Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2019 по описа на съда за две
хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.С.П. срещу заповед № 149/16.05.2018 г. на кмета на
район „Младост“ – община Варна, с която на жалбоподателката на основание чл.
225а ал. 1 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж: гараж, изграден върху
паркомясто № 1 с площ 16, 18 кв. м., при граници – външен гараж № 5, трафопост
и от две страни вътрешен двор, находящ се в УПИ І-403, кв. 9 по плана на 26 м.
р. на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.3513.220 по кадастралната карта на гр.
Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11.
По съображения за допуснати в административното
производство съществени процесуални нарушения поради съставянето на
констативния акт по чл. 225а ал. 2 ЗУТ от некомпетентни длъжностни лица по
смисъла на чл. 223 ал. 2 ЗУТ; за неправилно определяне на адресата на
задължението за премахване на строежа и за необоснованост на предпоставките за
издаване на заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ, се иска тя да бъде отменена от
съда и на жалбоподателя да се присъдят сторените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания жалбата се
поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат М.Ц..***, ответник по
делото, не се явява и не се представлява в съдебните заседания и не изразява
становище по спора до приключването на съдебното дирене.
Съдът като съобрази, че като родово и местно
компетентен правораздавателен орган по чл. 215 ал. 1 ЗУТ е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215
ал. 4 ЗУТ срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА по чл. 214 т. 3 ЗУТ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на предявеното оспорване. При преценката
относно срока по чл. 215 ал. 4 ЗУТ съдът съобрази, че според направеното отбелязване
под съдържанието на заповед № 149/16.05.2018 г. тя е съобщена на жалбоподателката
на датата 28.06.2018 г. чрез упълномощен от нея адвокат, за което обстоятелство
на л. 3 и 4 от преписката са приложени доказателства, а жалбата срещу нея
според поставения печат на район „Младост“ е предявена по реда на чл. 152 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ на датата 05.07.2018 г. Относно процесуалната
легитимация на жалбоподателката съдът съобрази, че като адресат на заповедта по
чл. 225а ал. 1 ЗУТ тя е лице, разполагащо с правен интерес от оспорването й.
Според трайната практика на ВАС в производствата по обжалване по реда на чл.
215 ЗУТ на заповедите за премахване на незаконни строежи поначало с правен
интерес разполагат само адресатите на тези заповеди, поради което в тези
производства няма заинтересувани лица като те се развиват само между
жалбоподателя и административния орган, издател на оспорения административен акт.
По основателността на жалбата съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване по делото е законосъобразността
на заповед № 149/16.05.2018 г., с която кметът на район „Младост“ при община
Варна е наредил на жалбоподателката на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ да премахне
незаконен строеж: гараж, изграден върху паркомясто № 1 с площ 16, 18 кв. м., съгласно
чертеж ситуация от изготвения технически проект, одобрен от район „Младост“ на
17.04.2008 г., при граници – външен гараж № 5, трафопост и от две страни
вътрешен двор, находящ се в УПИ І-403 в кв. 9 по плана на 26 м. р. на гр.
Варна, идентичен с ПИ 10135.3513.220 по кадастралната карта на гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11.
По смисъла на 137 ал. 1 т. 5 б. „в“ вр. чл. 41 ал. 1 ЗУТ строежът като обект на допълващото застрояване е пета категория, поради
което съгласно чл. 225а ал. 1 ЗУТ при установяването, че е незаконен по смисъла
на чл. 225 ал. 2 ЗУТ компетентен да издаде заповедта за премахването му е
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Пар. 1 ал. 3 ДР
ЗУТ определя на кои длъжностни лица кметът на общината може да предостави
функциите си по този закон: на заместниците си, на главния архитект на общината
и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация/. При
съобразяване на разписаната в закона възможност кметът на община Варна със
заповед № 7494/25.11.2015 г. /изрично посочена в мотивите на обжалвания акт/ е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди по чл. 225а ал. 1 ЗУТ на
кметовете на райони, поради което обжалваната заповед № 149/16.05.2018 г. е акт
на компетентен административен орган.
