Р Е Ш Е Н И Е № 318
гр.Стара Загора, 15.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ :ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря Стефка
Х.а
и в присъствието на
прокурора Нейка Тенева ,
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело
№ 104 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от М.Я.С. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София за присъждане за парично обезщетение в размер на 200
000 лв. за причинени му неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на
Затвора Стара Загора на 11.10.2021 г. и на 11.02.2022 г. Твърди, че на
11.10.2021 година той бил нападнат с макетен нож от л.св. Е.Х. , вследствие на
което той бил получил порезна рана на лявото рамо. И преди между тях са възниквали пререкания, което обстоятелство било известно
на служителите на затвора. Той лично бил
отправял молби към служителя Ж. Ж.да
бъде преместен конфликтният л. св. Е.Х.. Вместо да изпълни молбата му, Х.бил
настанен с него в една килия. На 11.02.2022 година ищецът бил нападнат с
наострена лъжица от л.св. С., който бил поискал лични вещи от него. Тъй като не
му ги бил дал, той го нападнал с хладно оръжие. Въпреки че още през месец юли
2021 година бил уведомил лично инспектор Ж., че има проблеми с л.св. С.и молил
да бъде преместен, администрацията не
била предприела действия по преместването
му. Служители на ответника са знаели и за друга провокирана от С.конфликтна
ситуация между него и друг лишен от
свобода В.М.от м. февруари, при който М.бил заплашван и изнудван от С.. НОС
били наясно, че С.е конфликтно лице.
Независимо че са били налице
условията по чл.60 от ЗИНЗС и чл. 62,ал.1,т.4
от ЗИНЗС л.св. Е.Н.Х.и А.С.да бъдат разпределени или преместени,
служители на ответника не предприели адекватни действия, с което била поставили
живота и здравето на ищеца в риск. Вследствие на което той бил понесъл
неимуществени вреди от породеното у него чувства на страх, незащитеност и
малоценност. Същият бил получил паник атаки , започнал да страда от безсъние и
да изпитва страх от остри предмети
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.С.в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа липса на
незаконосъобразна дейност от страна на служителите от ЗОЗТ „Черна гора“ и на
доказателства за претърпени болки и страдания от страна на С.. Счита
твърденията в исковата молба за непопадащи в кръга на очертаните нарушения по
чл.3, ал.2 ЗИНЗС.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че претенцията е
неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде отхвърлена изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът М.Я.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“
ЗООТ „Черна гора“, обл.Стара Загора по време на исковия период 11.02.2021г-11.02.2022г.
Със заповед №Л-1453/08.04.2022 г. на Главния директор на ГДИН е приведен за
доизтърпяване на наказание в Затвора гр.Пазарджик.
От докладна записка/ лист 21 от дело 110/ се установява , че М.Я.С. е настанен в килия №
7.Там бил настанен и лишеният свобода Е.Х.. Видно от докладна записка от
12.10.2021 година на мл. Инспектор, на 11.10.2021 година е възникнал конфликт между С. и Х.. Служители на НОС установили при влизане в
спалното помещение около 10 часа, че Х.държал вратата на тоалетната в килията
затворена, за да не може С. да излезе. След
предприемане на съответните действия от служители на НОС вратата била отворена.
Те видели, че С. е целият в кръв и по
негови думи е ранен с макетен нож от Х.. Той обяснил на НОС, че Х.му
бил нанесъл порезни рани. На същия ден му
е оказана медицинска помощ, видно от формуляр на травматични увреждания на лишен
от свобода. Той е бил ранен в лявото рамо. Видно от докладна записка, по случая
е заведена преписка вх. № ИЗ-5050\813.10.2021 година. На лишения от свобода Е.Н.Х.му
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от
14 денонощия. Лишеният от свобода Е.Х. е и преразпределен в корпуса на затвора – Стара
Загора.
От докладна записка и от събраните във връзка със
възникналата ситуация от 11.02.2022 година обяснения се установи, че на 11.02.2022 година около 17,05
часа е възникнал конфликт между ищеца и л.св. А.И.във връзка с отказа на С. да
даде на И.радио, за да слуша музика. С. е затворил И.в килия № 26, като при
отварянето й С. и А.С.И.се опитали да
влязат във физическа саморазправа, като И.е нападнал С. с лъжица. До физическо
съприкосновение не се е стигнало. И.е преместен във втори салон и му е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 3 денонощия, а ищецът е преразпределен
в обособено помещение по чл.60 от ЗИНЗС.
От свидетелските показания на И. Камбурджиев се установи,
че през месец октомври 2021 година е
възникнал конфликт между С. и Е.Х.. Той
обитава съседната килия, а Емил и М. били съкилийници. Около десет вечерта чул,
че М. започнал да удря по вратата на тоалетната и да вика на старшината „
нападнаха ме“. Веднага пристигнал дежурният
надзирател. Впоследствие разбрал, че М. бил нападнат с макетен нож от С.и бил
ранен.
Преди инцидента Емил бил преместен при М. в седма килия. М.
бил казал на заместник-инспектора Ж., че не желае да бъде с него в една килия
Той лично е бил свидетел, че Емил се заяжда със С.. М. е местен от една група в
друга: от трета във втора и от втора в първа. Това не се дължало винаги на конфликти. Той бил станал дори отговорник
на първа група
От свидетелските показания на Д. се установи, че между А.С.и
М. е имало конфликт в началото на
годината. Видял, че А.държи лъжица с намерение
да нарани ищеца. По принцип А.бил конфликтна личност. След инцидента А.бил
преместен в друга група. Не си спомня дали М. е отправял искания за преместване.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с
допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на
действия и бездействия на затворническата администрация при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, са допустими и подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, тъй като Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда
/имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността
да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
В нормата на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС примерно са изброени действия и
бездействия, които могат да се квалифицират като изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение спрямо осъдените и задържаните под стража. По делото
не се събраха доказателства в изложения контекст, от които по несъмнен начин да
се установи, че извършените действия на служители от администрацията на Затвора
Стара Загора на 11.10.2021 и на 11.02.2022
г. са незаконосъобразни. Съществува забрана лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие,
включително за решаване на възникнали конфликти помежду им по силата на чл.97
т..4 от ЗИНЗС. А задължение на
затворническата администрация е да взема мерки за недопускане на физическо насилие
между лишените от свобода. В по-широк аспект специализираните органи по
изпълнение на наказанията имат ясно разписани задължения във връзка с режимната
дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода /чл.
15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл. 7 от ППЗИНЗС/, в т.ч. и контрол по
спазване реда и дисциплината в местата за лишаване
от свобода. Задължение на затворническата администрация съгласно чл.2 т. 3. от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанията да
осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените
и зачитане на правата и достойнството им. Недопускане на възникване на
конфликтни ситуация между лишени от свобода и запазване на физическото здраве е
приоритетно тяхно задължение. Една от начините за предотвратяване на инциденти е настаняване на
лишените от свобода в помещенията за изтърпяване на наказанията. Съгласно
чл.27,ал.1 от ППЗИНЗС настаняването на лишените от свобода в спални помещения
се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа
въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата,
изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от
свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние,
психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното
състояние и естеството на възложената работа, а според алинея 2 следва да се
отчитат и техните желания. Съгласно чл.
27,ал.1 от ППЗИНЗС (1) Преместването на лишени от свобода в друго спално
помещение се извършва с разпореждане на инспектора по социални дейности и
възпитателна работа при възникване на нови обстоятелства или промяна на
изискванията по чл. 27, ал. 1 и 2.С оглед на тази законова регламентация
задължение на затворническата администрация
е да извършва настаняване в килиите, като се отчита психологическата
съвместимост между лишените от свобода, като при промяна на обстоятелства, в
това число и възникнали конфликти, тя е длъжна да предприеме действия по
преместване на лишения от свобода. От събраните по делото доказателства не се установи, че лишеният от свобода С. е искал от НОС да бъде преместен в други помещения
поради възникнали конфликти, пререкания или инциденти с лишените от свобода Х.и И.. Свидетелските
показания на разпитаните свидетели са много общи и неконкретни, поради което съдът
не им дава вяра. По делото липсват каквито и да е писмени молби от ищеца за преместване в друго спално помещение или в корпуса на
затвора гр. Стара Загора. Противно на твърдението за бездействие на НОС, след
инцидента между Х.и С., Х.веднага е бил преместен в корпуса на затвора. А във
втория случай при конфликта със С.С. е бил приведен в корпуса на затвора и
настанен в обособено помещение. С цел осигуряването на реда, несъздаване на
конфликтни ситуации между лишените от свобода и във връзка с твърденията на ищеца за опит за покушения върху живота му той е бил преместен в затвора в Пазарджик по
предложение на началника на затвора – Стара Загора. С оглед на което съдът не
може да възприеме твърденията, че служители на затвора – Стара Загора не са предприели необходимите действия за опазване на физическото и психическото здраве на С..
Съдът не споделя
твърденията на ищеца, че служителите на
ГДИН е следвало да предприемат действия и приложат спрямо лишените от свобода Х.и
И.– изолиране в обособено помещение и преместване в друг затвор.
Съгласно чл. 60 от ЗИНЗС със заповед на началника на
затвора могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с
висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания,
лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност,
както и безопасността на другите лишени от свобода и на служителите. По делото
не се събраха доказателства, че Е.Х. и А.И.да
представляват висока степен на опасност. В двата описани по-горе случаи се
касае са битови пререкания, възникнали между тях и ищеца. В първия случай се
касае за забележка, направена от С. на Х., а във втория за конфликт във връзка с отказ за
предоставяне на вещ. Дори да приемем вярно твърдението, че А.е конфликтна
личност , това не е основание за изолирането му от останалите лишени от свобода
при липса на доказателства, че И.е обиждал, наранявал, заплашвал и други лишени
от свобода или служители на затвора – Стара Загора.
Съгласно чл. 62,ал.1, т.4
от ЗИНЗС по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, лицето
може да бъде преместено в друг затвор. Тази мярка е крайна и се прилага по изключение, тъй като лишените от свобода имат
право да изтърпяват наказанието си в затвора по постоянния си адрес. /така чл.
58 от ЗИНЗС/. По делото не се събраха доказателства Х.и И.да са имали конфликти
с други лишени от свобода, да са извършвали
действия, застрашаващи живота на други лишени от свобода
или затворническата администрация. Дори да предположим, че С. е правил
такива искания, то те не са адресирани до началника на затвора, който може да
прецени налице ли са основанията за изолиране в обособено помещение,
респективно да направи обосновано предложение за преместване на Х.и И.. С цел
искането на С. и твърденията му, че други затворници правят покушения върху
живота му, той е бил преместен в друг затвор. С оглед на което не може да се
приеме , че е налице бездействие на началника на затвора – Стара Загора,
респективно служителите от НОС. За извършените дисциплинарни нарушения от И.и Х.им е наложено и съответното най-тежко
дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“. Х.е бил преместен в корпуса на затвора.
С оглед установените фактически обстоятелства няма
основание да се ангажира отговорността на ответника Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София поради липса на елементи от фактическия състав на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. По тези съображения предявеният
от М.Я.С. иск следва да бъдат отхвърлен изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
М.Я.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София за присъждане на парично обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Стара Загора, извършени на 11.10.2021 г.
и на 11.02.2022г., като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
СЪДИЯ: