№ /29.11.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.д.№2593 за 2021г по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.60 от АПК
вр.чл.217 ал.2 от ЗУТ и е образувано по искане В.Б.В., ЕГН **********,***, да
бъде отменено предварителното изпълнение на Заповед №784/20.10.2021г на
и.д.кмета на Община Аксаково, обл.Варна.
С цитираната
Заповед на осн.чл.64 ал.3 и чл.194 от ЗУТ, чл.64 ал.3 т.1 б.“а“ от Закона за
енергетиката, Глава трета, Раздел І от Наредба №16/09.06.2004г за сервитутите
на енергийните обекти и чл.44 ал.2 от ЗМСМА е наредено собствениците и
обитатели на недвижими имоти, посочени в регистър на засегнатите имоти,
представляващ Приложение – неразделна част от заповедта, попадащи в
сервитутната зона на новата ВЛ 110 кV от п/ст
„Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията на Община Аксаково, землища
с.Кичево, с.Куманово, с.Орешак и с.Осеново, да осигурят свободен достъп до
строителната площадка за извършване на разрешените СМР от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД на обект: Нова ВЛ 110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ за срок от 18.10.2021г до 30.07.2022г.
В заповедта е указано, че след завършване на СМР в определения срок,
изпълнителят е длъжен да отстрани веднага всички повреди, а в случай, че това е
невъзможно – възможността за обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ. Със
заповедта е посочено, че на осн.чл.60 ал.1 от АПК се допуска предварителното й
изпълнение, за да се защитят особено важни обществени интереси, с цел
обезпечаване електрозахранването на населението и подобряване на качеството му
и последващо подсигуряване на електроенергия за нуждите на населението в
национален мащаб, като в резултат на евентуално закъснение ще последва
значителна и трудно поправима вреда за електроенергийната система, поради
значителния обхват на ВЛ 110кV от п/ст „Варна север“ до п/ст
„Каварна“, а от там и за промишлените и битови абонати по трасето, което ще
доведе до значителни щети; същевременно е посочено, че на осн.чл.217 ал.1 т.8
от ЗУТ обжалването на заповедта пред съда не спира нейното изпълнение. Указана
е и възможността за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение
пред съда, в 3-дневен срок от съобщаване на заповедта, независимо от
оспорването й по същество.
Именно от тази
възможност се е възползвало молителят, който сочи, че към настоящия момент
заповедта все още не му е връчена в лично качество (но е връчена на
представляваното от него „ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна, както е служебно известно на
съда по ч.адм.д.№2593/21г), че към датата на издаване на заповедта е в сила
редакцията на чл.60 от АПК (посл.изм.ДВ бр.77 от 2018г). Формулирани са
следните искания: 1. С оглед изискванията на цитирания текст съдът да изиска от
административния орган доказателство, че е получил гаранция от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД за разпореденото предварително изпълнение на заповедта
за осигуряване на достъп до имотите за строителство за обекта – електропровод
110 киловолта, както е пояснено, че наличието на такава гаранция не е посочено
в самата заповед. 2. Съдът да установи липса на конкретни мотиви в заповедта
относно разпореденото предварително изпълнение, като се сочи, че в нейната т.ІV
се съдържат твърдения, а не конкретни мотиви, освен това липсват доказателства,
че електропроводът е проектиран и разрешен за изграждане за нуждите на битовите
и или на битовите и промишлените абонати; за обезпечаване електрозахранване на
потребители, които в момента нямат такова, и за подобряване качеството на
електрозахранването на битови или на битови и промишлени потребители; липсват и
конкретни данни, че ако заповедта влезел в сила след изтичане на 14-дневния
срок за обжалването й, а не в 3-дневен срок от тяхното уведомяване, ще настъпи
значителна и трудно поправима вреда, каквато също не е посочена. 3. Съдът да
прецени несъстоятелността на всяко от тези твърдения с оглед конкретно: че
работния проект за обекта е бил окончателно изготвен на 28.01.2019г,
разрешението за строеж е издадено на 13.09.2021г, а заповедта за предоставяне
на достъп на 20.10.2021г; че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е
дружество, което осъществява дейност по пренос (транспортиране на електрическа
енергия по електропреносната мрежа и по достъп до нея) по см.§1 т.44 от ДР на
Закона за енергетиката и на §15 от ПЗР на Закона за енергетиката; че клиенти/потребители
на услугите на това дружество са само лица, които са свързани с неговата мрежа
с ниво напрежение 110 и повече киловолта. 4. Съдът да съобрази, че в заповедта
е посочено, че Разрешение за строеж №РС-66/13.09.2021г на ММРБ било издадено на
името на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, а както е публично известно,
РС за строеж на електропроводи и на други инфраструктурни обекти се издават
ведно с разрешение за построяване на обекта, който ще потребява електроенергия
или други стоки чрез инфраструктурен обект; както и липсата на данни, че
посоченото РС и обекта – електропровод, не са за нуждите на частни лица. 5.
