Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4539 / 12.11.2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 12.10.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6550 по описа
за 2017 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, подадена от И.К.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** срещу ответниците А.О.О. EГH ********** и Е.Х.О. ЕГН **********, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 774 кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, Област Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ ***по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ ***, пл.№***, и от двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор №***.***.***, последният с площ от 4675 кв.м., при граници на реална част: имот № ***.***.***5-път, имот №***.***.***1-път, от две страни - останалата част от имот № ***.***.***, последния с граници по КК: имоти № ***.***.***, № ***.***.***5, №***.***.***, № ***.***.***1, № ***.***.***9 и №***.***.***1, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 23.03.1999г.-24.03.2009г.
Обстоятелства на които се основава иска: Ищците обосновават твърденията си за собственост, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на имота.
Според изнесеното в исковата молба, ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 774 кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ *** по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ ***, пл.№***, И ОТ двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор №***.***.*** с площ от 4675 кв.м., при граници на реалната част: имот №***.***.***5-път, имот № ***.***.***1-път, от две страни - останалата част от имот № ***.***.***, последния с граници по КК: имоти № ***.***.***, № ***.***.***5, №***.***.***, № ***.***.***1, № ***.***.***9 и №***.***.***1, ведно с построената в гореописания имот масивна ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 29 кв.м. и РЗП 40 кв.м., съставляваща обект с идентификатор № ***.***.***.1 по КК, както и всички трайни подобрения и насаждения в гореописания имот.
Ищците са придобили имота по силата на осъществявано от тях давностно владение за периода от 1993 година до настоящия момент, в това число и в периода от 23.03.1999г. - датата на възстановяване на собствеността на имота по ЗСПЗЗ с решение на ПК-Варна , до днес.
Владението на имота, ищците сочат, че са получили от К***, баща на ищцата, който е бил ползвател на имота по силата на ПМС №11, което право на ползване му е било предоставено с Решение **-5-5, взето с Протокол № 15 от 27.11.1974 г. на ИК на ОбНС-гр.Варна. Същият е изградил в имота едноетажна сграда с тавански етаж, оградил е имота, засял е в него 70 бр. овощни дървета и лозе, като е владял имота до смъртта си на 25.10.1993 г.
От тази дата до подаване на исковата молба, се настоява, че владението на имота се е осъществявало от ищците със съзнанието, че този имот е техен, като те стопанисват имота, грижат се за него, извършват подобрения в имота, водоснабдяват го, плащат данъци.
В края на 2013г., ищците излагат, че са предприели действия по снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В тази връзка по тяхно искане община Варна извършила проверка и издала удостоверение изх.№ АУ 113602ВН-016ВН от 07.03.2014 г. , с което удостоверила, че имотът не е общинска собственост, като в списъка към помощния план към ПНИ за имот № *** е записан наследодателя на ищцата Кольо Иванов.
По искане на ищците до Областна управа Варна е била извършена проверка за държавна собственост и на ищците е издадено удостоверение № ОП-14-9400-108/6/ от 03.07.2014г. В хода на това административно производство, ищците са снабдили и със скица на имота № 15-141741 от 13.05.2014 г. на СГКК-Варна въз основа на издадено удостоверение от областен управител.
След извършено Кадастрално заснемане на ПИ № *** по КП на м-ст „Боровец-север" за промяна на ПНИ, и въз основа на заверената по надлежния ред от община Варна „Местни данъци" и от кмета на район „Аспарухово" молба-декларация за обстоятелствена проверка, и след разпит на свидетели в нотариално производство, в полза на ищците е бил издаден нотариален акт за собственост № ***г. на нотариус Р***, рег.№ *** НК.
Със заявление вх.№ 01-26429 от 01.02.2017 г. ищците представили на началника на СГКК-Варна доказателства за правото си на собственост и Проект за изменение на КККР, като поискали нанасянето като самостоятелен имот в КК на придобит от тях по давностно владение имот и отразяването им като собственици на този имот в КР.
Излагат, че напълно незаконосъобразно в хода на висящо административно производство по изменение на КККР по искането на ищците, които се легитимирали като собственици с нотариален акт за собственост, административният орган - началникът на СГКК-Варна ПРОМЕНИЛ КАДАСТРАЛНИЯ РЕГИСТЪР, като вписал в него други лица като собственици на имота и НЕЗАБАВНО ИМ издал скица за този имот. При започване на адм.производство като собственик на имота в КР бел записан И***, отразено и в изработения от лицензиран геодезист Проект за изменение на КККР, а впоследствие ищците установили, че вече са вписани като собственици К***, Д*** и Ф***, което е станало в хода на адм.производство за попълване на имота. Вместо да откаже и двете вписвания до решаване на възникналия спор за собственост, началникът на СГКК-Варна издал скица за имота на новозаписаните лица, като след това единият от тях -К*** чрез адв.А*** е подал и Възражение вх.№ 02-188 от 29.03.2017 г. , в което е изразил несъгласието си.
Въз основа на това възражение, ищците са бил уведомени за издадена Заповед №18-2475 от 07.04.2017 г. на началника на СГКК-Варна, с която се отказвало изменение на КККР поради наличие на спор за собственост. Ищецът поискал на 20.04.2017г. предоставяне на подаденото възражение и доказателствата към него. Междувременно до получаването на същите, ищците установили, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, дело № *** от 25.04.2017 г. новозаписаните в КР собственици - К***, Д***, и Ф*** СА ПРОДАЛИ ЦЕЛИЯ имот № ***.***.***, целият с площ от 4675 кв.м., с граници по КК: имоти № ***.***.***, № ***.***.***5, № ***.***.***, № ***.***.***1, № ***.***.***9 и № ***.***.***1.
Настоява се от ищците, че реална част от този имот НЕ Е СОБСТВЕНОСТ НА ПРОДАВАЧИТЕ, тъй като ищците са собственици на тази реална част и разполагат с нотариален акт за тази реална част.
По отношение на тази реална част оспорват продажбената сделка и твърдят, че същата не е проявила правно действие. Продавачите не са били собственици на тази реална част от имота и не са могли валидно да я продадат, респ. ответникът не е придобил тази част, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.
Отделно от това, сделката е недействителна и не проявява правно действие и поради липса на валидна представителна власт на пълномощниците, представляващи двама от продавачите - липсват валидни пълномощни за разпореждане с имота, както и липсват заверки на съдържанието на пълномощното, като липсват и задължителните нотариално заверени декларации от продавачите по чл.25, ал.8 ЗННД и по чл.264 от ДОПК, като съдържащите се в нот.дело не са подписани от продавачите и не са нотариално заверени.
Според изнесеното от ищците, дни след продажбената сделка, купувачът на имота, ответникът О. посетил ищеца в имота му в с.о. Боровец-север, и му предложил сделка - ищецът Б. да заплати на ответника О. по 20 евро/кв.м. , за да остане ищецът в имота си. След проведени преговори за доброволно уреждане на спора, ответникът отказал да се съобрази с правата на ищците върху процесния имот, което се сочи, че е породило правен интерес за ищците да защитят правата си по съдебен ред.
Настоява се от ищците, че са собственици на имота, тъй като: C решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК-Варна е било признато правото на собственост на наследниците на И*** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за имот: нива от 6,000 дка, находяща се в землището на Галата, местност „Топузлук". В решението на ПК възстановеният имот е подробно индивидуализиран: по Плана на стари имотни граници на м."Боровец-север" /"Топозлука"/ от 1997 г. имотът обхваща част от № **. От комбиниран план на м.Боровец-север от 1997г. , възстановения имот обхваща имоти с подробно посочени в Решението на ПК планоснимачни номера, един от които имоти е и имотът на ищците с пл.№ ***. Възстановеният имот бил заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Данъчен регистър.
Решението от 23.03.1999г. на ПК-Варна е постановено в ЕДНОФАЗНО производство по земеделска реституция - преди изменението изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./, когато производството е уредено като двуфазно: постановяване на решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4-4л, и издаване на заповед на кмета на съответната община по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от ползвателя поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ..
Доколкото реституционната процедура е приключила преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999г. , Решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК-Варна има конститутивен характер и от момента на неговото постановяване правоимащите лица, в чиято полза е постановено това решение, могат да защитават правата си върху имота, като за това не е необходимо да се чака издаване на Заповед по № 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, въведена по-късно като втора фаза в реституционното производство по възстановяване на имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Отделно от горното, ищците оспорват Решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК-Варна, като твърдят, че същото е нищожно и не поражда правно действие, тъй като е издадено при драстично нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, действали по време на неговото постановяване. Липсва заявление за възстановяване на имот, в който изцяло или отчасти да попада процесния имот на ищците. „Възстановеният" собственик не е притежавал такъв имот; не е внасял такъв имот в ТКЗС, като имотът не е бил одържавяван и по други начини, респ. ПК-Варна не е била компетентен орган да се произнася по възстановяване на собствеността. Моли се, по реда на косвения съдебен контрол да се прогласи нищожността на решението на ПК-Варна.
Излага се, че дори и да се приеме, че решението на ПК-Варна е породило правно действие, ответниците владеят имота от преди 23.03.1999г., като са афиширали пред всички това свое владение и своенето на имота, който ищците считат за свой. С изтичането на 10 годишен срок от датата на решението на ПК от 23.03.1999 г. - т.е. към 24.03.2009 г. ищците са придобили имота по силата на осъществявано от тях 10-годишно давностно владение. Наследниците на И*** са изгубили собствеността върху придобитата от ищците реална част и не са можели да продадат сега тази част на ответника, който не е придобил имота на ищците.
С горното се обосновава правният интерес от предявения иск и се иска присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В срокът по чл.131 ГПК е депозиран отговор
от ответниците, с който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция.
Сочи се, че ответниците са придобили права
върху имота от лица, които са с възстановени права на собственост по ЗСПЗЗ –
наследници на бивши собственици, като тази сделка е действителна. При изложеното се моли, да се постанови
решение, по силата на което да се отхвърли изцяло исковата молба, в това
число и искането за присъждане на разноски.
Излага се с отговора, че на 23.03.1999г. е постановено Решение No 600 на Поземлена комисия Варна, което признава
правото на собственост на наследниците на И*** в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имоти в гр.Варна, землището на Галата, между които и
нива с площ от 6,000 дка., в местността „Топузлук" /т.2 от
решението/. Имотът обхваща част от имот No ** по помощния кадастрален план /стари имотни
граници/ към ПНИ на м. „Боровец-север" и е
записан на И***. Със заповед No РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областния управител на област с
административен център Варна е одобрен ПНИ за с.о. „Боровец сервер".
Съгласно този план за възстановеният с решение No 600/23.03.1999г. имот на наследниците на И*** е обособен
като новообразуван имот с No ***, с площ от 4 675,46 кв.м., който в регистъра на собственици на
имоти към ПНИ е записан на И***. Планът на новообразуваните имоти не е обжалван в частта за имот No ***.
Съгласно действащата кадастрална карта, изменена със заповед No КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на СГКК-Варна
имотът е с идентификатор ***.***.*** ,с площ от 4675 кв.м., и е записан
на И***.
С отговора се оспорват всички останали твърдения и правни доводи.
Сочи се следното: Възстановеният имот по
решението на ПК-Варна и процесният имот,
индивидуализиран от ищците като част от възстановения имот с площ от 774кв.м., представлява земеделска земя,
попадаща в територия на земи по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
- с предоставено на граждани право на ползване на земеделски земи по силата на
актове на президиума на НС, ДС и МС. Ищцата е наследник на бивш ползвател /нейн баща/, чието право на ползване е прекратено на
основание пар.4 ПЗРЗСПЗЗ. Наследодателят на ищцата
Кольо Иванов не е реализирал правото си на ползвател по пар.4а
или 46 ПЗРЗСПЗЗ - да поиска извършване на оценка и след като
установи законовите предпоставки да заплати на собственика земята, върху която
му е било предоставено право на ползване.
Към датата на постановяване на решение No 600/ 23.03.1999г. е била в сила разпоредбата на чл.14 ал.1 т.З ЗСПЗЗ, в редакцията от
ДВ бр.88/31.07.1988 г. „Поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване на
правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на
пар4-4л". Съгласно първоначалните редакции на пар.4з
ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респ. 1000 кв.м.,
независимо, че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма
площ. С изменението на този текст /ДВ бр.98/28.10.1997г./, е била въведена нова
ал.2 на пар.4з, съгласно която разликата над
придобитото по пар.4а и 46 ЗСПЗЗ до
фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на
нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия
и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за
образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползватели
по пазарни цени. За приложението на този текст предвид законовата делегация е
изм. чл.28 ППЗСПЗЗ и в редакцията си в ДВ бр.122/ 19.12.1997 г. / в сила от 23,.12.1997г./ е била приета нова
ал.4, която предвижда изготвяне на план на НИ, с който се определят границите
на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл.14
ал.1 т.З ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на пар.4а и 46 ЗСПЗЗ. Определяйки
границите този план определя точното разположение и форма на тези имоти и
останалите площи от тях над размерите по пар.4з
ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ
не по-малко от 250 кв.м., респ. остатъчната площ, която
ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се
образува самостоятелен имот.
Следователно и преди влизане в сила на редакцията на пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/**.07.1999г./,
за тези площи не е настъпил реституционен ефект, защото те не са
индивидуализирани с плана по чл.24 ал.4 ППЗСПЗЗ. Съдебната практика
действително приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната
редакция на пар. 4к ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/28.10.1997 г./ преди
изменението на нормата /ДВ бр.68/**.07.1999г./, след
като са стабилизирани имат конститутивно действие и
възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е, че имотът е
индивидуализиран по кадастралния план. Когато частите от бившите имоти по КП
или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни
обекти на собственост, решенията по чл.14 ал.1 т.З ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части не настъпва
реституционния ефект, тъй като реституцията на земеделските земи, попадащи в
терен по пар.4 от ЗСПЗЗ в стари реални граници не
може да бъде извършена без наличие на ПНИ, когато реституирания имот не е с
ясно определени граници по стари планове, действащи преди приемане на ЗСПЗЗ и
към момента на отнемане на имотите.
Решение No 600/23.03.1999г г. на
ПК-Варна, се сочи с отговора, че няма ясно определени граници за имота по т.2.
В решението е записано, че имотът обхваща част от имот No ** по плана на стари
имотни граници, изработен през 1997г. Част от имот No **, индивидуализиран по
плана от 1997г. е и възстановеният имот по т.9 от решението-нива с площ от 11,400 дка. В решението е
записано също, че частта от имот No ** и за двата имота
включва други имоти с пл. номера или части от тях по комбинирания план от 1997 г.- без да е ясно
посочено кои са тези части. В края на решението изрично е записано в
самостоятелна „Забележка", че за издаване на констативен нотариален акт и
сделки със земеделските имоти е необходима скица с точните размери- т.е. липсва
такава към самото решение, съставляваща неразделна част от него. Следователно
имотът по т.2 не е в достатъчна степен индивидуализиран като самостоятелна вещ
към момента на постановяване на реституционното решение. Тази индивидуализация
е извършена едва с одобряване на ПНИ през 2012 г. и от този
момент започва да тече и срока на придобивна давност
за имот, респ. част от него, който/която се намира в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. На
основание влезлия в сила план на новообразуваните имоти е издадена Заповед No Г-ПР-36/10.02.2016 г. на Кмета на
район „Аспарухово".
Настоява се с отговора, че ответниците са
придобили права върху имота от лица, които са с възстановени права на
собственост по ЗСПЗЗ - наследници на бивши собственици. Заявява се, че сделката
за покупко-продажба е действителна. Продавачите са били собственици на
прехвърляния имот, вкл. и на процесната част от 774 кв.м., тъй като
тази част не е придобита по давност от ищците. Представлявани са от пълномощници с валидно учредена представителна власт.
Възраженията на ищците за недействителност
на сделката, поради липса на валидна представителна власт на пълномощниците, представляващи двама от продавачите - липса
на валидни пълномощни за разпореждане с имота, липса на заверка на съдържанието
и нот. заверени декларации на продавачите по чл.25
ал.8 ЗННД и чл.264 ДОПК, се излага, че не следва да бъдат разглеждани, тъй като
са неотносими към предмета на правния спор.
Съдът е сезиран с предявен положителен установителен
иск за собственост-искането към съда е да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот с площ от 774 кв.м., които са
реална част от имот с идентификатор No***.***.***, целият с площ от 4675 кв.м. на заявеното
правно основание - изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода 23.03.1999г.-24.03.2009г., когато според твърденията им е изтекъл 10 годишния давностен срок и те са придобили в него момент
собствеността върху имота. С оглед наведените твърдения и петитум,
предмет на установяване в процеса са фактите на осъществявана фактическа власт
и възможността частта от имота да бъде придобита по давност предвид
територията, в която имота се намира и разпоредбите на ЗСПЗЗ по отношение на
имоти, собствеността, върху които се възстановява по реда на земеделската
реституция. Възраженията за недействителност на сделката за покупко-продажба от 25.04.2017 г. с предмет имот с идентификатор No ***.***.***, целият с площ от 4675 кв.м,. биха били правно релевантни ако срещу
ищците беше предявен иск от страна на ответниците,
основан на техни права, произтичащи от тази сделка. Дори и при такава хипотеза обаче ищците
/като ответници по бъдещ ревандикационен
иск/, се сочи, че са лишени от правен интерес да възразяват срещу
действителността й. Съгласно възприетото в р.П т.4 от Тълкувателно решение No 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. No5/2014 г. ОСГКТ за третите на договора лица не е
налице правен интерес да се позовават на недействителност на сделката,
произтичаща от твърдения за липса на представителна власт.
Излага се с отговора, че Решение No 600 от 23.03.1999 г. на ПК Варна е
стабилен административен акт, действието на което следва да бъде зачетено от
съда в настоящото производство. Ищците не са от категорията лица, които могат
да изискват осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението –т е не са
измежду лицата, притежаващи права върху имота преди неговата колективизация,
респ. не са лица с противопоставими права, които
изключват земеделската реституция- в този см. Тълкувателно решение No 9/07.11.2012 г. тълк. Дело No 9/2012 г. на ВКС-ОСГК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представено с исковата молба Решение **-5-5, взето с Протокол № 15 от 27.11.1974 г. на ИК на ОбНС-гр.Варна и удостоверение №62 от 03.12.1984г. на ОбНС-Варна, на К***, по силата на ПМС №11, се предоставя право на ползване на 0,7дка хавра, в землището на гр.Варна м-ст Боровец.
Приложено удостоверение за наследници установява че К*** ЕГН ********** е оставил като единствен свой наследник дъщеря си И.К.Б. ЕГН **********.
Видно от представен от ищците Нотариален акт за собственост № ***г. на нотариус Р***, рег.№ *** НК, ищците И.К.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********, са признати на основание извършена обстоятелствена проверка за собственици в режим на СИО и по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 774 кв.м., находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, с.о.„Боровец-север", съставляващ имот пл.№ *** по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ ***, пл.№***, И ОТ двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част от имот с идентификатор №***.***.*** с площ от 4675 кв.м., при граници на реалната част: имот №***.***.***5-път, имот № ***.***.***1-път, от две страни - останалата част от имот № ***.***.***, последния с граници по КК: имоти № ***.***.***, № ***.***.***5, №***.***.***, № ***.***.***1, № ***.***.***9 и №***.***.***1, ведно всички трайни подобрения и насаждения в този имот.
Видно от представено с отговора Решение No 600/23.03.1999г. на ПК-Варна, на 23.03.1999г. с посоченото Поземлена
комисия Варна признава правото на собственост на наследниците на И*** в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти в гр.Варна, землището
на Галата, между които и нива с площ от 6,000 дка., в местността „Топузлук"
/т.2 от решението/. Имотът обхваща част от имот No ** по помощния кадастрален план /стари имотни
граници/ към ПНИ на м. „Боровец-север" и е
записан на И***.
Видно от заповед №36/10.02.2016г., на
основание това решение, Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен
управител на област с адм.център Варна и на основание
§4к, ал.7 от ПЗП на ЗСПЗЗ е наредено правото на собственост при условията на
§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде възстановено на наследниците на И*** – К***,
Д*** и Ф***, за ПИ, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия –
местност Боровец – север, селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с
местно значение, землище кв.Галата, община Варна, с идентификационен номер ***,
кадастрален район *** по ПНИ на местност Боровец –
север, землище на кв.“Галата“, с площ 4675кв.м., при граници имоти с идент №№: ***, ***, ***1, ***9, ***5-път, ***1-път.
Видно от протокол № 77 от 22.12.2016г. за въвод във владение, на посочената дата наследниците на И*** – К***, Д*** и Ф***, са
въведени във владение на новообразуван поземлен имот по влезлия в сила ПНИ на
СО“Боровец-север“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на
Областен управител на област с адм.център Варна, а
имено : имот № ***.***, с площ 4675кв.м., по скица №
741 от 13.12.2016г. на община Варна.
Видно от Нот. Акт, вписан под No ***г. на Служба вписвания, К***, Д*** и Ф***, са продали на ответниците А.О.О. EГH ********** и Е.Х.О. ЕГН ********** следния свой недвижим имот, придобит по наследяване: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***.***.***, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия по ПНИ на местност Боровец – север, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител Варна, находящ се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, с.о.„Боровец-север", с площ 4675кв.м., стар идентификатор №*** в кадастрален район №*** по ПНИ на местност Боровец север, землище на кв.Галата, гр.Варна.
В заключението на вещото лице по допусната СТЕ, депозирано на 09.02.2018г. от в.лице инж.Р.И.П., са посочени територията, в която попада процесният имот – зона, отредена за селищно образувание, както и плановете, които са били одобрени за тази територия – КП на Западно от Галата от 1979г., с попълване 1989г. от 1996г., одобрен със Заповед №Р-115 от 29.04.1996г.; ПНИ на СО“Боровец-север“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител Варна; КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-11-73 от 23.06.2008г., изм. Със Заповед № КД-14-03-1897 от 23.07.2013г., със заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1897 от 23.07.2013г. на Началник на СГКК-Варна.
Според в.л. Р.П. в процесният имот е изградена едноетажна масивна жилищна сграда, с площ по кадастър 29кв.м., впоследствие пристроена, състояща се от един етаж и задигнато подпокривно пространство. Процесният имот №***, според приложена комбинирана скица попада изцяло в обхвата на реституирания с решение № 600/23.03.1999г. новообразуван имот №*** от ПНИ на наследници на И***.
Вещото лице е посочило, че между предоставения на К*** с удостоверение № 62 от 03.12.1984г. за ползване имот – хавра от 0,7дка, местност Боровец, при граници Ж.***, В*** *** и път, и посоченият по КП на местност Боровец имот № ***, със съседи: имот №*** на Ж***, имот № *** на С*** и Т***, от двете страни – път, липсва идентичност, предвид липсата на три идентични граници.
Заключение,
изготвено по СТЕ от в.лице инж.Ш.М.Х., сочи че процесният
имот № ***.***.***, се намира в местност „Боровец-север“, за която територия
има одобрен ПНИ на СО“Боровец – север“, със Заповед № РД-12-7706-313 от
19.10.2012г. на Областен управител Варна. Същият план е интегриран в одобрена
КК/кадастрална карта/ на адм.р-н Аспарухово/одобрен
със Заповед №РД-18-73 от 23.06.2006г. на ИД на АК/, със Заповед № КД-14-03-1897
от 23.07.2013г. на Началника на СГКК. В.лице Ш.Х. посочва и плановете, които са
били одобрени за тази територия, по начина, по който същите са посочени и от
в.лице Р.П.. Излага допълнително, че процесните
774кв.м., представляващи имот №***/по КП-1979г.,
КП-1991г./“Боровец-юг“-разширение, -„западно от Галата“/, попадат в новообразуван имот №*** от ПНИ, който е възстановен на основание Решение №600 от
23.03.1999г. на ПК на наследниците на И***.
По делото по искане на страните са събрани и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , който е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното от ищцовата страна право или да се претендира отричаното на ищцовата страна право.
В настоящия случай правния си интерес от иска, ищците обосновават с вписване промени в Кадастралния регистър, съгласно които за собственици на имота са посочени други лица, а не ищците, поради което съдът приема, че е налице допустимост от предявения иск.
