Р Е Ш Е
Н И Е
№ 62
гр.
Габрово, 26.06.2017
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд- Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и шести май, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Р.Б., постави за разглеждане докладваното от
съдия Тодорова адм.д. № 34 на Административен съд Габрово по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ искова молба с вх. № СДА-01-104 от 27.01.2017 г., подадена от М.Г.И.
*** с ЕГН: **********, чрез адв. Й.Ц.Й. от ВТАК, против Главна дирекция „Борба
с организираната престъпност“, София. Искът е с правно основание чл. 4, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е на стойност 10 000.00 /десет хиляди/ лв.
Фактическите основания за предявяването на
иска са следните:
Със Заповед № ГБ/33-10 от 10.05.2012 г.,
издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Полицейски орган ***, на длъжност „Инспектор при ГД
„БОП“ – сектор Габрово“, е разпоредено задържането на ищцата за срок от 24
часа. Заповедта е оспорена от същата пред Административен съд Габрово /ГАС/, за
което е било образувано адм. д. № 168 от 2012 г. и с Решение № 2102 от
13.02.2014 г., влязло в сила на същата дата, постановено от Върховен
административен съд, е била отменена.
В следствие на така издадената
незаконосъобразна заповед ищцата твърди, че е претърпяла и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, т.к. прилагането на тази принудителна
административна мярка ѝ причинило негативни преживявания – стрес,
притеснения, безпокойство, неудобства. Създалото се в тази връзка положение се
отразило негативно и на здравословното ѝ състояние, както и на личния ѝ, професионалния и социален живот. От
съдържанието на иска става ясно, че И. търси обезщетение за причинени ѝ
въз основа на тази заповед вреди от момента на издаването на акта до момента на
предявяването на исковата молба -
27.01.2017 г.
При издаването на заповедта И. е била
практикуващ адвокат в АК Габрово. Задържането
ѝ било оповестено пред журналисти на специална пресконференция, отразено
било в множество централни и регионални, електронни и печатни медии и станало
известно на широк кръг лица, поради което сринало авторитета и сериозно
накърнило професионалната репутация на г-жа И.. Възникнали съмнения за
професионалните ѝ качества и морал, което се отразило на работата ѝ
като адвокат. Редица нейни познати и колеги започнали да странят от нея,
доверието на клиентите ѝ също значително намаляло. По тези причини тя
преживяла силни притеснения и тревога, била разстроена, чувствала се унизена от
наложената ѝ мярка и дадената ѝ гласност в медиите. Чувствала се
подтисната и тревожна, страдала от безсъние и главоболие, поради което ѝ
се наложило да потърси лекарска помощ, като провела медикаментозно лечение.
Станала затворена, ограничила контактите си, а малко по- късно, заради
негативното отношение на своите познати, породено от задържането ѝ,
напуснала гр. Габрово. В момента И. упражнява правата си на адвокат в АК -
София.
Претърпените вреди, последица от издадената
незаконосъобразна заповед, ищцата оценява на 10 000.00 лв. и счита, че същите
следва да ѝ бъдат заплатени от ответника. Моли съдът да уважи исковата й
претенция, определена на тази стойност и въз основа на така изложените
фактически основания, като освен така посочената главница моли в нейна полза да
се присъди и лихва върху сумата, считано от 10.05.2012 г. – датата на нейното задържане въз основа на
така издадената заповед. Моли и
за присъждане и на направените по делото разноски.
Въз основа на така изложеното по делото е
депозирана Молба от 9.03.2017 г. на Директора на ГД „БОП“, с която искът е
оспорен като недопустим и неоснователен. Към тази молба е приложен писмен
отговор от упълномощен юрисконсулт при същата администрация – С.С..
Относно становището за недопустимост на
иска страната излага следните съображения: Според §. 15 от ЗИД на ЗМВР Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГД „БОП“/ е новосъздадена
структура и като самостоятелно юридическо лице не е универсален правоприемник
на бившата ГД „БОП“, което е видно и от
разпоредбата на §. 14, ал. 1 от ЗИД на
ЗДАНС и §. 94, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР, поради което като ответник по делото
следва да се конституира само МВР, в чиято структура е била бившата ГД „БОП“ при издаването на отменената
като незаконосъобразна заповед за задържане.
По основателността на предявената искова
претенция алтернативно на становището за недопустимост на същата, се сочи, че
ГД „БОП“ не може и не следва да носи отговорност за медийното отразяване на
проблема, свързан със задържането на ищцата, а именно въз основа на това
отразяване тя претендира, че са й причинени неимуществени вреди. Увреждането
следва да е в пряка причинно-следствена връзка с издадената заповед за
задържане, а не с отразяването й в пресата. В случая такава връзка ответната
страна намира, че не е налице, което води до неоснователност на исковата
претенция.
Тъй като при исковите производства, вкл. и
по това, което се провежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, ответникът се определя съобразно посочения такъв в исковата
молба, то в правомощията на ищеца е да конкретизира този ответник, поради което
ГАС е счел, че М.Г.И. следва да се запознае с възражението на конституирания
вече ответник и да прецени следва ли да измени иска си с промяна на ответника
или не.
След запознаването на ищеца с горепосочения
отговор по делото е депозирана молба вх. № СДА-01-358 от 20.03.2017 г. от
същата страна, с която се иска привличане на втори ответник – Министерство на
вътрешните работи, при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме,
че ГД „БОП“ не следва да отговаря за причинените на ищцата вреди. Исковата
молба против първоначалния ответник се поддържа, поради което той не е бил
заличен като страна, т.к. ищецът не прави отказ или оттегляне от иска си спрямо
него. При условията на алтернативност съдът е конституирал и призовал като
втори ответник по делото Министерство на вътрешните работи.
С Молба от 18.04.2017 г. новият ответник възразява, че в ЗИД на ЗМВР не е уредено
изрично правоприемството от страна на МВР на пасивите
на закритата ГД „БОП“. Вярно е,
че §.14 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС предвижда универсален правоприемник на тази
структура да бъде ДАНС. В
последствие през 2015 г. в §. 94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС е
посочено, че МВР е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права
и задължения на ДАНС, свързани с осъществяването до влизане в сила на закона за
дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 – 20 и 23 от ЗДАНС и дейността по разследване. Тези
дейности обаче отчасти
съвпадат с дейностите по чл. 39, ал. 2 от ЗМВР на ГД „БОП“– МВР. Към датата на
образуването на делото ГД „БОП“ е самостоятелно юридическо лице по силата на
чл. 38, т. 2, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и като такова притежава права и
финансова самостоятелност, като следва да отговаря по исковете на граждани за
вреди по чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техните служители. Правилно като ответник по
административното дело за отмяна на процесната заповед е била конституирана
ДАНС, като универсален правоприемник на престаналото да съществува юридическо
лице ГД „БОП“ - МВР. Юридическото лице
ДАНС не престава да съществува, но само някои от дейностите преминават към МВР,
поради което МВР не би следвало да е легитимирано да отговаря по процесния иск,
т.к. посочените дейности, които преминават от ДАНС в МВР, са дейности,
възложени на ГД „БОП“ - МВР, съгласно сега действащия ЗМВР, а ГД „БОП“ - МВР е
самостоятелен правен субект, на основание чл. 37, ал. 2 от този закон и
нововъзникнала структура по сега действащия ЗМВР.
Производството се води на основание чл.
203, ал. 1 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДВ и се базира на претенция
за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност
– индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение. Искът е заведен от активно легитимираната
страна, претендираща причинени й от този акт вреди. Конкретизирани са страните,
размера и основанието на правния спор, внесена е и дължимата държавна такса.
Тъй като при исковите производства, вкл. и
по това, което се провежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, ответникът се определя съобразно посочения такъв в исковата
молба, то в правомощията на ищеца е да конкретизира този ответник. Както вече
бе посочено по-горе, след запознаването на ищеца с горепосочения отговорите на
двете юридически лица – ГДБОП и МВР, страната в открито съдебно заседание от
26.05.2017 г., изрично заявява, че поддържа иска си и срещу двамата ответника
при условията на алтернативност. Като първи такъв е посоченият в първоначалната
искова молба ГД „БОП“, а в случай, че съдът приеме, че той не следва да
отговаря за причинените на ищцата вреди, то страната
настоява искът да се разгледа срещу втория ответник - МВР.
Съдът не е задължен служебно да конституира
легитимираните страни в исковия процес - Решение № 13180 от 5.11.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 2586/2014 г., III о. Той може само да даде указания в тази насока „ако
има съмнение към кого е насочен иска“ /пак там/. Служебно конституиране на
страните е допустимо само при оспорване на административните актове по глава
десета от АПК. Производствата по обезщетенията се разглеждат по реда на глава
единадесета, без да е налице препращане към процесуалния ред, предвиден за
оспорване на административните актове. В случая е налице специфично исково
производство, чиито предпоставки са регламентирани в АПК, но процедурата следва
тази по ГПК, в който кодекс процесът стартира с искова молба и страни- ищец и
ответник.
Алтернативното съединяване на искове е
правно позволен способ, който предоставя на ищеца възможност с едно исково производство да заяви две
отделни искови претенции, произхождащи от едни и същи факти. В случая чл. 72 от ГПК изрично предвижда реализирането на такава възможност, но ал. 3 изисква за
предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу
различни лица, какъвто се явява случаят, да се събира държавна такса по
исковете срещу всяко лице.
Дали и кой
от ответниците следва да носи имуществена отговорност по отношение на ищцата за
причинени й вреди от отменен като незаконосъобразен ИАА е въпрос по
допустимостта на производството, с оглед съдържанието на специалната разпоредба
на чл. 205 от АПК, която отличава административния процес по обезщетителните
производства от общия граждански такъв.
„Възможностите на правните субекти за
предявяване на искове за обезщетения за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица са уредени в глава единадесета на АПК. В нея са посочени
основните правила за провеждане на производствата по обезвреда, с оглед
особеностите им в рамките на административните правоотношения. По отношение на ответника
по иска, чл. 205 АПК изрично постановява, че искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. За разлика от правилата в
гражданското съдопроизводство, то в административното, пасивната легитимация е
въпрос, относим към допустимостта на предявения иск, а не към неговата
основателност. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска
си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само
във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Разглеждането на иск
срещу ненадлежна страна има за последица факта, че съдът постановява недопустим
съдебен акт, който следва да се обезсили.“ - Решение № 2560 от 24.02.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 8516/2013 г., III о. В
аналогичен смисъл: Определение № 739 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
435/2015 г., I о.; Определение № 2476 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. №
1944/2012 г., III о.; Определение № 9886 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8076/2016 г., I о. и др.
По тази причина преди да премине към
преценка за основателността на исковата претенция, ГАС обследва дали и доколко
двамата алтернативни ответници следва да носят отговорност за последиците от
отменен като незаконосъобразен ИАА, издаден от инспектор при ГД „БОП“ – сектор
Габрово на 10.05.2012 г.
За да установи кой правен субект следва би
могъл да носи отговорност по процесната искова претенцията, ГАС взе предвид, че
незаконосъобразната заповед, въз основа на която се претендират вреди, е
издадена на 10.05.2012 г. от инспектор в сектор „Борба с организираната
престъпност“ – Габрово, както е вписано в самата нея. ИАА е издаден на
основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./. Според
тази разпоредба полицейските органи могат да задържат лице за което има данни,
че е извършило престъпление. Заповедта не съдържа фактически основания за
своето издаване. В нея не е отразена причината за задържането на г-жа И., а е
цитирана единствено правна норма, послужила като мотив за задържането й. С
Решение № 2102 от 13.02.2014 г. на Пето отделение на ВАС, постановено по адм.
д. № 3012 от 2013 г. заповедта е била отменена. В мотивите на това решение е
посочено, че И. е била отведена в сградата на ОД на МВР – Габрово за даване на
обяснения и тъй като е било ограничено правото й на свободно придвижване, е
била издадена тази заповед. Спрямо нея обаче не е била налице хипотезата на чл.
63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /наличие на данни за извършено престъпление/, сочена
като нормативно основание за издаването на ИАА, поради което като издаден без
основание и в нарушение на материалния и процесуалния закон, актът е отменен.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗМВР /отм./
Главните дирекции на МВР са юридически лица. Като такъв самостоятелен правен
субект към датата на издаването на процесната заповед е призната и ГД „БОП“,
съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от отменения закон. Т.е. към този момент ГД „БОП“ е
самостоятелен правен субект и като такъв е и самостоятелен носител на
юридическа отговорност, независимо че попада в структурата на министерството.
Съгласно Заповед № ГБ 223 от 25.05.2010 г.
на Директора на ГД „БОП“, приета като доказателство по адм. д. № 168 от 2012 г.
на ГАС, приложено по настоящото дело, авторът на заповедта за задържане е
назначен като държавен служител в ГД „БОП“ - МВР, към сектор „БОП“ – Габрово
при ГД „БОП“ или към момента на издаването на незаконосъобразната заповед, от
която са произлезли твърдените вреди за ищцата, отговорност е следвало да се носи
от този самостоятелен правен субект – ГД „БОП“, към който инспектор Милен
Костов е осъществявал служебната си дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК,
приложим в случая във вр. с чл. 144 от АПК, когато юридическото лице престане
да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. При юридическите лица правоприемството се урежда по закон, а в
случая са налице изрични нормативни разпоредби в тази насока.
С §. 6 , т. 2 от ПЗР на Закона за Държавна
агенция за национална сигурност се отменя чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм. ДВ,
бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г./. §. 13, ал. 1 на ПЗР от ЗИД на
ЗДАНС /ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г./ предвижда, че служебните
правоотношения на държавните служители от ГД "Борба с организираната
престъпност" преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция
"Национална сигурност", когато отговарят на изискванията за работа в
нея. Също така §. 14 /също в сила от 14.06.2013 г./ от същия нормативен акт
регламентира, че Държавна агенция "Национална сигурност" е
правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на
Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството
на вътрешните работи, т.е. тя се явява универсален правоприемник на задължения
на ГДБОП, вкл. и на такива по ЗОДОВ, за обезщетение на вреди, причинени от
административни органи и служители в следствие на осъществяване на
административните и служебните им функции, какъвто се явява настоящият случай.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДАНС тази агенция е самостоятелен правен субект,
юридическо лице и като такова тя се явява самостоятелен и различен субект както
от ГД „БОП“ /в настоящия му вид и организация/, така и от МВР.
По настоящем в сега действащия ЗМВР отново
е предвидено съществуването на Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ към МВР /чл. 38, т. 2 от ЗМВР/, на която отново е признат статута
на самостоятелно юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2, предл. първо от ЗМВР,
но не е предвидено, че същата се явява универсален правоприемник на закритата
през 2013 г. ГД „БОП“, чиито активи и пасиви се поемат от друг субект –
горепосочената ДАНС.
В §.94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС /ДВ, бр. 14
от 2015 г./ е посочено, че Министерството на вътрешните работи е правоприемник
на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Държавна агенция
"Национална сигурност", свързани с осъществяването до влизането в
сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 – 20 и 23 от
Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и на дейност
по разследване. В случая тук става въпрос не за универсално правоприемство,
каквото е налице при разпоредбата на §. 14 от ПЗР от ЗИД на ЗДАНС, а за изрично
и изчерпателно изброени права и задължения, които се прехвърлят в правомощията
на МВР.
Заповедта за задържане на инспектор ГД
„БОП“ – сектор Габрово не съставлява реализация на правомощия по чл. 4, ал. 1,
т. 13 – 20 и т. 23 от ЗДАНС, но
съставлява елемент от дейност по разследване, която е сред посочените в §. 94
от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС и като такава пасивите и активите, архива от нея
преминава към МВР. Задържането на И. е направено по повод разследване на
извършени престъпления, независимо че към датата на издаването й срещу нея не е
било повдигнато все още обвинение, поради което и заповедта е била отменена от
състав на ВАС. Фактът, че тя е отменена като незаконосъобразна, не означава, че
тя не е издадена във връзка с разследването, водено по отношение на г-жа И..
Това, че заповедта, въз основа на която се претендира присъждане на процесното
обезщетение, е издадено по повод водено разследване, е безспорно и се установява от
материалите, приложени към адм. д. № 168 от 2012 г. по описа на ГАС.
Така, напр., с Постановление за образуване
на досъдебно производство от 31.05.2012 г. е установено наличието на законен
повод и достатъчно данни, въз основа на които е направен извод за извършено
престъпление от общ характер, поради което е образувано и досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за посочените в постановлението
дейния.
На
8.05.2012 г. /преди издаването на процесната заповед/, разследващ полицай при
ОД на МВР – Ловеч е изпратил писмо до Окръжна прокуратура Габрово, в което е
посочено, че в ОД на МВР е на производство дознание № 83 от 2011 г. по описа на
дирекцията срещу неизвестен извършител, като в хода на разследването е
възникнала необходимост от извършване на претърсване и изземване в адвокатска
кантора, находяща се в гр. Габрово, на ул. „Орловска“ № 27, ползвана от адв. М.Г.И.
***. Предвид на така изложеното и на основание чл. 161, ал. 1 от НПК се моли за
издаване на разрешение за претърсване и изземване на 10.05.2012 г. в
адвокатската кантора.
По повод на това писмо и на така воденото
разследване е издадена процесната заповед за задържането на И. и са осъществени
оперативно издирвателни дейности, като обиск, претърсване и изземване в дома и
в кантората на И..
В писмо на Началник СБОП – Габрово до ГАС
от 24.09.2012 г. се сочи, че „в хода на разследването, предвид получените
данни, обосноваващи предположението, че М.Г.И.… е съпричастна към извършването
на престъпление, на 10.05.2012 г.,
са извършени претърсвания и изземвания в жилището и кантората .. След
извършването на процесуално следствените действия И. е доведена в сградата на
ОДМВР – Габрово за даване на обяснения по случая. За времето на извършване на
ПСД и на пребиваване на И. в сградата на МВР
е било ограничено правото й на свободно придвижване по реда на ЗМВР, за
което й е издадена изискуемата от закона заповед.“.
По адм. д. № 3012 от 2013 г. на ВАС с
Определение от 12.12.2013 г., поради
изменението на ЗМВР от 9.08.2013 г., с което се закрива ГД „БОП“, в чиято
структура е административният орган, издал оспорената заповед, съгласно §. 13,
ал. 1 и §. 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС, именно
Държавна агенция за национална сигурност е
правоприемник на активите и пасивите, архива и другите права и задължения на
Главна дирекция „БОП“ като ответник се конституира полицейски орган при териториално
звено гр. Габрово на ДАНС. ГАС
обаче намира, че това не е основание тази
ситуация да се възприеме като релевантна към настоящия казус, именно поради
последвалата нормативна промяна, реализирана посредством разпоредбата на §. 94
от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС от 2015 г., посредством която МВР става правоприемник на
пасивите и активите, на архива и другите права и задължения на ДАНС, свързани с
изрично посочените дейности по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, както и на дейността по
разследване. От влизане в сила на тази разпоредба МВР става правоприемник на
ДАНС, във връзка с тези дейности, които преди това са били прехвърлени от
закритата ГД „БОП“ към универсалния правоприемник ДАНС.
Сега действащата разпоредба
на чл. 39, ал. 2 от ЗМВР изрично регламентира сферата на компетентност на
сегашната ГД „БОП“. Според нея Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност" е национална специализирана структура за осъществяване на
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 по отношение на организирана
престъпна дейност, Сред дейностите по чл. 6, ал. 1, т.3 от този закон е
разследването, но не всяко, а само свързаното с организирана престъпна дейност
за така изчерпателно изброените видове престъпления. По делото не са налице
данни, че разследването, провеждано спрямо М.И., е такова по осъществяване на
организирана престъпна дейност, както и че то спада към някой от изрично
посочените видове в чл. 39, ал. 2 от ЗМВР, за да се приеме, че в момента ГД
„БОП“ има отношение към случая. Предположения в такава насока е недопустимо да
се правят, без наличието на приложен по делото доказателствен материал. В
крайна сметка от материалите по преписката не става ясно в извършването на
какво престъпление е обвинена И.. Недекларирането на приходи би било евентуално
престпълнение, което обаче не може да се окачестви като „организирана престъпна
дейност“. Липсата на фактически мотиви в отменената заповед препятстват
направата на категорични изводи в тази посока. Заповедта е само правно
мотивирана с разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от НК – т.е. с друго престъпление –
подкуп, но по делото липсват данни да е предявявано такова обвинение на И. и да
са установявани такива факти и обстоятелства. В писмото на Началник СБОП –
Габрово до ГАС /л. 28 от адм. д. № 168 от 2012 г. на ГАС/ пък се сочи, че
дознание е било водено срещу неизвестен извършител за престъпление по служба по
чл. 282, ал. 2.
От така изложеното ГАС прави заключението,
че процесната заповед за задържане е издадена при и по повод извършвано
разследване за престъпления, а тази дейност през 2015 г. с горепосочената
разпоредба на §. 94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС е прехвърлена в правомощията на МВР,
заедно с всички „активи, пасиви, архив и другите права и задължения на Държавна
агенция "Национална сигурност", свързани с осъществяването до
влизането в сила на този закон“. Тези дейности действително частично съвпадат с дейностите, които в
момента осъществява отново разкритата ГД
„БОП“ по чл. 39, ал. 2 от ЗМВР, но няма налице законово предвиждане след като
веднъж МВР е придобило активите, пасивите, архива и задълженията от ДАНС във
връзка с така изброените дейности, вкл. тази
по разследванията, да е налице последващо прехвърляне на
същите към новообразуваната Главна дирекция. Тя съществува като самостоятелен
правен субект– юридическо лице, но като нов правен субект, за който
законодателят не е предвидил, че става правоприемник на закрито или
съществуващо друго юридическо лице. Това, че към датата на образуването на
настоящото дело ГД „БОП“ е самостоятелно юридическо лице, не означава, че то автоматично
става правоприемник на задълженията на едно вече несъществуващо такова, чиито
пасиви и активи са законово регламентирани досежно субекта, който ги получава
/ДАНС, а след него – МВР/. Това, че след законово регламентираното по
горепосочения начин правоприемство възниква нов правен субект, който осъществява
съответните функции, не означава, че автоматично той получава в „наследство“
старите „пасиви и активи“. Не е налице
подобна презумпция, напротив – налице е изрична законова регламентация и тя не е
в такъв смисъл. Съдът не намира нормативно основание, въз основа на което да
приеме, че сега съществуващата ГД „БОП“ е правоприемник на ДАНС, която се явява правоприемник на ГД
„БОП“ от 2012 г., която е била закрита през 2013 г. В случая участието на МВР в
настоящия процес не е въз основа на това, че то се явява „висшестоящо
учреждение“ по отношение на Главната дирекция или
процесуален субституент, а е мотивирано от факта на изричното законово
регламентирано правоприемство в последователност: 1. ГД „БОП“ – ДАНС, съгласно
§. 14 от ПЗР от ЗИД на ЗДАНС, в сила от 14.06.2013 г. и 2. ДАНС – МВР, съгласно
§. 94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС, в сила от 2015 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че искът против Министерството на вътрешните работи е
допустим, съгласно разпоредбата на чл. 205 от ЗМВР, съответно – недопустим по
отношение на новосъздадената през 2015 г. и
сега съществуваща ГД „БОП“, София, което налага оставяне без разглеждане на
исковата претенция и прекратяване на делото по отношение на този ответник.
„Неоснователни са доводите
на ответника по касация МВР, че не е легитимиран да носи отговорност за
причинените на ищеца вреди, основани на незаконосъобразни действия на служители
на ГД "БОП", извършени на 9.09.2010 г. Действително към момента на осъществяване
на незаконосъобразните действия ГД "БОП" е със статут на юридическо
лице, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) и отговаря на
изискванията на чл. 205 от АПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
отменена - ДВ, бр. 52 от 2013 г., като правоприемник на ГД "БОП" е ДА
"НС", съгласно §. 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". С
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, /изм. - ДВ бр. 14 от 2015 г./
отново е създадена ГД "БОП", юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2
от с. з. Новосъздадената дирекция обаче не е правоприемник на закритата през
2013 г. Правоприемник е МВР, съгласно разпоредбата на §. 94, ал. 1 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ДВ, бр. 14 от 2015 г./, изрично посочваща, че МВР е правоприемник на
архивите, пасивите и другите права и задължения на ДА "НС" свързани с
осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл.
4, ал. 1, т. 13 - 20 и 23 от Закона за Държавна агенция "Национална
сигурност" /ЗДАНС/, както и на дейност по разследване. Дейностите по
посочените разпоредби от ЗДАНС са идентични с тези, подлежащи на изпълнение от
ГД "БОП" съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015 г./. По
силата на посоченото правоприемство МВР се явява надлежен ответник по
предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК.“ - Решение № 8948 от
18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2015 г., III о.
По съществото на предявената
искова претенция от фактическа и правна страна ГАС установи следното:
Вредите, чието репариране
се иска с процесната искова молба, се твърди, че произхождат от Заповед №
ГБ/33-10 от 10.05.2012 г., издадена от инспектор при сектор „БОП“ /Борба с организираната
престъпност/, гр. Габрово, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 304,
ал. 1 от НК. С нея е разпоредено задържането на ищцата М.И. за срок от 24 часа.
В заповедта е отразено, че лицето е освободено в 13.50 ч. на същата дата. От документите,
находящи се в адм.д. № 168 от 2012 г. по описа на ГАС, по което заповедта е
била оспорена, е налице протокол за обиск от същата дата, както и протокол за
претърсване и изземване на адвокатската кантора на ищцата и на семейното й
жилище.
Първоначално жалбата е била
оставена без уважение от ГАС, но с Решение № 2102 от 13.02.2014 г. на Пето
отделение на ВАС, постановено по адм. д. № 3012 от 2013 г. заповедта е била
отменена. В мотивите на това решение е посочено, че И. е била отведена в сградата
на ОД на МВР – Габрово за даване на обяснения и тъй като е било ограничено
правото й на свободно придвижване, е била издадена тази заповед. Спрямо нея
обаче не е била налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /наличие на
данни за извършено престъпление/, сочена като нормативно основание за
издаването на ИАА, поради което като издаден без основание и в нарушение на
материалния и процесуалния закон, актът е отменен.