Съдът да съобрази и факта, че срокът, за който е предвидено строителството в
имотите в обхвата на електропровода между двете подстанции е около 9 месеца,
като началото на срока е преди датата на издаване на заповедта, чието
предварително изпълнение се обжалва. 6. Не на последно място съдът да установи
дали лицето, вписано като издател на заповедта, е надлежно оправомощено. С тези
аргументи се настоява за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
№784/20.10.2021г на и.д. кмета на Община Аксаково. Към искането не са приложени
доказателства.
Ведно с преписката по
издаване на заповедта в съда е постъпило и придружително писмо от административния
орган по жалбата, с което обаче не е изразено становище по искането по чл.217
ал.2 от ЗУТ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Към преписката по Заповедта, спиране на чието предварително изпълнение се иска, не е представено доказателство за връчването й лично на В.Б.В., поради
което съдът приема, че депозираното на 15.11.2021г искане е в рамките на
законоустановения срок по чл.60 ал.5 от АПК, от легитимиран
субект – нейн адресат като собственик на два засегнати имота, включени в регистъра – неразделно
приложение към заповедта, и при наличие на правен интерес,
поради което съдът намира за допустимо искането по
чл.217 ал.2 от ЗУТ за отмяна на разпореждането за предварителното й изпълнение,
допуснато по силата на чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ, в какъвто смисъл – макар и по
приложението на чл.166 от АПК – е и ТР №5/08.09.2009г по т.д.№1/2009г на ВАС –
София.
Заповедта, спиране на чието предварително
изпълнение се иска, е издадена на осн.чл.194 ал.1 от ЗУТ, като с нея е осигурен
достъп до имотите на молителя за изграждане на съоръжение на техническата инфраструктура, което съгл.чл.64
ал.3 от ЗУТ се изгражда, поддържа и ремонтира от и за сметка на
държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, в случая – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. От приложеното по
административната преписка РС от 23.09.2021г е видно, че министърът на РРБ го е
издал в полза на експлоатационното дружество именно за изграждане на въздушна
електропроводна линия от подстанция „Варна север“ до подстанция „Каварна“.
Заповедта е издадена и на осн.чл.64 ал.3 т.1 б.“а“ от Закона за енергетиката,
според чиято ал.1 при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, при упражняването на които
титулярът на сервитута придобива право на прокарване и
изграждане на линейни енергийни обекти.
Съгл.предвиждането на чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ жалбите
и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл.194 ал.1 за осигуряване на свободен
достъп в недвижимите имоти. С цитираната разпоредба законодателят
е възприел, че защитата на обществения интерес налага изключване на
суспензивния ефект на жалбата срещу заповед по чл.194 ал.1, като е предвидил,
че обжалването й не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго по реда на
чл.217 ал.2 от ЗУТ. Този вид правна уредба принципно се използва за регулирането на важни и с висока
степен на интензивност обществени отношения, каквито са и тези,
уреждани със Закона за енергетиката с адресат големи групи от ФЛ и ЮЛ – крайни
потребители на електроенергия.
Горното означава, че в конкретния
случай при допуснато по силата на закона предварително изпълнение на ИАА,
самият законодател е предвидил наличието на една, повече или всички
предпоставки, указани в чл.60 ал.1 от АПК, т.е. предвидил е наличието на такива
важни обществени интереси, които налагат изпълнението на заповедта преди
влизането й в сила, чрез навлизане в правната сфера на адресатите й. Това от
една страна означава, че административният орган не дължи мотивиране на
допуснатото предварително изпълнение, понеже същото настъпва по силата на
закона, т.е. органът не дължи нито да посочи кои предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК счита, че са налице в този случай (вкл. вид и размер на евентуална вреда в
случай на изпълнение на заповедта след влизането й в сила), нито да доказва
наличието им. В този смисъл възражението за липса на мотиви относно допуснатото
предварително изпълнение в настоящия казус се преценява като неоснователно.
Такова е и възражението за предоставяне и/или доказване на представена от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД гаранция по реда на чл.166 ал.2 от АПК – доколкото
предварителното изпълнение на заповедта е допуснато ex
lege, то посоченото държавно дружество не е правило
искане за допускане на предварително изпълнение, респективно – няма и
задължение за предоставяне на такава гаранция.
От друга страна издаването на
заповед в хипотезата на чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ означава, че в този случай е
допуснато разместване на определената с чл.170 ал.1 от АПК доказателствена
тежест, и молителят следва да докаже наличието на такъв свой правен интерес,
който е достатъчно важен, равен и противопоставим на обществените интереси по
чл.60 ал.1 от АПК. Последната
регламентира необходимостта да се осигури животът или здравето на гражданите,
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, а също и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна
или трудно поправима вреда. Следователно условие за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта за разрешаване на достъп до имотите на молителя е
наличието на такова засягане на частен интерес, който е равен и противопоставим
на посочените в цитираната разпоредба, като в негова тежест е да докаже, че от
предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно
поправима вреда за него.
В конкретния случай молителят не
сочи нито едно релевантно основание за искането си, в смисъл – не сочи нито
евентуална имуществена вреда, която би настъпила за него от предварителното
изпълнение, нито нейния вид и размер. Дори да се приеме, че от предварителното
изпълнение на заповедта биха настъпили някакви вреди за В., то те биха били
свързани единствено с ограничения в правото на ползване на собствените му
имоти. Тези евентуални вреди категорично не са значителни такива и не могат да
обосноват наличието на противопоставим на важните обществени интереси по чл.60
ал.1 от АПК правен интерес. Отделно
от това в конкретния казус е налице и законоустановено задължение за
възстановяване на имуществените щети, причинени в резултат на предоставения
достъп – чл.194 ал.4 и ал.5 от ЗУТ, както е посочено в самата Заповед. Едновременно
с това константната съдебна практика по въпроса приема, че настъпването на
имуществени вреди от предварителното изпълнение не е достатъчно и самостоятелно
основание за спиране на същото, допуснато по силата на закона, доколкото
имуществените вреди, различни от тези по чл.194 ал.4 и ал.5 от ЗУТ, подлежат на
обезщетение по реда на чл.203 от АПК при евентуалната отмяна на
административния акт, с който е допуснато предварителното изпълнение.
Останалите възражения в искането
са или неотносими към случая, или касаят оспорването на заповедта по същество,
поради което не следва да бъдат коментирани в настоящото производство. В
заключение – заповедта е издадена от компетентен административен орган,
надлежно упълномощен със Заповед №769/18.10.2021г на кмета на Община Аксаково.
С оглед изложеното съдът намира,
че в конкретния случай не е проведено дължимото доказване и не е установено
наличието на такъв правен интерес от молителя, който да е равен или
противопоставим на изброените в чл.60 ал.1 от АПК важни обществени интереси,
чието съществуване в конкретния случай, както вече беше посочено, е презюмирано
от законодателя с разпоредбата на чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ.
Поради изложеното искането за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искания за разноски не са
направени.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Б.В., ЕГН **********,***, да бъде отменено предварителното
изпълнение на Заповед №784/20.10.2021г на и.д.кмета на Община Аксаково,
обл.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес
пред Върховен административен съд – гр. София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: