Определение по дело №27171/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41707
Дата: 21 ноември 2023 г. (в сила от 21 ноември 2023 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110127171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41707
гр. София, 21.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110127171 по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за признаване за установено, че в „Кредисимо“ ЕАД дължи на Х. Б. А. сумата от
1339.14 лева, представляваща вземане за възстановяване на заплатени от ищцата в полза на
ответника суми за възнаградителна лихва в размер на 256.71 лева, за възнаграждение за
предоставено поръчителство в размер на 937.04 лева, както и за надвнесена сума от 145.39
лева, по сключен между страните договор за потребителски кредит № 1142009/28.09.2018г.
и по сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
от 28.09.2018г., за което парично притезание по ч. гр. дело № 209/2021г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди, че на 28.09.2018г. сключила с ответника договор за потребителски
кредит № 1142009/28.09.2018г., по силата на който й бил предоставен паричен заем в размер
на 1000.00 лева, за ползването на която сума дължала възнаградителна лихва в размер на
41.24 % годишно, като сумите по кредита следвало да бъдат изплатени на 13 месечни
вноски от по 96.67 лева всяка. На същата дата- 28.09.2018г., в изпълнение на уговореното с
договора за кредит ищцата сключила с „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, с който последното се задължило да сключи със заемодателя по договора за
кредит договор за поръчителство и да обезпечи по този начин вземанията на „Кредисимо“
ЕАД от Х. А., срещу което последната се задължила да заплати възнаграждение в общ
размер на 937.04 лева, също платимо на 13 равни месечни вноски с падежи на датите на
падеж на вноските по кредита. В изпълнение на паричните си задължения по двете
съглашения ищцата извършила плащания в общ размер на 2339.14 лева в полза на
„Кредисимо“ ЕАД по банкова сметка на последното, като счита, че сумата над чистата
стойност на кредита от 1000.00 лева следва да й бъде възстановена като заплатена по
нищожни поради противоречието им със закона- ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, договори, евентуално-
като заплатени въз основа на недействителни клаузи. Във връзка с последното изяснява, че
клаузата, с която е уговорен годишен лихвен процент над трикратния размер на законната
лихва, е в противоречие с добрите нрави съобразно трайно установената съдебна практика, а
чрез уговорката за дължимост на възнаграждение за поръчителство се достига до годишен
процент на разходите над допустимия съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50 %, като
изтъква във връзка с това, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство
било задължително условие за отпускане на процесния заем при посочените в договора
условия. По изложените съображения счита, че сумите, заплатени над размера на отпусната
в заем сума от 1000.00 лева, възлизащи на 1339.14 лева, са недължимо платени и поради
1
това подлежащи на възстановяване от ответното дружество, в чиято полза били превеждани.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, излагайки подробни съображения, поради които
счита, че процесните договор за кредит и за предоставяне на поръчителство са сключени
при спазване нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 20 ЗПК. Изяснява, че
договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на
електронни волеизявления по чл. 2 ЗЕДЕУУ чрез средства за комуникация от разстояние,
както и че при сключването му ищцата била запозната със съдържанието му, с приложимите
общи условия и с приложение № 1 към него, предоставени й на посочената от нея
електронна поща, поради което поддържа, че е спазено императивното изискване за писмена
форма на договра за потребителски кредит. Счита, наред с това, че съдържанието на
договора е ясно и недвусмислено, поради което от него се установяват условията за
отпускане на заема, респ. за неговото изплащане, вкл. размер и компоненти на
погасителните вноски, падеж на същите, размер на уговрената лихва. Поддържа, че
доколкото уговорената възнаградителна лихва е част от годишния процент на разходите, а
същият е в размер на 50 % съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уговорката, предвиждаща
дължимост на лихва над трикратния размер на законната лихва, не противоречи на добрите
нрави. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство да е предвидено
като задължително условие за сключване на договора за кредит, като подчертава, че в
общите му условия, приложими към договора за заем, същото е предвидено като
възможност, но не и като задължение за кредитополучателя, от която възможност
последният изрично заявил, че ще се ползва, подавайки заявление за предоставяне на
кредит. Претендира разноски.
В деня на депозиране на отговора на исковата молба е постъпила молба от ответника, с
която същият заявява искане за спиране на настоящото производство поради отправено от
СРС, 27 състав, преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на норми от общностното
право, което тълкуване според ответника е от значение за разрешаване на спорни по
настоящото дело въпроси с правно значение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение искането за
спиране на настоящото производство, доколкото счита, че отговорите на формулираните
към СЕС въпроси не биха могли да допринесат за изясняване на спорни между страните
конкртени обстоятелства, тъй като в настоящото производство не се оспорват нито
дължимостта на допълнителни такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски,
доколккото не се твърди уговорянето, дължимостта и заплащнето на такива, нито
надлежното уговораяне и посочване в договора на размера на годишния процент на
разходите, които въпроси са предмет на преюдициалното запитване.
По така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК процесуално задължение
на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила в полза
на ответника посочените в исковата молба суми в общ размер на 2339.14 лева.
В тежест на ответника е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ЗЗД да
докаже сключването между страните на валиден договор за потребителски кредит, респ. на
валиден договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД при
спазване на императивните изисквания на закона, както и че реално е предоставил на
ищцата уговорената като заем парична сума.
Между страните не са спорни, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 1142009/28.09.2018г. при посочените в исковата молба параметри
и условия, че уговорената като заем сума от 1000.00 лева е предоставена в полза на ищцата,
2
че между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство
от 28.09.2018г., че за погасяване на задълженията си по договрите ищцата е превела по
банкова сметка на „Кредисимо“ АД сумата от общо 1339.14 лева.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените с исковата молба документи.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за задължаване по реда
на чл. 190 ГПК на ищцата да представи по делото приложимите към договора за кредит
общи условия, както и кореспонденция по подписването по електронен път на сочения в
исковата молба договор за предоставяне на поръчителство, доколкото отвтеникът в
качеството си на кредитор по процесния договор за заем следва да разполага с приложимите
към този договор общи условия, а сключването на договор за предоставяне на
поръчителство не е оспорено от която и да е от страните. Още повече, че ответникът не
изяснява какви обстоятелства се домогва да установи чрез доказателствените си искания по
реда на чл. 190 ГПК.
Към настоящото дело следва да се приложи ч. гр. дело № 209/2021г. по описа на СРС,
54 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по
настоящото дело.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от името на ответника доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 209/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2023г. от
10:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3