Във връзка с горното ГАС
намира, че е налице отменен като незаконосъобразен индивидуален административен
акт, чийто адресат е ищцата, от който тя претендира, че за нея са произтекли
неимуществени вреди.
Според съда нейното добро
име, чест и достойнство като човек и като адвокат са били накърнени с
издаването на заповедта. Тя е преживяла стрес и притеснение от факта на
задържането си, без да й е било повдигано преди това обвинение, без да е наясно
по каква причина спрямо нея е била реализирана подобна принудителна мярка.
Пострадало е и здравето й. За да достигне до тези изводи съдът взе предвид
следното:
Първоначално домът й е бил
посетен и претърсен от служители на ОД на МВР – Габрово и на ГД “БОП“, след
което тя е била изведена от него и накарана да се качи в служебен автомобил на
полицията, пред погледа на съседите си.
Вреди за доброто име в
обществото на ищцата са причинени и в следствие на направените в пресата
публикации в централни и местни издания за задържането й, за които по делото са
налице достатъчно доказателства. Във вестник „Труд“ от 12.05.2012 г., в-к
„Всеки ден“ бр. 109 от 12-13.05.2012 г., в-к „Телеграф“ от 12.05.2012 г., в-к
„Монитор“ от 11.05.2012 г., например, са
налице публикации, като задържаните лица са посочени и индивидуализирани по
местоживеене, име и възраст. Свидетелката С. сочи, че още в деня на задържането
прокурор от окръжна прокуратура е дал интервю, което тя слушала по Дарик радио.
Свидетелят Георгиев сочи, че информация била вписана в официалния полицейски
бюлетин, до който е налице публичен достъп.
След като е била отведена с
полицейския автомобил в кантората си, И. е била изведена оттам отново от
служителите на полицията и заведена от тях за даване на обяснения в ОД на МВР –
Габрово, поради което била издадена и процесната заповед.
За състоянието, в което е
изпаднала И. след задържането й, може да се съди по свидетелските показания на
нейната колежка адв. Диляна С., с която двете са споделя обща кантора и на
съпруга й – Цветан Георгиев. Според свидетелката С. след случая със задържането
й реално пострадало доброто име на И. – като човек и като адвокат. Хората –
клиенти, колеги и близки, които преди това поддържали контакти с нея, започнали
да я отбягват, някои престанали изобщо да общуват с нея. Това накарало ищцата
да пренасочи клиентите си към адв. С., т.к. се почувствала унизена, притеснена,
изоставена и предадена. В града се разпространили бързо слухове за задържането
й и за причината за това, които били подклаждани и от изнесената в пресата
информация, което тотално сринало авторитета й. Още в деня на задържането на И.
свидетелката отишла в съдебната палата в гр. Габрово, където служители от съда
започнали да я разпитват какво се е
случило и защо И. била задържана.
След това ищцата станала
неконтактна, затворена в себе си. Тъй като задържането и разпространението на
информацията за него препятствало пряко работата й като адвокат в гр. Габрово,
който е малък град и хората се познават, това наложило И. да замине за София,
където започнала работа и се вписала в АК. По настоящем тя продължава да работи
и живее в София. Съпругът й живее в Габрово, т.к. тук била неговата работа.
Това разделило семейството им фактически. За да поддържат отношения се налага и
в момента съпругът й да пътува до София, т.к. тя не желае да се връща в
Габрово. Започнала да приема успокоителни лекарства, наложела се консултация и
лечение при психиатър. Последиците от задържането И. не била преживяла и
надмогнала и до сега.
Според С. негативните
емоции и преживявания се свързват точно
с това показно задържане въз основа на заповедта и даване гласност на същата,
каквото събитие до този момент не се било случвало в града. До този момент И.
била физически здрава, общителна, поддържала много познанства и приятелства,
работела добре, имала клиенти и не е имала намерение да напуска града, т.к. тук
било семейството й - съпругът и синовете й.
Свидетелят Георгиев, съпруг
на ищцата, също свидетелства в насока на това, как се е отразило задържането на
И. и какви промени са настъпили у нея в следствие на това. Той също сочи, че
преди задържането тя е била общителен жизнерадостен човек, поддържала е много
приятелства и познанства. Според него датата 10.05.2012 г. променила живота на
цялото семейство. По неговия разказ рано сутринта в дома им влезли униформени
служители, които започнали претърсване и още тогава заявили, че „задържат“ И.,
като я взели със служебния автомобил и я смъкнали до кантората й, където също
направили претърсване. Георгиев също отишъл до кантората с личната си кола и
чакал отвън, т.к. не му било позволено да влиза. Видял как я завеждат след
това, отново със служебната кола, в полицията, пред погледа на много хора.
Никой не го информирал какво се случва със съпругата му. Той я изчакал пред
полицията и следобед, когато я освободили, я взел с колата си от там. Тя била
неадекватна, много притеснена, не можела да повярва, че такова нещо й се
случва, не желаела да говори за случилото се. Чувствала се унищожена и унижена,
т.к. била изложена пред много хора – познати, съседи на дома и кантората. Не знаела
по каква причина била задържана и това още повече я притеснило. През следващите
ден спряла да ходи на работа и т.к. хората започнали да странят от нея,
авторитетът й като адвокат се сринал, тя прехвърлила делата си на колежката си
в кантората, адв. С.. Новината била най-напред разпространена в полицейския
бюлетин за деня, който е достъпен онлайн. В него имената на ищцата били
отразени с абревиатура, но тъй като градът не е голям, а и доста хора стана
свидетели на извеждането на адв. И. от дома й и след това от кантората й, а в
пресата били отразени пълните й имена и професията й, не било спорно за кого се
отнася информацията.
В следствие на това показно
реализирано задържане И. имала психически проблеми. Посетила лекар - психиатър,
който й изписал успокоителни лекарства, които тя взимала с години. Преди да
бъде задържана, тя не била имала никакви здравословни проблеми.
Задържането и неговото
оповестяване направили невъзможна работата й в АК – Габрово и в града, което
наложило тя да започне работа на друго място, като по настоящем работи като
адвокат в София.
От приложените към делото
писмени доказателства е видно, че действително на 24.10.2012 г. ищцата М.Г.И.
се е вписала като адвокат в АК – София.
Също така на л. 20 от делото
е приложено медицинско свидетелство № 85 от 16.10.2012 г., издадено от д-р
Любомир Трифонов, специалист по психиатрия и нервни болести, с което той
удостоверява, че на 16.10.2012 г. ищцата се явила на медицински преглед.
Преживяла е силен стрес през месец май, същата година и от тогава е вътрешно
тревожна, страда от безсъние, силен страх, главоболие, високо кръвно налягане.
Според посоченото в обективния статус тя е емоционално тревожна, поради което е
поставена диагноза „Протрахирано тревожно разстройство“, за което провежда
лечение с транквилизатори. Приложена е и
рецепта за изписано лекарство. Въз основа на това ГАС намира за установено, че
в следствие на задържането, станало въз основа на издадената и отменена в
последствие като незаконосъобразна заповед, психическото здраве на ищцата се е
влошило, но остава неизяснено за какъв период от време. В тежест на ищеца е да
установи всички факти, които подкрепят иска му, като съдът не прави служебно
подобни фактически изяснявания, с цел поставяне на страните в равностойно
положение. По тази причина ГАС приема, че към датата на прегледа – 16.10.2012
г., И. е страдала от така посоченото заболяване, което е наложило осъществяване
на лечение. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата изрично заявява, че не желае назначаването на съдебна
психологическа експертиза, т.к. това щяло да натовари г-жа И. допълнително.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен
акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен
орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна
връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на
който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Доказателствената тежест е указана на ищеца по
този начин от съда.
При определянето на размера
на дължимото обезщетение следва да се отчете характера, степента, интензитета и
продължителността на понесените вреди, като се изходи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при спазване на принципа за справедливост, визиран в нея. В случая е налице фактическият състав по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът намира, че претенцията за причинени на ищцата
неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконното й задържане, е
доказана. Твърденията й са установени от събраните по делото доказателства,
конкретно от показанията на горепосочените свидетели, както и обсъденото медицинско
свидетелство. Ищцата се е справила с доказателствената тежест и е установила
наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са
събрани представени доказателства за реално претърпени от нея неимуществени
вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, влошаване на
здравословното й състояние, вследствие на незаконното й задържане от органите
на МВР. В случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган по
повод изпълнение на административната му дейност. Налице е и причинна връзка
между влошено здравословно състояние на И. и негйното незаконно задържане. Като
последица от него, тя е започнала да изпитва страх, срамувала се е и е
изпитвала притеснение от близки, роднини, колеги и клиенти, престанала е да
излиза, затворила се е в себе си. Излагането на доброто й име, честта и
достойнството й са попречили не само на личния й живот и личните й контакти, но
и на упражняването на адвокатската й професия в гр. Габрово, което наложило тя
да смени града, в който е живяла и работила до момента, да се раздели със
съпруга си, за да може всеки от тях да работи.
Несъмнено неправомерното
задържане на ищцата с цел провеждане на разпит /при който задържане не е
необходимо/, при установените по делото условия има негативно отражение върху
психическото състояние на задържаното лице. /Решение № 4577 от 23.04.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 2889/2014 г., III о./. Приема, че самото задържане на
незаконно правно основание вече обосновава унизително спрямо лицето отношение,
което надхвърля прага на суровост по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, заради
незаконния му характер. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между
доказаните като претърпени неимуществени вреди и отменената като
незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното
изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди. /Решение № 5132 от
25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2016 г., III о./
Съдът взе предвид и това,
че задържането на жалбоподателката е било в нарушение на
чл. 5 §. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Когато задържането е направено въз основа на незаконосъобразна заповед, самото
то съставлява незаконно лишаване от свобода. В нарушение изискванията на т.2 И.
не е била запозната при задържането си с причините за това и обвиненията, които
й се предявяват. Заповедта за задържане съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без да са посочени специфични обстоятелства или действия. Дори и
само това би могло да доведе до извода, че задържането не е съвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. /Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по
жалби № 50027/08 и № 50781/095 - Петков и Профиров срещу България/.
Ищцата претендира
неимуществени вреди, претърпени в резултат от Заповед за задържане на инспектор
при сектор „Борба с организираната престъпност“, Габрово при МВР за срок от 24
часа. Безспорно установено по делото е, че по време на и след задържането, ищцата
е изпитвала притеснение, срам и неудобство от съседи, колеги, клиенти, роднини
и близки. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди
се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на
обезщетението, както и неговия размер.
В случая ГАС взе предвид и
това, че задържането на И. е било широко обществено разгласено. Медиите са само
проводници на получена от тях информация, която им е била предоставена въз
основа на именно отменената незаконосъобразна заповед и дадената
пресконференция от прокуратурата, както и от бюлетина на полицията, в който са
били отразени факти отговарящи на действителността – че именно ищцата е била
задържана за извършване на престъпления от вида на посочените в пресата. Тази
информация определено не е била държана в тайна от органите и служителите на
МВР. Така, напр., във в-к „Всеки ден“ /л. 13/ изрично се сочи, че информацията
е по данни на МВР, че така „коментират разследващите“ /л. 17/, че информацията
е получена от „пресцентъра на МВР“ /л. 18/. В същото време задържането й е
траело само няколко часа, като тя не е била привеждана в помещение за временно задържане.
За влошаване на здравословното й състояние може да се съди само по проведения
през октомври, 2012 г. преглед, след който няма данни това влошаване да е било
налично.
Поради това настоящата
инстанция счита, че размерът на присъденото обезщетение следва да се редуцира,
като същото бъде намалено, в сравнение с първоначално посоченото в исковата
молба такова от 10 000.00 лв. При преценката на конкретните и обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и като взе предвид практиката на съдилищата по сходни казуси, настоящият
състав на ГАС намира за справедливо обезщетение в размер на сумата от 1 000.00
/хиляда/ лв. за преживените от М.Г.И. страдания, изразяващи се в посочените и
обсъдени по-горе неимуществени вреди.
По отношение на претенцията
за мораторна лихва – ищцата претендира, че такава следва да й бъде присъдена
считано от датата на издаването на процесната заповед за задържане – 10.05.2012
г. ГАС намира, че по този въпрос следва да се прилага и в момента т. 4 от ТР №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според което при
незаконни актове на администрацията /какъвто е заповедта за задържане/
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Това ТР не е
изгубило своето значение, т.к. в материално правната уредба, касаеща
регламентиране на задълженията за вреди, причинени от неправомерна
административна дейност, не са настъпили изменения в насока, налагаща промяна
на тази задължителна съдебна практика.
В тази връзка при
съобразяване с това ТР съдът счита, че от 13.02.2014 г., когато е постановено
касационното решение за отмяната на ИАА, влизащо в сила от същата дата, за И. възниква
възможност да иска изпълнение – заплащане на обезщетение за причинената й
вреда. От този момент започва да тече и мораторна лихва върху главницата. След
като вземането за главницата възниква от датата, на която отменителното съдебно
решение е влязло в сила и ищецът може във всеки един момент от тази дата да
поиска изпълнение, т. е. то става изискуемо и държавният орган е наясно с този
факт, то и лихва за забава на изпълнението се дължи от тази дата. От влизане в
сила на отменителното съдебно решение /13.02.2014 г./ до предявяването на
исковата молба /27.01.2017 г./ мораторната лихва върху главница от 1000.00
/хиляда/ лв. възлиза на стойност 300.44 /триста лева и 44 стотинки/, като
изчислението е базирано на таблицата за изчисляване на законната лихва,
ползвана от НАП в официалния сайт на агенцията.
С исковата молба ищецът е
поискал присъждане и на направените от него във връзска с настоящото дело
разноски. Те съставляват заплатена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лв.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено от адв. Й. от ВТАК, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пред. трето от ЗАдв.,
съгласно които разпоредби Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочена категория лица, сред
които са и колеги – „други юристи“. В случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Аналогично разпоредбата на чл. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда случаите, в които адвокатите могат да оказват
безплатна помощ. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв. В случая са
налице предпоставките по чл. 38, ал. 2
ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.
/В този смисъл: Определение № 3886 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №
12725/2013 г., VI о.; Определение № 8578 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5920/2016 г., V о.; Определение № 10392 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. №
15591/2013 г., V о. и др./ В случая, т.к. съдът намира сумата от 1 000.00 лв.
за справедливо обезщетение по предявения иск, то и присъденият хонорар следва
да бъде на стойност от 300.00 /триста/ лв.
В тази връзка и на основание чл. 235 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 4 и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Искова молба от М.Г.И. ***, ЕГН: **********, против Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ – София с цена на иска 10 000.00 /десет хиляди/
лв., като недопустима на основание чл. 205 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи – София да заплати на М.Г.И. ***, ЕГН: **********, сумата от
1 000.00 /хиляда/ лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 13.02.2014 г. до 27.01.2017 г., в едно с мораторната лихва
върху тази сума от 13.02.2014 г. до завеждането на настоящата искова молба в
съда – 27.01.2017 г. в размер на 300.44 /триста лева и 44 стотинки/ лв., както
и законната лихва след тази дата до окончателното изплащане на главницата по
иска, както и 1.00 /един/ лв. заплатена държавна такса, съставляваща платени от
ищцата разноски, които ответната страна следва да заплати пропорционално на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи – София да заплати на адвокат Й.Ц.Й. ***, с БУЛСТАТ:
********** /*********/, като процесуален представител на М.Г.И. ***, ЕГН: **********,
сумата от 300.00 /триста/ лв., на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна
помощ.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в 14- дневен срок, считано от
получаването на съобщението за неговото изготвяне, чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/