О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1318 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на К. А.
П. *** за приемането на възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по
заповед за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по гр.д. 5965/18г на ВРС, 19 с-в
в полза на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД, гр. София.
Длъжникът чрез адв.Т., твърди, че е узнал за
издаването на заповед за изпълнение едва
на 26.03.2019г след като работодателят
му го е уведомил за получена покана за изпълнение, към която обаче не е била
приложена заповед като изпълняем акт. Твърди, че със съдържането на оспорваната
заповед се запознал едва след като пълномощника му адв. С. се снабдила с копие. Позовава се на ненадлежно връчване на
заповедта, с което е бил лишен от възможността да оспори вземането. Оспорва
удостоверените от призовкар факти по отказ на лице, представило са за адресат
на съобщението да получи книжа, както и на ненадлежно адресиране на
съобщението, сочещо като кредитор лице, различно от заявителя.
Насрещната страна – заявител в заповедното производство, чрез ю.к. К.
възразява за пропуснат срок за защита с възражение пред въззивен съд, като
сочи, че лично длъжника е получил заповедта на 13.03.2019г. Евентуално оспорва
твърденията за ненадлежно връчване, като се позовава на официално
удостоверените от служител на съда обстоятелства, като сочи, че техническата
грешка в разписката не опорочава редовността на самото съобщение.
В рамките на служебната проверка за редовност и допустимост на искането,
съдът съобразява, че възражението е подадено от лице, срещу което е постановена
заповед за изпълнение, приета от заповедния съд за връчена на 03.05.18г,
съответно срокът за възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл.
Молбата на длъжника е редовно основана на твърдени яза ненадлежно
връчване. Самото възражение не
представлява сезиране (по него съдът не дължи произнасяне, а само го съобразява
като процесуално изявление на страната, с което се свързват определени законни
последици). Въззивният съд дължи произнасяне именно по наведените основания за
реализиране на извънредната защита при пропуснат срок за възражение. Дължимата
авансово държавна такса е внесена.
Възражението за пропуснат срок за извънредната защита на длъжника е
неоснователно. Искането до въззивния съд е подадено пряко в регистратурата на
ВОС на 15.04.2019г., където е регистрирано и след това препратено за
комплектоване с преписката по заповедното производство. Видно от служебно изисканата от въззивния съд
справка обаче, покана с изх. № 2639/27.02.2019 г. , адресирана чрез работодател
е била връчена на 13.03.2019г лично на длъжника П.. В тази покана недвусмислено
е указано, че изпълнителните действия, посочени в нея( наложен запор върху
възнаграждение и МПС и наложена възбрана) се провеждат в изпълнение на заповед
за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК. Съответно към този момент длъжника
е уведомен за самото съществуване на заповедта, а именно това е началния срок,
от който следва да се отчита и едномесечния срок, предвиден в чл. 423 ал.1 ГПК.
В случая той не е пропуснат, тъй като съответния ден от следващия месец е
неприсъствен, а възражението е подадено в първия работен ден. Производството
пред въззивния съд е допустимо и искането на длъжника следва да бъде разгледано
от съда.
Искането е основано на
опровергаване на констатациите на длъжностно лице по призоваването. Не са
ангажирани доказателства за опровергаване на факт на отказ на адресата.
Липсата на доказателства за
факти, подлежащи на установяване от страните в настоящото производство налага
съда да предприеме действия по указание на доказателствената тежест преди за
разгледа искането по същество, съответно делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл.
423 вр. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане искане вх.
№11719/15.04.2019г от регистър на ВОС, на К.А.П., чрез адв.
С., за приемането на възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по заповед
за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по гр.д. 5965/18г на ВРС, 19 с-в.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК указва на възразяващия длъжник, че носи
доказателствена тежест за опровергаване на удостоверени от връчителя
обстоятелства( отказ на лице, признало
самоличността си като адресата), а не е посочил доказателства за това.
Дава възможност на страните да посочат доказателствата си
в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение, като ги
предупреждава, че ако пропуснат тази възможност и упражнят права едва при
явяване в насроченото заседание и така причинят отлагане, съдът може да им
наложи санкции по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.10.19г от 9.30 часа. Да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, да се изпрати на
страните, чрез пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Кредиторът „„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД, гр. София да се
призове по факс, указан в становище ( л. 17 от дело 1144/19г на ВОС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.