О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2081/6.11.2017г.
06.11.2017 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХІV граждански
състав
На шести ноември две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско
дело № 2832/2017 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от Г.К.Д. против И.Й.Д., с която ищецът моли да бъде
прекратен сключеният между страните на 09.06.1996 г. граждански брак като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на съпругата, като съдът му предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно
дете Дарина Георгиева Кирилова и осъди ответницата да заплаща месечна издръжка
на детето в размер на 250 лв., считано от датата на исковата молба. Претендира
се предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Ямбол,
к-с „Диана“ бл.20, вх.Г, ап.79, придобито в режим на СИО, на ищеца с детето. Представят
се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания – за ангажиране на
гласни доказателства в съдебно заседание за установяване на твърдяните
факти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответницата е депозирала отговор, както и насрещна искова молба, в които е
оспорила твърденията за разстройството на брака по нейна вина. Иска допускане
на развод по вина на съпруга. Предявява насрещни претенции за родителските права
и за издръжка в размер на 250 лв. Прави искания – за разпит на свидетели.
Съдът, след като прецени, че исковата молба и
насрещната такава са редовни, а претенциите – допустими, намира, че делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Предвид факта, че страните имат
ненавършило пълнолетие дете, родено от брака, съдът намира, че е необходимо
възлагането на социален доклад на ДСП – Ямбол, като на ищеца се укаже да води
детето Дарина Георгиева Кирилова за изслушване в с.з. по реда на чл. 15 от ЗЗДет., а на ДСП – Ямбол – да осигурят присъствието на
социален работник.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на страните
за ангажиране на гласни доказателства, поради което същото следва да бъде
уважено, като им се даде възможност да доведат по двама свидетели.
Следва да бъде указано на
ответницата до датата на с.з. да заяви какво фамилно име желае да носи след
развода, тъй като съдът задължително следва да се произнесе с решението си по
този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 190 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2017 г. от 10,40 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират поисканите гласни
доказателства в първото по делото заседание – по двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на твърдяните от тях факти.
УКАЗВА на ДСП – Ямбол да изготви социален доклад във връзка с
упражняването на родителските права.
УКАЗВА на ищеца да води в с.з. детето Дарина Георгиева Кирилова за
изслушване по реда на чл. 15 от ЗЗДет.
УКАЗВА на ДСП – Ямбол да осигурят присъствието на социален
работник във връзка с изслушването на детето.
УКАЗВА на ответницата до датата на с.з. да заяви какво
фамилно име желае да носи след развода, тъй като съдът задължително следва да
се произнесе с решението си по този въпрос.
Указва
на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 22.11.2017 г. При неявяване на ищеца без
уважителни причини, производството по делото се прекратява.
По брачни искове не се постановява неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
Съобщава
на страните проекто-доклада на делото:
Твърди се в исковата молба, че страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 09.06.1996 г., като от брака си имат родени две деца, едно от които – непълнолетно
– Дарина Георгиева Кирилова. Сочи, че първите години от брачния живот протекли
нормално, но когато дъщеря им била на 2 години, неочаквано ответницата заминала
за Гърция с намерението да работи там три години и да се върне, въпреки че
семейството нямало финансови затруднения, като оставила децата на грижите на
ищеца. В началото страните поддържали контакти по телефона, но с течение на
времето ответницата напълно игнорирала ищеца и след две години посетила
България с човека, за когото се грижела, като заявила, че докато той е жив,
няма да се прибере. Сочи се, че през този период от 14 години, през който
ответницата пребивава в Гърция, се е прибирала в България около 10 пъти, като
за това ищецът е разбирал от децата, че нито веднъж не са отишли заедно някъде
и че винаги ответницата е била придружавана от мъжа, за който се грижи. През
цялото време ответницата не показала никаква близост с ищеца, дори го обиждала
и му заявила, че децата не са негови. Ищецът счита, че поради настъпилата дълга
фактическа раздяла, бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата
му, като моли за неговото прекратяване по нейна вина и за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето на него, като
ответницата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250
лв., считано от влизане в сила на решението. Претендира и предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Ямбол, к-с „Диана“
бл.20, вх.Г, ап.79, придобито в режим на СИО.
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл. 49, ал.3 от СК, чл.56 и чл.59, ал.2 от СК.
Ответницата оспорва твърденията за наличие
на нейна вина за разстройството на брака, като сочи, че още първите години от
брака им ищецът е злоупотребявал с алкохол и е неглижирал
семейството си, като е изневерявал и на съпругата си. Ищцата заминала за Гърция
със съгласието на ищеца, тъй като това било тяхно общо решение, а децата
останали да живеят при нейните родители, които се грижели за тях. Сочи се, че
действително ответницата се грижи за мъж с 86 % неработоспособност, който е
добре познат на ищеца, но не е вярно твърдението, че двамата са интимно
обвързани. Твърди се също, че децата са били отглеждани не от ищеца, а от
родителите на ответницата и с нейна помощ, както и че тя е по-пригодният
родител да упражнява родителските права върху непълнолетната дъщеря на
страните. Сочи се, че жилището, което се сочи като семейно такова, няма статут
на семейно жилище предвид фактическата раздяла на страните и обстоятелството,
че в същото живее от години еднолично само ищецът. Моли се за отхвърляне на
този иск. Предявява насрещен иск за развод по вина на съпруга, в който сочи, че
злоупотребявал с алкохол и посещавал нощем заведения, като не полагал грижи за
семейството си, отнасял се неуважително към нея, което положение се влошило
след раждането на второто им дете. Тогава съпругът дори се преместил да спи в
друга стая, оставяйки ответницата сама да се грижи за детето, като през това
време е поддържал и извънбрачна връзка. Поради финансови затруднения
ответницата се принуждава да замине за Гърция, като ищецът с охота се съгласява
и дори й полага да намери подслон, като не оспорва, че се намира там от дълги
години. През годините съпругата изпращала непрекъснато средства за издръжката
на децата си и организирала бала на сина си, а през 2007 г. със свои собствени
средства закупила и жилище. Сочи, че децата са били отглеждани единствено от
нейните родители и с нейна подкрепа, заради което иска предоставяне
упражняването на родителските права върху дъщеря им на нея, тъй като счита, че
е по-пригодният родител. Претендира и присъждане на издръжка за детето в размер
на 250 лв. Не предявява претенция за възстановяване на фамилното име след
развода, нито за ползване на семейното жилище.
Правното основание на предявените насрещни
искове е чл. 49, ал.3 от СК и чл.59, ал.2 от СК.
По насрещната искова молба е постъпил
отговор от ищеца, в който същият заявява, че оспорва предявените с нея искове и
изложените в насрещната искова молба обстоятелства. Не се оспорва възможността
на бащата да заплаща издръжка в поискания размер.
Страните не спорят по въпроса за
издръжката, както и по въпроса, че жилището, в което живее ищецът, е придобито
в режим на СИО.
В тежест на страните е да докажат
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на другия
съпруг съобразно изложените от тях твърдения в исковата молба и в насрещната
искова молба, както и наличието на родителски капацитет за отглеждането на детето.
На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът
напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.
Препис
от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ответницата се връчи и препис от отговора по
насрещния иск.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Галя Русева/