В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Мария Кирилова Дановска |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Васка Динкова Халачева | |
Въззивно частно гражданско дело |
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Р. (Б.)” Е., със седалище и адрес Г. С., ул. „Г.” №., против Разпореждане на РС – М. от 18.05.2010 г., постановено по ч. Г. д. № 156/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В жалбата са изложени твърдения относно неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд при постановяване на атакувания съдебен акт, е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извърши в хода на заповедното производство. Излага становище, че приложените към заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така подадената частна жалба се явява допустима за разглеждане от настоящия съд. Същата е подадена от лице, което има правен интерес от обжалването, подадена е в законоустановения срок и при спазване на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод, нÓстоящият съдебен състав съобрази следното: В Районен съд, Г. М. е постъпило заявление, заведено в съда с вх. № 910/14.05.2010 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заявлението е подадено от частния жалбоподател по настоящото производство „Р. (Б.)” Е.. Същото е подадено при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание. Като длъжник в така подаденото заявление е посочено лицето А. Т. К. с адрес в Г. М.. Като документи, от които произтича вземането, са посочени извлечение от счетоводните книги на банката – „Р. (Б.)” Е. – за размера на дълга на споменатия длъжник, както и заверено копие от договор за банков кредит от 08.01.2008 г. В заявлението е направено допълнително уточнение, че е налице предсрочна изискуемост на вземането, настъпила по силата на чл. 10 („Автоматична предсрочна изискуемост”) от договора за банков кредит. Посочено е още, че длъжникът е в забава, считано от 07.09.2009 г., т. е. – повече от 150 дни, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 10 от договора, съгласно която разпоредба в такъв случай не се дължи уведомяване на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост. Съгласно приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на „Р. (Б.)” Е. за размера на задълженията на А. Т. К., ЕГН *, по договор за банков кредит от 08.01.2008 г., кл. № 821767, дългът на така посоченото лице по същия договор към 13.05.2010 г., вкл. е в размер както следва: просрочена главница – 8151, 97 лева; просрочена редовна лихва, начислена за периода 07.09.2009 г. – 13.05.2010 г., вкл. - 25, 02 лева; просрочена наказателна лихва, начислена за периода 07.09.2009 г. – 13.05.2010 г., вкл. – 1142, 27 лева, или общо, задължението е в размер на 9319, 26 лева. Видно от приложения към процесното заявление договор за банков кредит от 08.01.2008 г., банката-заявител - „Р (Б.)” Е., отпуска на А. К. кредит в размер на 9101, 25 лева. В договора са регламентирани начинът на усвояване на кредита, начисляването на лихвите, погасяването на задълженията и др. Съгласно чл. 10 от същия договор при неплащане от кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден кредитът (непогасената главница ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва) става автоматично и незабавно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя. За да отхвърли така подаденото заявление, районният съд е приел, че предявеното от заявителя извлечение от счетоводни книги не съдържа информация от кога длъжникът е изпаднал в забава, както и кой и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове, поради което е направил извода, че представеният документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, не може да удостовери подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така изразеното становище на първоинстанционния съд не се споделя от настоящия състав на въззивния съд. И това е така защото представеното по делото извлечение съдържа данни за това кога длъжникът е изпаднал в забава, а именно – 07.09.2009 г., доколкото тази дата е посочена като начална на периода, за който е начислена наказателна лихва. Видно е, че периодът на забава е продължил над 150 дни към момента на подаване на процесното заявление, като по този начин се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост съгласно чл. 10 от договора за банков кредит. С разпоредбата на чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417, т. 2 от ГПК, законодателят е предвидил една значително опростена възможност банките да могат да пристъпят към изпълнение на вземанията си без да изчакват завършването на често пъти изключително продължителното и усложнено исково производство. Поради тези причини възможността на съда за извършване на преценка при решаване на въпроса за издаване или отказ за издаване на заповед и изпълнителен лист е изключително стеснена и се свежда до това да се установи, че съответният документ е редовен от външна страна, че удостоверява подлежащо на изпълнение вземÓне срещу длъжника и – евентуално – дали е налице официален или изходящ от длъжника документ, удостоверяващ изпълнението на насрещно задължение от страна на кредитора или друго обстоятелство, когато според представения документ по чл. 417 от ГПК, изискуемостта на вземането е обусловена от сбъдването на тези условия. Съобразно разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В този аспект константната съдебна практика приема, че доколкото специална законова разпоредба било то в Закона за счетоводството, в Закона за потребителския кредит, в Закона за кредитните институции или в друг специален закон, не дефинира специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги, като документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, то такава преценка не може да бъде основание за отказ. В този смисъл представеното от банката-заявител, извлечение от счетоводните книги съставлява изискуемият се от разпоредбата на чл.417, т.2, предл.2 от ГПК, документ. Това е така, защото законът му е дал тази доказателствена сила. А в производството това е така и защото банката – заявител, „Р. /Б./” Е., е представила по делото и договор за банков кредит, съставляващ документ, удостоверяващ вземания по смисъла и на чл. 417, т. 2, пр. 1 от ГПК. Така представените от заявителя документи в своята съвкупност са такива, които удостоверяват и наличието на подлежащо на изпълнение вземане. Както беше посочено в предходен абзац разпоредбите на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, относно издаването на заповед за незабавно изпълнение, респективно – изпълнителен лист, по отношение вземанията на банките, следва да се тълкуват във връзка с текста на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). За да може да се издаде заповедта по чл. 418 от ГПК, респ.изпълнителният лист, е необходимо да е налице обявяване на последния за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Настоящата въззивна инстанция, водима и от константната съдебна практика, счита, че понятието „обявяване”, използвано в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, следва да се тълкува най-общо в смисъл на направено изявление за това, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, при спазване на съответните изисквания за това съобразно уговореното между страните по договора за банков кредит. Самата законова редакция, според която кредитът следва да се обяви за предсрочно изискуем, а не да се уведоми длъжникът за това обстоятелство, означава че законодателят има предвид именно единствено заявяването на същото обстоятелство (предсрочната изискуемост), от което заявление да е ясно, че банката счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на обсъжданата разпоредба на ЗКИ (като се има предвид, че на основание чл. 10 от процесния договор, за това не се дължи уведомяване на кредитополучателя) съвпада с отправеното до съда искане по реда на чл. 418 от ГПК, доколкото по делото не са налице доказателства за друг, по-ранен момент, в който банката да е направила подобно изявление. Видно от изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на компетентния съд (РС – М.) за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист. Ето защо и на основание чл. 279, вр. чл. 278, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 418, вр. чл. 417, т. 2, вр. чл. 411, ал. 1 от ГПК, въззивният съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане № 88/18.05.2010 г., постановено по ч. Г. д. № 156/2010 г. по описа Районен съд, Г. М. ВРЪЩА делото на РС, Г. М., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на депозирано заявление с вх. № 910/14.05.2010 г. от „Р. (Б.)” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес Г. С., ул. „Г.” №.. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. |