Спецификата на предявения установителен иск обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им на страни, заявяващи право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно установеността на правото на собственост на ищците към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.
Предоставеното на наследодателя на ищцата по делото право на ползване по силата на ПМС, е прекратено по силата на закона, а трансформирането му в право на собственост, съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се реализира само по установен от закона ред, който изключва възможността за придобиване на имота по силата на изтекла придобивна давност – арг. от чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Придобиването по давност на имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността. Действително съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност /в този смисъл решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: № 6/2010г. по гр.д. № 2760/2008г., II ГО; № 584/2009г. по гр. д. № 2949/2008г., I ГО; № **8 от 4.05.2011г. на ВКС по гр.д. № **8/2010г., II ГО, ГК/.
Следователно самите твърдения на ищците, обосноваващи правния интерес от търсената с иска защита, изключват тяхното право, породено на годно придобивно основание, което успешно да бъде защитено с позитивния за тях изход на спора за собственост.
Настоява се с отговора, че ответниците са
придобили чрез покупка права върху имота, от лица, които са с възстановени
права на собственост по ЗСПЗЗ - наследници на бивши собственици, въз основа на
Решение No 600 от 23.03.1999 г. на ПК Варна. Възраженията на ищците за недействителност
на сделката, поради липса на валидна представителна власт на пълномощниците, представляващи двама от продавачите - липса
на валидни пълномощни за разпореждане с имота, липса на заверка на съдържанието
и нот. заверени декларации на продавачите по чл.25
ал.8 ЗННД и чл.264 ДОПК, съдът приема,
че като неотносими към предмета на правния спор, не
подлежат на разглеждане. Съгласно възприетото в р.ІІ т.4 от Тълкувателно
решение No 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. No5/2014 г. ОСГКТ, за третите на договора лица не
е налице правен интерес да се позовават на недействителност на сделката,
произтичаща от твърдения за липса на представителна власт.
По смисъла на Тълкувателно решение No 9/07.11.2012 г. тълк. Дело No 9/2012 г. на ВКС-ОСГК, ищците не са от
категорията лица, които могат да изискват осъществяване на косвен съдебен
контрол върху решение No 600 от 23.03.1999 г. на ПК Варна,
т.к. те не са измежду лицата, притежаващи права върху имота преди неговата
колективизация, респ. не са лица с противопоставими
права, които изключват земеделската реституция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора в полза на ответните страни следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2233,50лв., представляващи сбор от следните суми : 2200.00лв. за адв.възнаграждение, 122.00лв. – депозит за вещо лице, 11.50лв. – д.т. за 2бр.съдебни удостоверения.
Мотивиран от така изложените съображения
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
от И.К.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********,
срещу ответниците А.О.О. EГH ********** и Е.Х.О. ЕГН **********, за установяване по отношение на ответниците, че ищците
И.К.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН ********** са собственици
на недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
с площ от 774кв.м., находящ
се в гр.Варна-район „Аспарухово", Община Варна, Област Варна,
с.о.„Боровец-север", съставляващ
имот пл.№ *** по предходен КП на м-ст „Боровец" при граници: имоти пл.№ ***, пл.№***,
и от двете страни път, който имот по действащата кадастрална карта на гр.Варна съставлява реална част
от имот с идентификатор № ***.***.***, последният с площ от 4675 кв.м., при
граници на реална част: имот № ***.***.***5-път, имот №***.***.***1-път, от
две страни - останалата част от имот № ***.***.***, последния с граници по КК: имоти № ***.***.***, № ***.***.***5, №***.***.***, № ***.***.***1,
№ ***.***.***9 и №***.***.***1, на
основание заявено правно основание - изтекла в полза на ищците по
делото придобивна давност в периода 23.03.1999г.-24.03.2009г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.К.Б. ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***/адв.Е.Д./, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА А.О.О. EГH ********** и Е.Х.О. ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 2233,50лв., представляваща сбор от следните сторени по делото разноски: 2200.00лв. за адв.възнаграждение, 122.00лв. – депозит за вещо лице, 11.50лв. – д.т. за 2бр.съдебни удостоверения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: