№ 137
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204887 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
А. Д. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000748 /
19.10.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
В жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с описанието на нарушението от фактическа стана и по-конкретно с
посочването на два резултата от проведени изследвания на въззивника.Твърди се още,
че е бил нарушен реда, по който е била установена концентрацията на алкохол в кръвта
на въз.Д., като не му е бил връчен надлежно талон за изследване, в който не били
вписани мястото и времевия интервал, в който да се направи изследването.Поради тези
и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.М.Т. отново пледира за отмяна на
постановлението, като постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.Излага и съображения за неправилно пренасяне на пробите и
липса на съответен стикер върху тях.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2022г. около 09.05ч. въз.Д. управлявал л.а. „ Мерцедес” с рег. № В 92
60 ТК, като се движел в гр.Варна, по ул.” Народни будители“ в посока Аспарухов
мост. По същото време на този пътен участък, на южен пътен възел, в изпълнение на
служебните си задължения се намирали служители на ІV РУ при ОД-МВР-Варна,
един от които св. А. А., които го спрели за проверка. Въззивникът бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510” с № 0233.При
пробата се установило съдържание на 1,13 промила алкохол.Поради това св.А.
съставил против въз.Д. акт за установяване на нарушение-управление на МПС след
употреба на алкохол, което квалифицирал като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. При
личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
На въз. Д. бил издаден и талон за кръвна проба, тъй като не приел показанията
на техническото средство.В него било посочено, че следва да се яви до 30 мин. след
връчване на талона в МБАЛ „С.Анна“-Варна , за даване на кръвна проба.Въз.Д.
изпълнил указанията, явил се в болничното заведение и дал кръвна проба, което било
обективирано в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.Дадената кръвна
проба била изследвана и бил изготвен протокол за химическа експертиза №
1107/15.09.2022г. , от който се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на
въз. Д. е била 1,12 промила.
Въз основа на съставения акт и резултата от кръвната проба, против въз. Д.
било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган
изцяло възприел описаната фактическа обстановка, резултатите от химическата
експертиза, както и правната квалификация на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.
На въззивника било наложено наказание „Глоба” в размер на 1 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан А. А. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика , като посочи, че водача е дал положителна проба при проверката с
техническо средство за употреба на алкохол, като му е бил съставен акт и му бил
издаден талон за медицинско изследване.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът остави без уважение
направеното в жалбата искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.Като
неоснователно съдът прецени и искането за извършване на повторно изследване на
кръвната проба.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0442-000748/ 19.10.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз. Д. е
конкретизирано в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Обстоятелството, че в постановлението са посочени и двата резултата
от проведени изследвания с техническо средство и чрез лабораторен анализ, не води до
неяснота или объркване относно установената концентрация на алкохол в кръвта на
въз.Д..С оглед на това възраженията в тази насока са неоснователни. Наложеното
наказание също е индивидуализирано. При съставяне на акта, както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Правото на защита на въззивника не е
било нарушено по никакъв начин, като същото е реализирано в цялост с депозирането
на жалба пред въззивната инстанция.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
след като е констатирал нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.Именно там в задължение на водача на
МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол, както и под въздействието
на наркотици или други упойващи вещества. В случая безспорно по делото е
установено въз. Д. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
0, 5 промила.Това първоначално е било установено по надлежния ред - с техническо
средство„ Дрегер Алкотест 7510” с № 0233, което е одобрен тип средство за
измерване, а именно анализатор на алкохол в дъха , и е в срок на валидност след
преминала последваща проверка, за което по преписката са приложени съответните
доказателства. Наличието на алкохол е било установено и чрез химическо изследване
на кръвта, от което се е установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на
въззивника е била 1,12 промила. След като въз.Д. е изразил несъгласие с резултатите от
пробата с техническо средство, на същия е бил издаден талон за кръвна проба, копие от
който е приложен по преписката.От неговото съдържание е видно, че е посочено както
медицинското заведение, в което въззивникът следва да се яви- МБАЛ „Св.Анна“-
Варна, така и времето, в което следва да го стори- 30 минути след връчването на талона
в 09,50ч. От приложения по преписката протокол за медицинско изследване пък се
установява, че въз.Д. е изпълнил всички дадени с талона условия и се е явил в МБАЛ
„Св.Анна“-Варна в 10,10ч., т.е. на посоченото му място в определеното му
време.Поради това съдът намира възраженията в тази насока в жалбата за
неоснователни.Съобразно съдържанието на талона за кръвна проба, протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби и протокола за химическа
експертиза, съдът намира за неоснователни и възраженията, направени от адв.Т. в
съдебното заседание. От приложеното копие на талона за изследване е видно, че
3
същият е с № 0022645.На гърба на копието на протокола за медицинско изследване
пък са видни поставени стикери с обозначения на „пътна полиция“, чиито първи цифри
са 0022645, а следващите са такива , каквито са описани в чл.3 ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. В протокола за химическа експертиза също е посочено, че
опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1/ 19.07.2017г. С оглед
на изложеното до тук и като съобрази, че обективно не се е налагало пренасяне и
транспортиране на кръвни проби, съдът намира възраженията на адв.Т. в тази насока за
неоснователни . Установената концентрация в кръвта на въз.Д. от 1,12 промила
обективно изключва възможността той да не е почувствал субективните признаци на
това алкохолно повлияване .Въпреки това е предприел управление на МПС, като
добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за нарушение.Поради изложеното до
тук съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено от въз. Д. .
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на хиляда, каквото имаме в
настоящият случай . Предвидените в тази законова норма наказания са
императивни, а именно „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство” за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв.Наказващият орган ги е
определил именно в тези срокове и размери, като не съществува правна възможност за
тяхното намаляване.
Правилно е било постановено и отнемане на общо 10 контролни точки, тъй като
в чл.6 ал.1 от Наредба № Із-2539 / 17.12.2012г. на МВР изрично е предвидено
отнемане на 10 точки за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, установена с медицинско изследване и/ или техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, каквото имаме в настоящия случай.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД-МВР-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0442-000748 /
4
19.10.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на Д. А. Д.
– ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1
000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. А. Д. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна сумата от
80 / осемдесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5