и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 208, ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 86/ 25.05.2007 г. , постановено по гр.д. № 1057/ 2006 г. на РС- Кърджали , с което гражданския брак между Димитър Станков Гуглев и Милена Димитрова Гуглева , двамата от г. Кърджали е прекратен по вина на Димитър Станков Гуглев. Упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца – Стефан Димитров Гуглев с ЕГН ********** , Десислава Димитров Гуглева с ЕГН ********** и Фани Димитрова Гуглева с ЕГН ********** са предоставени на майката Милена Д. Гуглева, а на бащата е определен режим на свиждане да вижда или взема при себе си децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа и един месец през година , който да не съвпада с платения отпуск на майката. Димитър С. Гуглев е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за непълнолетните си деца чрез тяхната майка и законна представителка Милена Д. Гуглева - за Стефан в размер на 60 лв. , а за Десислава и Фани на по 50 лв. , считано от влизане на решението в сила, до навършване на пълнолетие на децата или настъпване на друга правопогасяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. Ползването на семейното жилище , представляващо едноетажна къща находяща се в с. Долно войводино, Х-а обл. е предоставено на Милена Д. Гуглева. Постановено е след развода Милена Димитрова Гуглева да носи предбрачното си фамилно име Коларова. В тежест на Димитър С. Гуглев са останали направените по делото разноски от Милена Д. Гуглева в размер на 150 лв.,а по сметка на КРС окончателна д. т. в размер на 20 лв. и д.т. върху присъдената издръжка в размер на 230.40 лв. В жалбата се твърди, че решението, относно вината за прекратяване на брака, упражняването на родителските права, режима на свиждане, присъдената издръжка и разноски по делото, е поставено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. По делото не били събрани доказателства за виновно поведение от страна на ищеца, че бил подложил на психически и физически тормоз съпругата . В този смисъл съдът изцяло кредитирал показанията на св. Коларова и Георгиев , които били роднина на ответница, а тези показания били в противоречие с показанията на св. Гуглева , която живеела с младото семейство и е пряк свидетел на техните отношения. Неоспорим факт било обстоятелството, че страните били във фактическа раздяла от м. октомври 2006 г. поради безпричинното напускане на семейното жилище от страна на ответницата и раздялата се дължи единствено на нейното виновно поведение , което било основание съдът да прекрати брака по изключителна вина на ответницата. От доказателствата по делото се установявало , че от фактическата раздяла децата се отглеждали и възпитавали правилно от бащата, но въпреки това съдът приел, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да става от майката. Този извод на съда не бил в съответствие със становището на СП, Отдел “Закрила на детето” – Кърджали и показанията на св. Георгиев и обстоятелството, че ответницата не разполага с необходимите условия за отглеждане и възпитание на децата. Моли съдът да отмени решението на районния съд в атакуваните му части и постанови решение по същество на делото, като прекрати бракът между страните по вина на ответницата, да предостави упражняването на родителските права спрямо родените от брака три деца на ищеца , а за майката се създаде режим на свиждане с децата , ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за децата в размер на 50 лв. за Стефан и на по 45 лв. за Десислава и Фани чрез техния баща и законен представител Димитър Гуглев, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, да предостави ползването на семейното жилище от Димитър Гуглев и Милена Гуглева да бъде осъдена да заплати разноски по делото , а в останалата част решението да бъде оставено в сила. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Ответницата оспорва жалбата. Твърди, че решението на районния съд е в съответствие с доказателствата по делото. Събраните пред настоящата инстанция доказателства не разколебали фактите и обстоятелствата, установено от районния съд. Налице било дълбоко и непоправимо разстройство на брака , но по въпроса за вината счита, че по делото се установили брачни провинения от страна на ищеца относно създаване на негативно отношение към майката от страна на ищеца и упражняване на психически и физически тормоз на ответницата. Напускането на семейното жилище от страна на ответницата било мотивирано с желанието да бъде близо до децата,за да може да ги възпитава, а трудно може да се нарече семейно жилището в с. Долно войводино, Х-а обл. , след като там не живеят преимуществено децата. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и присъди разноски по делото. Пред въззивната инстанция страните ангажираха гласни доказателства. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството е по чл.99,ал.1 от СК. В исковата си молба ищецът твърди, че първоначално брачният им живот с ответницата в г. Кърджали протичал нормално. От м. март 2005 г. се преместили с. Долно войводино, Х-а обл. и от една годÞна отношенията им се влошили по повод обстоятелството, че ответницата била безработна и често предизвиквала скандали. От 5.10.2006 г. били във фактическа раздяла , тъй като ответницата напуснала семейното жилище, престанала да изпълнява съпружеските си задължения , водила свои начин на живот , несъобразен с интересите на семейството , престанала да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата. С оглед на това твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен . Ответницата желае развод . Заявява, че от м. октомври 2006 г. са във фактическа раздяла и от тогава ищеца не и позволява контакт с децата . През последните три години докато живеели в с. Долно войводино, контакта с децата се осъществявал само когато свекърва й и сестрата на съпругът и позволявали това, а не когато тя желаела. Децата били в г. Кърджали и за тях се грижели сестрата на ищеца и неговата майка. Търсила контакт с децата , но те отказвали да разгорят с нея, при телефонно обаждане телефона и се затварял, посещавала детската градина , в която били двете и деца , но те бягали и не искали да разговарят с нея. Преди да се установят децата в гр. Кърджали, тя се грижила за тях, но когато пораснали членове на семейството на съпругът и се намесили в отношенията им и постепенно я разделили от децата. Твърди, че напуснала семейното жилище , за да бъде непрекъснато заедно с децата в града , но вместо това , те били настроени против нея. И до момента на съдебното заседание няма достъп до децата. Чрез процесуалния си представител счита решението на районния съд за законосъобразно. По делото са разпитани две групи свидетели , които са в родствена връзка със страните по делото. Независимо от това с оглед преценката им съобразно чл.136 от ГПК и чл.188,ал.1 от ГПК, свидетелските показания установят следното: първоначално семейният живот на страните протичал нормално. Във връзка със закупуване на жилище в г. Хасково за децата, страните заживяли в с. Долно войводино, Х-а обл. , където отглеждали животни и от тогава започнали конфликтите им, без да стават достояние до близките им. В същото време ищецът работил на смени като пътен полицай в г. Кърджали. В с. Долно войводино условията на живот не били добри , ответницата сама отглеждала животните и заедно с ищеца, когато не бил на робата, не е имала възможност да разполага със средства, нямала дори джобни пари, средствата от продажба на млеко и други продукти се прибирали от ищеца. Св. Гуглева, майка на ищеца установява още, че през последните пет месеца децата са били в г. Кърджали и се отглеждали от нея в домът и , ответницата не е проявила интерес към децата. Отрича децата да са настройвани срещу майката. В същото време майката на ответницата св. Коларова заявява , че ответницата се е установила да живее в г. Кърджали, в жилище близо до домът на ищеца , търсила е контакт с децата, като е ходила до жилището , но не и отваряли вратата. Твърди , че в поведението на децата имало промяна . Св. Коларова и Георгиев установяват , че причина за фактическата раздяла между страните е психическия и физически тормоз от страна ищеца. Съобщават , че знаят от хора в селото , че на обществено место ищецът бил ударил ответницата с шамар. Пред настоящата инстанция св. Гуглева, сестра на ищеца и св. Георгиева леля на ответницата установяват още, че децата на страните живеят в г. Кърджали откакто са се родили . Първоначално брачните отношения между съпрузите протичали нормално. Причина за фактическата раздяла били децата , тъй като страните заминали на село, за да отглеждат животни , а детето Стефан започнал училище в г. Кърджали, а в последствие и другите две деца, и ответницата желаела да се върне в града , за да е при тях по време на обучението им . Освен това по време на брачното им съжителство ищецът имал грубо отношение към ответницата , което се изразявало в предизвикване на скандал на обществено место и удар с шамар. Освен това свидетелите установяват, че ответницата е била добра майка , грижила се е за децата докато живеели като семейство. Или от изложеното следва извода , че искът е основателен и доказан. Фактите , изложени по-горе и приети от настоящата инстанция сочат на виновно поведение от страна на ищеца . Вярно е, че от показанията на свидетелите се установява, че не са били преки очевидци на брачните отношения на страните, но по делото не се спори, че ответницата и след смъртта на бащата на ответника е била на село , за да отглежда животни , а в същото време децата са били в г. Кърджали и се отглеждали преимуществено от майката и сестрата на ответника. Ищецът работел на смени и в почивните си дни вземал участие в отглеждането на животните. Освен това желанието на ищеца за помирение е свързано с обстоятелството ответницата да отиде на село , за да отглежда животни и това обстоятелство не се оспорва. С оглед на това съдът намира , че тези обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че това поведение на ищеца е повлияло на психическото отношение на ответницата към брачната връзка. Откъсването на майката от трите деца , работа, свързана с отглеждане на животни, вместо работа като специалист с висше образование, желанието на майката да бъде с децата са обстоятелства които влияят на психичното отношение на съпругата по отношение изпълнение на брачните задължения. Освен това повод за фактическата раздяла на съпрузите е именно желанието на ответницата да бъде с трите си деца, което също не се оспорва от ищеца, както и , че достъпът и до тях е ограничен и не може да се осъществи и след постановяване на привременните мерки. Твърденията, че ответницата е дезинтересирана по отношение на отглеждането и възпитанието на трите деца не се подкрепя с доказателства. По делото не се спори, че пет месеца преди напускане на семейното жилище от страната на ответницата , трите деца на страните са били в домът на родителите на ищеца и напускането на семейното жилище е желанието на ответницата да бъде при децата си и тя да полага грижи за отглеждането и възпитанието им заедно с ответника, вместо това с идването на ответницата в г. Кърджали достъпът и до децата е ограничен от близките на ищеца, а впоследствие и от самия ищец, който и до момента не е предал на ответницата документи, които са и необходими, за да започне работа като специалист с висше образование. С оглед на тези обстоятелства поведението на ответницата не следва да се приеме като укоримо , а допустимо, тъй като не надхвърля границите на допустимото житейско реагиране е не следва да се преценява като брачна вина. Или по изложените съображения съдът намира, че действително бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен , семейната общност е разкъсана , между съпрузите липсва уважение и доверие , при което брачната връзка е формална и не съответства на закона. Освен това разстройството е непоправимо , желанието на ищеца за развод и психическото отношение на ответницата към брачната връзка не могат да се преодолеят, за да се възстановят нормални брачни отношения между съпрузите. С оглед на тези обстоятелства правилно съдът е приел, че бракът следва да бъде прекратен по вина на ищеца. По отношение на упражняването на родителските права от майката спрямо родените от брака три деца по делото е разпитано детето Стефан, който заявява , че не желая да живее при майка си, но като се има предвид ниската възраст на трите деца и свидетелките показания, които установява, че ответницата е грижовна майка , с родителски качества , съдът напълно споделя изводите на съда по този въпрос и правилно е прието упражняването на родителските права да става от майката , а за бащата да се създаде режим на свиждане. Размера на присъдената издръжка е съобразен с възрастта на децата , потребностите им и възможностите на страните да дават издръжка. Или от изложеното следва да се приеме решението на районния съд в обжалваните части за законосъобразно , при което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат в полза на ответницата, тъй като не се представя разписка за извършени такива. При този изход на делото
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/ 25.05.2007 г. по гр. д. № 1057/ 2006 г. на Районен съд – Кърджали. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщението на страните , че е обявено.
Председател: Членове:1.
2.
|