Решение по дело №274/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 20.12.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 274 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Ш.А.А. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-232/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-502#10/30.07.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, времето на отбиване на наборната му военна служба, в периода 15.09.1973 г. – 01.11.1975 г. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, като счита, че времето на наборна военна служба, не следва да се зачита за действителен стаж, по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.№ 2113-08-502/18.05.2021 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и военна книжка №***/*** г., издадена от ОВУ-Кърджали, според която, в периода от 15.09.1973 г. до 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

С разпореждане №2113-08-502#10/30.07.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 66 год. 08 м. 03 дни; придобит осигурителен стаж от ІІ категория: 2 год. и 27дни и от  ІІІ категория – 12 год. 11 м. 19 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 г. и 16 дни, а действителния осигурителен стаж е 12 год. 10 м. 29 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, с продължителност 2 год. 01 м. и 17 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-232/27.09.2021 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е получено от жалбоподателя на 29.09.2021 г., и е оспорено на 29.09.2021 г., чрез административния орган.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.  Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 15 г. и 16 дни. Няма спор също, че в периода 15.09.1973 г. - 01.11.1975 г.,  /2 год. 1 м. 17 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горния стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

 Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си  военна служба от 2 год. и 1 м. и 17 дни, в частите на Българската армия, и предвид указаното в посочените по-горе разпоредби, е налице действително изслужено време по трудово правоотношение - първата хипотеза на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Респ., горният период е действителен стаж по смисъла на последната разпоредба /в този смисъл и Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г., VI о.; както и решения на ВАС, постановени по адм.д. № 13944/2017 г.; адм.д. № 2856/2018 г.; адм.д. № 6749/2018 г.; адм.д. № 10942/2018 г. и др./

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. и 16 дни, поради което за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Ш.А.А. против  разпореждане №2113-08-502#10/30.07.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-08-502/18.05.2021 г. на Ш.А.А. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно приложения ДПЗС №47/26.08.2021 г. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, проведеното само едно о.с.з., на което пълномощникът не е присъствал, следва ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, деловодни разноски в размер на 350 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-232/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ш.А.А. срещу разпореждане №2113-08-502#10/30.07.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№ 2113-08-502/18.05.2021 г. на Ш.А.А., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали,  да заплати на Ш.А.А. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                       С Ъ Д И Я: