№ 12916
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110110984 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно при квоти 5/6 за К. Б. Г. и 1/6 за М. Б. Д.
сумата 1525,67 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата 284,50
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г., сумата 19,41 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до
изплащане на вземането и сумата 4,39 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 02.03.2019г. до
26.01.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 14,
находящ се в гр. С.. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система
за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
1
Ответникът К. Б. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва начисленото
количество топлинна енергия да отговаря на реално потребеното, като излага
доводи, че отоплителните тела са демонтирани и от години не живее в имота.
Оспорва доказателствената сила на представените от ищеца доказателства.
Ответникът М. Б. Д. не е подала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач „Н.“ EAД изразява становище за основателност
на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на всеки от
ответниците е да докажат погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
2
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това
правило е хипотезата, при която е налице сключен договор с друго лице по
отношение на топлоснабдения имот, каквато в случая не се установява да е
налице.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се
явяват собственици на процесния имот. В тази насока е представен договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, от който се установява, че на 13.06.1990 г. ИК на ОбНС „С.“ е продало
на Й. П. Г. и К. Б. Г. процесния недвижим имот – апартамент № 14, находящ
се в гр. С., при квоти за Й. Г. – 1/3 ид.ч. и за К. Г. – 2/3 ид.ч.
От извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. се
установява, че Й. П. Г. е починала на 27.11.1997 г., за което е съставен
смъртен акт № ./28.11.1997 г., издаден от С., район „С.“, като е оставила за
наследници по закон сина си К. Б. Г. и дъщеря си М. Б. Д.. Съгласно чл.5, ал.1
ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което следва да се
приеме, че всеки от ответниците е придобил по 1/6 ид.ч. от собствеността
върху имота. Доколкото ответникът К. Б. Г. е собственик на 2/3 ид.ч. от имота
и на собствено основание /договор за продажба/, след наследственото
правоприемство става собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота. Както беше
посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото
се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост върху
топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено,
респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало
облигационно отношение между ответниците и ищеца през периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. Ирелевантно за наличието на такова отношение,
съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответникът
фактически е ползвал имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
3
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е, че в процесния имот не е имало
монтирани отоплителни тела, а само щранг-лира в банята, транзитни тръби от
горния кръг и 2 бр. водомери за топла вода. Вещото лице дава заключение, че
за периода 2018/2019г. поради липсата на осигурен достъп до имота
разпределението на топлоенергията от щранг-лирата и транзитните тръби е
извършено на база формула по т.6.5 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-
04-1, а по отношение на топлата вода на база 1 брой потребител, като за
периода 2019/2020г. разпределението на топлоенергията е по реален отчет.
Експертът е посочил, че техническото средство за търговско измерване,
монтирано в абонатната станция е преминало метрологични проверки и
съответства на одобрения тип. От заключението се изяснява още, че
дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна
енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1660,46 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Възраженията на ответника, че в имота е липсвала монтирана щранг-
лира и топломерите са неизправни, съдът намира за неоснователни, тъй като
същите не са подкрепени от събраните доказателства, а дори се опровергават
от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и
подробните разяснения на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. следва да се
уважи за пълния предявен размер 1271,35 лева спрямо ответника К. Б. Г. и
254,27 лева спрямо ответника М. Б. Д..
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, които са влезли в сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
4
който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от
15.09.2019г., ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение за
забава на основание чл. 162 ГПК съдът изчислява на 326,66 лева за периода от
15.09.2019 г. до 26.01.2022 г. Предвид това и с оглед диспозитивното начало,
акцесорният иск следва да се уважи за пълния предявен размер от 237,05 лева
спрямо ответника К. Б. Г. и 47,41 лева спрямо ответника М. Б. Д..
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер от 16,15 лева спрямо ответника К. Б. Г. и 3,23 лева спрямо
ответника М. Б. Д.. Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение
за забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства,
обуславящи извода, че той е бил поканен или че е следвало да заплати
дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за
исковия процес следва да бъде присъдена сумата 548,68 лева - разноски за
държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение за юрисконсулт.
На ответника съобразно отхвърлената част от претенциите следва да
бъде присъдена сумата 0,86 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното
от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира за неоснователно предвид цената на исковете, фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от
представителя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Со. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на „Т. ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С., сумата 1271,35 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 237,05 лева, представляваща законна лихва за забава,
начислена върху дължимата главница за периода от 15.09.2019 г. до
26.01.2022 г., сумата 16,15 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на вземането , които суми
5
касаят топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в гр. С., абонатен
№ ., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3,65 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово
разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 26.01.2022 г.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на „Т. ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С., сумата 254,27 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 47,41 лева, представляваща законна лихва за забава,
начислена върху дължимата главница за периода от 15.09.2019 г. до
26.01.2022 г., сумата 3,23 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на вземането , които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в гр. С., абонатен
№ ., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0,73 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово
разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 26.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Со. и М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. сумата 548,68 лева -
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т. ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Со. сумата 0,86 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6