Съгласно чл. 225а ал. 2 ЗУТ началото на
административното производство е поставено със съставянето на констативен акт №
1/28.02.2018 г., според който процесният строеж - гараж върху паркомясто № 1 с
площ 16,18 кв. м., ситуирано в ПИ
10135.3513.220 с административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11,
е изграден без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж. В констативния акт като изпълнител на строежа е посочено търговско
дружество „ВиВ - строй“ ООД /в несъстоятелност/, а за собственик–
жалбоподателката П.С.П. на основание нот. акт № 130, т. І, рег. № 2057, дело №
113/2013 г. В раздел ІІІ на констативния акт е посочено, че според декларация
на управителя на „ВиВ - строй“ ООД строителството на гаража е извършено през
2010 г.
Констативният акт е изпратен чрез „Български пощи“ ЕАД
на адреса на жалбоподателката П.С.П. с уведомително писмо рег. №
РД18001852ВН_001ВН_004МЛ/06.03.2018 г., но поради обстоятелството, че писмото е
останало непотърсено, й е съобщен по реда на пар. 4 ал. 2 ДР ЗУТ чрез
залепването на уведомление на строежа и чрез поставяне на обявление на
информационното табло в сградата на район „Младост“ на датата 10.04.2018 г., за
което по преписката са приложени доказателства от л. 12 до л. 15 вкл.
В 7-дневния срок за възражения по чл. 225а ал. 2 ЗУТ
срещу констативния акт не са постъпили възражения, което е удостоверено с
констативен протокол от 19.04.2018 г. /л. 11 от преписката/.
След изтичането на срока за възражения кметът на район
„Младост“ при позоваване на КА № 1/28.02.2018 г. е издал оспорената по делото заповед
№ 149/16.05.2018 г., с която е наредил премахването на строежа поради неговата
незаконност по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ.
Изложените факти в тяхната хронологична
последователност сочат на отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в производството по издаване на
обжалваната заповед по чл. 225а ал. 1 ЗУТ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за
липсата на компетентност на издателите на КА № 1/28.02.2018 г. Съгласно чл.
225а ал. 2 ЗУТ констативният акт, въз основа на който се издава заповедта за
премахване на строежа, се съставя от служителите по чл. 223 ал. 2 ЗУТ – това са
служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната
община /район/. Видно от съдържанието на КА № 1/28.02.2018 г., единият от
издателите му е длъжностно лице, изпълняващо именно функции по контрол на
строителството в район „Младост“, а другият, макар да не изпълнява точно
длъжност, в чието наименование присъства понятието контрол по строителството, се
занимава по служба с регистрацията и паспортизацията на строежите, т. е. на
основание чл. 176а ал. 3 ЗУТ работата му е свързана с преценка на
съответствието на характеристиките на строежа с изискванията на действащите
нормативни актове.
В издадената заповед по чл. 225а ал. 1 ЗУТ е допусната
грешка при пълното индивидуализиране на строежа, обект на премахване. В
заповедта, както и в съставения преди нея КА № 1/28.02.2018 г., незаконният
строеж е посочен като гараж, изграден върху паркомясто № 1, находящо се в УПИ
І-403, кв. 9 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.3513.220
по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул.
„Тодор Радев Пенев“ № 11. Според издадената от началника на СГКК – Варна и
приложена на л. 26 от преписката скица № 3334/08.02.2012 г. на парцел І-403 в
кв. 9 на посочения административен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ №
11 съответства ПИ 10135.3513.200, а не ПИ 10135.3513.220, както е изписано в
заповедта. Същото обстоятелство се установява и от изслушаното по делото
заключение на СТЕ, според което обектите по изготвената в КА № 1/28.02.2018 г.
окомерна скица, между които е и процесният гараж, се намират в ПИ
10135.3513.200. Вещото лице е посочило, че ПИ с идентификатор 10135.3513.220 не
съществува в кадастралната ката и регистри на гр. Варна.
Съдът възприема като очевидна фактическа грешка допуснатото
в заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ несъответствие между посочения идентификатор
на поземления имот, в който е изграден строежът, и действителния му
идентификатор по действащата кадастрална карта. Очевидна фактическа грешка в
административния акт е всяко несъответствие между действителната воля на
административния орган и външно изразената в акта, дължаща се на писмени
грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности. В случая става
въпрос за очевидна фактическа грешка, допусната в резултат на писмена грешка
при изписването на една от цифрите в идентификатора на поземления имот, която
грешка е допусната в констативния акт по чл. 225а ал. 2 ЗУТ и механично е
пренесена в заповедта за премахване. Волята на административния орган относно
същественото обстоятелство кой точно строеж следва да се премахне като
незаконен не се променя обаче вследствие на неправилното посочване на
идентификатора на поземления имот и именно поради това съдът намира, че става
въпрос за очевидна фактическа грешка в тази част на заповедта. Съображението е,
че и в констативния акт, който е послужил като основание за издаване на
заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ, и в самата заповед строежът е индивидуализиран
достатъчно подробно откъм граници и площ на паркомястото, в което е изграден,
административен адрес, номер на урегулирания поземлен имот, в който е ситуиран,
като наред с това в констативния акт е изготвена и окомерна скица на
разположението на строежите в имота, включително и на процесния. Всичко това,
наред с установеното от заключението на СТЕ обстоятелство, че в кадастралната
карта на гр. Варна поземлен имот с идентификатор 10135.3513.220 поначало не
съществува, а обектите по окомерната скица в КА № 1/28.02.2018 г. се намират в
ПИ 10135.3513.200 недвусмислено сочи на допусната очевидна фактическа грешка
при изписването в заповедта и в констативния акт на една от цифрите в
идентификатора на поземления имот. Допуснатата от административния орган
очевидна фактическа грешка в съдържанието на заповедта няма за последица
нейната незаконосъобразност, тъй като в чл. 62 ал. 2 АПК, който е субсидиарно
приложим на основание чл. 228 ЗУТ, е регламентиран ред за поправката на
очевидни фактически грешки, който при това не е обвързан със срок. Поправката
на очевидната фактическа грешка не би довела до промяна в първоначално
формираната воля на административния орган относно същественото обстоятелство
кой строеж е подлежащ на премахване като незаконен, а само би отстранила
писмената неточност при изписването на една от цифрите в идентификатора на
поземления имот, в който е изграден строежът.
Като адресат на заповедта, спрямо когото се създава
задължение за премахване на строежа, кметът на район „Младост“ е посочил жалбоподателката
П.С.П., която на основание нот. акт № 130, т. І, рег. № 2057, дело № 113/2013
г. е приел за собственик на паркомясто № 1 с площ от 16, 18 кв. м., в което е
изграден процесният гараж. От съдържанието на приложения на л. 24 и 25 от
преписката нот. акт № 130, т. І, рег. № 2057, дело № 113/2013 г., на който се е
позовал административният орган, се установява, че с него П.С.П. е придобила от
„ВиВ-строй“ ООД на възмездно правно основание /продажба/ собствеността върху
16, 18 кв. м. идеални части от поземления имот на административен адрес гр.
Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11, нанесен по кадастралната карта като ПИ с
идентификатор 10135.3513.200. С факта на придобиване на собствеността върху
идеални части от поземления имот жалбоподателката е станала съсобственик в ПИ 10135.3513.200
и като такава – съсобственик и на паркомясто № 1, ситуирано в границите на ПИ
10135.3513.200, а не както неправилно е приел административният орган – негов
изключителен собственик. Независимо от обстоятелството, че паркомясто № 1 е с
площ от 16, 18 кв. м., жалбоподателката не е негов изключителен собственик,
защото с цитирания в заповедта нотариален акт тя е придобила собствеността
върху 16, 18 кв. м. идеални части, а не реална част с площ 16, 18 кв. м. от ПИ
10135.3513.200 като по никакъв начин нотариалният акт не насочва конкретно към
паркомясто № 1. В качеството на съсобственик
на поземления имот жалбоподателката се явява наред с останалите съсобственици в
имота възложител по смисъла на чл. 161 ал. 1 ЗУТ на изградения в него гараж,
след като няма данни за гаража да е учредено право на строеж само на един от
съсобствениците или на трето лице. При това положение като се има предвид, че
съгласно пар. 2 ДР на Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях на територията
на община Варна /приета с решение 1594-6 на ОбС - Варна и публикувана на
29.07.2014 г., общодостъпна на сайта на общината/ адресати на заповедта за
премахване са ФЛ или ЮЛ, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с
ограничено вещно право, извършителят на незаконния стоеж или лицата, посочени в
чл. 225а ал. 5 ЗУТ, спрямо които със заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ се създава
задължение за премахване на строежа, се налага извод, че като е посочил
жалбоподателката в разпоредителната част на заповедта за неин адресат,
административният орган не е нарушил приложимите материално-правни разпоредби. Причината
точно жалбоподателката да бъде посочена като адресат на задължението може да се
свърже с приложения на л. 27 от преписката предварителен договор от 17.05.2013
г., с т. 5 на който „ВиВ-строй“ ООД се е задължило в едноседмичен срок от
датата на подписване на договора да прехвърли нотариално на купувачката П.С.П.
16, 18 кв. м. ид. ч. от ПИ 10135.3513.200, обособени като паркомясто № 1
съгласно чертеж ситуация от изготвения технически проект, одобрен от район
„Младост“ на 17.04.2008 г., в което според съдържанието на договора е изграден
процесният гараж.
В КА № 1/28.02.2018 г. като година на извършване на
незаконния строеж е приета 2010 г. като
изрично е посочено, че годината на построяване е според декларация на
управителя на „ВиВ-строй“ ООД /изпълнител на строежа/, приложена на л. 28 от
преписката. Според съдържанието на декларацията първоначално на терена са
изпълнени по проект пет гаража и едно паркомясто, върху което през 2010 г. е
построен последният шести гараж, продаден през 2013 г. Намерението е било след
построяването той да бъде узаконен /от което може да се заключи, че за него не
са били налични строителни книжа/, но впоследствие въпросът е останал „на заден
план“. Данните по декларацията се потвърждават и от приложеното на л. 32 от
преписката удостоверение за въвеждане в експлоатация № 64/28.12.2009 г.,
издадено от главния архитект на район „Младост“, с което към посочената дата
28.12.2009 г. са въведени в експлоатация общо пет гаража в УПИ І-403 в кв. 9 по
плана на 26 м. р. на гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.3513.200 с административен
адрес гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11, като в удостоверението изрично е
посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени инвестиционни
проекти и разрешение за строеж № 71/07.04.2008 г.
За факта, че процесният по делото гараж е построен без
строителни книжа към посочената в декларацията година /2010 г./ може да се
отсъди и от т. 2 на сключения между „ВиВ-стой“ ООД и П.С.П. предварителен
договор за продажба на паркомясто от 17.05.2013 г., с т. 2 на който продавачът
е поел задължението да узакони построения върху паркомястото гараж и да
предостави на купувача необходимите за това документи. Следователно към момента
на договарянето между страните гаражът е бил съществуващ обект, при това без
налични за него строителни книжа. От съпоставката между трите документа
/декларацията, удостоверението за въвеждане в експлоатация на законно
построените в УПИ І-403 пет гаража и предварителният договор за продажба/ може
да се отсъди, че процесният гараж при всички положения е изграден в периода след
28.12.2009 г. до 17.05.2013 г. като за достоверна година на построяването му следва
да се приеме 2010 г., която е посочена от изпълнителя в декларацията му пред
административния орган. По отношение на доказателствената сила на обсъдените писмени
документи следва да се съобрази чл. 171 ал.
1 АПК, според който доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Действително като частен
удостоверителен документ декларацията не обвързва неподписалата го страна,
каквато в случая е жалбоподателката. В производството пред съда обаче
пълномощникът й изрично завява в с. з. на 03.10.2018 г., че доверителката му не
знае какъв е периодът на изграждане строежа, т. е. в процеса не се внасят
различни факти от тези, посочени в декларацията, които да подлежат на
изследване и доказване.
По смисъла на
пар. 5 т. 38 ДР ЗУТ гаражът е строеж, поради което за изграждането му са
относими действащите в периода на изграждането му материално-правните разпоредби
за строежите. И при сега действащата законодателна уредба, и при преди
съществуващата принципното положение е, че строежите на територията на страната
се изграждат въз основа на издадено строително разрешение. В този смисъл е чл.
148 ал. 1 ЗУТ /обн. ДВ бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, а преди
приемането на ЗУТ – действащият преди него ЗТСУ /чл. 55/, както и действащите
преди ЗТСУ ЗПИНМ /чл. 66д/ и ППЗПИНМ. От изброените разпоредби, като се има
предвид годината на изграждане на процесния гараж /2010 г./, е относима тази на
чл. 148 ал. 1 ЗУТ. Гаражите не попадат в изчерпателното изброяване на чл. 151
ал. 1 ЗУТ, определящ случаите, в които не се изисква разрешение за строеж /има
се предвид относимата към 2010 г. редакция на разпоредбата, обн. ДВ бр. 19/2009
г., действала до изменението, обн. ДВ бр. 54/2011 г./, поради което за
изграждането на процесния гараж през 2010 г. на общо основание е било
необходимо издаването на строително разрешение. Отделно от това за него е бил
необходим и инвестиционен проект, тъй като гаражите не са включени и в
изчерпателното изброяване на чл. 147 ал. 1 ЗУТ, определящ случаите, в които не
се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за
строеж. И тук следва да се има предвид действащата към 2010 г. редакция на чл.
147 ал. 1 ЗУТ /тази от ДВ бр. 61/2007 г./, въпреки че следва да се посочи, че
гаражите не попадат нито в първоначалните редакциите на чл. 147 ал. 1 и чл. 151
ал. 1 ЗУТ, когато законът е бил приет /обн. ДВ бр. 1/02.01.2001 г., в сила от
31.03.2001 г./, нито в последващите редакции на разпоредбите, включително и в понастоящем
действащите, от което може да се заключи, че за гаражите при действието на ЗУТ
от приемането му до момента се изисква строително разрешение и инвестиционен
проект.
От преценката на приобщените по административната
преписка доказателства /декларация на управителя на „ВиВ-строй“ ООД,
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 64/28.12.2009 г. и предварителен
договор за продажба от 17.05.2013 г./ може с категоричност да се заключи, че за
построяването на процесния гараж не са били издадени необходимите строителни
книжа /разрешение за строеж и инвестиционен проект/. В хода на съдебното
производство този извод не е оборен. Жалбоподателката твърди, че не знае кой е
построил гаража и кога е построен като защитата й е концентрирана изцяло върху оспорването
на качеството й на адресат на задължението за премахване на строежа, изхождайки
от обстоятелството, че не собственик на обект в посочения в заповедта ПИ 10135.3513.220
/въпрос, по който съдът е взел отношение в предходната част на мотивите/.
След като гаражът е построен без строителни книжа
/разрешение за строеж и инвестиционен
проект/, той е незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ и като
такъв подлежи на премахване. Обстоятелства, изключващи премахването, са
наличието на издаден акт за узаконяване на строежа или наличието на
предпоставки да бъде определен като търпим. В случая обаче като се има предвид
годината на изграждане на гаража /2010 г./, спрямо него не са приложими нито
разпоредбите за узаконяване по пар. 184 ПЗР ЗИД ЗУТ /обн. ДВ бр. 65/2003 г./ и
по пар. 127 ал. 2 и сл. ПЗР ЗИД ЗУТ /обн. ДВ бр. 82/2012 г./, нито тези за
търпимост по пар. 16 ПР ЗУТ и по пар. 127 ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ /обн. ДВ бр.
82/2012 г./.
Ето защо като е наредил с обжалваната по делото
заповед премахването на строежа, кметът на район „Младост“ е издал съответстващ
на приложимите материално-правни разпоредби индивидуален административен акт.
В целостта си изложеното обуславя извод за
неоснователност на жалбата, поради което на основание чл. 172 ал. 2 предл.
последно АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ тя следва да се отхвърли от съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.П. срещу заповед №
149/16.05.2018 г. на кмета на район „Младост“ – община Варна, с която на П.С.П.
на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж: гараж,
изграден върху паркомясто № 1 с площ 16, 18 кв. м., съгласно чертеж ситуация от
изготвения технически проект, одобрен от район „Младост“ на 17.04.2008 г., при
граници – външен гараж № 5, трафопост и от две страни вътрешен двор, находящ се
в УПИ І-403 в кв. 9 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, идентичен с ПИ
10135.3513.220 по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес гр.
Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: