,34

83,60

590,74

33

Кирилка Желева Таскова

5379/12

647,17

337,21

309,96

34

Михайл Атанасов Одаджиев

5359/12

614,44

48,68

565,76

35

Любомир Анчев Лазаров

1245/12

1439,85

68,44

1371,41

36

Красимир Данчов Кънчев

1478/12

592,73

106,75

485,98

37

Радка Спасова Цокова

3156/12

622,82

341,47

281,35

38

Асен Стоянов Иванов

1370/12

574,70

48,00

526,70

39

Елена Стоилова Методиева

1358/12

646,60

79,11

567,49

40

Трайко Петров Райчов

1361/12

736,53

 

736,53

41

Димитър Любенов Янев

1352/12

650,37

137,69

512,68

42

Биляна Боянова Г.

1322/12

621,60

410,00

211,60

43

Теменужка Христова П.

1319/12

633,26

64,97

568,29

44

Владимир Велинов Георгиев

1391/12

650,28

 

650,28

45

Радка Т. Стоилова

1346/12

644,01

96,00

548,01

46

Людмила Цветанова Найденова

1289/12

635,34

90,00

545,34

47

Радка Г. Алексиева

1298/12

634,80

 

634,80

48

Лилия Александрова Бояджиева

1369/12

655,74

360,00

295,74

49

Гюргена Я. Огнянова

1309/12

651,74

 

651,74

50

Радка Генчова Миланова

1303/12

619,76

412,41

207,35

51

Румен Боянов Асенов

1395/12

654,79

 

654,79

52

Методи Ангелов Чанков

1345/12

821,01

 

821,01

53

Тинка Мирославова Бойкова

1377/12

603,79

140,00

463,79

54

Стоян Бойков Димчев

1411/12

612,22

80,40

531,82

55

Георги Бойков Методиев

4553/12

917,79

20,00

897,79

56

Снежа Стоилова Игнатова

3076/12

643,77

4,02

639,75

57

Радослав Иванов Ковачки

5838/12

853,52

80,00

773,52

 

58

Константин Крумов Сапаревски

3000/12

709,90

100,00

609,90

 

59

Георги Атанасов Михайлов

3038/12

669,12

244,28

424,84

 

60

Нана П. Димитрова

1277/12

640,08

7,09

632,99

 

61

Петко Господинов Господинов

1218/12

567,13

 

567,13

 

62

Милен Петров Асенов

1403/12

614,17

200,00

414,17

 

63

Анна Бисерова Колева

3075/12

746,36

48,00

698,36

 

 

Общо:

 

49238,30

12128,69

37109,61

 

Разликата между сумите посочени за дълг по Поканата за доброволно плащане е 37 109,61 лева (49 238,30 лева - 12 128,69 лева).

В справката по констатацията е посочена разликата по всяко едно от изпълнителните дела. При извършената проверка по получаваните средства по сметката на ЧСИ за погасяване на задължения по процесиите изпълнителни дела, експертизата не е констатирала преводи, които да не са в последствие преведени на взискателя. В допълнителното заключение на вещото лице е констатирано, че А.В. е превела по банкова сметка № BG69CRBA989815500000033 на „С. Г. Груп" ООД по процесиите ИД 10 537,41 лева.

Сумите са превеждани с платежни нареждания, като към тях са прилагани протоколи с описан номер на изпълнителното дело, име и ЕГН на длъжника, както и сумата, която е платена от длъжника.

ЧСИ Йордан Ценов с платежни нареждания е превел на „С. Г. Груп" ООД 1 591,28 лева платени суми от длъжниците по процесиите изпълнителни дела.

При направената проверка в счетоводството на „С. Г. Груп" ООД, офис град Варна, е констатирано, че на дружеството „С. Г. Груп" ООД, няма плащани директно суми от длъжниците по изпълнителните процесии дела, считано от датата на издаване на изпълнителните листове до момента на изпращане делото по подсъдност  на Районен съд Монтана гр. дело - 16.02.2017 година, било то в брой или банков превод.

Вещото лице е категорично, че платените суми от длъжниците са превеждани на „С. Г. Груп" ООД от частните съдебни изпълнители.

Тъй като е извършена е и проверка в счетоводството на „Теленор България" ЕАД, вещото лице е констатирало следното: Между „Теленор България" ЕАД (Космо България Мобайл") през 2009, 2010 и 2011 година, задълженията на длъжниците към фирма „Теленор България" ЕАД са прехвърлени за събиране от дружество „С. Г. Груп" ООД, съгласно сключени договори за цесия.

По договор цесионерът има право да завежда съдебни дела, за което цесионът изпраща молба към „Теленор България" за занулиране на дълга на 0.

Всички ЕГН-та на длъжниците по процесиите дела са занулирани. След датата на занулиране няма плащания на длъжниците по процесиите изпълнителни дела към „Теленор България" ЕАД.

Няма плащания от длъжниците и до датата на занулиране.

Констатацията е, че няма плащания от длъжници към „Теленор България" ЕАД по процесиите изпълнителни дела.

От проверката в ,,С. Г. Груп и партньори" ООД, направена в тяхното счетоводство е установено, че няма документи за директни плащания от длъжниците по процесиите изпълнителни дела било то кеш или с банкови бордера към тях.

От тези констатации, от събраните в хода на процеса доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин, че А.В., в качеството си на частен съдебен изпълнител е извършила незаконосъобразни действия, ПРЕКРАТЯВАЙКИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, с които е причинила на ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, които се изразяват в препятстване възможността па ищеца да увеличи актива си, което обуславя извода за неоснователност на иска и за отхвърлянето му изцяло като такъв.

 Съдът е длъжен да уточни, че направеното искане от третото лице – помагач в процеса ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град София, бул.Черни връх 51 Д за обявяване нищожността на Договор за цесия от 31.01.2014г. е ирелевантно за спора, тъй като съгласно чл.221 ал.1 ГПК, третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.

Освен това, в отговора си ответника никъде не е направил искане за обявяване нищожността на Договора за цесия от 31.01.2014 година, нито в хода на процеса е направено искане за изменение на предявените искове, едва в писмената защита е направено такова искане, по което съда не следва да се произнася, тъй като счита, че ще е свръх петитум.

   При този изход на делото, в тежест на ищеца са и разноските, направено от ответника, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

   Водим от горното, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.74 ал.1 ЗЧСИ, съобразно чл.441 изречение първо ГПК, от „С.Г.Груп и Партньори" ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 81 В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, срещу А.В.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в качеството и на Частен съдебен изпълнител, за сумата от 85 923.95 лв., отнасящи се до 63 изпълнителни производства, представляваща причинени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, вследствие незаконосъобразно им прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, ИЗЦЯЛО,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

   ОСЪЖДА „С.Г.Груп и Партньори" ООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 81 В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Я., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 18 000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

            Постановеното решение е при участието на третото лице – помагач в процеса: Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК  xxxx   със седалище и адрес на управление град София, бул.Черни връх 51 Д.

 

             Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

Съобщи за изтекли лични данни