Решение по дело №10566/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София,

29.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

Дванадесети юни

две

хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

прокурора

Стефанов

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

10566

по описа за

2016г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение  № 9175/26.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 12309/15г. е отменено решение на СГС по адм.д. № 644/98г. и делото е върнато за ново разглеждане.

Административното производство пред СГС е образувано по  жалба на  ЕТ „В.Ш.“ срещу решение от 21.01.1998г.  на  отдел „С.“ на  Патентно ведомство, с което е уважено искане за заличаване на търговска марка.

Жалбоподателят твърди, че  атакуваното решение не е издадено от компетентен орган. Сочи, че  заповед № 48 е издадена на 05.11.1993г. , а върху искането на „1.ч.“ ЕООД за заличаване на търговската марка, което е разгледано, е  с дата 27.11.1998г. Следователно заповед № 48/05.11.1993г.  не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗП. Затова тримата експерти, които са подписали обжалваното решение, не образуват компетентен орган  да го  вземе. Поддържа, че не са спазени процесуалните разпоредби. В обжалваното решение като процесуално основание за разглеждане на искането  за заличаване на търговската марка  е посочена Инструкция за прилагане на  ЗТМПО/отм/, която не е обнародвана.   Сочи, че съгласно чл.50, ал.2 от ЗП една марка може да бъде заличена  само, ако е установено преждеползване по съдебен ред. Твърди, че не са спазени материалноправните разпоредби по вземане на решението. В него не се съдържат фактически и правни основания, че притежаваната от жалбоподателя марка е регистрирана незаконосъобразно. Решаващият орган   се е произнесъл и по въпроса за преждеползването на марката. Т.е. произнесъл се е по спор, който не му е подведомствен.

Затова моли съда да отмени атакуваното решение  на ПВ.

Ответникът Патентно ведомство счита жалбата за неоснователна като в писмено становище  излага своите аргументи.

Заинтересувата страна „1.ч.“ ЕООД чрез процесуалния си представител  моли жалбата да бъде отхвърлена.

СГП счита жалбата за основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните  намира  жалбата за допустима като подадена в срока по чл.37, ал.1 от ЗАП/ в редакцията към ДВ бр.15/06.02.1998г./ и следва да бъде разгледана по същество.

Приложими закони към момента на издаване на административния акт са ЗАП/отм/, ЗТМПО/отм/, Инструкция за приложение на ЗТМПО/отм/, ЗП.

Предмет на разглеждане е индивидуален административен акт, който съгласно легалната дефиниция на  чл.2 от ЗАП/отм/  е акт издаден от компетентен орган, с който се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. По отношение на административните актове са въведени пет изисквания за законосъобразността им  в чл.41, ал.3 от ЗАП/отм/, а именно : да са издадени от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването  и  да е  съобразен с целта, която законът преследва. Служебно задължение на съда е да провери валидността на обжалвания акт, независимо от това дали в жалбата се правят искания или доводи в тази насока, когато са налице предпоставките за неговата нищожност.  За да е нищожен един административен акт е необходимо той да не е издаден от компетентен орган,  да не е издаден в предписаната от закона форма и с необходимото  съдържание, нарушени са административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и превратно упражняване на власт.

С отменителното решение на ВАС е прието, че обжалваното решение на отдел „С.“ на ПВ е издадено от компетентен орган, което обхваща  и въпросът за неговия състав.  Поради това   следва да се приеме, че    решението от 21.01.1998г. е издадено при спазване на материалната компетентност и  е валиден административен акт. Той е издаден в предписаната от закона форма и е мотивиран.

Съдът приема, че той е издаден в нарушение на процесуалните  правила по издаването му. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗАП/отм/ издаденият административен акт следва да бъде съобщен на всички заинтересувани граждани и организации,  включително и на тези, които не са участвали в производството. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщението. Когато адресът на някой от заинтересуваните не е известен или той не живее на посочения от него адрес,  съобщението се поставя на таблото за обявления в общината, района или кметството. В тези случаи  съобщаването може да се извърши  и по друг обичаен начин. В случая ПВ е изпратило съобщението до жалбоподателя с писмо с обратна разписка./ Р № 832/02.02.2004г. по адм.д. № 9933/03г., V отд. на ВАС/. Няма спор, а и видно от представеното копие и оригинал на обратната разписка е, че писмото, изпратено от ПВ до жалбоподателя, с което я уведомява за постъпилото искане за заличаване на притежавана от него търговска марка,  е върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. Ответникът Патентно ведомство се позовава на заповед № 54/02.08.1995г., с която се уеднакяват изискванията към входящо- изходящата кореспонденция и опростяване на проверката по формалната редовност на заявките за обектите  на индустриална собственост.   Според т.9 от нея,  когато обратната разписка не се върне или от нея не е ясна датата на получаване, за дата на получаване  да се счита датата, 10 дни след датата на извеждането на кореспонденцията. В случая не е налице нито  една от двете хипотези, тъй като писмото с обратна разписка се е върнало  в цялост с отбелязване, че не е потърсено.  В този случай в същата т.9 на цитираната заповед е предвидено, че при връщане на изпратената кореспонденция съответния експерт уточнява адреса, за да я изпрати отново с указани нови срокове.    Ако кореспонденцията се върне отново, то експертизният отдел следва да счита, че заявителят не е отговорил и да постанови решение в съответствие с етапа на експертизната процедура.  В случая  ПВ не е спазило това правило, като не е направило проверка  и уточняване на адреса на жалбоподателя, за да изпрати отново уведомлението  от 02.12.1997г. с нов срок за подаване на възражение.  Спазването на тази процедура е важно досежно коя хипотеза на т.7 от Инструкцията за приложение на ЗТМПО/отм/ ще  се приложи. Тази, в която притежателят  не е възразил относно искането за заличаване,  последното се извършва от административният орган  и в седмодневен орган уведомява преждеползвателя да направи искане за регистрация на своята марка в тримесечен срок от решението за заличаване. Или втората хипотеза,  свързана  с депозирано възражение от притежателя на марката, чието заличаване се иска, то тогава преждеползвателят следва да установи преждеползването си по съдебен или арбитражен ред.  Патентно ведомство е приложило първата хипотеза като е приело, че притежателят на марката не е възразил. Това е неправилно, доколкото е нарушен реда  за уведомяването му за искането за заличаване на търговската марка. Поради това  обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на административно производствените правила.

В допълнение  атакуваният административен акт е издаден и в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от ЗТМПО/отм/, респективно т.7, ал.3 от Инструкцията за приложение на този закон. Видно от приложеното гр.д. № 404/99г. на СГС е, че искът на заинтересуваната страна „1.ч.“ ЕООД, която е искала  заличаване на търговската марка, притежавана от  ЕТ „В.Ш.“, не е установила, че има качеството на преждеползвател. В този смисъл той не е имал право да иска заличаване на търговската марка на основание чл.9, ал.2 от ЗТМПО/отм/.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че атакуваното решение от 21.01.1998г. на отдел „С.“  на ПВ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл.42, ал.3 от ЗАП/отм/ преписката трябва  да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

          ОТМЕНЯ решение от 21.01.1998г. на отдел „С.“ на Патентно ведомство като незаконосъобразно.

          ВРЪЩА преписката на Патентно ведомство за ново произнасяне.

          Решението подлежи на обжалване пред ВАС в  четиринадесетдневен  срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: