Р Е
Ш Е Н
И Е №75
гр.Кюстендил,
27.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№24/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
В.Б.В., ЕГН ********** *** оспорва
отказ №37963-345/09.07.2021г. на началник
второ РУ Перник, с който на основание чл.83, ал.5 във вр.с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта с
оглед неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение, при уважаване
на жалбата, за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството
по издаването на оспорения административен акт е започнало по заявление
вх.№349600-3814/11.08.2021г. на В.Б.В. *** за издаване на разрешение за
придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие. Като основание е посочена
самоотбрана с оглед специфичната дейност на фирмата, на която е управител
оспорващия. Сочи, че същата се характеризира като динамична и създаваща
непрекъсната опасност за живота и здравето му, тъй като се изразява в отпускане
на кредити и осъществяване на контакти с различни субекти. Към заявлението са
приложени декларация, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение,
удостоверение от НСлС, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие, диплома за завършено средно образование, удостоверение за
актуално състояние на фирма „ИНКОР 71“ ЕООД, ЕИК *********.
Във връзка с
проверка по заявлението са изготвени докладни записки от които се установява,
че заявителят може да осигури условия на постоянния си адрес за съхранение на
огнестрелно оръжие.
Съгласно
справка изх.№3796-5626/26.05.2021г. жалбоподателят има криминалистична справка
и е осъждан многократно – 2002г. в РМакедония с ефективно наказание; 2005г.
наложено наказание „Пробация“ от РС – Царево по чл.325 от НК; 2005г. наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 2 г. и 5 м., чието изтърпяване е отложено за срок от 5 г.; 2005г. е
извършена полицейска регистрация за оказване съпротива на длъжностно лице от РУ
– Царево; 2013г. е водено НОХД в ОС – Благоевград за престъпление по чл.321,
ал.1 от НК; при извършено претърсване в дома му през 2009г. е установен пистолет
„Макаров“ със заличени номера и 150 гр наркотично вещество, отговарящо на
хероин; налагани са му забрани за напускане на страната. Във второ РУ Перник
през 2017г. и 2018г. са получавани сигнали срещу В.Б.В. за отправяне на закани
за саморазправа чрез заплахи и нанасяне на побой в нетрезво състояние,
агресивно поведение и съпротива срещу органи на реда. Посочено е още, че лицето
поддържа връзка с криминално проявени лица по линия на взломни кражби,
въоръжени грабежи, ПЗО на МПС и наркотици.
Заявителят е
уведомен, че следва да конкретизира целите на придобиването на късо огнестрелно
оръжие. Депозирано е становище вх.№379600-5155/18.06.2021г., в което се
преповтарят основания от първоначалното заявление – самоотбрана с оглед
осъществяваната от фирмата дейност по предоставяне на кредити, на която
жалбоподателят е управител. Прави искане за служебно събиране на информация за
изнесените от него твърдения за заплахи и нападения. Извършени са справки, при
които се установява, че през 2021г. или друг период няма постъпили устни
оплаквания, както и писмени жалби, сигнали и други такива от В.Б.В. за
агресивно поведение срещу него от трети лица в офиса му, свързани с дейността
му, а така също и в жилището му.
Административният
орган след анализ на доказателствата и мотивите на заявителя, е постановил
оспорения отказ на основание чл.83, ал.5 във вр.с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ,
като е отказал на В.Б.В. издаването на разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие, поради недоказване на необходимост, обосноваваща по
несъмнен начин основателността на искането.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимент субект и пред компетентен да я
разгледа съд /срав. определение №339/17.01.2022г. на ВАС по адм.д.№80/2022г./.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по
реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
оспореният отказ е индивидуален административен акт, издаден от компетентен
орган по арг. от чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр.със у-ние УРИ
313р-2217/04.02.2022г., в предписаната от закона форма. Същият съдържа
изложение на фактически и правни констатации, които покриват изискването на
чл.59, ал.2 от АПК за форма на индивидуалния административен акт. Спазени са и
административно производствените правила във връзка с нормативно въведеното
задължение за органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая по чл.35 от АПК /изискани са и събрани релевантните доказателства/ и с
оглед изискванията на ЗОБВВПИ за проверка и срок на постановяване на решението.
Административният
акт, обективиращ отказ съответства и на материалния закон. В нормата на чл.58,
ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани пречките за издаване на исканите разрешения,
които са относими към всички производства по издаване, респ. подновяване на
разрешенията по арг. от чл.83, ал.4 от закона. От доказателствата по делото е
видно, че спрямо жалбоподателя е налице пречката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, изискваща наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешението. В случая като причина в заявлението е
посочена самоотбрана. Самоотбраната
предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна
или избегната по друг начин. Тази причина обаче не се обосновава от
доказателствата по преписката. Фактът, че В. е управител на фирма, чиято
дейност е свързана с отпускането на кредити, пренасянето
на значителни суми пари и контактуването с различни субекти сам по себе си не
обосновава по несъмнен начин основателна причина за издаване на разрешението.
Посочените характеристики на ежедневието му са типични без особености за
съответната дейност, налагащи завишени критерии за защита на личността. Твърденията
на оспорващия за заплахи срещу него не се установиха – извършените проверки не
доказват устни оплаквания, писмени жалби или сигнали от В.Б.В. за агресивно
поведение срещу него от трети лица в офиса му, свързани с дейността му, а така
също и в жилището му. Напротив – установи се от справка
изх.№3796-5626/26.05.2021г., че жалбоподателят е бил обект на проверки във
връзка с оплаквания срещу него за отправяни заплахи за саморазправа и побой над
други граждани, че е агресивен и контактува с лица от криминалния контингент.
Предотвратяването
на посегателства върху личността на В., и то недоказани, не може да мотивира
издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер
съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на
необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития,
би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността
на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Следователно,
по делото не е доказано наличието на потенциална или непосредствена опасност за
живота, здравето и сигурността на жалбоподателя.
В тежест на
заявителя е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по закона.
Декларираните от него предпоставки за необходимост от самозащита не покриват
законовите критерии за издаване на исканото разрешение. В този смисъл
законосъобразен е извода на административния орган за липса на една от
материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен
акт. Предпоставките следва да са в кумулативна връзка, поради което липсата
само на една от тях е достатъчно основание за отказ.
Отказът е
съответен с целта на закона. Издаването на разрешенията за придобиване на
оръжие е крайна мярка, целяща опазване на обществено значими блага. В
настоящият случай не е доказана нуждата от използване на тази мярка. Жалбата се
явява неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК и ще бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода от делото съдът присъжда разноски на ответната страна, на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Б.В., ЕГН ********** *** срещу отказ
№37963-345/09.07.2021г. на началник
второ РУ Перник, с който на основание чл.83, ал.5 във вр.с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие.
ОСЪЖДА В.Б.В., ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР – Перник, ул.“Самоков“ №1 юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. /сто/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: