Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 365
гр.Пловдив, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и осми
ноември…през…две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Златка Стойчева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело № 635 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №369/17.07.2018г.,
постановено по търг.д. №338/2017г. по описа на окръжен съд С.З., е отхвърлен предявеният от „Д.П.”
ЕООД, ЕИК *, гр. Б., срещу „К.И К.” ЕООД, ЕИК *, гр. С.З., иск за заплащане на
сумата 57 000лв., представляваща неплатено проектантско възнаграждение по
договор за проектантска услуга №*., включващо: сумата от 10 000лв. –
остатък от неплатено възнаграждение за работен проект /фундамент/, сумата от
20 000лв. – неплатено възнаграждение за работен проект /стб. тръба на К./,
сумата от 7 000лв. – неизплатено възнаграждение за чертежи на обслужващи
стълби и площадки /КМ и КМД/, сумата от 12500лв. – неизплатено възнаграждение,
чертежи на зидария и изолации, спецификация, тухли и сумата от 7500лв. –
неплатено възнаграждение за чертежи на кръгли греди, ведно със законната лихва
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. В тежест на ищеца са
присъдени сторените от ответника разноски в размер на 3126лв.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Д.П.”
ЕООД. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с
доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон.
Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на изпълнение от страна изпълнителя –
ищеца на договорните задължения. Иска се решението на окръжен съд С.З. да бъде
отменено и вместо него да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендира сторените по делото разноски. Жалбоподателят не представя
нови писмени доказателства.
Ответник – жалбата „К.И К.” ЕООД в представения
отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира
сторените пред въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата
страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от
закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – Пловдив е образувано
по предявена искова молба от „Д.П.” ЕООД срещу „К.И К.” ЕООД,
с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.286 във вр. с
чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция
за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател
в настоящето, основава претенцията си на наличието на договорни отношения между
страните, произтичащи от договор за изработка, сключен на 04.09.2012г. Съгласно
този договор ответното дружество е възложило, а „Д.П.” ЕООД е приело да извърши
технически и работен проект на К. Н=130 м. на обект „Т.” ЕАД, в град Т., и.з.,
в квартал В., с обхват на проекта: технически проект, включващ: статически
изчисления, кофражни и армировъчни планове на фундамент и К.но тяло, стълби и
площадки КМ и КМД; работен проект, включващ: статическо изчисление на
фундамента, стб. тяло, ограждаща стена от кота -9.86 до -1.56, кофражни и арматурни
планове на фундамент, стб. тяло, стена и закладни части, чертежи на обслужващи
стълби и площадки КМД, заверка от контролен инженер по строително конструктивна
част; авторски надзор по проекта. Позовава се на изпълнение на поетите от
страна на изпълнителя задължения по чл.6.2 от договора. Пояснено е, че с оглед
отдалечеността на седалищата на двете дружества /възложител и изпълнител/,
възникналите в хода на работния процес уточнения и последвалите в резултат на
това корекции са извършвани по електронен път. В изпълнение на договорните си
задължения, последователно на датите: 29.09.2012г.; 08.01.2013г.; 16.01.2013г.
и на 11.02.2013г., ищцовото дружество предавало на ответника съответните части
от така възложения проект - предмет на договора. Конкретно на 29.09.2012г. по
електронен път били предадени 6 бр. чертежи за фундамент, на 08.01.2013г., по
електронен път били предадени 9 бр. чертежи за стб. тръба на К., на
16.01.2013г., по електронен път бил предаден 1 бр. чертеж за отвор на К.но тяло
/ревизия/, на 11.02.2013г., по електронен път били предадени 18 бр. чертежи за
стълби и площадки, като на последната дата, по настояване на възложителя,
окончателно са били предадени всички части по така възложения проект, включващи
и: зидария и изолации, спецификация тухли и кръгли греди. Като аргумент за
изпълнението на собствените си задължения, в допълнителната искова молба ищецът
се позовава и на издадено разрешение за строеж по повод изработения от него
проект. Твърди се неизпълнение на задълженията на ответника, като възложител да
заплати уговореното възнаграждение, като същият е заплатил само сумата от 5
000лв. по фактура №301/16.11.2016г. на стойност от 3 000лв. и фактура №313/
28.02.2017г. на стойност от 2 000лв. Искането, с което е сезиран съдът е: ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 57 000лв., представляваща
неплатено проектантско възнаграждение, дължимо по силата на сключения между
страните договор за проектантска услуга: сумата от 10 000лв. - остатък от
неплатено възнаграждение за работен проект /фундамент/; 20 000лв. - неплатено
възнаграждение за работен проект /стб. тръба на К./; 7 000лв. - неплатено възнаграждение за
чертежи на обслужващи стълби и площадки /КМ и КМД/; 12 500лв. - неплатено
възнаграждение за чертежи на зидария и изолации, спецификация тухли; 7 500лв. -
неплатено възнаграждение за чертежи на кръгли греди, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна – „К.И К.” ЕООД, е оспорил така
предявените искове. Не отрича възникването на валидно договорно правоотношение
между страните, но противопоставя възражения за пълно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя – ищеца в количествен аспект. В тази насока се
позовава и на самото съдържание на исковата молба, с която соченото изпълнение
от страна на ищеца е, чрез размяна на електронна кореспонденция, което не
съответства на клаузата на чл.5.2 от договора, изрично предвиждаща изпълнителят
да предостави на възложителя 5 копия на работни проекти на хартиен носител. По
повод възникването на договорните правоотношения между страните, ответникът
пояснява, че такива първоначално са установени с инж.С.Ч., но по – късно, п
негово настояване, е бил сключен договор вместо с него, с ищцовото дружество, чийто
едноличен собственик и управител е неговата съпруга. Именно поради тази причина
още на 06.08.2012г. ответникът превел по
личната сметка на инж.Ч.сумата 20 000лв. Счита, че изработеното от инж.Ч., дори
и да се приеме, че е в полза на ищцовото дружество и в изпълнение на сключения
договор, в най-добрия случай за ищеца може да бъде квалифицирано като частично
изпълнение на договора, тъй като в количествено отношение това изпълнение е
по-малко от половината от възложената работа и след като е станало ясно, че
изпълнителят не е в състояние да им предостави работен проект, годен за
получаване на строително разрешение /чл.6.2 от договора/, ответникът е
постигнал съгласие в крайна сметка да бъде заплатена от него сумата от 25
000лв., като след приспадане на преведения аванс от 20 000лв. е превел още 5 000лв. В отговора на
допълнителната искова молба се пояснява, че разрешението за строеж процесния
обект е издадено въз основа на друг проект, който е изготвен от трето лице.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора,
настоящата инстанция намира решението за правилно.
Безспорно установено в
първоинстанционното производство и в настоящето е наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между страните, произтичащо от Договор
за проектантска услуга № *. По
силата на този договор ответникът – в качеството на възложител е възложил, а ищецът,
в качеството на изпълнител, е приел да изработи технически и работен проект на К.
Н=130 м. на обект „Т.” ЕАД, в град Т., и.з., в квартал В.. В чл.7 от договора
са регламентирани условията за плащане, като е уговорено разплащането да се
извършва поетапно, като е посочена цената на отделните елементи от проекта и
обща стойност – 62 000лв. Установено в първоинстанционното производство от
заключението на допуснатата съдебнокомпютърна експертиза и неспорно в настоящето
е, че от страна на изпълнителя, по електронен път, е изпратена на възложителя проектна
документация – на 29.09.2012г., 08.01.2013г., 20.01.2013г., 11.02.2013г. и 26.02.2013г. Тази документация е изпратена от
електронния адрес на инж. Ч., като от страна на ищеца е представен граждански
договор №5/04.09.2012г., по силата на който изпълнението на услугата, предмет
на горепосочения договор №*. е възложено от ищцовото дружество на инж. Ч..
Съгласно заключението от съдебнотехтническата експертиза, документацията, изпратена по електронен път,
като изчисления и чертежи е идентична с представената от ищеца. Не е спорно и
обстоятелството, че по издадени от ищеца фактура №301/16.11.2016г. на стойност
от 3 000лв. и фактура №313/28.02.2017г. на стойност от 2 000лв. ответникът е
извършил частично плащане по договор №*.
Договорът за изготвяне на инвестиционен проект, чиито
фази са технически проект и работен проект, известен като договор за
предоставяне на услуга, е подвид на договора за изработка. За да възникне
задължението на поръчващия за заплащане на уговореното възнаграждение по чл.266
от ТЗ, възложената работа следва да е изпълнена точно – в количествен и
качествен аспект, да е предадена от изпълнителя и приета от възложителя без
възражения за неправилно изпълнение.
Спорно за настоящето производство е това – изпълнена
ли е възложената работа – услуга в пълен обем, така че да е полезна за
възложителя, съответно – предадена ли е на възложителя и предаденото
съответства ли на уговореното в договора, налице ли е приемане на възложената
работа от страна на възложителя.
Въз основа на правилна преценка на депозираните по
делото доказателства, окръжният съд е приел, че изпълнителят по договора не е
изпълнил задължението си по договора да изработи и предаде на възложителя
технически и работен проект, според уговореното в договора. Настоящата
инстанция споделя този извод.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно
даденото от съда тълкуване на направените от страните изявления в процеса и по-конкретно – относно възприетото от съда
„признание“ от страна на ищеца, че работен проект не е изготвен и не е предаден
на възложителя. По повод възражението на ответника, съдържащо се в отговора на
исковата молба, за липсата на изпълнение в количествен аспект и неизготвяне на
възложения работен проект, в допълнителната искова молба ищецът е изразил
становище: „Изработеният технически проект е бил достатъчно пълен, с елементи
на работен такъв. Тоест, всички необходими детайли са били включени в
техническия проект, поради което не е
било необходимо самостоятелно разработване на работен проект.“ Това
становище е изразено и в първото по делото заседание от процесуалния
представител на страната, при което в доклада по делото, съдът е приел за ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че работен проект не е изработен, по отношение
на което ищецът не е възразил. И във въззивната жалба не се твърди изготвянето
на работен проект, като самостоятелна, отделна фаза на инвестиционното
проектиране. С оглед спецификата на възложената работа и регламентиращата я
нормативна уредба, не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че
техническият проект включва или съчетава елементите на работния проект. Съгласно чл.139 ал.1 от ЗУТ и чл.2 ал.1 от
Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, инвестиционните
проекти могат да се изработват в следните фази:1. идеен проект; 2. технически
проект; 3. работен проект (работни чертежи и детайли). Подзаконовата нормативна
уредба – чл.2, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба №4/21.05.2001г., предвижда
възможност за еднофазно проектиране - във фаза само на технически проект или само
на работен проект – за инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни
във функционално, технологично и/или инсталационно отношение; двуфазно проектиране,
при което инвестиционните проекти могат да се изработват във фази: идеен и
технически проект, идеен и работен проект или технически и работен проект и трифазно
проектиране - във фази идеен, технически и работен проект (работни чертежи и
детайли) – за инвестиционните проекти за
сложни или комплексни обекти. В предмета на договора ясно е очертано двуфазно
инвестиционно проектиране – чл.2 от договора предвижда изработване на
технически и работен проект, а в чл.3 „Обхват на проекта“, детайлно са описани
елементите на двете фази на проектиране: чл.3.1 Технически проект, включващ:
статически изчисления, кофражни и армировъчни планове на фундамент и К.но тяло,
стълби и площадки КМ и КМД; чл.3.2 Работен проект, включващ: статическо
изчисление на фундамента, стб. тяло, ограждаща стена от кота -9.86 до -1.56,
кофражни и арматурни планове на фундамент, стб. тяло, стена и закладни части,
чертежи на обслужващи стълби и площадки КМД, заверка от контролен инженер по
строително конструктивна част. Тезата на жалбоподателя не намира опора и в
подзаконовата нормативна уредба. Съгласно Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, гл.6-та „Технически проект“, чл.19 –
чл.21 и гл.7-ма „Работен проект“, чл.22 – чл.26 – техническият проект и
работният проект, като самостоятелни фази на инвестиционното проектиране, имат
самостоятелно и диференцирано съдържание, функции и предназначение. Съгласно
чл.19 ал.1 от Наредбата, /действаща към процесния момент, преди изм. ДВ
бр.93/2014г./, техническият проект се изработва въз основа на съгласувания
идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект - в съответствие
със скицата (визата) за проектиране и заданието за проектиране (договора за
проектиране); ал.2 -техническият проект подлежи на съгласуване и е основа за
изработване на работния проект или подлежи на одобряване и е основание за
издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на строителството.
Съгласно чл.22 ал.1 и ал.2 от Наредба №4/21.05.2001г. /преди изм. ДВ
бр.93/2014г./, Работният проект (работни чертежи и детайли) се изработва въз
основа на съгласувания проект в предходна фаза, а при еднофазно проектиране - в
съответствие със скицата (визата) за проектиране и със заданието за проектиране
(договора за проектиране); Работният проект (работни чертежи и детайли) подлежи
на одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж и за възлагане
и изпълнение на строителството. Т.е. – няма как да се приеме, че техническият
проект /дори и той да съответства напълно на изискванията на Наредбата/, който
е предхождаща фаза фазата на проектиране на работен проект, може да замести или
да „съчетава елементи на работен проект“, когато е предвидено двуфазно
инвестиционно проектиране с оглед спецификата/сложността на обекта, какъвто е
настоящият случай. И логично от това следва изводът, че възложената работа не е
изпълнена в пълен обем, в количествен аспект, дори и само, поради неизготвянето
на работен проект.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че
получената от ответника по електронен път проектна документация не е покривала
изискванията на Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, както по отношение изискванията за работен проект,
така и по отношение изискванията за технически проект. Следва да се отбележи,
че видно от изисканата по реда на чл.192 от ГПК от община Т. строителна
документация за обект „Р.– и. в ПИ *, кв. „В.“, П.“, подобект „К.“, както и
съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза, разрешението за строеж
на обекта е издадено на 19.08.2011г., процесният договор е сключен през 2012г.,
а инвестиционното проектиране е етап, предхождащ издаване разрешение за строеж
и е основа за издаване на разрешение за строеж. Съгласно заключението от
съдебнотехническата експертиза, обемът на представената от община Т. строителна
документация, касаеща процесния подобект К., формално е покривал изискванията
за проектиране, предвидени в Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти; приложените към същата строителна документация
изчисления и чертежи, не са били достатъчни по обем за изграждането на
процесния К., като вещото лице не е разяснило в какво се изразява тази
недостатъчност. В случая обаче от значение е не въпросът дали инвестиционните
проекти, на основание на които е издадено разрешението за строеж от
19.08.2011г., са били достатъчни за изграждането на процесния К., а дали
сочената от ищеца проектна документация е съответствала на нормативните
изисквания, ползвана е от възложителя и е послужила за изграждането на обекта –
т.е. – че изработеното функционира по предназначение и се експлоатира по
предназначение. Аргументите, че представената от ищеца проектна документация не
е достатъчна, за да послужи за предназначението й, се извеждат именно от
заключението от съдебнотехническата експертиза. Съгласно заключението тази
документация „ще покрие по обем изискванията на Наредба №4/21.05.2001г. за
технически и работен проект, ако се добавят и техническа записка, геоложки
доклад и статистически изчисления“. Тук следва да се отбележи, че разпоредбите
на чл.21 и чл.24 от Наредба №4/21.05.2001г. не включват като част от
съдържанието на техническия и работния проект геоложки доклад, а съгласно чл.4.1
от процесния договор - №*., представянето на геоложки доклад е вменено като
задължение на възложителя. Съгласно чл.21 ал.1, т.2 от Наредбата обаче, обяснителната
записка, поясняваща предлаганите проектни решения, към която се прилагат
издадените във връзка с проектирането документи и изходните данни, както и
съгласно чл.24 ал.1, т.2 от Наредбата -обяснителната записка, поясняваща
предлаганите проектни решения, към която се прилагат издадените във връзка с
проектирането документи и изходни данни – са задължителни елементи от
съдържанието съответно на техническия и работния проект. Такива задължителни
елементи от съдържанието на технически и работен проект, съответно – съгласно
чл.21 ал.1, т.3 и чл.24 ал.1, т.4 от Наредба №4/21.05.2001г., са изчисления,
обосноваващи проектните решения. Ето защо изцяло неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че въпреки че статистическите изчисления да не са били изпратени
на възложителя по електронен път, и макар към изработеното от ищеца да не е
била приложена техническа записка, само по себе си този факт не би могъл да се
отрази нито на качеството, нито на обема на работата.
По отношение обема на изпълнената работа и съответства
ли той на уговореното с договора, следва да се отбележи, че е основателно и
възражението на ответника в порвоинстанционното производство за неизпълнение от
страна на изпълнителя на задължението по чл.5.2 от договора. Съгласно
цитираната клауза изпълнителят се е задължил да представи на възложителя пет
копия на работни проекти на хартиен носител и едно копие на електронен носител,
включващи всички упоменати в договора части. В исковата молба се твърди само и
са представени доказателства само, че проектната документация е изпратена по
електронен път, а не както е визираното в договора задължение – да се предаде в
пет екземпляра на хартиен носител и едно копие на електронен носител. Това е не
само изискване, регламентирано в договора, но с оглед спецификата на
възложената работа, е и законово изискване. Съгласно чл.144 ал.1 от ЗУТ, инвестиционните
проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват
след писмено заявление на възложителя и след представяне на изрично посочени
документи, като съгласно т.3 – две копия от инвестиционния проект в обхват и
съдържание, определени с наредбата по чл.139 ал.5 на хартиен и електронен носител, като форматът на записа на
цифровите копия на инвестиционните проекти и на документите и данните към тях
се определят с наредбата по чл. 139, ал.5, а съгласно редакцията на нормата –
преди изменението ДВ бр-13/2017г. - три копия от
инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по
чл.139, ал.5. Или изискването за представяне
на проектната документация, както на хартиен, така и на електронен носител, не
е самоцелно, а е задължителен елемент от възложената работа, с оглед нейното
естество и предназначение. Липсата на този елемент е неизпълнение в
количествен, включително и в качествен аспект.
Отнасно съдържанието на акт – обр.16 за процесния обект и констатациите на вещото лице, съдържащи се в съдебнотехническата експертиза, следва да се отбележи: Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза представената от ищеца проектна документация е взета предвид – като натоварване, размери и разположение на К.ното тяло при приемането на строежа от ДПК със съставения за това акт обр.16. В самото заключение вещото лице е обяснило, че до този извод стига вследствие сравнение отразените в протокол обр.16 коти с тези от чертежите на ищеца, при което е установил пълно съвпадение. Съгласно чл.7 ал.3, т.16 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, протокол обр.16 е
протокол за установяване годността за ползване на
строежа. Не може да се приеме извода на вещото лице /който е и извън рамките на
неговата компетентност/, че идентичността на параметри, съдържащи се в проектната
документация на ищеца и параметри, отразени в акт обр.16, включително и в други
актове по време на строителство, е достатъчна, за да се даде категорично
становище, че именно проектната документация, изготвена от ищеца, е ползвана -
„взета предвид“ при изграждането на обекта. От значение в тази насока и
аргумент, противен на направения от вещото лице извод, е друга, съществена
констатация, съдържаща се в заключението, явстваща и от приложената по реда на
чл.192 от ГПК строителна документация, а именно – че като проектант в тази
строителна документация, е посочено трето лице, а не ищцовото дружество или
инж. Ч., съответно – не носят подпис на представител на ищцовото дружество. А
съгласно чл.7 ал.3 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, в преобладаващата си част
/особено след изм. ДВ бр.98/2012г./, актовете и протоколите по време на
строителство се съставят от участниците в строителството, а като участник в
строителството е посочен и проектантът. От значение в тази насока е и липсата
на данни, включително и твърдения в тази насока, за съгласуван между страните
проект в съответните фази – по смисъла на чл.139 ал.3 от ЗУТ, включително и
спазване на изискването на цитираната разпоредба – всички документи – графични
и текстови, по всички части на инвестиционния проект, да бъдат подписани и
подпечатани от проектанта.
Във въззивната жалба се въвеждат твърдения, че
правоотношенията между страните са във връзка възлагане на „допълнително
проектиране, но вече по обем, достатъчен за изграждането на К.а“. Такива
обстоятелства не са въведени в исковата молба, нито пояснени и допълнени в
допълнителната искова молба. Независимо от това, следва да се отбележи, че
„допълнително проектиране“ под каквато и форма да е то, представлява изменение
на първоначално одобрения проект. А такова изменение се извършва с предвидена
от закона административна процедура. Съгласно заключението от
съдебнотехническата експертиза, а и видно от приетата по реда на чл.192 от ГПК
строителна документация, няма данни да е постъпвала молба в Община Т. за
допълване на първоначално издаденото разрешение за строеж в частта за процесния
К. или евентуално искане за издаване на ново строително разрешение, за
изменение на първоначално одобрения проект.
Макар и косвен аргумент за липсата на пълно и точно
изпълнение на възложената работа, е фактът, че въззивната страна не се позовава
на осчетоводяване на претендираното вземане, на издаването на фактури, каквито
са издадени за заплатената от ответното дружество сума – 5 000лв.
По отношение на въведените доводи от жалбоподателя за
частично изпълнение, с оглед приложението на визираните в чл.267 ал.1, изр.
второ от ЗЗД правни последици, следва да се отбележи: Уредбата на договора за
изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание
за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало
невъзможно по причина, за която страните не отговарят. Изречение второ от
чл.267 ал.1 от ЗЗД не може да се тълкува самостоятелно, а само в систематична
връзка с изр.1-во – ако изпълнението на работата стане невъзможно, вследствие
причина, за която никоя от страните не отговаря. Съдебната практика изтъква
значението на причината, довела до незавършване на изработката, ползата за
възложителя от вече реализираното и преди всичко значението на изричното
приемане на изработената част. Съобразява се дали съответната част от поръчката
може са бъде полезна на поръчващия – с оглед конкретиката на случая, както и
това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на
доказване, ако е спорен. /Решение №196/05.03.2010г. по гр. д. №747/2009г., ІІІ
г.о. на ВКС/. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че изработеното е
могло да бъде полезно и е ползвано от поръчващия.
По отношение на приемането от възложителя на твърдяната за предадена работа: Както се посочи, установено е изпращането по електронен път от ищеца /в частност от електронен адрес на инж. Ч./ и получаването на електронния адрес на ответника на проектна документация. Вярно е, че съгласно чл.10 и чл.11 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система и се с
мята, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване. Това узнаване обаче, изобщо не е равнозначно на „приемането“ на възложена работа по смисъла на чл.264 от ЗЗД. Приемането на извършената работа е
основен елемент от договора за изработка, като условията, редът и правните
последици на това фактическо и правно действие са регламентирани в чл.264 от ЗЗД. С
нормата на чл.264 ал.1 от ЗЗД за
поръчващия е създадено законово право и задължение да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание,
че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му – ал.2. Следователно релевантно за приемането по смисъла на
чл.264 от ЗЗД е: или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с
договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване
на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. В случая изрично изявление явно не
изразено. Не може да се направи извод и за конклудентни действия от страна
възложителя, сочещи на приемане на работа – по гореизложените съображение:
липсата на съгласуваност и формалните изисквания на чл.139 ал.3 от ЗУТ, липсата
на данни в строителната документация да фигурира, като участник в
строителството, в качеството на проектант ищцовото дружество, включително и
липсата на подпис на негов представител при съставяне на актове за
строителство. Непредприемането от страна на възложителя на каквито и да е
действия по съгласуване на изпратената проектна документация, най – малкото –
да я изиска на хартиен носител, съответно – подписана и подпечатана от
проектанта, за да може да я ползва по предназначението й – пред съответния
административен орган и за съответната процедура, на практика може да се
предприеме като „конклудентно действие по неприемане“ на предадената работа.
Както е посочено в решение №231/13.07.2011г. на ВКС по т. д. № 1056/2009г., II
т. о. - простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на
чл.264 ал.1 от ЗЗД. Щом възложителят не е приел работа, независимо дали се
касае за част или за пълен обем възложена работа, а и – по гореизложените
съображения същата не е изпълнена, то исковата претенция за възнаграждение на
изпълнителя се явява неоснователна.
Като е стигнал до същия извод, окръжният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК,
във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна направените разноски за въззивното производство, които, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на 2 760лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №369/17.07.2018г., постановено по търг.д. №338/2017г.
по описа на окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА „Д.П.” ЕООД, ЕИК * да заплати на „К.И К.” ЕООД, ЕИК * разноски за въззивното производство в размер на 2
760лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: