Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Габрово, 28.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито заседание, проведено на двадесет и осми март, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-Т.
секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 296 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Искова молба с вх. № СДА-01-2099 от 1.12.2021 г., подадена от М.П.С.
***, ЕГН: **********, против Национална агенция за приходите - София, като
ответник по иска.
Цената на иска е 1 000 000 000.00 /един милиард/
лв.
Правното основание, посочено от ищеца, е чл. 1,
ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Фактическите основания за предявяването на иска
са следните:
Ищецът твърди, че е управител на четири търговски
дружества – ЕООД, а именно: „***“. В тях НАП е извършвала редица проверки и в
следствие на това били съставени АУАН и издадени НП. Тези НП били обжалвани и
отменени от съда като незаконосъобразни, а някои от тях били платени, без да
бъдат обжалвани. Всяка от проверките траела по около половин месец. През март,
2019 г., ищецът решил да прекрати дейността на едното дружество и да продължи
дейността си чрез друго, но органите на НАП започнали отново да го притесняват
чрез постоянни проверки.
В следствие от тези проверки той изпитал
продължителен и сериозен стрес и здравословното му състояние се влошило, като у
него настъпили чувство на притеснение и безпокойство, както и панически атаки.
Започнал да прави редовни изследвания, но те не показали някакви конкретни
резултати. Въпреки това той се чувствал зле, с постоянни болки по тялото, за
което лекарите не могли да установят причина. На 16.12.2021 г. той бил приет по
спешност в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово, при лечението била установена
идиопатична дилатативна кардиомиопатия. На 20.10.2020 г. бил освидетелстван с
Решение на ТЕЛК с 80% намалена работоспособност и от тогава се лекува
медикаментозно, като приема тежки лекарства, за да се поддържа жив. Лечение в
България за неговото състояние не се предлага, единствен възможен вариант е
сърдечна трансплантация. Проявили се симптоми и на зрителни нарушения и
получаване на временна слепота. На 18.05.2020 г. получил нова диагноза –
пресбиопия с придружаващо заболяване – суспектна глаукома, като при притеснение
и психично напрежение получава временна слепота.
Ищецът счита, че влошеното му здравословно
състояние се дължи на тези проверки, в управляваните и представлявани от него
дружество, с които той бил ангажиран постоянно, като и на актовете, издадени от
НАП, които са били в последствие отменени, но защитата по делата срещу тях го е
натоварила емоционално и психически и това е довело до тези неблагоприятни за
него последици.
По тези причини бил унищожен и бизнесът му, който
той е управлявал успешно в периода от 2015 г. до 2019 г., поради което след
това той бил лишен лично от средства. Изпаднал в невъзможност да обслужва
банковите си кредити и бил осъден и предаден на съдебен изпълнител, който
запорирал сметките му и наложил възбрани на имотите му. Единственото му жилище
било изнесено на публична продан. Запорирани му били 50 дка собствени гори.
От своя страна това допълнително влошило
положението му. Вече имал страх да работи, въпреки, че имал идеи и възможности
за работа. Това го поставило в голям риск, т.к. без имущество и доходи той не
може да заплаща изследванията и лечението си.
В обобщение ищецът смята, че поради
незаконосъобразните действия на НАП, описани по-горе, той е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, които оценява общо на посочената по-горе
сума. По пера обезщетението е разпределено както следва:
1. Имуществени вреди:
1.1. Имуществени вреди на стойност 5 271 015.71
лв.:
- 19 241.45 лв. лихва за забава от необслужен
кредит, обявен за изискуем от 23.05.2018 г. в размер на 120 000 лв. към ДСК;
- 6 912.26 лв. лихви за забава от необслужен
кредит, обявен за изискуем на 15.03.2018 г. в размер на 35 000.00 лв. към ДСК;
- 32 882.00 лв. лихва за забава по обявен за
изискуем предсрочно овърдрафт на стойност 200 000.00 лв. към Райфайзенбанк
България ЕАД;
- 3 645.00 лв. лихви за забава към 31.12.2020 г.
по необслужен и обявен за изискуем кредит към Уникредит Булбанк в размер на 50
000.00 лв.;
- 4 760.00лв. лихви за забава към 31.12.2020 г.
по необслужен и обявен за изискуем кредит към Уникредит Булбанк в размер на 22
218.00 лв.;
- 114 000.00 лв. пазарна оценка на собствен
апартамент, срещу който е проведено принудително изпълнение поради необслужване
на кредит от съдебен изпълнител.
1.2. Пропуснати ползи:
- 200 000.00 лв. неполучен дивидент от
собствените му четири дружества за периода 03.2019 г. – 20.10.2021 г. /по 10
000.00 лв. за 20 месеца/;
- 2 500 000.00 евро или тяхната левова
равностойност, представляващи отказано финансиране по Рамкова програма за
научни изследвания и иновации „***“, в следствие на наложените запори върху
имуществото на дружествата.
2. Неимуществени вреди – 994 728 985.00 лв. за
причиненото му в следствие от горното трайно увреждане на здравословното
състояние, застрашаващо живота му, поради отключени поради преживените стрес и
тормоз заболявания, като последиците от това той търпи и днес.
Върху така предявената главница ищецът претендира
за присъждане и на лихва за забава, считано от 20.12.2019 г. – датата на
причиненото му здравословно увреждане, до окончателното изплащане на
обезщетението.
С допълнителна молба от 13.12.2021 г. /л. 248 и
сл./ и въз основа на дадени му от съда указания и направено разпределение на
доказателствената тежест, ищецът пояснява, че претърпените от него „вреди“ са в
следствие на продължителна незаконосъобразна административна дейност на
органите на НАП, изразяващи се в много на брой проверки на представляваните от С.
търговски дружества. Тези проверки били извършени при липсата на правни
основания и е било незаконосъобразно предприемането им. Те са стартирали през
2016 година и са траяли до 2019 г., като са извършвани от органи и служители на
НАП. На ищеца били изпращани само искания за представяне на документи и писмени
обяснения, като той не е получавал заповеди или други актове за откриването на
тези проверки.
С писмен отговор по исковата молба от
19.01.2022 г. ответникът е оспорил същата изцяло. Страната акцентира на това,
че проверките и отменените НП са с адресат други правни субекти – юридически
лица, които не съвпадат с ищеца, като физическо лице и самостоятелен правен субект.
С тях не се накърнява патримониума на С., нито му се причиняват неимуществени
вреди. Освен това е налице позоваване и на изтекла погасителна давност относно издавани
актове, действия и бездействия през 2015 г. и 2016 г. Не е налице незаконосъобразност
на действия на служители и органи на НАП във връзка с извършваните проверки на
четирите дружества. Извършването на проверки е в правомощията на органите на
приходната администрация. Проверките са били извършвани за установяване на
факти и обстоятелства за прихващания и възстановяване, за отстраняване на
фактически грешки и несъответствия, правени са насрещни проверки, като всички
те са били в съответствие с чл. 110 от ДОПК, като в ал. 4 изрично се сочи, че
проверките се извършват без да е необходимо изрично писмено възлагане, а в ал.
5 се посочва, че срокът за извършването им не може да бъде по-дълъг от 6 месеца
от датата на първото процесуално действие, което се установява с протокол за
връчване. С оглед на направена справка в тази насока се установява, че нито
една от направените на дружествата проверки не е продължила над половин година.
Приложени в тази връзка са извлечения от информационната система на НАП за
трите дружества, като за четвъртото – „*** не е налице информация за извършване
на контролна дейност, започнала с такова действие на приходната администрация.
Освен това на дружествата са съставяне и други
АУАН, по които са били отправяни предупреждения, без да са издавани НП, като
нарушенията са били свързани с неподаване на декларации за 2021 година, но
ищецът не ги упоменава.
Необслужването на кредитите на физическото лице С. не се намира в каквато и
да било връзка с незаконосъобразна административна дейност на органите и
служителите от НАП. Същото важи и за претенцията за пропуснати ползи. За да се
изплатят дивиденти е необходимо наличието на положителен ГФ резултат от
дейността на дружествата, в които ищецът участва Конкретно ГФО за 2019 г. му
предоставя такава възможност по отношение за формирания положителен резултат на
„***. „*** е подало декларация, че не осъществява дейност за периода, а „***“
ЕООД е отчело загуба. Към подаването на исковата молба не са налице официални
данни за 2020 г. и 2021 г. за ГФР на четирите дружества. Претенцията е за
дивиденти за периода от месец март, 2019 г. до 10.2021 г. – 24 месеца, като не
става ясно от кое от дружествата е дължим този дивидент. Пропусната полза обаче
за физическото лице не е налична и доказана, като не е посочена нито една
причина, поради която точно НАП да е осуетила разпределението на такива
дивиденти и да е пренасочила наличните суми от положителните финансови
резултати за други цели.
По отношение на претенцията за обезщетение за
отказано финансиране по програмата за научни изследвания и иновации следва да
се има предвид, че липсва становище на компетентен орган за отказ. В исковата
молба се сочи, че причината затова са наложени запори върху имущество на
дружеството, но НАП не е налагала такива върху активите на което и да било от
четирите такива, нито е запорирала техни банкови сметки и не е предприемала
действия за принудително изпълнение на техни задължения. Дори и да е имало
наложени такива обезпечения или тежести, за да се породи право на обезщетение за
ищеца те следва да са доказано незаконосъобразни.
Относно претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди ответната страна изтъква, че описаното в исковата молба
състояние на С. не е причинено от действия и актове на НАП, т.к. са налице
различни причини, които могат да предизвикат стрес. Също така не е доказано, че
той е причината за наличните заболявания. Налице са данни за издадени срещу
него ИЛ, които на по-голямо основание биха могли да доведат до тези последици,
т.к. чрез тях се търси имуществена отговорност лично от него, а не от други
юридически лица, които са и ограничено отговорни. Освен това дружествата не са
заличени, а действащи, като само „*** ЕООД е с преустановено съществуване, като
обаче дейността му е прехвърлена към останалите три.
Алтернативно ответната страна оспорва размера на
предявената искова претенция по всяко едно от перата на същата.
В проведено по делото о.с.з. ищецът се представлява от
адв. Д.К. ***, която поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от юрисконсулт К. Д., който
оспорва изцяло иска.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура,
прокурор Пламена Дичева, е за оставяне на исковата молба без уважение.
За да се произнесе по съществото на исковата претенция,
съдът прецени наличието на предпоставки за редовност и допустимост на иска. Исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на АПК, като за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Искът може да се
предяви както след отмяната на административния акт по съответния ред, така и да
се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключване на
първото заседание по делото. В случая актове, въз основа на които С. твърди, че
за него са произтекли вреди, са отменените наказателни постановления. За тези,
които не са били обжалвани и са влезли в сила, съдът не може да предполага
незаконосъобразност и тях не може да вземе предвид като част от елемента на
фактическия състав на отговорността. За правния ред те остават законосъобразни
и пораждат правни последици. Незаконосъобразността на действията или бездействията
на органи и служители, които ищецът претендира, че са източник на причинени му
вреди, следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението, т.е. в рамките на настоящото производство. Вреди в тази насока С.
претендира като причинени му от упражнен върху него тормоз от такива лица чрез
проверки, които са му правени в посочения период, считано от 2015 г. до 2019 г.
Те са правени без „разумно основание“, умишлено, тормозът е упражняван през
дълъг период от време.
В случая претенцията е насочена към НАП, като
юридическото лице и самостоятелен правен субект, от актовете и действията на
чиито органи и служители ищецът претендира, че е увреден лично той, като
физическо лице, като от актовете и действията на тези лица са му причинени
както имуществени, така и неимуществени вреди.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на
следните дружество: 1.“***“ ЕООД, ***, от 25.05.2015 г.; 2. „***“ ЕООД, *** от
10.03.2016 г.; 3. „***, от 8.03.2019 г. и 4. „***, от 22.01.2019 г.
1.
На „***“ ЕООД е била извършена проверка от органи на НАП
през 2015 г., за която е изготвен протокол от 25.11.2015 г., от който е видно,
че от дружеството са били искани и то е представило документи в предоставения
му срок.
На 6.02.2017 г. от ищеца, като управляващ и представляващ
същото дружество, са изискани документи и писмени обяснения във вр. с
извършвана проверка. На 6.03.2017 г. е съставен Протокол за резултатите от
проверката, като е установено нарушение.
На 21.03.2017 г. отново са изискани документи и обяснения
за дейността на търговеца от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас.
На 19.05.2017 г. отново са били изискани документи и информация по друга
проверка за същото дружество. Такова искане има и на 14.08.2017 г. С Протокол
от 21.09.2017 г. са обективирани резултати от проверката. Установени са
нарушения.
На 18.03.2019 г. от фирмата са изискани документи и
обяснения по повод проверка на търговеца, за резултатите от която е съставен
Протокол от 8.04.2019 г., в който се
съдържат данни за нарушения.
На 8.05.2019 г. са изискани данни и документи по повод
проверка, като с Протокол от 10.06.2019 г. са обективирани резултатите от нея.
С Искане от 5.08.2019 г. на гл. инспектор по приходите
при ТД на НАП – Бургас от жалбоподателя, като управител на „***“ ЕООД, във вр.
с извършвана проверка, са изискани документи и писмени обяснения за период от 2016 г. до 2019 г. На 20.08.2019
г. управителят на дружеството С. е поискал удължаване на срока за представяне
на документи и писмени обяснения, т.к. на проверка подлежи дейност на същото за
период от три години и обемът на исканата документация е голям. С Решение от
21.08.2019 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас е продължен
срокът за представяне на документите до 4.09.2019 г.
Такова искане е отправено до дружеството на 31.07.2020
г., като за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършване на
насрещна проверка от 21.08.2020 г.
2.
На 13.11.2020 г. до друго от четирите дружества – „***
ЕООД, е отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения. С
Решение на инспектор по приходите от 23.11.2020 г. е продължен срокът за
предоставяне на исканата информация. На 3.12.2020 г. отново до дружеството е
отправено искане за представяне на доказателства. На 3.02.2021 г. е изготвен
Протокол за извършена проверка на това дружество. Няма данни за други проверки
или ревизии, правени на това дружество.
3.
От „*** ЕООД също са искани документи и обяснения на
20.08.2018 г. във вр. с извършвана проверка. На 14.09.2018 г. е изискана още
информация от същия търговец, както и на 10.10.2018 г., на 13.12.2018 г., на
11.02.2019 г., на 30.07.2019 г. Няма данни кога и дали исканията са получени от
адресата. На 12.08.2019 г. той представя документи, които са му поискани с
писмо от 30.07.2019 г. С Протокол от 16.09.2019 г. са обобщени и обективирани
резултатите от правената проверка, като не са установени нарушения.
4.
С Искане от 22.03.2019 г. и от 5.03.2021 г., до „ЗЕС
Технолоджи“ ЕООД е изискана информация за дружеството по посочени въпроси. Няма
данни дали и кога исканията са получени от адресата.
Няма данни протоколите, с
които са установени нарушения, да са били оспорени на основание чл. 156,
ал.1 от ДОПК, във
вр. с чл. 144,
ал.1 от ДОПК, не се изисква и подобно тяхно ревизиране от настоящия съдебен състав, а
съдът няма правото да се самосезира и да разглежда законосъобразността на
актове и действия, за които такова искане не е направено изрично. Освен това следва
да се има предвид, че тези актове имат за свой адресат не настоящия ищец, а
други правни субекти, които не са били инициатори нито на оспорването им, нито
са обжалвали конкретни действия или бездействия на органи и служители на НАП
във връзка с тези проверки. За да се оспорят освен това актове и действия на
административни органи и/или служители АПК или специален закон предвижда
перклузивни срокове и също задължително правен интерес за жалбоподателя. Физическото
лице М.С. не е адресат на такива актове и действия, не е проверявана неговата
дейност като физическо лице, нито самият той, за да се счита, че по отношение
на него такива проверки могат да причинят вреди и са причинили такива. От
разпитаните в о.с.з. свидетели – участвали при извършване на проверките, става
ясно, че са контактували по повод искани документи и обяснения със служители и
други представители на търговските дружества, не със самия М.С.. Ищецът не е
доказал по какъвто и да било начин, че служители от НАП са се държали лично към
него „непристойно“, както се твърди, вкл. в писмената защита на страната. Нито
в исковата молба, нито в направеното към нея допълнение ищецът не е
конкретизирал определено действие, осъществено от конкретен такъв служител,
извършено в нарушение на закона, от което за него да са произтекли вреди.
По делото не се установява да са налице незаконосъобразни
действия или бездействия на длъжностни лица и административни органи във връзка
с тези проверки. А и липсват конкретни посочени такива действия от страна на
самия ищец. Самото твърдение, че били много на брой не ги прави
незаконосъобразни. Освен това те не са били осъществени само по отношение на
един данъчнозадължен субект, а по отношение на няколко дружества. И нито една
от тях не е правена по отношение на ищеца. Те са правени по отношение на четири
дружества, всяко от които – отделен самостоятелен правен субект. По делото не
са налице данни и доказателства с извършването на тези проверки да е бил
нарушен законът, нито от тях да са произтекли вреди за жалбоподателя като
физическо лице.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 5 и 6 от ДОПК, органът по приходите при спазване на
разпоредбите на кодекса, проверява отчетността на контролираните обекти, както
и счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с
оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни
осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство. При проверките съответните приходни органи са правили именно
такива установявания. В ДОПК не се съдържа норма, която да определя колко и
какви проверки могат да се правят, като максимално количество, на даден субект.
Без съмнение четирите дружества, като търговски такива, подлежат на проверки и
други форми на контрол от страна на НАП, по реда на ДОПК. Те не са били
ревизирани, но са били обекти на проверка, вкл. насрещна такава. Според чл. 45,
ал. 3 от Кодекса при
извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени
обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56, а според ал. 1 на тази
норма по искане
на органа по приходите проверяваното лице, както и лицата, които го
представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и
обстоятелствата от значение за съответното производство. Процедурата за
извършване на тази контролна дейност е уредена в Глава петнадесета от ДОПК.
Общата норма на чл. 110 предвижда органите по приходите да осъществяват данъчно-осигурителния
контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Според ал. 3 проверката е
съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното
и осигурителното законодателство, като с нея могат да се установяват определени
факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице. В случая при проверките на
дружествата не са установявани такива публични задължения за тези търговци.
Съгласно ал. 4, проверката се извършва от органите по приходите, без да е
необходимо изрично писмено възлагане, още по-малко връчване на акт за възлагане
на проверявания субект. За резултата от проверката се съставя протокол, когато
в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши и в случая
по делото са представени както искания за предоставяне на документи и обяснения
от проверяваните лица, така и протоколи, с които са приключили проверките, които
протоколи обаче нито ищецът, нито заинтересованите субекти са обжалвали. Нито
дружествата, като ДЗЛ, нито пък ищецът, са били засегнати по някакъв начин
неправомерно от тези проверки. В случай, че дейността на дружествата е
организирана и водена законосъобразно, не би следвало те да създават душевни
притеснения на управителя. Още повече, че е нормално при осъществяване на
голяма по обем дейност той да ползва услугите на счетоводител, който следва да
предоставя документите, които са по своя
характер счетоводни, а те следва да са налице винаги в счетоводството на
дружествата, за да могат да се предоставят на компетентните контролни органи
при поискване. Съгласно ал. 5, когато в закон не е предвидено друго, срокът за
извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на
първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено
искане по чл. 37, ал. 3. В случая първото
процесуално действие по проверките е било връчването на исканията за
предоставяне на информация. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той
може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката,
като в случая от горецитираните факти се установява, че поради искане за
удължаване на срок за представяне на документи, това е било направено от
съответните органи и на ЗДЛ е предоставена такава възможност. Когато за
резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в
7-дневен срок от извършването й. Ищецът не конкретизира за коя проверка не е
получил такъв протокол. Още повече, че получаването на протокол става от
дружеството, не е задължително той да се връчва на управителя, ако има
упълномощен друг представител.
Наличието на няколко проверки не е нарушение на
законодателството. Ищецът е регистрирал няколко дружества, които са
осъществявали търговска дейност и е логично всяко от тях да подлежи отделно на
контрол от различни контролни органи, сред които са и тези на НАП. Ако
физическото лице бе решило да регистрира повече дружества, то това, логично, би
довело до още повече проверки. Решението за това какви и колко търговеца ще
регистрира едно лице е лично негово и то следва да понесе последиците и
усложненията от това свое решение.
В заключение съдът намира, че с реализираните проверки на
четири отделни самостоятелни правни субекта служители и органи при НАП не са
допуснали нарушения, с които да са били причинени вреди на ищеца. Не се
установяват никакви конкретни действия или бездействия от страна на служители и
органи на ответника, които да противоречат на закона и доказано да са го
увредили по какъвто и да било начин.
По делото са приложени АУАН и издадени въз основа на тях
НП, които са отменени по съдебен ред, видно от приложените съдебни решение,
който факт не се спори от ответната страна:
1. С НП № К17-249-F304679 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 652
от 23.05.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
2. С НП № К17-249-F304645 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 814
от 14.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
3. С НП № К17-249-F304676 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 605
от 14.05.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
4. С НП № К17-248-F304678 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 883
от 22.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
5. С НП № К17-254-F304684 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 882
от 22.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
6. С НП № К17-253-F304683 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 886
от 21.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
7. С НП № К17-247-F304677 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 812
от 14.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
8. С НП № К17-257-F304687 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 848
от 20.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
9. С НП № К17-256-F304686 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 847
от 20.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
10. С НП № К17-258-F304688 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 813
от 14.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
11. С НП № К17-251-F304681 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 618
от 16.05.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
12. С НП № К17-255-F304685 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 856
от 19.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
13. С НП № К17-244-F304671 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 830
от 18.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
14. С НП № К17-249-F304679 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 652
от 23.05.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
15. С НП № К17-250-F304680 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 1071
от 19.07.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
16. С НП № К17-245-F304675 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 898
от 27.06.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
17. С НП № К17-298-F30717 от 20.12.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 1716
от 20.12.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
18. С НП № К17-243-F304659 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 607
от 14.05.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
19. С НП № К17-252-F304682 от 8.08.2017 г. на
„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение № 1525
от 15.11.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
20. С НП № К17-168-F291017 от 19.04.2017 г.
на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по ЗДДС. С Решение №
1540 от 19.11.2018 г. РС Бургас това НП е отменено на процесуално основание.
Така посочените наказателни постановления са отменени
поради липса на задължителни реквизити – основно поради непосочване на място и
дата на извършване на нарушенията, като отменителните решения са влезли в сила.
Безспорно в случая са налице отменени актове на администрацията по чл. 1 от ЗОДОВ, които биха могли да ангажират отговорността на държавата чрез ответника
- НАП, чийто органи са автори на тези АУАН и НП, но това обстоятелство не е
достатъчно, за да се присъди обезщетение на ищеца, който изобщо не е бил страна
в административнонаказателните производства и участието му като такъв не е било
налице, нито е било задължително. По съдебните дела законосъобразно е взело
участие санкционираното търговско дружество, представлявано от адвокат, а не от
управителя си. Съдът неколкократно е дал писмени указания със съдебните си
актове на ищцовата страна, като е указвал, че в нейна тежест е да установи
наличие на посочените в исковата молба вреди и причинно-следствената връзка
между тях и отменените актове на администрацията. По делото не се доказа
наличието на вреди конкретно за ищеца, които да се намират във връзка именно с
така издадените и отменени НП.
Не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена
исковата молба. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление или акт,
както и действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице,
съгл. чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които
са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.
които са адекватно следствие от тези актове и действия. Непосредствени вреди са
тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Когато се преценяват условията, при които са отменени НП и са извършвани
проверки на дружествата от органите на НАП, трябва да се отчетат кумулативните
им последици за ищеца, като физическо лице и отделен правен субект, във връзка
с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на
твърдяните факти, за което съдът е дал неколкократно указания. В случая не е
налице доказана причинена както имуществена, така и неимуществена вреда, която
да е пряка последица от отменените НП и извършвани от служители и органи при
ответника проверки. Ищецът не доказа намаление на имуществото си като резултат
от тези факти, нито липсата на бъдещо сигурно или дори хипотетично увеличение
на своя патримониум като последица от същите. Не се установява и наличието на
неимуществени щети в тази връзка.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на
неимуществените вреди твърдяните в исковата молба такива могат да се търпят от
физическото лице - жалбоподател по дела, по които са отменени актове на
администрацията, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. Спрямо С. обаче НАП не е предприемал действия, ищецът
не е бил адресат на актове на административни органи в тази структура, обект на
проверки или на друго тяхно конкретно противоправно поведение. При
упражняването на стопанската дейност на четирите ЕООД физическото лице, действа
не в лично качество, а в качеството на управител и едноличен собственик на
капитала на регистрираните търговци. Търговското предприятие е съвкупност от
права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи, се отразяват в
патримониума му, съставен от негови права и задължения с имуществен еквивалент и
това става само в предприятията на тези търговци, но не и на лицето, отделило
само начален капитал за създаването им, което не носи каквато и да било последваща
отговорност пред трети лица и органи за сключваните от тези дружества сделки и
извършваните от тях актове и действия. Затова и вредите, които търпи такова
дружество във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за
търговското предприятие. Такава е съдебната практика дори по отношение на ЕТ,
при които лицето е лично и неограничено отговорно спрямо третите лица за
задълженията на търговеца, пред каквато хипотеза в случая ищецът не е изправен.
На още по-голямо основание тази логика следва да се прилага по отношение на
търговски дружества с капиталово участие. Физическото лице необосновано
претендира за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, поради
незаконосъобразни актове, издадени срещу тези ЕООД, то не е адресат на отменените
НП, не е заинтересовано по друг начин и на друго основание лице от тяхното
издаване, респективно – тяхната отмяна, нито е било страна в проведените съдебни
производства. В този смисъл, напр., Решение № 3222 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2016 г., III
о.
Наличието на заболявания у ищеца е неоспорим факт. Но те
не са доказано причинени точно от актове и действия на приходната
администрация.
Посочените в исковата молба заболявания не се
установи да се намират в пряка и непосредствена връзка с отменените НП, нито с
конкретни действия на служители и органи на приходната администрация. Безспорно
ищецът има кардиологично и онкологично заболяване, за които е провеждал лечение
и което лечение най-вероятно следва да продължи, но не може да бъде установено
какви са причините, породили тези отклонения от нормалното му здравословно
състояние. Наличието на „стрес“ е обща предпоставка, като е невъзможно и по
делото не е установено, че такъв стрес е причинен изцяло и единствено от органи
на НАП, без да са налице други стресогени.
От медицинската експертиза на д-р Н.Й., специалист
вътрешни болести, кардиология и ехокардиология, става ясно, че до
14.10.2019 г. не са налице медицински данни за здравословното състояние на
ищеца, като едва на тази дата при проведено профилактично изследване се
установяват леко завишени левкоцити, което говори за възможна инфекция,
най-вероятно с вирусен причинител, което корелира и с болка в корема и гърдите,
налице са данни за пневмония, но не налице медицински преглед и заключение за заболявания.
За периода 16.12.2019 г. – 20.12.2019 г. ищецът е лекуван в болнично заведение,
където му е поставена диагноза „идиопатична дилатативна кардиомиопатия, СНЗ – заболяване, свързано с
уголемяване на сърцето, което се проявява със сърдечна недостатъчност, която
причинява задух и умора, с хронично прогресивен ход. Това заболяване няма
установена причина и предразполагащи фактори за възникването му, може да има
фамилна обремененост или генетична генеза – мутация на гени, като се проявява
най-често при мъже на възраст 35 – 45 години. В специализираната медицинска
литература не се споменава изобщо за стреса като причинител на това заболяване
или като предразполагащ фактор за проявата му или динамиката в неговото
развитие. При С. е отхвърлена диагнозата исхемична болест на сърцето при
направената му коронарография, като при нея се установяват чисти коронарни
съдове.
На ищеца е правен и преглед в очна клиника и му е
установено късогледство, като са му изписани очила с малък /половин/ диоптър.
Връзка между този несъществен проблем, който най-често не изисква каквато и да
било корекция и лечение /според вещото лице – о.с.з./ и незаконосъобразни
актове и действия на НАП не може да се установи. Ищецът няма установена
глаукома, „суспективна глаукома“ означава евентуална, не установена, за да се
установи глаукома е необходимо да се направят специални изследвания, а не
еднократно да се установи повишено очно налягане при един очен преглед, като
повишеното налягане може да е временно и да се дължи на различни причини, не е
задължително да води до такова заболяване. В проведено по делото о.с.з. това
вещо лице е категорично, че не е налице връзка между заболяванията на ищеца и
наличен при него стрес, породен от факторите, посочени в исковата молба.
В заключението си д-р И.М., невролог, също сочи,
че от снетата от лицето анамнеза и статуса преморбидно и по време на
провежданото стационарно и амбулаторно лечение, липсват данни за заболявания на
нервната система. Споделените от ищеца оплаквания се отнасят към тревожните
разстройства, които са предмет на диагностициране и лечение от психиатър, какъвто
обаче не е консултирал С. по време на лечението му и след това. Стресът би
могъл да доведе до твърдяната психосоматика, но тя се отхвърля с поставянето на
окончателната диагноза – идиопатична дилатативна кардиомиопатия. Оплакванията и
диагнозите на ищеца не попадат в класификацията на заболяванията на нервната
система. В проведеното о.с.з. вещото лице поддържа заключението си. Заявява, че
т.к. стресът се обсъжда като фактор за заболяванията на С., то би следвало в
процесния период да има поне едно оплакване, поне една консултация или
проведена терапия, която да е наложена от тези оплаквания. В случая се
установява, че ищецът е лекуван само в кардиология от посоченото заболяване,
което, видно от кардиологичната СМЕ е констатирано в края на 2019 година. До
изготвянето на тези две СМЕ се установява само такова заболяване и само
сърцето, като болен орган. Когато става въпрос за заболяване, причинено от
стрес, не е налице документиране на органни поражения, какъвто е случаят,
тогава терапията се води и от психиатър, какъвто не е търсен и/или назначаван
за лечението на ищеца. Вещото лице отрича твърдението, че намаляването на
зрителната функция е сред първите симптоми на влошаване на нервната система.
Когато има зрителни нарушения при неврологично заболяване е налице ясен образ
на резултатите от офталмологичния преглед и това няма връзка с нуждата от диоптрична корекция. При С. е
налице поразен орган /сърце/, което води до
нарушена функция, но не е налице такъв факт по отношение на нервната
система и неврологичните заболявания. Ищецът няма констатирано очно заболяване,
а само евентуална нужда от диоптрична корекция, но това е допустимата
физиологична норма. Суспектната глаукома е само съмнение за заболяване, но не и
диагноза, ако офталмологът е имал съмнения е щял да предприеме следваща крачка,
като следва да имаме честота на проследяване на очното налягане, за да може да
се установи глаукома. Повишаването на това налягане може да е последица от
цикадния ритъм през деня, а не признак само по себе си на болест, когато
липсват други оплаквания, затова то трябва да се изследва рано сутрин, т.к. в
следващите часове на деня може да има покачване поради умора на окото, а не
поради заболяване.
По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана СМЕ
– онкологична с вещо лице – онколог – хематолог, т.к. след завеждането
на исковата молба С. заявява, че освен посочените в нея здравословни проблеми
му е открито и онкологично заболяване на лимфната система, което се дължи на
стреса, породен от издадените и отменени НП и от множеството проверки,
осъществени от органите на НАП. Според вещото лице на ищеца е открито
заболяване на 14.02.2022 г. – класически лимфом на Хочкин, като това заключение
е направено по представени от ищеца документи, приложени по делото. Проведена
му е химиотерапия и към момента на изготвяне на експертното заключение той е в
ремисия. Според вещото лице ракът започва развитието си от клетка, съдържаща
неправилна генетична информация, която започва да се възпроизвежда по същия
начин и се появява тумор, състоящ се от множество атипични клетки. В
злокачествените клетки стават определени промени и те започват бърза репродукция,
поразявайки съседните клетки и тъкани, като при разрастването си могат да
започнат да притискат органи и да пречат на функционирането им. Тези клетки се
откъсват при тежки форми на рак и се пренасят в други части на тялото, като
образуват метастази. Наличието на нетипични клетки не е достатъчно, за да се
причини заболяване, друг фактор е потискането на естествените защити на
организма. Има различни фактори, които отключват такова заболяване-
канцерогенни вещества, генетично предразположение, радиация, неправилно
хранене, но науката не може да обясни на този етап по какви причини изложени на
едни и същи рискови фактори организми могат да се разболеят или не. Стресът
отслабва естествената защита на организма срещу различни заболявания, вкл. и
срещу рак и нарушава хормоналния баланс. Специално при рака са налице комплекси
причини за появата и развитието му – вътрешни и външни фактори. Стресът оказва
влияние, но няма доказателства, че е причинител на заболяването. В случая от
медицинска гледна точка не може да се установи началото на онкологичното
заболяване на ищеца, то може да е налице месеци, година дори преди изявата на
симптомите и възможностите да се диагностицира. С. вероятно е бил подложен на
стрес при проверките, но той е имал и стрес по други причини – напр.
поставената диагноза на кардиологичното му заболяване и лечението му,
прогнозите за излекуването на същото – евентуална трансплантация на орган.
Научни доказателства за причиняването на рак въз основа на такъв стрес не могат
да се представят, както и не може да се свърже началото на заболяването с
конкретно действие или бездействие от страна на органите на НАП. В о.с.з.
вещото лице поддържа това свое заключение.
По искане на ищеца е назначена и съдебно-психологическа
експертиза, като ищецът изрично е отказал да се направи
съдебно-психиатрична такава, като е държал заключението да се изготви от
психолог. Затова и съдът е назначил вещо лице – психолог, а не психиатър –
лекар с такава специалност. Според експертизата М.С. съобщава, че до проверките
на дружествата от НАП и свързаните с това дела не е имал сериозни здравословни
проблеми, налагащи медицинска помощ, експертизата не разполага с данни за това
и преценява, че той не е страдал от психиатрични заболявания. Такива доказателства
самият ищец също не представя. Съдът следва да посочи, че ищецът няма
установено психиатрично заболяване и към момента, т.е. в тази насока няма
промяна с времева граница – процесните проверки и съставени НП, които
постановления са съставени близо шест години преди откриване на онкологичното
заболяване. Психологът сочи, че в хода на проверките здравословното състояние
на ищеца се е влошило, което съответствало на извода за единственото му
установено в този период кардиологично заболяване, датиращо от края на 2019
година, но това заболяване не е установено да има връзка с тези проверки, видно
от заключението на кардиолога. Онкологичното заболяване е установено след
подаване на исковата молба и специалистът - онколог, както бе посочено по-горе,
не установява доказана връзка между проверките, издадените НП и появата и на
това заболяване. Също такава връзка обаче липсва и при кардиологичното
заболяване. Що се отнася до състоянията, за които ищецът съобщава – изпитване
на страх, постоянно напрежение, безпокойство, панически атаки, конфликтност,
раздразнителност и нетърпимост за околните, същевременно – потиснатост,
депресивност, психично изчерпване и неработоспособност, то съдът следва да
отбележи, че те са субективни лични оплаквания, които не могат да се доказани
по обективен и несъмнен начин и това не е направено в хода на делото. Те
ползват тезата на ищеца, но не са установени по обективен начин. От наличната
документация по делото такива състояния не могат да бъдат извлечени. Още
по-малко да се обвържат с дейността на приходните органи. С ищеца вещото лице е
провело интервю и са попълнени личностов въпросник и въпросник за невротични тенденции и личностови особености. Лонгитюдно
психологично изследване не е провеждано, т.к. ищецът не се подлагал преди това
на психологични изследвания и терапии и не може да се установи какво е било психологическото
му състоянието му преди провеждане на изследването от психолога по настоящото
дело. По тази причина и няма как да се установи промяна в същото. Могат да се
установят настоящи психологични характеристики, но без да е сигурно дали същите
са устойчиви или временно проявени, от кога варират и с каква сила.
Съдът следва само да отбележи в тази връзка, че
изследванията по въпросника на Айзенк отразяват личностови характеристики,
които са вродени /темперамент/ или залегнали като устойчиви характерови черти
на личността, а не ситуативни специфики. Тези основни характеристики на
личността дават отражение в начина, по който реагира лицето на дадени ситуации
и на това, как се очаква то да ги приеме и да отреагира на тях. Според
резултатите от личностовия въпросник на Айзенк за ищеца се установява повишение
по скалата за „социална желателност“, високо ниво на претенции и амбиции,
лицето обича промените, изпитва потребност от възбуда и стимулация и е склонен
да поема риск. При това положение за него, според съда, не би следвало
съставянето на НП и то на друг адресат, както и няколко проверки, правени от
НАП в търговските дружества, да съставляват особен проблем. Установени са
повишени стойности и по дименсията „емоционална нестабилност“, което е
показател за леко изразени невротични тенденции: неспокойствие, тревожност,
впечатлителност, силна реакция на външни стимули и бавно възстановяване
афективния баланс след емоционална възбуда, като се изпитват чести епизоди на
потиснатост, склонност към депресивни изживявания, предразположение към дистрес
и психосоматични разстройства. Съдът следва да отбележи тук, че наличието на
определени личностови характеристики не
е основание да се очаква контролните органи да действат по различен начин
спрямо контролираните субекти, поради, например, по-висока тяхна чувствителност
и склонност към депресивни състояния или афект, и то с вече направената
уговорка, че лично С. не е бил обект на контрол от страна на НАП, както и че с
органите на Агенцията е контактувал друг представител.
Според данните от попълнения въпросник за невротични
тенденции и личностови особености, който отново касае трайни характеристики на
личността, а не ситуативни проявления и реакции, лицето е посочило, че изпитва
конкретни психосоматични проблемни усещания и изпада в такива състояния, което
обаче не може да бъде проверено за обективност и вярност и същите остават
твърдения, които могат да бъдат дадени с оглед защитната му теза като ищец по
настоящото дело. Само по оплаквания на пациент и без преглед и необходими
изследвания принципно не може да се установи и диагностицира заболяване. Също
така само от оплаквания за силно изпитван дискомфорт не може да се установи
обективно психичното състояние на едно лице. Депресията /депресивни епизоди/ е
например заболяване, което подлежи на диагностика и налага психиатрично
медикаментозно лечение, но данни за такива установявания не са налице. Описаните
чувства на „слабо здраве“, „затруднено дишане“, „сърцебиене“, „болки и стягане
в областта на гърдите“ спокойно могат да се обяснят с наличното кардиологично
заболяване, като кардиологът изрично е посочил, че при С. са налице усещания за
задух и сърцебиене точно като последица от него.
Съдът споделя идеята, че по принцип всяка проверка от
контролен орган изважда лицето от зоната му на комфорт и може да причини стрес,
малко или повече, но това не може да е причина само по себе си да се
предполага, без наличие на категорични доказателства, че този стрес води до
соматично заболяване. По делото не се доказаха някакви необичайни действия,
извършвани от служителите и органите на ответника, които да предизвикат повече
от обичайния във връзка с такива проверки стрес за ищеца. Ако причините за
такъв се коренят в негови личностни качества, установявани с двата типа
личностни въпросници, то същите следва да се вземе предвид, че не е в
компетенциите на НАП да ги отстрани и/или намали до приемливи нива. Вещото лице
сочи, че „всяко емоционално състояние“ – и положително, и отрицателно,
предизвиква реакция в организма, с което съдът е също съгласен. Също така експертът
сочи, че самото наличие на кардиологичното и онкологичното заболявания на ищеца
водят неминуемо до напрежение, тревожност и основателни страхове, което е също
логично. Но въз основа на тези изводи не може да се направи друг релевантен за
делото такъв, а именно – че точно органите и служителите на НАП са причина за
възникването на тези заболявания. Вещото лице не може да оспори изводите на
кардиолога и онколога, които заявяват, че не може да се установи
причинно-следствена връзка между стреса, причинен от проверките и съставените
актове /НП/ и появата на установените соматични заболявания. Това вещо лице не
е лекар – онколог, съдът не следва да дава вяра на твърдението му, че точно
негативните усещания у ищеца, породени конкретно от проверките на НАП на
дружествата, са го довели до продължителен дистрес, който „има
причинно-следствена връзка с възникналото по-късно онкологично заболяване“,
т.к. не се цитира специализирана медицинска литература, която да съдържа
подобни изводи, а и това противоречи със заключението на самия специалист –
онколог, който заявява изрично, че в медицинската литература, въпреки
търсенията му сред хиляди страници, такова установяване за наличие на пряка
връзка причина-следствие между стрес и онкологично заболяване до момента не е
направено и че конкретно не може да се „свърже началото на заболяването с
конкретно действие било то проверка от органите на НАП.“. На стрес едно лице се
подлага ежедневно, животът на всеки нормално живеещ човек е изпълнен със
стресови събития, положителни и отрицателни и не може да се установи нито дали
въпросните проверки са допринесли за състояние на дистрес, като последица от
продължителен и патологично силен стрес, нито че такъв дистрес е бил изобщо
налице, кога и дали е в пряка причина с което и да било от заболяванията на
ищеца, медицински доказани. Онкологичното заболяване е възникнало или поне
първоначални данни за наличието му има от началото на 2022 година – четири
години след като процесните НП са били отменени по съдебен ред, а, както вече
бе мотивирано по-горе, не се установява незаконосъобразност на провежданите
проверки или други актове, действия и бездействия на администрацията -
ответник. През този период ищецът е бил подложен и на други стресови фактори,
съпътстващи всеки нормален човешки живот, като никой категорично не може да
установи кои от тях какво отражение са дали на психиката му, още по-малко на
телесното му здраве.
По делото е приложена и
диагноза с анамнеза на ищеца от 22.02.2023 г., който документ, издаден от лице,
за което не е доказано че е специалист, какъв специалист е точно и то не е
разпитано от съда под клетва, нито е изготвило специално експертно заключение,
не може да опровергае приетите и неоспорени експертизи. Документът не е
подписан и не може да играе ролята на официално доказателство като официален
документ за обстоятелствата и изводите, сочени в него. Не се оспорва, че при
наличното вече кардиологично заболяване стресови ситуации за пациента не са
препоръчителни, но това няма отношение към настоящия правен спор. Дори и към
момента, ако органите на НАП направят законосъобразна проверка или ревизия на
физическото лице М.С., те няма да носят имуществена отговорност за развитието
на това заболяване. Защото то не е извинение, което може да препятства такива
проверки.
Както бе посочено по делото са установени и други
стресови за самия ищец факти. Така, например, с ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 1700/2019
г. от РС – Габрово С. е осъден да заплати сумата от 118551.63 лв. със законна
лихва за част от същата на Банка ДСК, София. На 3.02.2020 г. до ищеца, като
физическо лице, е изпратена покана за доброволно изпълнение от ч.с.и. ***, район
на действие Стара Загора, като се
налагат обезпечителни мерки завземането – запор на банкови сметки и възбрана на
посочени недвижими имоти на лицето. Насрочен е и опис на самостоятелен обект от
сграда в гр. Стара Загора. Приложено е Обявление за изнасяне на обекта на
публична продан.
На 3.02.2020 г. РС Бургас е издал ИЛ въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 577/2020 г., въз основа на което
срещу ищеца М.П.С. е образувано ч.изп.д. № 20208050400761 за сумата от
3 482.00 лв. с кредитор – Уникредит Булбанк АД. За задължението със
Запорно съобщение на ч.с.изп. Станимира Николова е наложен запор върху всички
сметки на длъжника.
Наличието на водени дела за принудително изпълнение по
неплатени задължения, налагане на обезпечителни мерки и принудителна продан на
имущество, и то вече предприети конкретно срещу личността на ищеца, са действително
силни стресогенни фактори, т.к. с тях се застрашава пряко и реално личността и
имуществото именно на това лице, но с проведените принудителни изпълнения вече
ответникът няма нищо общо, нито пък са били отменяни отделни актове по
изпълнението или конкретни действия на ч.с.и. по тези производства.
Няма доказателства и данни, от които да може да се
направи извода, че НАП има каквото и да било отношение към наличието на
задължения на физическото лице и настоящ ищец към двете банки. Такива
задължения имат много физически лица и без да развиват търговска дейност и не
може да се предполага, че поради провеждани проверки, което е нормална дейност
за контролен орган, търговски дружества няма да работят, ще работят на загуба
или ще се наложи да се спре или преустанови дейността им, което пък ще доведе
пряко и непосредственост до такива финансови проблеми на съдружниците в тях,
които не са и неограничено отговорни и чиито имущество и финанси не зависят от
това на тези юридически лица.
След представяне на доказателства за наличието на
финансови проблеми на самото физическо лице, които не са свързани с актове и
действия на органи и служители на НАП, е изготвена допълнителна психологическа
експертиза. Вещото лице намира, че стресът може да произтича от всяка ситуация,
която кара човекът да се чувства ядосан, притеснен, тревожен, фрустриран, като
стресорите могат да имат разнообразно естество. В случая и наличието на
изпълнителните производства за лични задължения на ищеца също могат да окажат и
реално оказват негативно въздействие върху психиката и здравето му. Трудно е да
се определи кои точно фактори са оказали по-голямо такова въздействие. Всички
те са стресогенни и пораждат хроничен стрес, като водят до натрупване на
негативни психологични ефекти. Не може да се каже до каква степен се конкурират
различните такива фактори, нито да се установи кои от тях оказват по-голям
ефект. Експертът заявява, че „за интензивността и дълбочината на негативните
емоционални преживявания и степента на акумулиран стрес може да се съди от
субективните описания на лицето, както и от ориентировъчните резултати,
установени чрез използвани психологични тестове.“. В тази връзка съдът отново
обръща внимание на това, че от голямо значение за заключението относно
наличието на стрес, вида и степента му, играе именно субективното описание на психичното
състояние, направено от самото лице, което в случая е нормално да подсилва тези
впечатления, с оглед защитната му теза по настоящото дело. Съвсем нормално е
именно поради наличието на тези вече лични задължения, за които С. отговаря
лично със своето цяло имущество, у него да се породят „напрежение,
безпокойство, страх, мисли за безперспективност и безизходица“ – тук именно той
е длъжник и от него и неговото лично имущество се търси удовлетворение на
вземанията от банките. Това, че С. е заявил пред вещото лице, че се страхува да
възобнови дейността на дружествата си и по този начин не може да инкасира
приходи, които да му позволят да изплаща задълженията си, съдът не приема като
налична и основателна причина лицето да не заплаща личните си дългове. В случая
ищецът не е доказал постоянна загуба на работоспособност, която да му е пречка
да работи и да получава доходи – било от търговска дейност, било от трудова или
друга такава. Дори и да е налице заболяване от депресивния спектър, то такава
диагноза не му е поставяна, а депресията е официално признато заболяване с код
по МКБ от F32.0, F32.1 до F32.2 и
.3. Не е установено и
каквото и да било друго от заболявания от цикъла на Психични и поведенчески
разстройства, МКБ F00 – F99.
Показанията на свидетелката *** не променят
горните изводи на съда. Съдът взе предвид, че същата е близка с ищеца, двамата
живеят заедно в момента в Германия на нейни разноски. Съдът не споделя
изразеното становище на свидетелката, че проверките „нарушават имиджа на
фирмата пред клиентите“, т.к. това е твърдение не за конкретни факти, каквито
свидетелят следва да прави, а личен извод и предположение, който не следва да
се взема предвид, както и защото проверките съставляват нормална оперативна
дейност на държавните органи, които няма как сами по себе си да сринат или дори
да намалят нечий имидж. Още повече, че това отново би бил имидж на търговските
дружества, а не на самия ищец, който не е бил проверяван. Клиенти не се „губят“
заради текущи проверки, те не биват уведомявани от проверяващите нито за тези
проверки, нито за резултатите от тях, а и по делото няма такива доказателства. Проверките
от страна на които и да било контролни органи не може да се приеме, че са
обективна причина за спиране на работа на дружествата, няма издавани актове от
органите на НАП за спиране на дейността им, това е станало изцяло по желание и
решение на съответните им управителни органи, като НАП няма отношение към
взимането на такива решения. Няма данни дружествата да не са получили
финансирания по проекти, по които са кандидатствали, точно поради причината
текущи проверки от НАП или поради издадените и отменени по съдебен ред НП.
В заключение съдът намира исковата молба за недоказана и
неоснователна, поради което следва да я отхвърли изцяло.
На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва
да заплати направените от ответната страна разноски, съставляващи 50.00 лв. за
призоваване и разпит на свидетели; 150.00 лв. за допълнителна
съдебно-психологическа експертиза и 540.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на Административен съд - Габрово направени
от него по делото разноски, съставляващи изплатените суми за възнаграждения по
поискани от същата страна експертизи, които възлизат на обща стойност 1 241.00
лв.
Поради така изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, чл. 235 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с вх. № СДА-01-2099 от 1.12.2021 г. по описа на същия съд, от М.П.С.
***, ЕГН: **********, срещу Национална Агенция за приходите – София на стойност
1 000 000 000.00 /един милиард/ лв. изцяло, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.С. ***, ЕГН: **********
да заплати на Административен съд Габрово деловодни разноски на стойност 1 241.00 лв. – изплатени
от съда суми за назначени експертизи по настоящото дело по искане на ищеца.
ОСЪЖДА М.П.С. ***, ЕГН: **********
да заплати на Национална Агенция по приходите - София деловодни разноски на
стойност 740.00 /седемстотин и четиридесет/ лв. – направени от същата страна
деловодни разноски, от които 50.00 лв. за призоваване и разпит на свидетели,
150.00 лв. за допълнително заключение по експертиза и 540.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящото Решение подлежи на обжалване в 14-дневенсрок от съобщаването
с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен
Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-
Т./