Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ – Варна), подадена чрез ст. юриск. Р. Б., против Решение № 1422 от 04.10.2023 г. по АНД № 566/2023 г. на Районен съд - Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2100026 от 23.09.2021 г. на Директора на ДИТ – Варна. С отмененото НП на „ДЖОЙ ТАКСИ“ ЕООД е наложена имуществена санкция, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото. Твърди се, че нарушението е индивидуализирано достатъчно добре, за да се приеме допуснато нарушение на КТ, тъй като при проверката е констатирано, че не е изпълнено задължително предписание на контролен орган. Сочи се, че неправилно съдът интерпретира нормативната база, като решава липса на соченото нарушение и тълкува неправилно разпоредбите на КТ и НК. Изтъква се, че правилно е ангажирана отговорността на „ДЖОЙ ТАКСИ“ ЕООД, тъй като е работодател и е длъжно да спазва трудовото законодателство, в т.ч. и изпълнява дадените задължителни предписания на контролните органи в определените срокове. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди НП. С писмена молба се настоява, че предписанието не е оспорено и при съдебното обжалване единственият факт, който е правно значим и подлежащ на изследване е неизпълнението на влязло в сила предписание. Сочи се, че субект на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ е всяко лице, което е носител на задължението, възложено с предписанието, а адресат на процесното предписание и субект на нарушението е дружеството, поради което отговорността му е реализирана правомерно. Според касатора ирелевантен за делото е въпросът на какво основание са издадени предписанията и с обсъждането на даденото предписание районният съд е допуснал нарушение. И в хода на устните състезания ответникът, чрез процесуален представител поддържа изложените в касационната жалба доводи и искания, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – „ДЖОЙ ТАКСИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Св. Св. К. и Е.“, ул. *, представлявано от И. К. А.-Д., не ангажира отговор по касационната жалба, както и не изразява становище по нея в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна като правилно постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ДЖОЙ ТАКСИ“ ЕООД срещу НП № 03-2100026 от 23.09.2021 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание същата разпоредба на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Според НП нарушението се състои в това, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание № 2 от Протокол № ПР2108573/31.03.2021 г. на ДИТ – Варна, относно изискването: „Да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение № 1), в деня на постъпването им на работа, съгласно чл. 11, ал. 5, във вр. с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“, със срок за изпълнение 05.04.2021 г. Посочено е, че при извършена последваща проверка по представената Книга за инструктаж не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Т. Т., установен да изпълнява трудови функции на длъжност „мияч МПС“ в автомивка, находяща се на [улица]търговски център „Гранд мол“, стопанисвана от „ДЖОЙ ТАКСИ“ ЕООД. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 18.08.2021 г. в автомивката, в който момент е следвало да бъде документирано провеждането на начален инструктаж на М. Т. Т. по безопасност и здраве при работа в Книга за инструктаж. Като доказателства в НП са посочени Книга за инструктаж, Протокол № ПР2108573/31.03.2021 г. на ДИТ – Варна, декларация от М. Т. Т..

РС – Варна констатира, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН и НП са правилно и законосъобразно съответно съставен и издадено при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Прието е, че липсата на документирано провеждане на първоначален инструктаж по безопасност и здраве в Книгата за инструктаж се потвърждава от приобщените доказателства, а и по същество не са оспорва от въззивника, но отговорността на дружеството за неизпълнение на даденото предписание не следва да се ангажира.

За да отмени НП, въззивният съд посочва, че в случая липсва твърдение, че реално е проведен първоначален инструктаж на установения на 18.08.2021 г. като полагащ труд като мияч работник, чието реално провеждане да подлежи на документиране. На следващо място, въззивният съд, констатира, че субект на задълженията за провеждане и документиране на начален инструктаж е само длъжностното лице, определено от работодателя по реда на чл. 11, ал. 2 от Наредбата. РС – Варна приема, че самият работодател носи отговорност единствено за неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1 и по чл. 3 от Наредбата, ако изобщо не е определил лице за провеждане на инструктаж и ако е допуснал до работа работник, който не е инструктиран. В този смисъл, районният съд посочва, че при констатирано неизпълнение на съответното задължение за документиране на инструктаж, адекватното и подлежащо на изпълнение от работодателя задължение е за ефективен контрол спрямо длъжностното лице по чл. 11, ал. 2 от Наредбата за своевременно документирана на провеждания инструктаж и за недопускане от работодателя до работа на работник или служител, за който не е налице надлежно документиране за проведен инструктаж. Прието е, че след като на работодателя не е дадено правилно и подлежащо на изпълнение от него предписание, а вместо това му е възложено да осъществява дейност, която нормативно е вменена в отговорност на конкретно друго лице, той не може да бъде санкциониран за неизпълнение на неправилно и незаконосъобразно дадено, и останало неизпълнено, задължително предписание.

Обжалваният съдебен акт е правилен като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от въззивната инстанция.

Безспорно в случая се установява, че на 18.08.2021 г. не е налице документиран инструктаж на новопостъпилото на работа лице – М. Т. Т., установено да полага труд в обекта, стопанисван от дружеството.

Така констатираното неправилно е определено от административнонаказващия орган като неизпълнение на задължително предписание № 2 от Протокол № ПР2108573/31.03.2021 г. на ДИТ – Варна, относно изискването: „Да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение № 1), в деня на постъпването им на работа, съгласно чл. 11, ал. 5, във вр. с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“, със срок за изпълнение 05.04.2021 г.

Процесното предписание е с адресат работодателя. По своята същност целта му е да предпише конкретни мерки за отстраняване на нарушение и недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Тоест следва да се приеме, че процесното предписание вменява в задължение на работодателя от датата на постановяване на предписанието до определения с него срок за изпълнение – 05.04.2021 г., в този период да се осигури документиране на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение № 1), в деня на постъпването им на работа. Неправилно административнонаказващият орган възприема факта на недокументиране на първоначалния инструктаж на постъпилото на 18.08.2021 г. лице – М. Т. Т., като неизпълнение на процесното предписание, а не като самостоятелно и различно нарушение на изисквания на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.

Действително предписанието е влязъл в сила акт и разпореденото с него не подлежи на преценка за законосъобразност от съда при обжалване на НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството за неизпълнение на предписанието. Следва обаче да се отбележи, че яснотата на адресата на предписанието (с изричното му посочване в предписанието, доколкото предписания могат да се дават както на работодателя, така и на длъжностни лица), с което да се предписват конкретни мерки за отстраняване на нарушенията и недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда (а не както в случая да се дават принципни указания, че следва да се спазват нормативните изисквания и то с фиксиран срок), би способствало за по-пълноценно постигане на целите на закона.

Безспорно работодателят е длъжен да осигури както провеждането, така и документирането на началния инструктаж в деня на постъпване на работа на новопостъпилите работници и служители. Предвид обаче конкретното предписание, то недокументирането на начален инструктаж на новопостъпилото на работа лице на 18.08.2021 г. (т.е. много след изтичане на срока за предписанието – 05.04.2021 г.) не представлява неизпълнение на процесното предписание. Следва да се посочи, че използваната езикова конструкция и конкретният начин на формулиране на предписанието – „да се документира начален инструктаж“ изисква работодателят да обезпечи да се документира началният инструктаж в определения от органа срок – 05.04.2021 г., а не работодателят да документира начален инструктаж.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, както и на други лица, изрично изброени в тази разпоредба, което задължение е част от ефективния контрол, който трябва да осигури, относно спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Вярно е, че не работодателят провежда инструктажа, а това е задължение на длъжностни лица с подходящо образование, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.

В случая обаче нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-работодател е за неизпълнение на предписание, а не за непровеждане и/или недокументиране на първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпили работници и служители. Освен това задължението за документиране на инструктажа е различно от задължението за провеждането му, като фактът на недокументиране не води автоматично до извод за непровеждането му.

Наличието на противоречие между описаните факти и повдигнатото обвинение обуславя незаконосъобразността на обжалваното пред РС – Варна наказателно постановление, което НП правилно е отменено от въззивната инстанция като краен резултат, макар и по мотиви, различни от тези на касационната инстанция.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед неоснователността на касационната жалба, не следва да се уважава искането на касатора за присъждане в негова полза на разноски.

При този изход на делото, съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН ответникът има право на разноски, но липсва отправено искане за присъждане на разноски от страна на санкционираното дружество – ответник по спора, поради което съдът не дължи произнасяне за съдебните разноски.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1422 от 04.10.2023 г. по АНД № 566/2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.